Апартаментът на Озера

Стаята на Меган
Апартаментът на Озера 2292124289_82ddddff86

http://fc05.deviantart.net/fs70/f/2010/097/1/0/Living_Room_Guitars_by_VinVagia.jpg

Стаята за гости
Апартаментът на Озера Bedroom-inspiration5

Една баня

Апартаментът на Озера Feng_Shui_Bathroom

Прибирах се от центъра и бях прочти пред блока в който живеех.Не е точно блок защото има само пет апартамента. Съседите ми бяха наематели,мили и леко дразнеи,но въпреки това добри.Видях как една от съсетките ми излиза,тя беше една от тези хора,който не спират да говоря.А в момента не ми се говореше,за това се скрих зад ъгъла на зградата и зачаках тя да отмине.

Целия бех потен и мокър. Тъкмо бях приключил тренировката си и отивах към едно кафене, откъдето да си взема нещо за пиене и отново да продължавам да тичам. Понякога толкова не дразнеше това постоянно тичане, че се чудех и аз как съм успял да поема такъв товар на раменете си. Цялата тая работа с моделстването малко ми беше омръзнала, ама като съм тръгнал по този път, бях длъжен да го извървя докрай, каквото ще да става.
Бях на около пет минути път от любимото кафене с уникалните портокалови фрешове, когато реших, че трябва да се затичам малко по-бързо, ако искам да се прибера по-бързо. Включих си надъхваща песен на Айпода и тръгнах. Вече едва усещах краката си, всички мускули ми се бяха схванали. Вместо да мисля за това, си спомних, че довечера съм на парти и започнах да съставям планове с какво да се облека, как да отида, какво да пия и всякакви други малки подробности
Тъкмо по средата на избирането ми на дрехи, усетих как се блъскам в нещо много силно и аз, заедно с нещото паднахме на земята.
- Ох!! - казах тихо аз и стиснах зъби.
Когато погледнах под мен, видях момиче. Доста красиво и секси при това. Опулих се и веднага станах, въпреки болката в дясното коляно. Поизтупах се и й помогнах да стане.
- Съжалявам! - казах аз - Добре ли си??

Жената изчезна и аз предпазливо излезнах на улицата. Голяма грешка! В секундата в която стъпих на тротоара едно момче се блъсна в мен с голяма сила и ме повали на земята.След като ми помогна да стана ми се извини и ме попита дали съм добре му отговорих.
-Като се има на предвид,че ме блъсна влакът стрела...да,добре съм.-казах докато се уверявах,че всичко си е на мястото.Погледнах го и се засмях. Явно без да искам съм прекъснала тренировката му,беше потен и задъхан..и много сладък.
-Меган Озера...-казах и подадох ръка да се здрависаме.-А ти си?

Дам... момичето определено беше доста сладко. Допадаше ми, поне като външност. Аз не бях от хората, които гледаха много много харектера, а по-скоро външността на момичетата и как да прекарат нощта с тях. Такъв си бях и не вярвах скоро да се променя по някакъв начин.
- Като се има на предвид,че ме блъсна влакът стрела...да,добре съм - каза момичето и се засмяхме и двамата. Имаше чувство за хумор. Това беше добре.
- Меган Озера - довърши тя и ми подаде ръката си. Хванах я и я стиснах, май малко повече отколкото беше нужно.
- Джон Росдейл - на свой ред се представих аз - Съжалявам, че се налага да се запознаваме така. Най-малко пък искам хубаво момиче да ме вижда... така - казах посочих мокрите си дрехи.
Тя се изчерви леко и ми се усмихна. Забелязах, че все още държах ръката й и я гледах втренчено там, където не трябваше да гледа момчето, с което току що се запозна.
- Ъмм... - започнах, за да разчупя малко положението - Някъде наблизо ли живееш?? Защото бих умрял просто за една чаша ледена вода...
Знам, че малко се самопоканвах, но наистина ми се пиеше вода.

Успях да отместя поглед и посочих зградата зад нас.
-На последният етаж съм...ще имаш ли достатъчно енергия?-засмях се и го поведох нагоре.Сигурно е много жаден след цялото това тичане.Не говорехме докато се качвахме нагоре по стълбите и се опитвах да бъда възможно най-тиха за да не ме надушат клюкарките.Когато стигнахме последният етаж отключих вратата и го поканих да влезе с жест на ръката.
-Извинявай,че не обелих дума,но много мразя да ме одумват зад гърбът ми,най-вече ако са пенсионираните ми съседки.-засмях се тихичко.Метнах чантата си на една масичка и го поведох към кухнята където му сипах чаша студена вода.
-Разкажи ми за себе си.-казах докато сипвах вода и на мен.

Очевидно Меган се чувстваше леко некомфортно от съседите си и явно те бяха доста приказливи хора. Абе, направо клюкари. Оказа се, че тя живее точно в кооперацията, пред която се сблъскахме. Тихо се изкачихме до апартамента й, необезпокоявани от никой от съседите й.
Апартаментът й беше комфортен, като за един човек и тя наистина си беше направила мястото удобно. Хареса ми. Но в случая, очите ми бяха забелязали нещо съвсем различно - нея. Или по-скоро тялото й. Както казах, аз не си падах по връзките, а просто от секса за една вечер, защото така си доставях повече удоволствие. Да бъда обвързан, за мен представляваше трудност, защото постоянно трябваше да съм с един човек. Не съм се замислял какво БИ било, ако си имам сериозна приятелка, но на този етап не исках и да узнавам.
Меган ми сипа чаша студена вода и докато отпивах тя ме подкани да разкажа за себе си. Аз се засмях, аа тя ме погледна любопитно.
- Какво по-точно те интересува? Модел съм, купонджия и мразя връзките. Пия, пуша, не се дрогирам - засмях се на себе си как успях да го изрецитирам на един дъх.
Тя също се присъедини към смеха ми. Забелязах, че има красива усмивка. В този момент осъзнах, че адски много я харесвам. Тялото й беше фантастично, имаше чувство за хумор. В главата ми започнаха да излизат мисли. Такива, които не би трябвало да ги има, поне все още. Но аз съм си перверзен тип, това е нормално за мен.
Тя седна на дивана в хола, а аз седнах до нея. Разстоянието по между ни... то всъщност нямаше такова.
- Ами ти? Кажи някоя друга дума за себе си? Имаш ли си приятел??

» Апартаментът на Юн Хе Ми
» Апартаментът на Тайлър и Кия
» Апартаментът на Кристиана
» "Апартаментът" на Ксения
» Апартаментът на Елизабет Дейвис