Лос Анджелис - преди 5 дни.

Един учудващо хладен ден за Ел Ей в който Елизабет нямаше намерение нито да си стои в къщи, нито да се разхожда някъде, камо ли да се забива в някое тъмно и страшно кътче в гората или околностите, както имаше навика напоследък. Момичето не издържаше на скуката, но имайки предвид метероологичните условия, нямаше кой знае какво за правене, може би щеше да остане и да тъпее с бутилка уиски в ръка, лежейки на дивана и гледайки поредната бозава простотия, за която да се сеща за Алисън, сватбата, Фреди...или пък просто можеше да се забие в някой бар, пак с бутилка уиски или пък бърбън в ръка, отново мислейки за същите простотии, но пък поне щеше да си намери компания за вечерта. Такава, която щеше да я разсее от проблемите и'.
Взе ключовете от колата на брат си и подкара старият червен пикап по обичайно оживените улици на Лос Анджелис, като не веднъж попадна на задръстване. За Бога, човек едвам се придвижваше в този град, а представете си какво им беше на тежкоболните, чакащи линейка в този хаос.
Час и половина по - късно Еф бе паркирала трошката на брат си, пред елитния клуб - Cavalli, който обикновенно ненавиждаше, но сега нямаше голям избор, защото в това задръстване, щеше да стигне до следващия след два часа. След като влезе в задименото помещение, миризмата на отлежал алкохол и цигарен дим веднага я лъхна, а самата тя се намръщи леко. Не, че не се отдаваше и тя на тези неща, но определено не и' беше приятно точно тази миризма да я приветства.
- Един двоен бърбън с лек. - каза рязко на бармана, след като се настани на един от високите бар столове и се опита да докара нещо като усмивка, но нещо не и' се получи, имайки предвид че бе в бар с надути известни личности, които се смятаха за нещо повече от другите, защото имаха милиони в задния си джоб. Е преносно казано и все пак...схванахте мисълта, нали!?

Какво щеше да стане... ако само за един ден не следваше правилата? Ако за един ден избягаше от образът на первекната Ребека- звездата, идолът на милиони момичета, мечтата на също толкова момчета. Защо веднъж не бе тази, която всъщност бе- луда, надменна, високомерна, самовлюбена, неспазваща правилата или просто Бека.
Всички очакваха блондинката- широката услепителна усмивка, красива, топла, дружелюбна, ръсеща само тъпотии за благотворителност и колко е благодарна на всички. Бе готова за премиерата на новият филм. Мразеше го, не струваше. Не очакваше да излезе нещо от него- просто филм за певица повреме на 2-рата световна война. Златистите къдрици се спускаха на големи, тежки букли, а тъмносинята, къса рокля, без презрамки, лъскавото бижу и високите обувки й стояха перфектно. Тъмният грим почертаваше сините й очи. Да, бе Ребека, каквато всички искаха да я виждат, каквато всички я познаваха. Но там бе работата, никой не я познаваше истински.
Оставаше само да сложи маската на доброто момиче на Америка, едва ли не девствена, невкусвала алкохол и цигари, и да се качи в лъскавата кола, която щеше да я откара до тъпата премиера. Мразеше и режисьорът. Трябваше да преспи с него, за да получи ролята. Бе ужасно, а най-тъпото бе че дори не искаше да играе Фелисити Грей. Мениджърът й я накара. Същият човек който в момента я изпращаше до колата, отваряше вратата вместо шофьорът и в момента й махаше лицемерно докато Ребека се отдалечаваше.
Минаха двадесет минути преди погледът и да попадне на познато място.
- Спри...- изсъска и шофьорът я послуша
Бе идвала тук веднъж с гримьорката си и фотографът. Изниза се бавно от колата, без да каже и думичка на обърканият мъж. След няколко минути вече бе на барът.
- Ягодово дайкири....- изсъска твърде заета да разгледжа ноктите си, от колкото да погледне барманът
" Такам.... да видим ". Познаваше много от хората наблизо, но нито на тях им бе до Ребека, нито на Ребека й бе до тях.
- Хей... Сама ли си?- най-нахално заговори момичето до себе си

» Преди 1 месец - Лос Анджелис
» Преди 1 година на Хаваите
» Ел Ей, преди един ден.
» Ел Ей,преди една година.
» Преди няколко дни във Холивуд.