Разказ без край

Заглавие: Разказ без край Вто Фев 21, 2012 10:07 pm

Играта си личи по заглавието. Всеки следващ поребител пише коментар, така че да продължи разказа. Тъй като той е безкараен не трябва да свършва . Аз започвам...

Лежахме заедно на плажа вперили поглед един в друг. Зелените му очи отразаяваха лицето ми като огледало. Вятърът рошеше късата му руса коса. Слънцето грееше безмилостно над нас. Бяхме само двамата, никой не ни търсеше и никой нямаше да ни намери тук.
- Обичам те Алика! - Промълви едва чуто Тед. - Винаги ще те обичам.
Отворих очи и седнах в леглото си. Сън, това беше само сън...

Бях закрила лицето си с ръце, а с палците си потърквах сълниво очи.Брат ми вдигаше невероятен шум, което караше в главата ми всичко да дрънчи..
-Млъкни Ник..-провикнах се аз и мудно станах от леглото..Ник..с две години по-голям от мен..Футболната звезда..Двамата не бяхме като обикновенните братя и сестри..помагахме си и се обичахме..В училище той ме пазеше..(не че се гордеех..)..а и ми спечели няколко нови приятелки..Той нахълта през вратата и се ухили до уши..
-Фъстък сега ли ставаш?
-Както виждаш...-казах аз посочвайки косата и главно лицето си..
Той направи плашеща гримаса и продължи да ме зяпа..

Нямах намерение да му обръщам повече внимание. Отидох до кухнята да си направя закуска и кафе. Ник ме последва и се настани на масата.
- За мен специалитета на заведението моя. - Намигна ми усмихвайки се чаровно и си сипа сок.
Сега ми стана ясно мой ред беше да приготвям закуската.
- Добре, специалитета е на път. - С Ник винаги беше забавно, наистина се радвах че имам брат като него.
- Е как върви с Рейчъл? - Поопитах по-големия си брат, отправяйки му усмивка тип - "Ако ме излъжеш ще разбера!"
Рейчъл беше гаджето му или поне така си мисля, след като видях размяната на слюнки между тях...

» Люлката край реката