Старата фабрика

Никога не бих си и помислил,че Америка може да е такава страна.Още на втората си седмица тук имах врагове и сред тях един много опасен джентълмен,когото наричам свой смъртен враг.Всичко се развиваше по мед и масло,както се изразяват хората.Майкрофт се отказа да ме следи от разстояние,но вместо това е пратил някой друг да го прави вместо него.Сякаш съм малко дете,това,че бях по-малкият му брат не му даваше право да се отнася с мен така,беше много дразнещо и все още е.
Но да се върна на въпроса за Америка, Лос Анджелис ми предоставяше нови загадки всеки ден,срещи с много интересни хора,но за жалост и с такива за които не си струва да си хабя времето..Понякога ми се искаше да имах помощни,някой който ще ме изслуша,актът,че изказвам на глас мислите от време на време си беше нещо необходимо,поне за мен,а ако имах някой до мен ще ме направи по-малко луд в очите на хората.Опитах с череп,но едната ми ръка беше винаги заета,а това беше много дразнещо когато преследвах някого скачайки от сграда на сграда.
Изненадата ми беше още по-голяма когато полицията спря да обръща внимание на странностите ми и се фокусира върху фарта,че им решавам случаите,като този.
От два дена на сам в моргата на участакът са влезли две тела и двете на добре сложени млади момчета около дваисетте.И двамата имаха прободни рани от нож.Следите сочеха,че са от едно и също оръжие и са нанесени от един и същи човек,заради начинът по който са убити.Полицията имаше заподозрян,докато и този заподозрян не влезе с краката напред в моргата .
Днес се е състояло поредното убииство,пак млад мъж,но този път ме извикаха веднага щом намериха трупът.От мястото веднага забелязах и разбрах какво се е случило.Полицията нямаше шанс да се справи с това сама,а аз определено бях твърде ентусиазиран от случилото си за да говоря.За това повикаха една стара моя позната,стара,а всъщност бе дете,тя поне можеше да се опита да помогне или поне на томва се надяват полицаите.
-Надявам се да си в добро настроение,знам колко бързо избухваш около мен.-думите ми бяха ясни и отчетливи,явно стреснах двамата полицаи,който бяха на няколко крачки от тялото над което се бях надвесил.Походката и пърфюмът на Дженифър изпълниха въздуха в голямото,отдавна изоставено и прашно помещение.-Може би твоето точно око ще открие нещо,което аз не виждам...
Изправих се бавно,все още загледан в трупът,не погледнах към нея защото вече знам акво е изписано на лицето й.
-Радвам се отново да те видя,Дженифър. Компанията ти винаги ми е приятна.-Бях напълно сериозен,сега когато говоря ще има,кой да ме чуе.Полицаите също ме чуваха,но не възприемаха и думичка от казаното от мен.

- Здравей, Шерлок. - поздрави Дженифър от чиста формалност. Може би и тя малко се радваше да го види отново, но тук чувствата стояха по доста по-различен начин от обикновено познанство. Все пак не на всеки се случваше да има познат детектив, който от време на време се нуждае от помощ в разгадаването на поредния случай от живота си. Относно настроението... Беше в добро настроение до момента, в който не бе прекъсната от полицията и молбата им да се включи в случая. В началото всичко бе някак далечно и твърде нереално, но сега всичко бе на мястото си и все пак още някак неочаквано. Дженифър си мислеше, че не е сред любимците на полицията, а сега те търсеха помощ от нея, но нека не забравяме, че не бе единствената. Вероятно и Шерлок имаше пръст във всичко това.
- Не се надявай на много. - побърза да допълни, оглеждайки помещението или по-скоро самата вътрешност на цяла една фабрика. Имаше нужните нерви да изтърпи гледката на един труп, но все пак предпочиташе живи хора. Дори нямаше представа дали бяха сигурни, че това е мястото на убийството, но бе сигурна, че е убийство. Всеки умен човек щеше да заключи това, щом видеше човек с подобна възраст и сили мъртъв и лежащ неподвижно на земята. Хората не падаха просто така, превръщайки се в трупове.
- Сигурни ли сте, че това е правилното място? – попита Дженифър с известна доза скептицизъм, докато продължаваше да обикаля около Шерлок и трупа, оглеждайки стените и купищата непотребни вещи из фабриката. Не получи отговор, но не се и надяваше да го получи. Полицията бе твърде заслепена, за да вярва единствено на това, което вижда, без да се вглежда в детайли.
- Писмо. Бележка. – повиши тон на мига, с което си заслужи поне два учудени погледа, неразбиращи какво общо имаха думите й със случая. Дженифър огледа всички, които я наблюдаваха сякаш бе готова за вкарване в лудницата и поясни:
- В ръката си държи бележка.
Наистина, ако се вледаше човек малко по-внимателно, щеше да забележи пожълтелия лист, който едва се различаваше от оттенъка на човешката кожа. При това малък и намачкан на неравно кълбо, колкото да бъде още по-прикрит. Тази следа веднага разбуди полицаите, които започнаха да обикалят, да дават нареждания и като цяло единствено да опитват да свършат някаква работа.
- Винаги ли работиш при такива условия? Честно да ти кажа, разбирам защо толкова лесно ми лазиш по нервите на моменти. – прошепна, докато изваждаше намачканата хартия от вкоченените пръсти. Надяваше се, че единствено Шерлок я бе чул, защото след тези думи нямаше да бъде толкова светъл образ в очите на обществената сигурност в лицето на местната полиция.

-Не е писмо,а нещо като визитна картичка.
Отбелязах спокойно,като преместих ръце зад гърбът си. Преминах от дрегата страна на трупа да погледна какво прави тя.Не съм свикнал да работя с жени и това определено няма да ми е от помощ в момента,но в момента си имах работа със стар враг и ми трябваше,някой който да разсее вниманието от мен докато направя това за което съм тук.
-Прилича на афиш,не много разпространен от това което видях.-обърнах гръб на момичето и започнах да оглеждам помещението и да говоря на глас.-Има 13 различни следи от обувки,осем от тях са на мъже,останалите две са на кучета,най-вероятно ротвайлери,а тези с токчетата са на жени или на мъже носещи токчета...всичко е вероятно.Флайърът е за битка със залози,ако се загледаш в дупката от коршем на слепоочието ще разбереш,че е направена от револвер,но понеже е от лявата страна на черепът ще разбереш,че някой друг е стрелял.Не защото е държал хартията в ръката си,а защото е десняк,няма начин да дръпне спусъкът с дясната си ръка и коршумът да влезе под такъв градус...някой му е помогнал с билета към гробищата.
Обърнах се и направих две крачки към тялото,отметнах палтото назад и клекнах загледан нещо празната гилза на земята.Ако е имало много хора,залагания и револвер играта е била груба и нечестна,но само с един изход.Независимо от всичко пак щяхме да намерим тяло,което означава само едно нещо.
-Запозната ли си с руската ролетка? Двама играчи,един пистолет,един патрон?
Всичко водеше до това кой залага и кой организира,трябваше да намерим играчите,големите риби.Със сигурност ще има още сбирки,а щом открием кой държи картите ще намерим следа към човекът,който управлява марионетките.Но най-напред трябва да започнем от най-малкото квадратче,а именно дървото което ще се издялка.Толкова вълнуващо,а играта едва започва.
Огледах тялото на момчето,има татуировка на орел,явно е членувал в клуб.Боен клуб,фигурата му е набита,има стари контузии от юмручен бой,което означава,че тренира във фитнес близо до тях.Трябва да разберем къде живее и кой го познава.От там кога и къде за последно е видян.Изправих се и дадох знак на полицайте,но се сетих,че Дженифър е тук.
-Твой близък приятел ли е изчезнал?-не би била тук само защото помолих да я доведът,има лично отношение към случая,а това ще я направи податлива.Искам да видя дали ще издържи на натиска като я проверя още сега.