-Не точно... Просто си има своя чар... Макар, че понякога може да е малко потискаща. - усмихнах се и се обърнах така, че да виждам момичето. Вярно, че обичах тишината, но си имаше и моменти, когато бях склонен да купонясвам до припадък:
-Всъщност има моменти, в които се радвам, когато някой прекъсва тишината и хармонията ми и това е един от тях. - усмихнах се галантно и напръсках Хейли. Беше ми приятно да си говоря с нея... Освен това тя не беше като другите, така че бях спокоен, че мога да й кажа всичко:
-Е, Хейли... А твоята версия за мястото? Тоест... Допада ли ти града, жителите... Известните надувки? - засмях се и зачаках да получа отговор от момичето.