Между дърветата

Отново чух алармата на телефона си и унесено я затворих като се обърнах отново и затворих очи, но в следващия момент подскочих като опарен и бързо станах. Днеска трябваше да занеса едни документи на някакъв човек и видях, че закъснявах и то доста. Алармата е звъняла няколко пъти, а аз чак сега я усетих като бързо се преоблякох, измих се и изхвърчах от апартамента. Но ето, че сега пък забравих и самите документи. Гх, върнах се бързо и отключих отново като влезнах в апартамента и взех набързо документите и отново излезнах бързо като тръгнах към градския парк. Трябвало там да има някой и да ги предам на него. Но си нямах представа дали ще е жена, дали ще е мъж, трябваше само да очаквам някой из между дърветата някъде из парка. Имаше хора които обикаляха, аз не знаех на кой трябваше да ги предам. Щяло да е някой с кожено черно яке и тогава очите ми видяха някакво момиче точно по описанието. Но дали нямаше сега да я объркам? Щях да изглеждам глупаво, но въпреки това отидох зад момичето и я побутнах зад рамото.
- Ъм хей, ти ли си тази, на която трябваше да дам тези?
Подадох само да види документите и след което погледнах срещу нея.

Поредният тъп и скучен ден..днес нямаше снимки и реших да се поразходя.Времето беше хубаво,така че облякох едни дънки,бяла тениска и коженото яке с по-късият ръкав.Оформих косата си и като чудо този път реших да обуя кецове.Не,не че не ги харесвах,о просто винаги носех токчета.Паркът беше хубаво място,но беше препълнен с хора, затова реших да се поразходя по една пътечка измежду дърветата.Там определено беше по-спокойно и човек можеше да остане насаме с мислите си.
Тъй като получих смс от онези тъпи телефонни реклами се спрях и точно, когато прибрах телефона в чантата ми някакво момче ме заговори."Ъм хей, ти ли си тази, на която трябваше да дам тези?" попита той,а аз погледнах към ръката му,с която държеше някаква папка.
-Ами..съжалявам,мисля,че си ме объркал.Но пък ако искаш ги дай,ако няма какво да ги правиш..-казах мило като се засмях и му се усмихнах.

Изглеждаше ми свястно момиче, определено щях да й дам документите и да се отърва от тях, но не мислех, че трябва да занимавам и нея. Лошото беше, че нямаше много хора и си нямах идея какво да ги правя, а не ми се държаха само.
- Няма какво да ги правя, но трябва пък да чакам и нямам избор, станах рано и не искам това да е напразно. Едвам гледам дори, а трябва да ти стоя и да чакам тук.
Въздъхнах отегчено и се огледах още веднъж, но не видях никой. Явно щях да се помотая наоколо и да чакам.
- Извинявай за това, просто се припознах, нямам идея на кой трябва да ги дам, само знам, че ти имаше като тяхното описание и може би за това се обърках. Пак извинявай.
Усмихнах се извинително като подадох ръката си.
- Аз съм Дженсън между другото.
Не мислех, че ме знае за това поне за реванш и да не бях груб трябваше да се представя на русокосото момиче.

-Оу,горкичкият.И ти ли трябваше да ставаш рано?Е да де,то се подразбира...-засмях се сама на думите си,а след това отново се усмихнах и подадох ръката си.
-Ел,приятно ми е.
Смигнах му като се облегнах на дървената оградка и се загледах в него.Беше доста красив и изглеждаше свестен.
-За какво са тези документи?Ако не е нахално,разбира се..-усмихнах му се.

- Ами да, малко така.
Засмях се и за пореден път се огледах. Не обичах да ставам рано, ставах само когато трябваше да пътувам за някъде, но попринцип ставах някъде на обед, а не толкова рано.
- Те ли?
Погледнах за миг към тях и върнах погледа си към Ел.
- Нямам конкретна идея, но един приятел ме помоли да ги занеса, защото нямал време. Не знам защо изобщо се съгласих на тази налудничева идея, но въпреки това го направих, имах ли избор?
Присвих засмяно рамене.
- Иначе ти какво правиш тук? Малко е необичайно през деня тук да се намери някой, по-приятно е вечер. Може би за това ме накараха да дойда през деня.

-Хахаха приятел в нужда се познава.Добре е че си му помогнал..горкият сигурно е много ангажиран.-засмях се и отговорих на следващият му въпрос.
-Ами аз..по принцип трябваше да имам снимки,тъй като съм модел,но се отмениха ии реших да се поразходя.А по това време в парка е твърде претъпкано затова реших да мина по този път и ето,че се срещнахме.-усмихнах му се
-Сега на къде си?Ако искаш можем да пием по кафе?
Присвих леко рамене и отново се усмихнах.

» Поляната между дърветата
» Поляната между дърветата
» John Carter / Джон Картър : Между два свята (2012)