Кабинетът на управителя

Кабинетът ми беше светло помещение, намиращо се на първия етаж на сградата, където беше агенцията ми. По-голямата част от стената, отляво на бюрото ми бе стъклена, откриваща гледка към прекрасната градина, която професионални градинари поддържаха всеки ден. В едната част на кабинета ми беше бюрото, с етажерките, папките и компютърът на който работех. Зад тях имах два меки разтегателни, масажни стола, които използвах за почивка, когато бях направо грохнала от работа.
В другата част на стаята, имах нещо, което наричах "кафе-кът". То беше в съвсем различна тематика, отколкото другата част от кабиента, но според мен, това му придаваше най-големия чар. Всичко това бе декорирано от мен с цветя, картини и скулптури. Това определено бе моето място и аз си го бях пригодила, така, че да се чувствам като у дома си.
В АннаЛин влязохме в кабинета и тя веднага се насочи към дивана. Винаги мислехме толкова еднакво! Върху масичката за кафе бяха разпръснати каталози и разни листовки, но на нея това изобщо не й правеше впечатление.
Запътих се към мястото, където обикновено приготвях кафето и нещата за хапване.
- Кафе, мила? - попитах я аз, но без да чакам отговор вече бях сипала и за двете ни. Отидох до мястото, където се беше настанила приятелката ми и сложих чашата с кафе пред нея, заедно с чинийка с бисквити. Седнах на съседния фотьойл и взех своята чаша с кафе.
- Кажи сега, какви идеи имаш вече? - попитах я и я погледнах любопитно.

Когато стигнахме в офиса и направо ми падна ченето.Беше толкова красиво.
Беше най-добрата в работата си и само на нея можех да разчитам за перфектната сватба.
Настаних се на дивана,а тя ме попита дали искам кафе.
-Да,може-усмихнах се и се ублегнах удобно назад.Тя донесе кафетата и седна на съседният фотьойл.
-Нали няма да имаш нищо против да пална една.
Отпих от кфето си и го оставих на масичката.
- Кажи сега, какви идеи имаш вече?-попита ме държейки чашката с кафето.
-Ми много искам да е на плажа.Също така и да има някаква ярка от цветя нали се сещаш.Гълъби няма как да стане.Мислих над това.-засмях се.-Искам след сватбата да се съберем на плажа някъде.Ако може някакси да се построи място на което можед а се забавляваме.Не искам да карам хората да се мъкнат напред,назад.

Очевидно офисът ми се харесваше на приятелката ми. Знаех го, по погледа й се четеше. Пак се замислих за това колко много се радвам, че ще мине под венчило, че най-накрая ще бъде истински щастлива. Поне една от нас го заслужава. Вярно, имах си приятел, но толкова рядко се виждахме с него, че напоследък само мислех как да се измъкна от работа и да си открадна някоя друга целувка.
Но сега, най-добрата ми приятелка щеше да се жени и изгоних всякакви целувки и желания за секс от главата си. Щях да съм максимално концентрирана и щях да й организирам най-хубавата сватба на света!
АннаЛин ми разказа някои подробности. Аз бях сватбен агент, все пак, и веднага в главата ми изникнаха идеи за място, меню, церемония и покани. Въпроса беше дали булката щеше да ги хареса.
Станах от мястото си и отидох до една от етажерките. Измъкнах една папка и извадих една леко посмачкана скица. Не нея имаше нарисуван олтар и официални столове на плаж. Такава беше мечатаната церемония, която исках да организирам.
- Мила, мечтая да организирам такава сватба от години. Тази скица не съм я показвала на никой и това ще бъде първата по рода си такава сватба. Отстрани, както виждаш, има построен нещо като импровизиран ресторант. Ще има професионален персонал, който да обслужва гостите и разбира се - огромен дансинг. А, и щях да забравя - ще е осеяно с цветя. Освен арката, която искаш, навсякъде около масите и олтара ще има хиляди цветя. Какво мислиш??? - на един дъх изказах всичко. Все пак подготвях това от повече от две години...

Тя взе някаква папка и извади от нея една полу смачкана скица.
- Мила, мечтая да организирам такава сватба от години. Тази скица не съм я показвала на никой и това ще бъде първата по рода си такава сватба.
Тя говореше и говореше,а на мен ми ставаше все по-интересно.
-Скъпа,ще бъде божествено.Как успяваш,не знам.-засмях се.Толкова се радвах че точно тя ще организира сватбата ми.Та тя ми бе като сестра.

Бях толкова близка с АннаЛин, че имах чувството, че се познавахме от цяла вечност. За мен щеше да бъде повече от удоволствие да организирам може би най-хубавото събитие в живота си.
Тя много хареса това, което й предложих. Вярно, щеше да отнеме повече време, отколкото обикновено, защото трябваше да се построи мястото да гостите, мястото за церемонията. Пък и имахме още доста огранизационни работи - поканите, вида на цветята, менюто. Разбира се, всичко това нямаше да бъде обсъдено днес, но поне малка част можехме да изкоментираме. Имахме толкова много работа, но мен нещо съвсем различно ми се въртеше в главата.
Оставих скицата на масата и погледнах приятелката си.
- Мила... Малко ми е странно да питам, но все още не се познавам много добре с младоженеца. Разкажи ми малко повече за него. Като ще ви организирам сватбата, трябва поне да знам що за човек си си избрала - засмях се и си взех една сладка.

» Кабинетът на шерифа