Пред университета

Тъкмо бях свършила лекции и излязох от университета. Усмивката ми не слизаше от лицето, от смъртта на родителите си не се бях чувствала така пълноценна и жива. Седнах на една пейка и се загледах в останалите студенти. Всеки беше погълнат от собствените си проблеми. Изведнъж някой прекъсна мислите ми.
- Извинете може ли да седна..- Попита едно момиче.
- Да сядай..- Казах аз и се усмихнах дружелюбно.- Какво следваш?- Поинтересувах се аз и се загледах в момичето по-внимателно. наистина беше много красива.

Определено обожавах да ходя на лекции,бяха доста занимателни. Да разкриваш странни убийства.
След като лекциите свършиха с най-добрия ми приятел се разделихме,отново трябваше да си поправя трошката,защо просто не си вземеше нова кола? Тяхните бях фрашкани.
Видях че почти няма места,но за сметка на това видях едно сладко момиче да седи само,отидох при него и го попитах дали може да седна,а то ми позволи.
След като се настаних до нея,казах :
- Как се казваш? - усмихнах се - Виждала съм те из университета,но никога не съм те питала.

Явно момичето не беше чуло въпроса ми.
- Казвам се Ренесме, а ти?- Обърнах се към нея.
- Ариадне- Каза момичето и се здрависахме.
Бях виждала и преди това момиче, но никога не го бях заговаряла. Даже ми беше чудно, че дойде да седне при мен. Все пак аз бях един от най-големите аутсайдери в този университет. Личеше си, че това момиче е от класа.
- Какво следваш?
Отново попитах аз и отметнах косата си назад.

- Следвам Криминалистика,а ти? - попитах усмихнато.
Момичето имаше черна коса,беше се облякла сладко,доста пъти съм я виждала,но университета е голям и е нормално да не съм могла да я заговоря преди.
- Разкажи ми повече за себе си. - усмихнах се отново.
Зачаках отговора й и отпих от чашката си кафе,която носех със себе си.

- Аз уча право..
Ууу криминалистика, това и е нещо доста опасна и гадно.
- Хм.. ами няма много за разказване..
Усмихнах се аз. Да бе, сигурно щях да разкажа на една непозната за живота си. Момичето повдигна вежди.
- Сестра съм на великата Линдзи Лоън, това стига ли ти?
Подсмихнах се аз. Всички знаеха коя и Линдзи, но никой не знаеше коя съм аз. Никъде по снимките в интернет и по списанията ме нямаше. Аз бях като невидима.
- Сеига е товй ред, ракзажи ми нещо за себе си.
Казах аз.

Усмихнах се отново :
- Да знам коя е. И двете сте сладки. - засмях се и се облегнах назад,отпивайки от кафето си :
- Родена съм в Рим,баща ми е женен богат бизнесмен,които не искал да се грижи за мен,а единствено пращаше пари на сестра си,която ме отгледа. Майка ми също не е искала да се занимава с мен,но пък за сметка на това леля ми,Роуз,се грижи чудесно за мен и до днес. - направих кратка пауза :
- Нищо толкова интересно. Защо никой не знае за теб? Не е ли гадно сестра ти да е постоянно в очите на хората?

Дали е гадно? Ами, че аз от къде да знам?
- Просто не обичам да съм в центъра на купона, така да се каже..
Засмях се.
- А и не е лошо все пак да има някой преуспял в семейството. След смъртта на родителите ни с Линдзи не си говорехме известно време, но сега всичко е наред.
Заобяснявах аз. Не знаех, защо вообще споделям на това момиче толкова много, но да си призная ми беше приятно в нейната компания.
- Коя ти харесва най-много в криминалистиката?- Попитах аз.

Погледнах я и се усмихнах :
- Желанието да намериш истината за нечие убийство,колкото и заплетено да е,да разбереш до колко е извратен човешкия мозък. - засмях се.
От малка обичах истории за убийства,за разследвания и може би това доста ми бе повлияло.
- Какво те накара да учиш право? - попитах любопитно. Често правото и криминалистиката се сблъскваха.

- Ами просто ми харесва правосъдието.
Кагота стана адвокат ще се боря със всички сили. В това съм най-добра..
Казах аз, като не спирах да се усмихвам.
- Животът ти е бил наистина труден..- Хванах ръката на момичето в знак на подкрепа.
- И все пак си станала една истинска дама- Допълних.

Усмихнах се когато постави ръката си върху моята.
- Ти също си чудесно момиче.. личи си.. - усмихнах й се по-мило.
Живота й е хубав,знае какво иска. Радвах се за нея,ако не за мен,то за нея се радвах.
- Дано осъществиш мечтите си,заслужаваш го. Трябват ни сладки адвокатки като теб. - казах шеговито и се засмях.

- Да..
Смотолевих аз и се изплравих. Беше време да си тръгвам.
- Аз трябва да тръгвам. Беше ми много приятно.
Казах аз и си тръгнах.
Бях толкова уморена, че си мечтаех как ще си легна в леглото и ще заспя.

» Стълбището пред университета
» Столовата на университета
» Записване за университета!
» Пред самолета.
» Пред болницата