Изоставения фонтан

Гост

Дълбоко в гората се намираше доста стар фонтан. Може би бе на около 50 години или даже по - стар, но все пак беше запазил красотата си. Беше скрит между храстите и дърветата, което го правеше трудно откриваем за някои хора, но все пак не беше невъзможен обект за откриване.

Със семейството ми бяхме отишли на лагер, но аз съм звезда а не катерица. Беше отвратително да стоя в задушната и миризлива палатка и да слушам пеенето на проскубаните птици. Реших да се поразходя насам натам в новата си дрешка .Вървях безцелно докато не открих един изоставен фонтан. Огледах околността и се зачудих какво ли може да се построи на тази територия с парите на татко. След малко чух някой да идва и се обърнах.
-Коя си ти?-попитах и огледах отгоре до долу момичето.

Елиша беше решила да се разходи някъде и попадна на един изоставен фонтан който със сигурност бешена някой богаташ.Тези хора ,не знаеха къде да сипръскат парите.И тя беше богата,но не сефукаше или надуваше.Седна на една пейка и се заглед когто от далечината се чу звук:
-Коя си ти?
"О,не поредната надута знаменитост.Нямаше ли да спрат някога
-Аз съм Елиша-аказ Момичето злобно.

-Приятно ми е Елиша аз съм Кели.-казах надменно, но същевременно малко смешно.-От къде идваш Елиша?-попитах докато отстранявах досадните мухи наоколо. Какво изобщо правех в гората като можех да се размотавам на някое весело парти с някой слдур.
-Ъм този панталон не излезе ли вече от мода.-казах и се засмях. Аз бях глезлата на нашето семейство, а сестра ми я отбягваха. Разбирасе че ще съм надменна. Но не ми пукаше особено от хорското мнение за мен.

Елиша се опита да се държи мило,но може ли да се държиш така с такава надута пуйка.Не ,че беше очаквала друго отношение ,но товавмег я вбеси.Мислеше се за кралица на света сигурно.Със товамалко кученце и надутата си походка.
-И ку*ките вече не са на мода ама ти явно си остаряла.
Беше и писнало от такива като нея.
-От Холивуд,принцесо-отговори на първият и въпрос.-
За разлика от тази обаче Елишне е прозлязла от богато семейство а всичко е постигнала сама

Как може да ми говори така?!
-За коя се мислиш?-попитах като отметнах косата си.
Тази явно не беше в ред, обаче като за начало беше приятен човек.
-Оф зарежи.-казах отегчено.-Като се обиждаме нищо няма да постигнем. Кажи ми нещо интересно за себеси.-попитах и седнах на близката пейка.

Естествено ,че не межеше да излезе наа глава с Елиша.Тя не винаги е била надута пуйка.
-Оф зарежи.-каза отегчено.-Като се обиждаме нищо няма да постигнем. Кажи ми нещо интересно за себе си.
Не ,че хоп и и вярваше ама имаше право.Ел можеше да си обижда и да затапва цял следобед
-Аз съм Актриса какво интересно можеда има-ухили се Ели

-Да знам че си актриса.-засмях се.-Гледала съм един твой филм, макар че не беше кой знае какво, но няма значение.-погледнах надолу и се засмях леко.
Станах от пейката и направих няколко крачки за да се поразтъпча, но за жалост настъпах шишарка.
-Аа не мразя природата.И катериците и шишарките...УЖАААС.-започнах да хленча като малко дете. Ама разбирасе ами ако си одраскам обувките на някой трън...нее няма да го понеса.-О не не издържам махам се от тук...Довиждане!

След няколко дни щях да направя нещото, което ще ме преследва може би до живот. Щях да се лиша от бебето, за което толкова много време съм мечтала, но така беше правилно или по-скоро така казваше Даяна. И все пак тя беше преуспяваща актриса, с опит в живота, а аз бях една издънка за семейството си. Или по-скоро всички си мислеха, че съм перфектна, но далеч не беше така. Как можах да стигна до тук? До дъното .... Двете със сестрата на Тейлър, бяхме отишли в една от най-елитните и дискретни болници в града и си запазих час. Но все още не можех да спя нощем, бях уплашена. Уплашена от реакцията на великия Бангшот и всичко останало. Най-много ме беше страх, обаче от Линдзи. Последният път, когато разбра, че Тейлър е искал да ме насилва полудя. Не исках това да се случва отново.
Напоследък много се разхождах, както и ядях разбира се. Бях паркирала колата си някъде из околностите и реших да се поразходя, отново.
Стигнах един изоставен фонтан. Наистина беше много красив и все още играеше вода по него. Имаше и една малка пейчица до него, седнах и истинктивно сложих двете си ръце около корема. Бях вързала косата си на кок и бях облякла една черна рокля. Никой не забелязваше напълнавянатео ми от цели три килограма, за щастие. Слънцето напичаше татуировката на тила ми, която изобразяваше една пеперуда. Наистина беше много красива, бях си я направила преди няколко месеца.

Ето че най накрая пристигнах.Вече бях новото момиче в града.Чудех се как ли ще се оправя,но се надявах скоро всичко да се оправи.Щом си оправих стаята в новата си къща реших да разгледам града.Отидох до едно място дето дават коли под наем и взех възможно най.скъпата и лъскавата.Доста време обикалях и накрая се насочих към околностите.Спрях колата и реших да повървя пеш.Както си вървях забелязах едно момиче да седи само и изглеждаше много зле,затова реших да я заговоря.
-Здравей.Може ли да седна тук?-казах с усмивка.

Едно момиче дойде зад мен и леко ме изплаши, но прикрих емоциите си с една бледа усмивка.
- Да, седни...
Казах аз съвсем тихичко, но момичето ме чу. Беше слаба и с руса коса. Надявах се, да не бъде от онези глупави блондинки, които си мислят, че знаят всичко, но всъщност не знаеха нищо. Имаше меки черти, честно да си призная беше симпатична.
- Аз съм Ренесме, приятно ми е.
Подадох ръката си към нея и двете се здрависахме. След това зачаках тя да ми се представи. Може би беше една от новите звезди, които Америка очакваше, а може би не. Приличаше ми на човек без опит, не че аз имах такъв. Все пак бях избрала да бъда обикновенна студентка, а не супер звезда като Линдзи и все пак се радвах за нея. Не си говорехме толкова дълго, а ето че сега след време може би дори ще живеем заедно.

-Аз съм Мел.И на мен ми е приятно-и аз и подадох ръка и се здрависахме.
Това бе първия човек с който се запознавам тук.
Надявах се да направя добро впечатление,все пак за мен външния вид е доста важен и първото впечатление.
-От кога си в този град?

- Тук съм с родила.
Казах равно без никакви емоции. Дори може би, не трябваше да разговарям с това момиче. Нищо чудно да омърся и нея, често ми се случваше напоследък. Който и да докоснем се сриваше, слагах грозния си отпечатък върху него.
- Ти си нова тук, нали?
Момичето кимна и аз се загледах в красивия изоставен фонтан. Защо ли вече не се поддържаше? Какво ли е имало тук? Личеше си как преди да се хвърляли монети вътре, хората да си пожелавали разни неща. Дали са им се сбъдвали? Чуда се, дали ако поискам да върна времето назад ще проработи?
Едва ли.. просто мечти. Такава си бях аз, Ренесме мечтателката. От малка всички ме наричаха такава, исках неща недостижими за никого.
- Какво те доведе в града?
Попитах аз и зареях погледа си някъде далеч. Не исках да я поглеждам, просто не се чувствах удобно. Дори не исках да се сприяделявам с нея. Защо са ми още приятели? Още наранени души? Не.. благодаря.

-Да нова съм тук.-усмихнах се неловко
Беше ми странно да говоря с нея.А аз принципно съм доста общителна.Всякаш внимаваше какво говори.
-Доведеме желанието за нов живот.
Както казах това и някой ми се обади.Вдигнах и разбрах че са от новата ми къща.Най на края другата част от багажа ми пристига и трябваше да тръгвам.
-Извинявай,но нещо спешно изникна и трябва да тръгвам.Чао.
Станах,качих се на колата и направо отидох в къщата.

» Изоставения хотел
» Централния фонтан.
» Скрития фонтан
» Скрития фонтан
» Централния фонтан.