Дискотека "Starstruck"

Влязох с гръм и трясък в дискотека , или поне ми се искаше. Вътре бе горещо , задушно и претъпкано. беше пълно с момичета танцувайки около момчета. А пък момчетата се правиха на големите работи и отблъскаха момичетата. Извъртях очи към бара и седнах на един въртящ се стол. Естествено не пропуснах да се завърта и цялата дискотека чу скърцането на стола.
- Една бира моля .. - провикнах се на барманката която след малко ми намигна - Тенк ю ..
Промърморих след като тя ми донесе питието. С крайчицето на окото си погледнах брюнетката до мен. Обърнах се към нея ..
- Здрасти - казах и' и се ухилих

Изведнъж до мен се настани един русокос красавец , който поръча бира .
- Здрасти - поздрави ме той
-Здравей !
Изпих водката и поръчах още една .
-Аз съм Тейлър ... удоволствието е изцяло ... твое - казах като се засмях . - А ти си ???

●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●

Чувстваше се напълно гол заради всички тези погледи. Бе обеден, че и момичетата насядали около него, също с толкова нестандартно облекло се чувстваха така. Всички погледи на минувачите бяха приковани към тях. Някои погледи бяха изпълнени с интерес, желание, а други с погнуса. Третият тип бяха основно отправени към Скай. Всички знаеха какви са, защо стоят така, какво чакат, какво има в черните сакове. Един доста дебел господин в лъскав костюм се спря пред групата и кимна към мъжът с лилавата риза в края на дивана. Името на по-слабият бе Франки. Той бързо протегна жилавата си ръка и издърпа момичето с черната права коса, която седеше до Скай. Тя бързо взе една от черните чанти и тръгна с дебелият мъж. Групата я проследи докато металиковият й клин не се скри от погледите им. Настана кратко мълчание. Не, не беше тягостно, просто нямаха какво да си кажат. Червенокосата до Скай, Електрик, изпуфтя, заигравайки се със стегнатата си до болка конска опашка.
- Скай, Електрик...Разходете се.- нареди Франк
Двамата не казаха нищо. Просто най-послужно се изправиха и тръгнаха на поход из тъмната претъпкана дискотека. Франк най-спокойно се тръшна на мястото до където преди малко стояха момичето и момчето разпервайки доволно ръце, за да могат заобикалящите го госпожици да се сгушат в него.
Скай се спря до едно от големите огледала, пред което се бе спряла Електрик преди да продължи по пътя си, и се огледа. Беше доволен от това, което вижда както винаги. Русата коса, като феерична завеса пред тъмните очи покрити със силен грим, твърде голямата сива блуза с къс ръкав, разкриваща едното му рамо, прилепналите черни дънки, същият цвят ботуши до под коляното и блестящите гривни на дясната му ръка. Продължи нататък към бара и се метна върху един от високите столове.
- Джо, дай едноооо...-изпищя
Мусколестият барман се ухили и побърза да му сипе едно уиски с много лед докато Скай сядаше най-спокойно върху барплота с гръб към него.
- Черпя...-каза Джо и остави чашата до него
- Като черпиш дай и едни фъстъци...- Скай изпъна глава назад, поемайки риска да се изтупа върху земята, за да погледне към барманът
Вгледа се в мъжът седящ на стола до неговият. Стори му се познат. Бързо скочи обратно на мястото си и изгледа кръвнишки тъмнокосото момче.
- Я виж ти...- изсъска Скай- Сред простолюдието имало знаменитости.

Ето че се намираше в някаква дискотека. Боже, това семейство го подлудяваше. Мразеше такива места. А това тук...Всичките светлини преплитащи се в кошмарен танц, задушаващият пушек, гъделичкащ гърлото му, проправящ си път към дробовете и бучащата право в ушите му музика. Това място просто не бе за него. Но ето че бе станал свидетел на поредният скандал. Оставаше му още месец в тази къща, а просто не можеше да мине и ден без да се скарат. Този път досадната му малка сестра бе в епицентърът на събитията.Имаше някаква нужда от "освобождение" - никога преди не го бе изпитвал,затова без второ мислене тръгна към бара.Седна на едно от сепаретата и си поръча скоч.Докато чакаше поръчката си се огледа и забеляза,че момчето седящо до него говореше нещо...заслуша се...и беше уверен,че е по негов адрес,но е толкова изнервен и просто не му се занимаваше,затова само го погледна злобно и измънка нещо под носа си...
- Не те харесвам. Ама хич... -той се обърна към мен.Първоначално се смутих и ми стана кофти,но след като се замислих за какво ми е мнението на някой,който дори не познавам спря да ми пука.
-Защо ? - все пак реших да го попитам.

Смехът на Скай се разнесе бавно и доста злобно. Джо пробва да му намекне да спре с доста суров поглед, но той не го послуша. Може би всички в този бар знаеха какво ще последва. Мразеше Ерик Феърчайлд. Мразеше всички от това семейство. Не струваха и пукната стотинка, особенно този. Бе лигльо. Лигльото на цял Холивуд.
- Защо?- продължи да се смее- Не струваш. Актьорската ти игра е ужасна. Котката ми играе по-добре умряла. Научил си някакъв тъп корейски, върна се в тъпата Южна Корея и записа тъпо албумче, което уби ушите ми. Не струваш и като певец. Котката ми отново е по-добра от теб....когато се е задавила с косми.
Отпи от уискито си. Не можеше да повярва колко хладно го казваше. Вярваше, че ако го види някъде би го пребил, но всъщност...не му се искаше да го бие. Бе го гнус. Точно така. Не можеше да понесе този идиот. Но преди това щеше да си му каже всичко.
- Също така...- продължи, а от края на барплота се чу дрънчене на чаши, което бе знак веднага да млъкне- Си лигльо. Получаваш всичко, което поискаш само с едно размахване на пръсчето си. Някога чувал ли си думата " не "? А използвал ли си думата " моля "...?
Дразнеше го хландокръвието на актьорът. Как всякаш изобщо не му пукаше какво му говореше, всякаш Скай изобщо не бе там. Искаше реакция повече от всичко. Да му скочи на бой или да се зяде. Нямаше значение. Това го дразнеше твърде много.
- Знаеш ли какво, Ерик, драги...- нахалстваше- Аз и ти си приличаме. Да, така е. При това много. И на двамата ни плащат, за да забавляваме, за да правим шоу, за да доставяме удоволствие. Само, че... ти си по-зле и от мен. Аз поне съм себе си, а ти си някой друг. Което те прави боклук.

Бях изумен от държанието му...толкова злоба и толкова омраза- с какво ги заслужих и какво направих ?! Чакай...защо ми пука...
-Какво работиш казваш ? -погледнах го и вдигнах вежди. - Малко не хващам намеци.
-Не се сещаш ? ... Ти сериозно ли ?! Продавам любов... - Това вече не го очаквах,бях в транс няколко минути,но пронизващия смях на бармана ме изкара от него.Зяпах момчето до мен с чене паднало до земята.
-Жиголо...мъжка проститутка...- той продължаваше да се опитва да ми обясни,като поглеждаше в очите ми за някаква реакция или извинение на реакция...изкашлях се.
-А-а...Я-ясно..
Почувствах се внезапно смутен от тази информация за русото момче. А същевременно и доста глупаво заради погледите и на двамата. Всякаш бях някое малко дете, което не схваща нищо и по цял ден гледа детски. Не бе така... не гледах детски. Не исках да мисля повече по въпросът за професията, ако изобщо може да се нарече така, на непознатият. Не си представях що за човек трябва да си за да продадеш тялото си по този начин...що за човек трябва да си за да купиш тялото на някой по този начин. Лош... Лош звучеше твърде добре в този момент. Бързо отпих от чашата си за да отместя всички мисли от главата си.

Пхах, боже какъв идиот. Този Ерик изглеждаше много по-здухан от филмите си. Там бе супер готин таен агент, който сваляше жените с едно смигване, а тук не можеше да зацепи едно тъпо простутоиране тридесет минути.
Скай пробва да сдържа смехът си, а Джо продължаваше да го гледа мръсно.
Не можеше да се отърве от тъпите въпроси по адрес на Ерик. Дали беше девствен? Май така даваше вид, но не му се струваше. Имаше твърде много безмозъчни фенки, за да е девствен. Просто е доста заспал..и тъп. Да, това беше.
Но Скай внаги познаваше хората. Можеше да каже какъв му е проблемът на този. Бе сигурен, че мама и тате го мислеха за добро момченце, момченце, чиято по-малка сестра е много по-палава и буйна. А това бе срам за всички мъже. А нещо в което Скай бе добър бе е да измъква ползата от проблемите на хората. И винаги успяваше.
- Къде са ми фъстъците?- попита
Краката му се качиха върху стола, а след това, докато се просягаше през бара, върху него останаха само колената му. Джо се спря объркано, докато почистваше една висока чаша и го погледна объркано. Гривните на Скай издрънчаха докато набиваше фъстъци все още полегнал върху барплота.
- Скай, какво правиш?- попита барманът
- Нищо...
- Не изглежда така.
- Ям фъстъци.
- Не изглежда така.
- Ух, ужасен си...-измрънка и отново седна нормално на столът си- Какво намекваш?...- не изчака отговор- Имаш клиенти. Занимавай се с тях.
Гривните издрънчаха към другият край на бара в който стояха цветнокожо момиче и високо момче.
- Там..Ерик...- пробва да не избълва думата " идиот " докато водише " бизнес " преговори
Ръката му се плъзна най-нахално по вътрешната част на бедрото на Ерик. Идваше му да се самоубие, но какво да прави...така си изкарваше хлябът.
- Бил ли си друг път с мъж?- попита в същият нахален дух, а ръката му продължаваше да стои толкова опасно близо

» дискотека "Ла Пиовра"
» Бар и дискотека "Le Nouveau Casino"
» Фен клуб на Сергей Лукяненко
» Клуб "Професия Блондинка"

Дискотека "Starstruck"

Дискотека "Starstruck"

Similar topics

Similar topics