Създаване на известни личности

Всъщност момичето взело Амбър, не е влизало от 10-ти февруари (демек няма месец все още), но понеже това е и датата на регистрацията и', можеш да вземеш лика Одобрена си и добре дошла!

Тогава ще може ли да съм с Candice Swanepoel?

Може. Иначе, одобрена си! Приятно прекарване във форума.

Одобрена си,добре дошла!^^

Одобрен си. Името ти е сменено. Приятно прекарване във форума

Име:Майкъл Слейтър
Години:24
Професия:Актьор,Фитнес инструктор и Модел
Външен вид:Той е като истински магнит за жените,като се започне от лице,усмивка,излъчване и се стигне до изваяното му тяло,което се дължи на много тренировки във фитнес залата,здравословното хранене и редовните упражнения и спортовете, който практикува поне два пъти в седмицата.
Майк има тъмна чуплива коса, която се допълва с сивите му очи,чийто поглед е леко меланхоличен и като го погледне човек, губи представа за времето му.
Лицето му има остри черти, който се изразяват с сериозното му излъчване и гъстите черни вежди, който допълват усещането за загадъчност.
Кожата му е светла,което се дължи на това, че е чувствителен на слънце и заради рядко срещана алергия, ограничава контактите с морето и плажа.
Има правилно структурирана брадичка,устните му са меки,пухкави и много секси.
Обича да разнообразява гардероба си и затова много често може да бъде облечен както в официален костюм,спортно-елегатни дрехи или пък да бъде само по бельо, подчертаващо секси релефите на тялото му или пък да бъде стилно облечен в лондонски и американски ежедневни дрехи.
Характер:Той е мило и очарователно момче,което обича да спортува и през свободното си време играе тенис и баскетбол.Още от малък е научен да се труди и не се страхува от никаква работа.На моменти обаче много бързо си променя настроението и изпада във пристъп на гняв и агресия,който излива върху околните.Не е особенно старателен във учението,но пък е искрен по душа и винаги казва това,което мисли.Импулсивен и нетърпелив,често влиза във конфликти и разпраии със другите зарад неговият бурен и малко невъздържан характер.
История:Роден е във едни от най-големите градове във света-Лос Анджелис,където започва неговата кариера на модел, която му отваря врати по-късно и към киното и започва да се изгражда като един многообещаващ талант.Живее във задружно и многобройно семейство със четири деца,където парите на са на дневен ред,но родителите винаги осигуряват най-доброто за тях и може да се каже, че стандартът на живот е доста голям.Баща му Чарлз работи във лекар във една от местните болници,където се утвърдил като един от най-уважаваните специалисти.Майка му Сара работи на две места-като учителка във гимназията Златни мечти и като писателка,чиято втора професия я затвърждава като любимка на хората.
Никак не му е леко в началото да пробие и да намери своят път под слънцето, но след усилен труд,упорство и характер, младежът успява да се сдобие с договор с известна модна агенция, която работи с млади таланти и им дава възможност за реализация.
Сключва многообещаващ договор за 500 000 долара и едва на 18 години прави първите си стъпки на модния подиум, където бързо печели симпатиите на хората чрез своята харизма и излъчване.
Ставайки доста популярен не само в Сащ, но и във Европа,започва да се снима в различни провокативни фотосесий,където нежните половинки мога да го видят в различна светлина.Участва в реклами на парфюми,а впоследствие започва да се явява на кастинги на филми и във същото време започва кариерата му и като фитнес инструктор, където дава уроци на момчета и момичета как да подържат добре фигурата си, без да използват вредни за организма съставки.
Допълнително:Освен страстта му към киното и фитнеса, през малкото свободни дни за почивка освен да практикува риболова, което е негово хоби, обича да се изявява и в театъра, където макар и да изпълнява малки роли,успява да натрупа достатъчно опит и амбиция да продължи да се занимава с изкуство.
Снимки:



Името на човека,чийто лик сте избрали:JED HILL

26.03.2011//
Мило дневниче...
А, не. Няма да стане по-този начин. Имам предвит с милите дневници и другите простотии. Не, че имах намерението да ползвам този дневник, даже изобщо, но умният ми баща ме заведе днес на психолог, понеже... Искал да съм добре. Хъх. По скоро го е грижа за репутацията му, но както и да е. Пачата наречена 'психолог' ми каза, че 'трябвало да си изливам чувствата писмено' и Майк (бащата) ми купи тетрадка. Уж дневник, нали. Защо изобщо пиша? Ох, боже. Всъщност може да използвам тази тъпотия да си записвам нещо важно.
Та, аз съм Алек. Нарязах си вените и затова бях на психолог. Съучениците ми ме тормозят, защото са консервативни копелета, а аз имам различни интереси. Баща ми богаташ, бизнесмен и аз не го знам какво прави. Не ме и интересува. Щом ми купува книги, игри и дрехи... Но не е в това въпроса. Много съм любопитен. АМА МНОГО. Ровя във всичко и търся някакви мръсни сделки, но засега баща ми е чист. Хъх.
Как да се опиша... Имам тъмна коса и съм тънък. Както клечка. Всъщност имам анорексия, защото бях дебел. И... пак ме тормозеха, хъх. Но не им стига. Опитвам се да се правя, че не ми пука. НО МИ ПУКА. Майка ми е кой-знае къде, а баща ми кой-знае с коя се ч*ка. Иначе имам 'втора майка' 29 годишна дрисла, която ми се мазни за да и се харесам и ме води 'на по сладолед' като ми купува каквото искам. А после отиваме на 'шопинг' и гледам как парите на баща ми, които трябва да отидат за sony erricson xperiya play (за мен) и macbook (за мен) и много книги отиват за дрешки на едната пикла. Ох, доста изписах. Определено. Ставам. Не, сериозно. Всъщност май не е зле да пиша в тази тъпа тетрадка. ОХ, БОЖЕ.

18.05.2011//
Незнам какво става, но хванах нещо интересно относно баша ми. Всяка година на 08.02 той праща по 2000 долара незнам си къде. МАЙК БЕЙН, КАКВО ПРАВИШ? ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО КНИГИ МОЖЕШ ДА МИ КУПИШ С ТЕЗИ ПАРИ?
Не съм писал отдавна тук. А може би трябва. Мина много време, а баща ми се направи на мил и ме уреди за модел. хъх. Исках да се пробвам... И, да натрих носовете на онези лайна и никой не ме тормози. Обаче онея кастинги ше са супер тъпите, със супер надути деца и всичко надута и май няма да отида. Ама може и да отида. Инат съм, ама...

05.11.2011.///
Пак не съм писал. Но не знам и защо в момента пиша. Та, нищо не стана. Н-И-Щ-О. Отидох на 'кастинга' някакъв простак каза 'не ставаш' и излязох. И нищо. ПРОСТО НИЩО. Живота ми е пълна скука. Ей така всичко си минава. И понеже ми беше скучено, реших да пиша тук. Дори записките на Майк не съм проверявал. Ох, чакай.
Пращал е 500 долара до Ню Йорк преди 1 седмица. Нищо. Отново. Всъщност... може би точно това ми трябва. Пътуване. Какво ли му мисля? Дакота (икономката) каза, че Майк е купил апартамент в НЙ и знае ключовете къде са. О, да. Имам и пари за храна. Отдавна ми направи кредитна карта с 100,000. Мразя да съм богат. Тръгвам. Наистина. Освен, че ще си разведря живота, може й да намеря на кой праща парите. Кой знае?

12.02.2012//
Знам всичко!
1. Имам сестра.
2. Парите са отивали за нея.
3. Тя е дизайнер.
4. Модел съм.
5. Тя има детенце.
6. Супер яката сестра е и живеем заедно.
7. Майк ме търси.
8. Животът ми е прекрасен.
9. Живея в любимия ми град.
10. Изхвърлям този дневник.

harry styles.

nicole scherzinger

Име:Sara Klay (S.K)
Години:20
Професия:Модел
Характер:
Сара е изключително слънчева и позитивна личност. На пръв поглед изглежда малко непохватна и вятърничева, но това се променя коренно, когато стъпи на сцена. Тя е изключително артистична и изобретателна. Може да се измъкне от всякакви сконфузни ситуации благодарение на тези си умения.Ес не е никак затворена, дори напротив - тя обича новите хора, запознанства и още повече да говори. И макар често създава впечателниена невинна и лесно манипулативна, Сара далеч не е такава. Тя е достатъчно умна, за да може да прецени човека пред себе си, а заедно с това и да синхронизира държанието си спрямо него.
Сара е много борбена личност - не би се отказала от целите си за нищо на света. Би се била със зъби и нокти, за да запази постигнатото до сега. Винаги изпълнена с хъс и адвантюризъм, Ес е готова да се впусне в нещо ново - било то връзка или занимание. Обича да си поставя високи цели, които да следва, но това определено не я прави болезнено амбициозна. За нея кариерата не е всичко. Всъщност, пред нея, в списъка с най - важни неща на брюнетката има още много други неща.
Брюнетката има бърз, проницателен ум и език - остър като бръснач.
И макар Сара да изглежда мила и жизнерадостна на пръв поглед, тя е още много други неща, които само човек, който е прекарал известно време с нея може да разбере. Тя от онзи тип хора, които са вечно прави - независимо по какъв въпрос. Брюнетката би отстоявала мнението си докрай, дори да трябва да каже на черното - бяло, стига да може да се обоснове, разбира се. Рядко признава грешките си, просто защото си мисли, че това би я накарало да изглежда слаба и лесно уязвима - а това е нещо, което никой човек, който иска да докаже себе си в Холивуд, не бива да показва.
Винаги е ненавиждала лицемерието и скритото клюкарене, все неща, които са част от женската природа и винаги се е старала да ги избягва. Може би точно за това, Сара е определена от повечето си приятели като "болезнено откровена". И това нейно откровение често става повод за караници и сръдни между нея и приятелите й. Въпреки това, изказвайки честното си мнение, брюнетката не цели да нарани, когото и да било. Просто винаги е смятала, че колкото по - рано се каже истината, толкова по - добре. Особено, когато става дума за човек, който разчита на теб. От друга страна, точно това нейно качество я прави добър хореограф, както и подходяща компания за дълъг "шопинг" ден. За разлика от всяка втора "най - добра приятелка", Ес не би те излъгала, че нещо ти стои добре, че ти отива или нещо подобно.
Но не оставайте с грешно впечатление, това че Сара изказва искреното си мнение далеч не значи, че обича да го налага. Да, вярно, че обича винаги да е права, но никога не задължава хората да я следват. На когото му отърва - добре, на когото не - прав му път. Ако някой я харесва, то той ще я харесва такава каквато е - с всичките й предимства и недостатъци.
Прикривайки наранените си чувства, Сара често би си послужила с ирония, дори и за самата себе си.

Външен вид
Още от малка Сара е страдала заради ниския си ръст. Винаги го е приемала като един вид пречка, поне докато не навършва шестнадесет и не започва да се приема такава каквато е. Брюнетката е висока едва метър шесдесет и шест, но това само е едно от нещата, които допринасят за котешкото, животинско излъчване в нея.
Има предизвикателна, хищническа походка, която се дължи главно на танцовите й умения - като че ли всяка нейна стъпка е премислена, преди да бъде извършена. Не обича да върви бързо, по - скоро предпочита бавните разходки, които биха й дали възможността да се любува на всичко около нея.
Има красиво, гъвкаво тяло, което като че ли е изваяно от склуптор. Извивките й са правилни и преливат плавно една в друга. Краката й са дълги и прави, а благодарение на професията си и постоянните тренировки, те (както всяка друга част от тялото й) са перфектно стегнати. Има добре оформени пръсци и тънки глезени, които всяка танцьорка би трябвало да притежава.
Тънката й талия създава излюзията за нещо крехко, чупливо и същевременно специално. Може би тя е едно от нещата в брюнетката, което привлича мъжете, решени да се изявяват като рицари, викайки "Спаси ме, толкова съм крехка...".
Едно от най - предизвикателните неща в лицето на брюнетката са красивите, сини очи, които като че ли вечно те предизвикват да направиш нещо. Наситено синия им цвят напомня за дълбокия, кристално чист океан, а дългите катранено черни мигли допринасят допълнително за драматичното излъчване на Сара.
Малкото й, леко чипо носле перфектно пасва на овалното й лице с леко изразени скули, които брюнетката обича да подчертава със съвсем малко количество руж.
Кожата й, бледа и гладка, допринася за излъчването на порцеланова кукла. Няма нито една луничка или бенка, която може да бъде видяна по лицето й или друга част от тялото, с изключение на пъпа.
Устните й - ярко контрастиращи на кожата - винаги имат онзи игрив, ален цвят, който Ес винаги е ненавиждала. Те са плътни и примамливи, с плавни, чувствени извивки, които крещат " Захапи ме".
Но това, което прави Сара да изглежда нереална е усмивката й. Тя е широка и искрена, а понякога леко закачлива или иронична.Има прави, равни зъби с перлено бял цвят. А смехът й, звънлив и заразителен, често оглася всичко около нея.
Има дълга, права коса, с шоколадов цвят, по който на слънце като че ли пълзи огън, заради тънките естествено червеникави кичури. Гъста и лъскава, тя пада върху гърба на Сара като водопад от коприна. Но рядко можеш да видиш Ес с различна прическа от свободно пусната права, навита на едри букли и висока, конска опашка.
Допълнително за външния вид:Ес има една единствена татуировка на гърба, която външно отразява начина, по който брюнетката се чувства, а именно - свободна. Тя представлява малка, нежна пеперуда, точно като самата Андреа.
История
Още като малка, Ес се проявява като манекенка. Родителите й, заможни хора, обаче никога не са одобрявали желанието на малката брюнетка да се занимава с мода и да изкарва с това прехраната си. Въпреки това, като че ли на пук на тях,Ес се записва на уроци, който и помагат да направи походката си идеална. Няколко месеца ги посещава без родителите й да знаят, когато след късно изпълнение, брюнетката закъснява и родителите й започват да я търсят. Когато най - накрая я откриват - благодарение на малка брошура за едно ревю на състава й, която стои на бюрото и двамата не скриват колко разочаровани са от нея. Въпреки това с времето като че ли и двамата свикват с факта, че от дъщеря им няма да стане брилятен мозъчен хирург, нито устата адвокатка, а чисто и просто - манекенка. Професия, която и двамата намират неподходяща за нея.
Въпреки това, мадата е нещото, което кара Анди да се чувства цяла, което й помага да се открие пред света и да се покаже такава каквато е - истинска, неподправена, неопорочена.

Допълнително:
Има татус.
Обича купоните и екстремните изживявания.

Може ли само да помоля да ми смениш името с това на героя ми ?

Kim Jaejoong

Любовта нима тя съществува ?

Гледах луната и си задавах този въпрос отново и отново веднъж се запитах дали луната не изгрява зареди мен защото аз бях нейната любов но тя бе доста по възрастна от мен .В този свят има много луди хора но имаше и самотни аз бях един от тях .Защо Бог е създал хората явно си е мислел че всеки един от тях ще намери своята полувинка както Адам и Ева но е грешал тогава е бил още млад и глупав имал е някакви представи за съвършен свят .... но за всичките тези години хората по планетата се промениха много някои предпочитаха да са самотни други пък искаха да бъдат обичани.Аз бях от вторите искам да бъда обичан но явно ще умра сам . Но може би така е по-добре така няма да има грешки нито изневери нито драми.Знам че някъде там има момиче за мен което ще ме обикне такъв какъвто съм и никога няма да се откаже от мен зареди някаква глупост .Във всяка връзка има времена на караници а дори при някои и караниците довеждат до скъсване но аз не исках това исках просто една малка частица обич . Хората които умеят да обичат заслужават да бъдат в Рая но аз не знаех какво е обич не я разбирах но много искам да се науча да обичам трябваше да го направя.Веднъж имах едно увлечение в едно момиче но това си остана просто едно увлечение не прерастна в обич тя ме отблъсна когато поисках да се съберем наистина тя ме използваше има и такива момичета ... на кому е нужно някакво момиче да си играе със чувствата ти и накрая да бъдеш просто една черупка?Гледах към пълната луна и въпросите просто ме убиваха всички тези въпроси се завихриха във главата ми и взех скицника . Той бе точно до мен а молива и гумичката до него взех го в скута си и отворих на един празен лист това бях сега просто един лист .Бях самотен трябва ми някой който да може да ме разсейва от самотата да бъда по свободен да ме научи да се забавлявам . Милиони пъти съм се опитвал да се забавлявам сам но винаги си оставах с опитите.Започнах да рисувам мечтаното момиче . Тя беше с права и кестенява коса очите й бяха сини като небето или като дълбините на океаните .Кожата й бяла като слонова кост и слаба . Толкова много пъти бях рисувал една и съща рисунка и всеки път тя завършваше в кошчето знаех че това е момичето на мечтите ми но просто не можех да обичам някаква рисунка .Дали по света има и други които са толкова самотни като мен или само аз се лутам в този свят без семейство без любима без приятели ?Молива започна да се движи по белия лист хартия а тъмната диря която оставяше след себе си след време започан да се оформя във някаква фигура.Не издържах повече въздухнах и ударих земята със юмруци станах и скъсах скицника на две и станах рязко по-точно скоцих погледнах надолу и видях как хората минават под терасата ми ръка за ръка.Взех якето си обух се и излязох .Нощта бе пред мен закрачих бавно по улиците на Париж . Мислех че след като съм в града на любовта ще срещна ''любовта '' но явно съм се самозалъгвал . Не знаем колко време съм ходил просто знаех че движа краката си на някъде но не знаех накъде . Видях някакво езеро а точно в центъра му пълната луна се виждаше кристално ясно . Седнах на тревата и погледнах отражението си във водата .

Самотата е най-добрият ми приятел.

Някога чувствали ли сте се така все едно не съществувате а сте просто един наблюдател ?Гледате живота на хората и искате да бъдете на тяхно място ?Понякога това се случва и на мен но знам че ако бях просто наблюдател живота ми щеше да е хиляди пъти по-лесен .Съдба къде сбърках защо ме наказваш това изпит ли е да видиш какво мога или просто се подиграваш с мен ?Питах се но знаех че няма да получа отговор стоях в леглото си и гледах белия таван .Напоследък обичах да изживявам живота на другите на герои от книги на герои от сериали само не и моя живот . Мисля че съм героя в някога книга с гаден и депресиращ край в който аз съм главен герой и накрая нещо се случвам и откривам любовта и накрая умирам или нещо се случва с мен и изчезвам . Мисля че някой ден просто ще се самоубия защото не мога да живея този проклет живот .Бих дал всичко за малка частица обич дори и фалшива да опитам от магията да разбера какво е да обичаш .Но нямам смелост да сложа край на живота си до последо ще се боря за любовта ще заслужа мястото си в Рая.Трябва да бъда щастлив за всичките си 19 години съм правил толкова добрини а накрая пак аз оставах сам тъжен и неуверен в себе си . Сълзите запариха в очите ми и усетих топлината им която се стича по бузите ми ето го този етап в който съм в депресия и започвам да се наранявам . Неведнъж съм бил в болница зареди раните които съм правил на ръцете лицето си и корема ми но винаги лекарите ме спасяваха . В този момент не можех да спра просто трябваше да нараня външната обвивка на себе си за да разбера че съществувам и че трябва отново да се върна към живота и да разбера че пак ще съм сам .

Смъртта моят съсед.

Понякога си мисля че просто сънувам и че докато сънувам най-хубавият си сън смъртта ще дойде и ще вземе живота ми нямах търпение да дойде този момент може би тогава ще се преродя и ще я намеря или тя ще ме намери . Студенината която изпитвах докато лежах на пода в банята а топлата вода течеше отгоре ми долазих до онзи ъгъл до който водата не достигаше и отново ги усетих сълзите на тъгата самотата болката и на разбитото сърце на моето разбито сърце.Всъщност дори не знаех имам ли такова усещах че нещо в гърдите ми бие че имам пулс но просто не го усещам като сърце то всякаш просто ме държеше буден но само това другите неща които трябва то да ти дава при мен ги нямаше . Имах просто една мечта толкова ли беше трудно тя да стане реалност . Беше толкова проста мисля че осъществяването на тази мечта може би ще спаси живота ми и сърцето ми ще функционира номрално . Но с какво да залепя счупените части на моето механично сърце.Да точно механично защото роботите не изпитваха чувства те просто съществуваха но без да изпитват никакви чувства а може би аз съм робот.Не роботите нямат сълзи а аз имах .Но роботите бяха само един метал и купища болтове. Това ли бях и аз метал и болтове?Не исках да бъда това ... никога не съм мислел че живота ми ще се превърне във хорър филм дори не беше и филм а просто една черно бяла лента на която има само мои снимки и кадри .

Имах я и съдбата ми я отне.

Из улиците на Париж се виеше ужасен вятър исках да стоя в къщи но не можех поне сега усещах някакви емоции или поне знаех че съм жив ръцете ми бяха замръзнали дори премръзнали но не ми пукаше харесваше ми да усещам нещо различно от леглото или пейките . Вятъра все едно искаше да убие косата ми мяткаше я във всевъзможни форми но тя просто не се спротивляваше.Очите ми кафеви преди бяха жизнени а сега бяха студени и безчувствени като камък .Кожата ми беше студена зареди вятъра а цвета й наподобяваше слонова кост а мусколите ми които сега бяха скрити под блуза и и под нея някаква тениска .Устих някой да притиска тялото си до моето и тогава видях някаква фигура пред мен .
-Съжалявам .-Гласа й беше мек като кадефе останах да гледам лицето й то беше точно както на скиците ми това беше момичето на мечтите ми . Различни мисли се разминаваха в главата ми ''Бог е решил да ми даде възможност '' '' съдбата ме награждава'' ''тя не е реална'' '' сънувам ли '' .
Погледнах я и се усмихнах а очите ми се напълниха със надежда .Проговорих;
-Няма нищо не се тревожете . -Усмихнах се .Сърцето ми заблъска бясно във гърдите ми и се опитах да успокоя дишането си .Очаквах този момент толкова много време ... видях как тя За се изчервява и се усмихна като се показаха белите й зъби.Тя ме погледна в очите нямам търпение да науча името й .
-Може ли да попитам как се казвате?-Попитах и предложих да седнем на пейката а тя не възрази .Вече обичах знаех какво е да обичаш означава пулса ти да не е нормален да усещаш сърцето си все едно ще изкочи от гърдите ти да искаш да я целунеш .Та ние се срещнахме едва сега а аз вече я обичах ?Как е възможно товa?
-Мелиса... а ти ?-Гласа й беше толкова сладъки толкова мек дори не чух въпроса й просто се радвах че научих името й . Всички стени които съм издигал през всичките тези години се стопиха всичките пъти в които съм бил наранявам все едно бяха забравени а сърцето ми бе залепено или по-добре бе ново . Усещах всичките му ефекти а не само биенето му.
-Хиро .-Отговорих кратко и се усмихнах за малко но после устните ми се стегнаха в една тънка линия . Образа й започна да изчезва а заедно с него и новото ми сърце изпитвах болка на мястото му където сега имаше просто някаква дупка.Сълзи се застичаха по лицето ми докато се опитвах да хвана ръката й но тя просто бе прозрачна не хващах нищо все едно тя бе призрак .Образа й си отиде а аз останах на пейката сам сълзите ми капеха по стената и скърбяща земя ако това бе моя сън нямаше да страдам само аз исках и някой друг да изпита болката ми . Аз бях само един човек нищо повече .

Връщане в реалноста .

Станах от студения под на банята водата все още капеше а аз явно съм бил заспал образа й не ми излизаше от ума.Съдбата отново се намеси реши да ми даде нещо и накрая да ми го отнеме.Но все пак вече знаех какво е да си влюбен и какво е чувството да имаш функциониращо сърце . Засмях се тъжно такъв съм глупак никога няма да съм щастлив винаги ще бъда неудачник който няма да намери любовта и винаги ще мечтае затова и ще бъде влюбен само в сънищата си . Явно аз просто не съм създаден да обичам но исках да мога да умея да мога да дарявам любов.Седнах на леглото и покрих лицето си в длани и затворих очи ето я пак онази депресия . Този път се измъкнах от нараняванията но какъв беше смисъла да не се нараня сам като всичко около мен се руши на парчета .Както си и мислех вече бях просто една празна черупка.Всички стени които бях свалил в съня си вече бяха дигнати отново бях студен като камък и безчувствен .

Преместване.

Трябваше да се махна от париж твърде много спомени на едно място всъщност не точно спомени а просто глупави мечти и надежди които никога няма да се сбъднат . Събрах багажа си и хванах самолета като след 12 часа вече бях пристигнал тук .Но не можех да се откажа ако и тук не намерех любов щях да се откажа от живота си каквото и да ми струва не си струваше да живея живота на една обвивка без никакви чувства без емоции без нищо да аз бях нищо .Настаних се в хотела и се загледах в тавана тук беше различно бях свикнал на белия покрив на апартамента си в Париж а тук тепърва трябваше да свиквам със новите неща .

ВЕЧЕ ЗНАЕХ КАКВО Е ДА ОБИЧАШ НО ТАЗИ БОЛКА НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА.

[Работи като актоьр ]

Одобрен си.