Вдъхновени от задълженията...

Преди две години трябваше да участвам едни конкурс и да напиша история за вампири. Видях че има теми за лично творчество и реших да споделя тази история с вас. Надявам да ви хареса.

Вяра

Момичето беше свело глава . Tой си помисли, че ще се разплаче. Макар че навън беше няколко градуса под нулата , тя беше облечена с тъмна тениска , от която едно черепче дяволито се усмихваше . Многобройни значки и вериги бяха закачени на впитите й черни дънки. Кецовете й бяха подгизнали от педнадесет сантиметровата снежна покривка , която беше наваляла предната нощ .
- Елизабет , какво се е случило ? – Той я попита с цялата нежност,която можеше да си представи човек . Разбра , че нещо не е наред . Между тях надвисна мрачна тишина . – Бет ?
- Те разбарха ... – Думите излезнаха с голяма болка от устата й . Не спираше да гледа мокрите си обувки . Очите й светеха сякаш в тях имаше сълзи . – Те разбраха за нас . – Той не разбиташе,за кого говори тя .
- Кои , кои са рабрали за нас ? Родителите ти ? – Не беше сигурен какво е станало, но предполагаше , че нещо лошо . Тя вдигна главата си. Черната й коса беше прибрана назад , но дори на опашка стигаше до кръста й . Сините й очи,го пронизаха . На лицето й беше изписана болка , съжаление и нежност. Бет поклати глава.
- Не, Браян трябва да ти кажа нещо! Аз ... Аз ... Обичаш ли ме ? – Беше готов на всичко за нея . Ако някой я заплашваше , беше готов да го убие . Ако някой искаше да ги раздели , щеше да го последва същата участ , но ако тя искаше да се раделят щеше да го приеме . При мисълта за това,сърцето му заби по – бързо . Не можеше да си представи живота без Бет. Щеше да е скучен , сив и непоносим . Нещо в гърдите му започна бавно да се къса,и да освобождава място на болката . Обичаше ли я ? Естествено ! От нея зависеше живота му .
- Да ! – Промълви едва чуто той . Веднага последва следващия въпрос .
- Вярваш ли ми ? – Дори не се замисли , преди да отговори .
- Разбира се ! Какво има Бет ? Знам че нещо не е наред , виждам го в очите ти ! – Погледа й се промени . Сега беше изпълнен с напрежение .
- Ще ми повярваш ли ако ти кажа , че не те обичам ? – Знаеше че така ще стане ! Той не беше от най – красивите , а тя ... Тя беше „ангел” , който вероятно се е подхлъзнал на някой облак,и е паднал на земята . Сърцето му спря в мига,в който погледна в очите й . Тя го лъжеше . Излъга го затова , че не го обича .Очите й изразяваха страданието , което е заляло сърцето й .
- Не ! – Отговори рязко той . – Няма да ти повярвам ! Нужно е само да те погледна в очите , за да разбера , че не ми казваш истината . – Тя се усмихна тъжно .
- А ще ми повярваш ли , че не съм човек ?
- Да ! – Тя се сепна . Очите й се отвориха широко . Не може да повярва, че той , едно обикновенно момче , го прие толкова лесно . – Ти не си човек Бет , ти си нещо много по - съвършено . Ти си ангел ! – Лицето й се отпусна,и тя леко поклати глава. Сивото изпълнено с облаци небе беше отражение на страданието,което раздираше сърцето й .
- Де да бях – отново погледна в очите му . – Ангелите са Божий създания , а аз - аз идвам от Ада . – Този разговор,ставаше все по шантав . Та той дори не беше религиозен . Не си спомняше да е влизал в църква. От къде му дойде идеята да спомене ангелите.Освен това тя беше твърде красива , за да идва от място като това , което наричаха Ад .
- Не ми вярваш ! – Промълви Бет . – Знаех,че няма да ми повярваш !
- Вярвам ти Бет , но не вярвам в Ада .
- Ще ми е трудно да ти кажа,ако не ми вярваш ! – Тя нито за миг не отмести поглед от наситеното кафяво в очите му. – И аз мога да вника в душата на човек,като теб. Когато емоциите са силни избухват първо в взора на човек,това е най – чистото,което съществува в хората. . Виждам колко силно ме обичаш . Виждам , че си готов да изпълниш каквото ти кажа , но ... Аз ... Браян аз не заслужавам любовта ти . – Гласа й трепереше .
- Напротив,Бет . Заслужаваш много повече от това,което мога да ти дам !
- Браян , ти не разбираш ...
- Помогни ми да разбера Бет ! Моля те. – Молбата която устните му промълвиха се заби,като нож в сърцето й. Тя реши , че той заслужава поне истината,като отплата за любовта му .
- Браян , знам че е невъзможно да ми повярваш , но ... – Тя прекъсна изречението си за пореден път .
Какво ли ще си помисли ако му разкрие болката си,само на него...Единствено на него.Може пък да реши,че се е смахнала Няма значение , с цената на всичко,тя щеше да му каже .
- Браян О’Конар с това нарушавам обета си,разрушавам живота на мнозина,но ти ме научи да обичам,и поне с истина мога да ти се отплатя. – настъпи кратко мълчание.След което,всяка от следващите думи излезнаха от устата й отчетливо и ясно.Но агонията в думите й се отличаваше осезаемо.
- Аз съм вампир . – Тя затвори очите си,оставяйки го да осмисли чутото . Очакваше той да избухне в смях да и каже , че е побъркана.
Да си отиде и тя никога повече,да не го зърне . Очакваше го,но не се случи. Усещаше очите му върху лицето си . Отвори своите,и го погледна .
- Вярвам ти Бет ! – Тя очакваше всеки друг отговор , но не и този . – Сама каза , че можеш да видиш в душата ми . Погледни отново и ще видиш всичко , което бих направил за теб !
- Да виждам , колко ме обичаш и , това че няма да ме пуснеш да си тръгна от тук,без теб . – Една красива усмивка се разля по лицето му .
- Да,Бет права си,няма да те оставя да си тръгнеш . – Каза той .
- Ела с мен ! – Без да се замисли я хвана за ръката,и я дръпна към себе си , за да я прегърне . След секунда обхвана лицето й с ръце,и устните му много леко и внимателно докоснаха нейните .
- Обичам те Бет,и ще дойда с теб.Не ме интересува дори ако се наложи да преплувам всички морета и океани,които съществуват на планетата ни .– Отново я целуна,и прошепна в ухото й.......
– Ще бъда с теб, до края на света !

Ако ви е харесало може да пишете коментар и да постна някой други подобни кратки разказчета. А ако не ви е харесло, пак пишете коментар, за да не се фукам, че мога да пиша увлекателно.