Баскетболното игрище

Последвах Вон до скамейката и седнах до него той се загледа напред и започна да се извинява за вчера.
-Вон...аз... развирам те ти харесваш Никол сега си с нея.Но не искай от мен да ти простя толкова лесно,аз...имам чувства към теб още когато се видяхме разбрах че аз просто съм ги била скрила вътре в мен,но ти избра Никол радвам се за вас,но недей да ме търсиш защото си толкова близо и в същото време толкова далеч от мен,не искам да ме боли отново.-гледах го в очите и усетих как по бузите ми се стекоха няколко сълзи. Станах и изтичах към вратата исках да се прибера колкото се може по-бързо у дома.Не очаквах да съм толкова развълнувана.
-Сбогом.....Вон.- спрях се на вратата и през сълзи му прошепнах тези думи след което си тръгнах разплакана и бягайки към къщи.

-Защо стана така, защо беше всдичко това?? - говорех презсълзи, прегърнах Нейтън и започнах да плача.
-Може би с Вон да не ти допада, но не го изкарвай на мен! - пуснах го, просто трябваше да си отида.Не исках да стоя повече тук.
-Аз..ще си тръгвам, и утре ще говорим! - просто се обърнах и направих няколко крачки.Сърцето ми щеше да се пръсне, не миожех обърнах се и го целунах..

Беки реши да си тръгне и го направи доста демонстранивно.
-Стой! - казах `и,а тя спря.Обърна се към мен и ме погледна ядосано. - Кажи ми какво да направя за да ми простиш. - започнах аз,а тя извъртя очите си.
Не знаех какво да направя.Затова започнах да мисля.
-Нега сега да осъществим тази среща,нека сега отидем някъде и да прекараме един ден заедно,а когато този ден свърши,вече ще може да си отидеш,но няма да те пусна,ако не ми дадеш поне още един шанс. - излязохме от салона.Видяхме Нейтън и Хейли,които влизаха вътре.
Те ни изгледаха,а аз казах на Хейли,че ще се разхождам с Беки.Застанах на улицата,гледайки в очите на Беки.
-Е,къде отиваме? - попитах я и повдигнах едната си вежда.

Той ми предложи да осъществим срещата която изпуснахме.Излязохме от салона и срещнахме Нейтън и Хейли, които се бяха запътили към салона минах покрай тях с наведена глава без да пророня и дума.Вон застана пред мен и се вгледа в очите ми след което ме попита каде ще ходим.
-......Ам може да отидем у нас или да се разходим по плажа и да отидем у нас после.-о боже до преди секунда му бях бясна а сега го канех у нас,но когато казах да ходим у нас на лицето ми се появи лека палава усмивка.
-В главата ми се въртяха 3 въпроса ''Защо му признах какво чувствам към него?'',''Ако отидем у нас какво може да се случи'' и ''Дали той има чувства към мен?'' докато чаках неговият отговор.

Запътихме се към салона, за да може Нейтън да заключи.Покрай нас минаха Вон и Беки които вероятно излизаха някъде.Нейтън бръкна в джоба си и извади ключа и заключи огромната врата.
Ключовете за вкъщи останаха в мен, а незнаех дали Вон си е взел неговите.
-Нейтън, отивам да догоня Вон и Беки, за да ми дам ключовете еи сега идвам! - казах му и се затичах по улицата.Погледнах зад ъгъла и ги видя, но гледката ме смая.Той я беше хванал през рамо, извиках му и хвърлих ключовете си.Бързо се върнах при Нейтън и заедно тръгнахме към тях..

ПП: пиши у вас ;дд

-Добре...знам едно интересно място,където може да отидем.Но първо трябва да се преоблека,ще те взема от вас след половин час. - казах `и,а тя ме погледна невярващо. - Този път не те лъжа. - уверих я и я прегърнах.
Този път нямаше да се изложа,щях да я заведа на онова място и щяхме да си прекараме много добре.Двамата се разделихме,а аз тръгнах към нас.

-Ха той ми каза че ще ме вземе след половин час,а аз го изгледах подозрително,но той ми обеща да се видим този път и че не ме лъже.
-Добре и отново ще те чакам-изсмях се и се обърнах в другата посока и тръгнах към нас с вече започналите въпроси какво да си облеча,как да се на гримирам (не обичах да се гримирвам, харесвах повече естествената красота).
-Чао до после.- обърнах се за секунда и продължих с моята палава усмивка.