Ел Ей,преди една година.

Събудих се необичайно рано.Беше около осем сутринта.направих си кафе и закусих добре.Как можех точно уикенда да се събудя толкова рано.Беше минал само половин час,а вече ми беше станало тъпо.Облякох спортният си екип и реших да изляза да потичам из парка.Щеше да бъде доста горещ ден затова щеше да бъде хубаво да се размърдам малко.Излязох от нас и се насочих към близкият парк.Влязох през главният вход и отидох да си купя вода.Извадих ай-пода си и го включих.Пуснах любимата си песен и започнах да тичам по каменният път.Минах покрай централният фонтан и продължих надолу.Нямаше много хора,което беше добре.Оглеждах се наоколо и се радвах на хубавия ден,докато не се блъснах в някакво момче или по-скоро мъж.махнах слушалките по най-бързият начин и казах:

-Много съжалявам!-казах дишайки тежко и го погледнах.

Пред момичето стоеше младият мъж, който беше с дънки, хубави маратонки и... бяла тениска. Беше бяла преди тя да се блъсне в него. Сега той стоеше с едно огромно оранжево петно и каза:
-Няма нищо.. просто сок от дори не можах да го опитам.. - след тези думи погледна момичето и допълни:
-Така де.. не си направила нищо. Вината беше изцяло моя, че вървях по ами.. тази пътечка.. извинявай.. - след това погледна тениската си, като я изпъна и допълни:
-Мамка му.. на два дена.. вече не става за нищо...

Беше ми гадно.Трябваше да му се реванширам някак.Водата,която носех нямаше да помогне особено.Само щеше да влоши нещата.Вързах косата си на опашка и казах:

-Съжалявам.Как мога да се реванширам?Наистина.

Казах и махнах суитчера си.Завърнах ръкавите около кръста си седнах на пейката,която беше точно зад мен.Беше ми първият ми джогинг ден,а вече бях предизвикала някой да ми се ядоса.бях толкова непохватна.Той не беше виновен че не обърнах внимание накъде тичам.Реших да по разчупя обстановката малко и добавих :

-Аз съм Анабел.Приятно ми е.

Усмихнах се и подадох ръка за да се здрависаме.

Бавно отърквах тениската си и погледнах момичето, което седна на пейката. След това чух гласчето й как се обади, за да се представи. Преглътнах и казах:
-Няма нищо. Само една тениска.. - след това дори бавно я съблякох с ръце и я поставих до мен. Седнах на пейката до момичето и казах:
-Раян.. Раян Рейнолдс... приятно ми е.. - и се здрависах с нея.

Готини име.Даже си махна и тениската.Имаше хубаво тяло.Усмихнах му се и казах:
-Е,Раян как мога да ти се реванширам за идиотщината която направих?-попитах и се засмях леко.Определено нямаше да бягам повече.Никога.Кръстосах крака и се огледах.Беше толкова спокойно и слънчево.Щеше да бъде ужасно топло днес,а ме чакаше толкова много работа.Тепърва трябваше да си уча репликите за един кастинг и да се подготвя за интервю с може би най-известната жена на планетата

Погледнах я и казах:
-Ами.. няма нищо за поправяне. Просто тениска. Добре, че не бях облякъл костюма си, защото утре имам интервю за работа - докато говорех тези думи се замислих. Под интервю имах впредвид, че ще се срещна с много опасни хора на много опасно място, но.. реших да не споменавам фактите зад изреченията ми. Просто се ухилих мило и допълних:
-Така де.. няма нужда от реванширане..

-Добре.-казах и се усмихнах.Отворих шишето с вода и отпих.Определено ми дойде добре след цялото това тичане.Аз бях актриса,а не спортист.Не знам какво ме беше прихванало за да го направя.
-С какво се занимаваш Раян?-попитах леко любопитно.Не исках да му се бъркам в живота просто колко да има някакъв разговор.Беше си тъпо и двамата да мълчим и да се гледаме само.

Направих една замислена физиономия и казах:
-Ами.. занимавам се с.. ами.. как да го кажем.. поръчки.. - усмихнах се и допълних:
-Подобно на.. нещо като човек, който подготвя дадено празненство, но.. аз подготвям други неща. Абе.. няма как да ти го обясня - и й намигнах. Нямаше да и кажа, че съм наемник..

Усмихнах се и казах:
-Яко.-облегнах се удобно назад и се опитах да се отпусна малко.това слънце щеше да ме довърши.Беше толкова топло.Нямаше какво повече да съблека,защото щях да остана гола.
Издишах леко и казах отново:
-Искаш ли да отидем на някое малко по-студено място?-засмях се и го погледнах.Станах от пейката и си изпуках врата.Беше ми ужасен навик да го правя.Но си и беше доста забавен начин да дразня околните.

Погледнах я и казах:
-Ами.. да.. топло е.. - след което се изправих и допълних:
-Мислех да се разхладя с ледоното си сокче, но.. някой ми го разля върху тениската - засмях се доволно и допълних:
-Така.. предлагам сделка.. ти избираш къде да отидем..

Засмях се леко и кимнах одобрително.Двамата тръгнахме към изхода.
-Но аз черпя.-казах леко заповеднически и се усмихнах.Определено поне това му дължах за съсипаната тениска.Проблемът беше само къде да отидем.Изведнъж се сетих за перфектното място.Наблизо имаше кафе,което беше просто невероятно.Беше под огромен аквариум,а навсякъде имаше риби които плуваха свободно.Когато стигнахме влязохме вътре.Имаше асансьор,който щеше да ни заведе до долу.След около минута вече бяхме там.Беше прохладно и приятно.Настанихме се на една маса и казах:
-Е,какво мислиш?-усмихнах се.

Огледах се и казах:
-Уау.. - след това издишах тежко и допълних:
-Изглежда.. интересно място.. - след което притичах, за да отдръпна стола от масата и й казах:
-Заповядайте госпожице.. - след като тя седна аз притичах от другата страна на масата и зачаках да видя дали ще дойде някой за поръчката ни, но явно беше на самообслужване и за това попитах:
-Какжо ще желаеш?

Да това май беше единственият недостатък на това място.Беше на самообслужване.
-Амм едно кафе.-усмихнах се и кръстосах крака.Пуснах косата си и прокарах пръсти за да я разроша леко.Погледнах нагоре,а рибите плуваха навсякъде.Беше толкова красиво и спокойно.Можех да кисна тук по цял ден и нямаше да ми писне.
Телефонът ми звънна и го извадих от джоба на суитчера.Вдигнах и казах:
-Ало?-казах и чух гласа на агентката ми.Тази досада не ме оставяше.Беше се леко ядосала понеже папараци били заснели случилото се в парка.когато най-сетне се разбрахме й затворих и оставих телефона на масата.

Бавно станах от масата и отидох да взема кафе за момичето и една ледено студена кола за мен. Точно когато се доближавах до масата ми блъснаха таблата и всичко се изля върху мен. Погледнах типът който ме блъсна и му казах;
-За какво имаш очила бе! - после се погледнах и казах:
-Мамка му.. пари и.. студено.. ох.. - потреперих и стисках зъби, като издишах и си казах "Днес не ми е ден.."

Видях как някакъв тип се блъсна в Раян и веднага станах от мястото си.Отидох до него и се засмях леко.
-Днес май определено не ти е ден.-казах и започнах да събирам счупените чаши от земята и да ги слагам в таблата.След като ги събрах се изправих и оставих таблата на една маса.
-Ела!-казах и тръгнах към тоалетната.Влязохме в мъжката и пуснах чешмата.Не ме притесняваше че съм в мъжката тоалетна.Погледнах Раян и казах отново.
-Свали си тениската.-усмихнах и когато го направи я взех и я сложих в мивката.Нямаше да се измие като хората но щеше да бъде малко по-добре и нямаше да мирише на кафе и сок.Ужасна комбинация.Взех сапуна и започнах да я чистя.

Тя ме завлече в тоалетната и ме накара да сваля тениската, която бях свалил. Бях гол и облян в кафе и сок. Течността влезе дори и в дънките ми. Беше толкова гадно, а аз просто казах:
-Ами.. виж.. аз... такова.. не е нужно да.. - преглътнах и казах:
-Просто ме.. изгори и.. леденото нещо.. направо. такова.. аз.. - преглътнах и допълних:
-Така де.. гадно си е.. смесицата просто..

Когато приключих я огледах и видях че някои от петната ги нямаше.Което беше добре.
-Спокойно.Няма проблем.Отвързах суитчера от кръста си и му го подадох.Пуснах големият сешоар и сложих тениската под него за да може поне да изсъхне малко.
-Ето ти суитчера ми.Сложих го.Кофти е ходиш цял ден гол.-засмях се.Обърнах тениската наопаки и я сложих отново под сешоара.

Погледнах я и казах:
-Ами... такова.. - усмихнах се и допълних:
-Така де... на мен ми харесва да се разхождам без тениска.. секси съм.. - и след това погледнах малкия и суитчер и допълних:
-И.. това не е подходящо за мен.. ще го.. разтегна.. - засмях се и допълних:
-Така де.. не се притеснявай.. ще се оправя.. - и допълних:
-И.. тая тениска е вече за боклука..

Явно беше сериозен.така да бъде щом искаше да се разхожда гол.
-Както кажеш.-казах и се усмихнах.Пъхнах тениската в кофата и взех суитчера.
Двамата се върнахме на масата.
-Този път аз ще отида да взема нещо за пиене.Стигат ти толкова инциденти.-засмях се и отидох да взема Кола и кафе.Поставих го в таблата и се върнах при него.Седнах на масата и взех кафето.Отпих и се облегнах удобно назад.

Преглътнах и тя видя колко внимателно държах колата. Погледнах я и казах:
-Мисля, че ми трябва специален костюм.. - след тези думи се усмихнах и попитах:
-А ти? С какво се занимаваш? - усмихнах се:
-Така де.. какво работиш?

Усмихнах се и отговорих:
-Актриса съм.-казах и отпих от кафето.Беше невероятно.Точно такова каквото го обичах.
Предстоеше ми толкова много работа щом се прибера в къщи,а толкова ме мързеше.Исках цял ден да мързелувам и да не правя абсолютно нищо.Отметнах леко косата си и го попитах:
-На колко си Раян?-попитах любопитно и го погледнах с усмивка на лицето си.

-Младичък съм.. - след това се усмихнах и допълних:
-Така де.. това не е важно в момента.. и спокойно.. имам пълнолетие.. - след тези думи се засмях. Не знаех защо го казах, но просто я погледнах и попитах:
-Скучно ли ти е?

Засмях се леко и отговорих на въпроса му:
-Ми в момента не,но какво ти се върти в главата?-попитах и отпих отново.Почти нямаше хора.Беше тихо и се чуваше само звукът как рибите се удрят леко в стените на аквариума.
Някои момичета и жени го поглеждаха от време на време и то с причина.
-Като гледам как си събрал погледите.-засмях се и го погледнах.

Огледах се и казах:
-Сега ще видиш.. - покатерих се на стола си и попитах:
-Какво? Голо тяло ли не сте виждали? -говорех на всички в кафенето и казах:
-Добре.. днес е деня на наградите.. - бавно разкопчах дънките си и видях как всяка една жена ме следеше. Започнах да ги смъквам и сивите ми боксерки се показаха, а аз казах:
-Какво? Да продължавам ли?

Определено ми беше забавно да гледам женските погледи и намусените им физиономии.
Засмях се и казах:
-Могат да ни изгонят сядай.Хубави боксерки между другото.-засмях се отново и сложих ръка на лицето си.Взех чашата от масата и се опитах да си допия кафето,но все не успявах.Беше ми адски забавно.Сервитьорката дойде и ни помоли да сме по-тихи иначе ще трябва да напуснем.
-Казах ти.-усмихнах се.