LA, търговски център - седмица по-рано

Блясъка в очите й подсказваше докъде се разпростира щастието, огряло скромната й, но уверена същност. Знаеше, че не е кой знае какво, но въпреки всичко трепваше при всяка мисъл за него. Тръпчинките се появиха по румените й бузи и тя сведе поглед, засрамена от собствените си мисли. Понякога можеше да бъде наистина потресаващо мръсна в ума си. Завъртя очи и отхвърли последната идея за подарък. Отстъпи крачка назад, оглеждайки се в голямото огледало пред нея. Изглеждаше някак нереално да се гледа в подобни дрехи, ако изрязаното бельо на тялото й изобщо спадаше в тази категория. Протегна малките си ръчички и закачи падналите й на земята дрехи. Направи няколко бавни пируета, след което се завъртя в гръб и огледа дупето си. Да, тя наистина го обожаваше. Ако имаше нещо с което да се гордее, освен сносното й образование, то това бяха задните и мускули, стегнати като на гимнастик, какъвто и беше тя самата.
- Оо..той ще се влюби в мен!- каза тя с треперещ от радост глас и постави ръце пред устните си, прикривайки самодоволната усмивка изписана на тях. - Ако е възможно повече от сега.
Удовлетворена от избора си, Викротия облече отново старите си дрехи и отиде да плати на касата.
- Довиждане! - изчурулига и се обърна към изхода на бутика.
Несъобразителността й, примесена с въодошувеността й, попречиха да види жената пред себе си, но някак съумя да се спре на сантиметри от нея.
- Извинете ме. - каза тя вдигайки ясния, искрящ поглед към дамата, която й се стори позната.

По пътя си мислих за брат ми.. Кога ли ще го видя, а дали той ще ме помни.? Точно в този момент не знаех как се чувствам.. дали бях щастлива или не. Бях тръгнала към търговскя център, за да си купя нещо, но едва ли. И така.. Стигнах до мястото .. и забелязах, че изненадващо този път не ме е домързяло да ходя километри. Явно мислите ми са попречили да си хвана такси. И така тъкмо влизах и едно момиче, което изглеждаше доста щастлива за малко да се блъсне в мен. Изглеждаше ми леко позната, но не знаех точно от къде. Пък можеше и да съм се припознала.
- Извинете ме. - каза тя вдигайки глава
- Няма нищо - отвърнах и се усмихнах мило.
Тръгнах на пред, но от доста време следях живота на брат ми, но покрай него виждах това момиче. И се замислих.. Веднага изтичах и застанах пред момичето..
- Ъмм.. Така де съжалявам, че те питам, но случайно да познаваш Skylar Hadley??

Има си хас! Не можеше това да не е тя. Вики се позамисли, огледа я, но в гръб вече не й изглеждаше така позната. Повдигна рамене и се извъртя отново по посока другите магазини, явно беше загубена кауза да се опитва да разбере коя всъщност бе девойката.
Нямаше и секунда по-късно тя чу същия този глас, който озвучаваше понякога разговорите й със Скайлър. По дяволите, беше забравила дори за сестра му.
Не, не че не я харесваше, напротив. Познаваше я твърде бегло, за да можеше да определи чувствата си към нея, но бе достатъчно убедена в любовта си към брат й, че вероятно не можеше да изпитва нещо различно към русокосата красавица.
- Да. По зла участ на съдбата.-отвърна тя с двадесет и четири каратова усмивка и се засмя звънко.
- Ти си сестра му, нали така? Или греша?
Бе убедена в предположението си, но не можеше да го изтъкне току така.
Ръката и трепна инстинктивно и тя разроши сякаш позлатените си коси, във вътрешното си желание да се покаже по-красива. Суета на суетите, всичко е суета. Някой мъдър философ бе изрекъл тези думи преди векове, но именно суетата пречеше в този момент на Виктория да се сети кой всъщност бе той.

- Ти си сестра му, нали така? Или греша? - попита ме с усмивка.
- Точно така, но не съм убедена, че той ме помни. Тъй като аз.. ние не сме се виждали доста време. - Казах с тъжен поглед и седнах на пейката до нас.
Стана ми ужасно гадно за тези години разделена от брат си. Така исках той да ме познава и сега да се разкарваме по ресторанти и партита. Заедно с приятелката му.
- Ами вие кога се запознахте? И опознахте ли се? Или все още сте в фаза здрасти.?
Смених темата, за да не навлизаме в тъжни мигове.

Виктория се изненада от думите които излязоха от устата на момичето, чието име впрочем не знаеше или не помнеше. Замисли се за миг, но озадаченото изражение не се смъкваше от лицето й. Погледна отново към сестрата на Скайлър и извъртя глава, оглеждайки я въпросително. Беше нахално от нейна страна, но въпреки това не можеше да скрие любопитството си. Все пак тя съдържаше частица от целия свят за Вики, вся пак бе негова сестра.
Усмихна се топло и седна до нея, поставяйки чантичката с покупката до себе си. Мисълта за нея за миг я накара отново да се отнесе в измерение където не съществуваше нищо друго освен Скайлър. Вярно е, наподобяваше полудяла романтичка, но това беше породено изцяло от празника които наближаваше и съвпадаше с техния личен, а именно годишнината им.
За да не забележи дългото й мълчание и да го сметне за невъзпитано, Вики прочисти гърлото си и поклати глава.
- Извини ме, гласът ми изчезва май. - не бе добра в лъжите, но тази бе трудна за разгадаване, поради простия факт, че самият и глас бе дрезгав и някак провлачено сексапилен.
- О, това е тема която обичам да разказвам само в негово присъствие, защото той винаги се сеща за някоя подробност която аз пропускам. - заяви тя, горда от този факт и се усмихна топло на момичето до нея.
- Впрочем, как се казваш?
Срамът рядко надделяваше при Виктория, затова и сега го бе преглътнала, чувствайки се по-неловко да не знае името на човека с когото говори.

- Впрочем, как се казваш?
Изяви любопитство момичето. Е все пак беше приятелка на брат ми.
- Ами аз съм Алиса. Приятно ми е.. Но мисля, че аз също не ти знам името.
Засмях се лека и скръстих крака. Хубаво беше, че се запознах най сетне с приятелката на Скайлър.
- Предпочитате да сте заедно и тогава да говорите за себе си.. Това е добре.
Казах с лъчезарна усмивка. Трябваше в скоро време да се срещна с батко ми. Дори мислех да предложим да направим една обща среща. Доста се притеснявах как ще реагира Скайлър.

Атмосферата в търговския център бе някак отпускаща и с тази приятна музика, май джаз, доста умело всяваше чувството за унисон с празничните вълнения, или за да сме по-точно "празничното", защото Свети Валентин бе всичко за което Вероника мечтаеше. И то не до толкова заради самия празник, ами заради символиката която криеше датата четиринадесети февруари за връзката и със Скайлър.
Беше толкова нетърпелива, че от сега замисляше как точно да подреди всичко което бе накупила в тяхното любовно гнездо.
- Името ми е Виктория, като кралица Виктория.- звънко каза тя и се изплези като млада гимназистка.
Чу се телефонен сигнал и Вики бръкна в малката сребриста чантичка висяща на рамото й. Беше смс. Вероятно от Скайлър, но тя не го прочете. Макар любовта си, която таеше в себе си, през последните няколко дни, два или три, отношенията им бяха леко обтегнати и то поради някаква неясна за Виктория прищявка на Скайлър. Не искаше да се карат, затова и подготвяше всичко това по случай годишнината им. Да щеше да бъде вълшебно.
Гледа телефона в продължение на минута и след това не можа да се сдържи и прочете написаното в смс-а.
" Нека да обядваме заедно?"
Да, беше от него. Сърцето и прескочи няколко удара и тя вдигна глава с лъчезарната усмивка изписана на лицето й.
- Алиса, ще се радвам някой път да се съберем на вечеря, какво мислиш? - попита я тя и се усмихна щастлива от идеята която й бе изскочила.
Извади една визитна картичка и й я подаде.
- Това е телефонния ми номер, обади се някоя вечер когато си свободна. Моля те, ще бъде чест за мен.
Завърши тя изречението си с умолително изражение на лицето си, а сивите й очи бяха способни да смекчат сърцето и на най-големия тиранин.

- Със сигурност ще ти звънна.
Отговорих и взех картичката. Усмихнах се лъчезарно и забелязах, че от като Вики видя телефона си беше много щастлива.. Сигурно ще е нещо важно.
- Ами не знам за какво да си говорим.. Но доста се развесели от както видя телефона.. да не би смс - са да е Скайлър??
Бях доста любопитна. Нетипично бе за мен, но всичко за брат ми ме интересуваше. Захилих се представих си някакви луди неща в главата си и очите ми блеснаха. Предчувствах, че ще се срещна с него с моят брат. Толкова се радвах. Представих си деня, в която ще се срещнем. Беше наистина вълшебно , но нали щеше да бъде такова?!

Виктория я погледна учудено. В началото не можа да схване за какво и говори, но когато проследи погледа й към слабата си ръка, бързо се досети.
- Ооо, това ли? - каза тя и размаха телефона. - Да, Скай иска да обядваме заедно, но най-вероятно няма да мога имам още малко работа за вършене и трябва да се отбия в университета, понеже не успях да предам записките си.
Виждаше, че Алиса я гледа с голям интерес, но защо? В момент се замисли да не би нещо във визията й да не е наред. Но не. Косата и бе спретната в изящен кок, като няколко златисти кичурчета падаха назад, полюшвайки се леко при всяко нейно движение. Късата й права пола, заедно със прилепналото към тялото й сако придаваха на фигурата й сексапилен, бизнесменски вид, макар пазарските чанти в ръката й леко да разваляха картинката.
- Има ли нещо?- попита я тя, като сломи за миг греещата си усмивка.
Вероятно ако не бе толкова вглъбена в себе си щеше да се сети за думите на Алиса преди да я попита и тогава щеше да си замълчи, но уви.
- Искаш да видиш Скаълър, нали така?- предположението и навярно бе правилно, защото очите на момичето до нея сякаш изразиха съгласие с блясъка които излъчваха при споменаването на неговото име.
- Ако е така, спокойно, скоро ще уредя една прекрасна семейна вечеря, но за целта трябва сега да тръгвам!
Понякога говореше толкова много, че не оставяше на събеседника си какво да каже, а в другия момент трудно би могъл човек да откъсне и думичка от нея. Вероятно това си беше чиста черта на характера или по-скоро зодията й.