Преди няколко дни във Холивуд.

Бе прекрасен слънчев ден,Катрин ме бе освободила,днес нямаше представления или снимки,а работата ми с другите хора бе отложена. Реших да повикам леля си,за да излезем заедно с Макс тя искаше той да остане при нея за известно време.. Тя също смяташе преди време че не е добра идея да го родя. Но аз го исках. Казах че сама ще се грижа за него.. така и направих. Облякох си една лятна рокля,него също издокарах и отидохме до плажа при каменните пейки от който можеше да наблюдаваш морето. Малкият сочеше разни птици и им се смееше. Забеляза и едно хвърчило,след което ме погледна жално с поглед. Въздъхнах и се засмях. Когато отидохме при момчето то с удоволствие даде хвърчилото си на Макс,да го по държи само за малко. След като се уори се затича към каменните пейки,а едно младо и красиво момче му помогна да седне. Когато най-накрая стигнах при тях се усмихнах.
- Благодаря че му помогна.. понякога е толкова бърз че не мога да го стигна. - засмях се неловко и седнах до момчето,а малкият веднага се настани в мен.
- Между другото.. - казах загледано в него,а след това ми щркана - Деймън? Това ти ли си? - попитах радостно,а след това се засмях.Бяхме заедно в един университет,но аз прекъснах,за да си намеря работа,нямаше как иначе да гледам малкия. - Какво правиш тук? Как си?