Апартаментът на Дийн Уинчестър

Хм...определено ми хареса това,което направи.Всъщност..леко се паникьосах,но само за миг.Не зная защо,просто сякаш се притесних и ме накара да се изчервя..Говорех пълни простотии,просто каквото ми дойдеше на ума.И добре,че ме целуна за да спра да се излагам..Голям идиот бях.
По време на целувката усетих,че таксито спря.С доста усилия се отделих от устните й.Платих на шофьора.Слязох от таксито като й задържах вратата и й помогнах да слезе.Все пак трябваше да бъда джентълмен.
Качихме се с асансьора до 7мия етаж,където живеех.Извадих ключовете то джоба си и отключих вратата.Дадох й път да влезе и се почесах зад врата.
-Ами..заповядай.Тук живея.-присвих леко рамене и се усмихнах
-Сигурно се питаш защо дойдохме тук,но просто това беше първото място,което ми беше на ума.-засмях се неловко
-Искаш ли нещо за пиене?
Попитах и застанах пред нея като й помогнах да съблече палтото си.

Таксито спря на една непозната улица,а Дийн плати на шофьора и задържа вратата отворена за да изляза.Докато се оглаждах наоколо за да се ориентирам,той забърза към входната врата на постройката пред нас,а аз го последвах.Това беше вероятно най-глупавото нещо,което бях правила.Та аз дори не го познавах добре,а ходех най-спокойно с него в непознатата жилищна сграда?!?Но някак си не се притеснявах или поне не от това,странно защо,но му имах доверие.
- Ъм къде ме водиш?-реших,че е време да си ръзвържа езика,когато се качихме в асансьора.Дийн отвори уста да ми обясни,но в същия момент се чу познатия изщракващ звук,той отвори вратата и се запъти по дългия коридор на седмия етаж.Отключи една голяма дървена врата с месингова брава и каза:
- Ами..заповядай.Тук живея.
- Сигурно се питаш защо дойдохме тук,но просто това беше първото място,което ми беше на ума.
Пристъпих плахо прага и се озовах в малкия уютен коридор на дома му.Събух високите токчета,защото краката вече започваха да ми изтръпват и се обърнах към Дийн.
- Искаш ли нещо за пиене?
- Не бих отказала.-усмихнах се мило.Хъм изглеждаше много секси и уязвим такъв притеснен.Последвах го към кухнята и седнах на един от столовете около кръглата маса,докато той приготвяше нещо.

-Имаш късмет,че съм барман и мога да приготвям стойностни коктейли.-казах като се подсмихнах и за миг й метнах един поглед,а след това отново се обърнах и взех всичко необходимо за специалния ми коктейл"ала Дийн Уинчестър"Защо така го кръстих нямах и идея..просто така ми хрумна.Понякога бях изключително..хайде няма да се обиждам.Не е хубаво.Засмях се лекичко на собствените си мисли.След минути сервирах двата коктейла на барплота пред нея и се усмихнах като седнах до нея.
-Дали ще са достойни за една знаменитост?-попитах и повдигнах вежди,а след това се усмихнах така чаровно както само аз можех.Не че се хвалех де..
-Честно да ти кажа,ако папараците не бяха започнали да ни снимат още щях да си мисля,че си обикновено момиче.Което ме навежда на мисълта..защо не ми каза?
Попитах като леко сключих вежди,не че имаше проблем,но все пак..Въпреки че сигурно повечето звезди искаха да са нещо като "инкогнито",когато са в някой бар или където и да е.Сигурно си беше ужасяващо постоянно покрай теб да се мъкнат някакви идиоти със щракащи апарати..Аз сигурно бих им забил по едно..

- Дам наистина,но я да те видим какъв барман си-усмихнах се наблюдавайки как бързо смесва отделните съставки и украсява високите стъклени чаши.
След малко сервира питиетата на масата и се настани на отсрещния стол.
- Дали ще са достойни за една знаменитост?
Завъртях очи и забих поглед в гладката повърхност на масата.Мразех,когато го правеха..мразех когато ми говореха така.
- .....още щях да си мисля,че си обикновено момиче.
- Аз съм обикновено момиче!Питаш защо не ти казах?!Ето точно за това..защото хора за започват да се държат по едни друг начин,сякаш има някаква разлика дали ми пише името на всеки таблоид или не.Исках да ми опознаеш такава каквато съм,а не Серина от корицата на списание Вог.

Ох бе...винаги казвах неправилните неща и оплесквах всичко..Адски бях смотан..
-Аз...ъмм..съжалявам!Не исках да прозвучи така!
Не че знаех как точно е прозвучало,но пък най-малко сега исках да ми се сърди.Харесваше ми и имаше смисъл да се занимавам с нея,а и се целуваше добре.Хахах.
-Разбира се,че си обикновено момиче,че защо да не си?Хах..ама и аз съм един..-почесах се зад врата,а изобщо не ме сърбеше.Адски ми беше неловко и..ъх..
-Ти си най най-обикновено момиче!Като другите..няма нищо различно,е освен това,че си красива,но...
Боже плещех пълни глупости,но пък истина е,че беше адски красива и мила...И да..не исках да се сърди.
-Искаш ли нещо?Вода,нещо за ядене,да пуснем телевизора..?
Започнах да изреждам,а гласът ми леко трепереше.Дори станах някак нервен и ръцете ми започнаха да се потят.Какво ми ставаше?!Това не беше присъщо за мен..

Беше адски сладко да го гледам такъв притеснен,гласът му изтъняваше и не спираше да говори,сменяйки темите светкавично.Протегнах се и хванах едната му ръка между дланите си.
- Хей хей хей-прекъснах поредната изречение.
- Ти си най най-обикновено момиче!Като другите..няма нищо различно,е освен това,че си красива,но...
- Мерси.-усмихнах се - Иначе не се притеснявай,всички така реагират.-свих рамене. - Явно е време да свикна.
- Искаш ли нещо?Вода,нещо за ядене,да пуснем телевизора..?
- Коктейла е достатъчен.-засмях се и ударих леко чашата си в неговата. - Наздраве! - отпих една глътка от розовата течност. - Мм..определено си те бива!Та телевизия?

Ух..не се сърдеше слава на Бога!
-Телевизия?!Ъ...а да да!Телевизия,разбира се.
Държах се като пълен ама пълен идиот.И всичко това заради Серина.Тя ми действаше така.И беше адски неразбираемо за мен,защото досега не ми се беше случвало,а имах дотста богата история с момичетата.
Станах от бара и започнах да търся дистанционното.Къде пак го бях забутал...той телевизора сигурно беше прашязал вече..Почти никога не го пусках.
-Еврика!
Възкликнах като го намерих някъде между облегалката и възглавничките на дивана.Засмях се като я погледнах и натиснах копчето.Включих го на някакъв музикален канал и зазвуча някаква бавна песен.Сигурно щеше да й хареса затова я оставих.Мен не ме бъркаше.
Върнах се отново при Серина и се усмихнах като най-сетне отпих от коктейла.
-Ако песента не ти харесва ще я сменя.
Усмихнах се и отново се вгледах в очите й.Бяха прекрасни и някак пленяващи.Но все пак разбрах колко тъпо изглеждам и предложих да седнем на дивана уж за по-удобно.
Настанихме се един до друг и запревключвах каналите като се спрях на Убийствен пъзел.Лелее от колко отдавна не го бях гледал.На лицето ми се изписа доволна усмивка,но съвсем забравих,че Серина може би не харесва ужаси.
Погледнах към нея ии..да,определено не харесваше ужаси.Беше си закрила лицето с ръце,а аз се засмях тихичко.
-Хейй,не се страхувай.Тук съм,
Казах като я прегърнах с едната ръка и съвсем нежно отместих дланите от лицето й.

» Сам или Дийн (от Свръхестествено)
» Апартаментът на Юн Хе Ми
» Апартаментът на Озера
» Апартаментът на Тайлър и Кия
» Апартаментът на Кристиана