Столовата на университета

Успах се сутринта и нямах врме дори да си взема една ябълка, която въобще неси свърши работата да залъже глада ми. Не бе обичайно за мен да ставам късно, обикновено се събуждах след 7-8 часа сън. Но снощи си легнах млако по-късно и трябваше да предвидя кога долу-горе ще се събудя.
С нетърпение покачах свободното време между втория и тертия ми час и още с биенето на звънеца, вече бях излязла от залата. Насочих се към столовата. Макар от няколко дни да посещавах лекциите, тук все още не бях идвала. Нямах повод просто. Така че не знаех какво да очаквам. Поръчах си хамбургер и картофки с кетчуп, платих ги и взех таблата си. Седнах на една от свободните маси, мислейки си че скоро ще трябва да стана, защото ми се видя малко количеството храна пред мен. Ако някой четеше мислите ми сигурно би се отвратил от мен. Но действително не се нахранвах бързо.

Пъвия ми ден в този университет..По принцип трябваше да съм притеснена, но не бях, деже изобщо.Когато си сменял толкова учелища започваш да не обръщаш внимание на новите хора..
Планирах да остана по-дълго тук, затова станах по-рано и гледах да изглеждам добре..Огледах се за последно и излязох от вкъщи..
Е, вече бях пристигнала..Изглеждаше добре, да се надяваме, че и хората бяха такива..
Първите часове минаха бавно, но някак си успях да издържа до междучасието.
Запътих се към столовата, защото не ми остана време да си направя закуска, вероятно не трябваше да се суетя толкова тази сутрин..Взех си хамбургер и се огледах къде да седна..Всички маси бяха заети, така че трябваше да седна до някой..Видях момиче, което ми се стори симпатично и отидох при нея..
- Заето ли е? - попитах и се усмихнах.

Хамбургер, картофче, хамбургер, картофче, кола... Долу-горе това бе последователността на хапките и глътките. Всъщност не се чувствах като в МакДоналдс, но пък си беше вкусно. И когато изядох около половината от хамбургера и половината от картофките, разбрах че няма да имам нужда от повече. Само щях да се натъпча и едва да стигна до следващия си час.
- О, не, заповядай - казах и и взех чантата си от стола, слагайки я на облегалката на моя. Изглеждаше мила и готина.
- Аз съм Самър - представих се и подадох ръката си към нея с усмивка на лицето.

Поех ръката на момичето и се здрависахме.
- Ашли.Приятно ми е - усмихнах се в отговор аз - Нова съм тук и ще е хубаво да познавам някой - оставих таблата си на масата и се настаних на стола, който ми беше освободила..
- От тук ли си?Имам предвид тук ли си родена? - попитах и отхапах от хамбургера си..Не бях особенно гладна, но трябваше да хапна поне махко, защото винаги щом не бях яла губех съзнание...Е, не само тогава, но това беше друг въпрос..

П.П. Съжалявам за забавянето и, че постът е тъп и кратък, но нямах възможност да пиша..

- Не е лошо да познаваш някого. Всъщност посещавам лекциите от около седмица, но си първия човек с когото се запознах. Просто нямам мно време и постоянно съм в движение и така. - навикът ми да говоря много без да ме питат отново взе надмощие над желанието ми да не се покажа като пълна откачалка.
- Не - отговорих й - трябвало е да ме родят в Лондон по плановена майка ми и на баща ми, но се е случило така, че всъщност съм родена в Манчестър. Но тук дойдох от Ню Йорк - усмихнах се и се опитах сама да осмисля думите си от гледната точка на човек, който не знае цялата ми история.

- Аз съм от Лондон.. - засмях се.Странно как за седмици все още не се беше сприателила с никой.Изглеждаше приятно момиче, което бързо си намира приятели..Но явно това беше Ел Ей..Трябваше да свикна, ако исках да издържа тук по-дълго...
- Гово ри се, че хората тук не са особенно мили..Ти как мисли? - попитах, не че нямаше и сама да разбера, но трябваше да завържа някакав разговор.
Отхапах още няколко хапки от хамбургера си и го оставих на таблата..Изобщо не ми се ядеше..

» Столовата
» Записване за университета!
» Пред университета
» Стълбището пред университета