Апартамента на Renesmee и Катрина Петрова

Тъкмо се бях прибрала от лекции. Проснах раницата на дивана и отидох до кухнята. Измих си една ябълка и отхапах, в този момент звънеца звънна.
- Кой ли е сега?
Сигурно е портиера. Отидох и отворих, а пред мен стоеше едно непознато момиче. Леко мургаво. Какво ли искаше от мен? Усмихнах и се любезно.
- С нещо да ви помогна?
Попитах аз.

След работа исках да посетя една приятелка...тръгнах към дома и.Когато стигнах звъннах на звънеца. Отвори някакво момиче..помислих че е дъщерята на приятелката ми.
-Ъм здравей майкати вкъщи ли си е?-помислих че съм сбъркала адреса ,но със сигурност беше тук..
Момичето ме изгледа сякаш не е виждала човек от 1 век..

Майка ми? О боже тая да не беше някоя откачена?
- Кого търсите?
Игнорирах въпроса и. Явно момичето се беше объркало. Изглеждаше с една 2 години по-голяма от мен.
- Мария..- отговори ми момичето.Идеше ми се да и се изхиля в лицето, но не го направих. Все пак бях добро момиче.
- Тук не живее такава, съжалявам.
Забързано отговорих аз.

-Опа извинете..объркала съм апартамента.-засмях се на хлапето.
Обърнах се и тръгнах към улицата.
Момичето замалко да се изхили в лицето ми но не го направи.
Но къде живееше Мария?! ...много беше странно.

Момичето тръгна несигорно надолу.
- Почакай.. ако искаш влез и се обади на приятелката ти..
Момичето се обърна мудно и ме погледна невярващо. Върна се при мен и аз и напарвих знак да влезе в апартамента.
- Между другото аз се казвам Ренесме..
Добавих докато и подавах телефона.

-Добре...влязох несигурно в апартамента. Момичето ми се представи.
-Приятно ми е Ренесме..аз съм Ванеса.-казах и се усмихнах.
Тя ми подаде телефона..аз го взех и звъннах на Мария.
-Междодругото на колко години си?-попитах докато набирах номера.
След малко тя вдигна..-Ало..ъМ да..добре...емии утре..добре чао..-затворих слушалката и огледах апартамента.

Изчаках момичето да приключи разговора и тогава отговорих на въпроса и.
- Аз съм на 19, а ти?
Седнах на един от столовете в кухнята. Компанята на Ванеса ми беше приятно. Щеше да е хубаво да си намеря нови пирятели. Старите вече очти не ме търсеха. Явно са били и толкова добри пирятели, докато им пишех домашните им бях първа пирятелка, а сега, когато се преместих в ЛА всички ме забравиха.

-На 21-усмихнах се.
Седнах до нея на един стол в кухнята..
-Сама ли си в града или имаш някакви роднини?-попитах.
Въпреки че Ренесме беше по-малка от мен ми беше приятно в компанията и.

И сега какво да кажа? Ами имам сеста, но с нея се мразим.
- Аме сложно е..
Просто казах.
- Нещо да ти предложа за пиене?
Попитах аз станах отново от стола си.
- Може сок..
Каза Ванеса. Отидох и налях в две чаши.
- Ти с какво се занимаваш?

Сложно ли ?! Има ли изобщо семейство?!
-Благодаря..-казах, усмихнах се и отпих от сока.
Ренесме ме попита с какво се занимавам..
-Ами аз съм актриса...-засмях се леко.
-А ти какво учиш? Сигурно ходиш на училище..

- Аз съм студентка по право.
Гордеех се с това, което бях постигнала. Почти всички богаташи бяха или актриси или певици, точно като сестра ми. Явно и Ванеса не беше изключение, само, че тя все още не беше направила своя дебют или поне аз не бях чувала да е участвала в някой известен филм.
- В кой филм си участвала?
Попитах без грам притеснение аз.

-Ами аз съм участвала в много филми, но не съм била в главната роля...Скоро се снимах в един .. казва се Съквартирантката. Там съм в главната роля.-засмях се и отпих от сока.
Неисках да се хваля но тя ме попита...да още съм начинаеща в известни филми , но скоро и аз ще стана като Линдзи..постоянно да съм на билбордове и списания.

-Никога не съм искала да съм известна..Не мога да си представя някой постоянно да ме следи и да чака да направя нещо не както трябва, за да ме снима.
Имах възможност да запиша актьорство, но не го направих. Просто знаех, че в живота не съм предназначена да стана актриса или пък дори известна.
- Сигурно ходиш често на партита..
От толкова време не бях ходила никъде, а така ми се излизаше. Писна ми от този подтискащ апартамент.

-Да, ходя на партита..и междодругото довечера има едно. Една приятелка прави купон по случай рожденния си ден и ме покани. Ако искаш ела с мен.
Предложих и защото мислех че Линдзи няма да има против.
-Е? Какво ще кажеш?-усмихнах се.

- Ами добре..
Не исках да показвам много заинтересованост, но от вътре ликувах. Сигурно на партито щеше да има сумати известни личности. Сигурно и Линдзи щеше да е там, но аз нямаше много да и се мяркам пред очите, със сигурност щеше да има някой с който ще мога да разговарям.
- От колко часа е?
Попитах аз.

Ренесме не и стана особено интересно когато и споменах за въпросното парти. Тя попита от колко часа е..
-От 18:00.-усмихнах се..-Ъм не си особено весела ... какво ти има?-попитах и погледнах към хлапето.
Беше станало почти 17:30 Линдзи сигурно вече се приготвяше.

- А не нищо... А на кой ще е въпросното парти?
Реших да попитам за всеки случай. Така щях да преценя горе/долу и кой щеше да ходи.
- На Линдзи Лоън ако я познаваш..- спомена момичето накратко.
- На Линдзи? По случай рождения и ден ли?
Чак сега се сетих, че Линдзи имаше рожден ден днес.

Момичето се изненада когато споменах Линдзи..
-Да по случай рождения и ден?Как разбра за него..Но няма значение хайде да тръгваме ще ми обясниш по пътя защото вече закъсняваме а аз обичам да съм първата от гостите.
Взех си чантата и тръгнахме.

След като се прибрах в апартамента си ми се виеше свят. Изведнъж заплаках със силно гърло. Днес беше ми се струпало толкова много. Свих се на канапето и започнах да ридая. Защо бях такава глупачка? Защо се влюбих в неподходящия? Телефонът ми иззвъня няколко пъти. Беше Ванеса и реших, че трябва да знае, че съм добре. Все пак си бях тръгнала без да кажа на никого.
- Здрасти Ванеса..
Изхлипах аз.

След като си тръгнах от къщата на Линдзи реших да звънна отново на Ренсме за да проверя как е..Извадих телефона си и набрах номера..не беше изключен.
-Ренесме...къде си..много ни притесни..у вас?! -толкова търсене за нищо..
Тръгнах към апартамента и. Когато стигнах звъннах на звънеца.

Казах на Ванеса да не идва, но тя беше толкова настоятелна, че се отказах. Когато дойде вече бях по пижама а на масата имаше много използвани ностни кърпички. Имах нужда от пирятелка. Имах нужда от някой, който да е до мен в този момент. Отворих вратата, а пред мен стоеше Ванеса. Прегърнах я силно, а след това забелязах, че е леко учудена.
- Влизай..
Поканих я аз и отново грабнах кутията с кърпички.

Ренесме отвори вратата плачейки..очите и бяха посинели от сълзите и.
-Какво има?-попитах докато влизах..
Когато влязох в хола на масата имаше много използвани кърпички..
-Какво е станало?
Плачеше като малко дете..какво ли е станали!?

До сега не бях помисляла за какво точно плачех? За Тейлър, ли?
За това, което ми причини? За всичката болка, която изпитвах?
- Аз аз.. Защо ми го причини? Аз не исках така да става, кълна се...
Заекнах.. Не можех да говоря. Сълзите отново запариха в очите ми.

Ренсеме говереше несвързано и в същото време плачеше..
-Какво е станало? Какво не си искала да стане?
Седнах до нея на дивана и я прегърнах..
-Разкажи ми!-погледнах я със сериозен поглед..