На брега

О не въобще не очаквах нормална или смекчаваща реакция от Блеър.
- Мдам Блеър, точно това правя и мисля, че си намерих компаньонка, всъщност стои точно до мен. - казах поглеждайки към нея, след което и' намигнах и сложих отново слънчевите очила на лицето си. О бях убеден, че събеседничката ми всеки момент щеше да избухне, никой не беше наричал Блеър Уолдорф компаньонка...до сега, но честно казано не ми пукаше каква щеше да е реакцията и'. Или всъщност...нямаше по - хубава гледка от това да я дразня и да гледам последствията от тези дразги, които бяха...ами виковете и', които се разнасяха на километри, а с тях не постигаше нищо друго освен странните погледи на страничните минувачи.
Просто се усмихнах доволно и се излегнах назад, като сложих ръцете си зад тила и погледа ми се насочи към водата и по - точно момичетата в нея.
- Е явно отново остана сама, с какво оправдание минаха този път скъпоценните ти приятели? Все още ли не са ти признали, че просто не им е приятна твоята "скромна" особа и компания или го държат в себе си, защото знаят какво ще им причиниш след това...не имам по - добро предположение, просто им е жал за теб и мъничкото ти каменно сърце!? - повдигнах вежда, не че се виждаше нещо, през очилата, но все едно. Знаех, че с всяка моя следваща дума вбесявах Блеър все повече и това ми правеше деня...някак по - хубав и пълноценен. Алекс и Фреди по - често трябваше да са заети, за да се натъквам така по случайност на Уолдорф.

О да, определено не съм се надявал на друга реакция, различна от тази, честно казано и шамара не ми направи голямо впечатление и не ме изненада. Даже една доволна и извратена усмивка се появи на лицето ми. Мдам странна реакция след шамар, но не ми пукаше. Усмивката ми се разшири след като Блеър извика на "публиката" ни и силен смях се разля от устните ми. Ама тя сериозно ли!? Първо ме удря, а след това защитава!?
- Не си и помисляй, че съм те съжалила или изпитала угризения! Направих го за себе си. - изсъска срещу лицето ми, след което с бързи крачки тръгна към водата, като влезе вътре. Е определено това беше...гадно!? Кофти? Тъпо?! По малко от всичко това. Станах от шезлонга събличайки ризата си и захвърляйки я на шезлонга, като тръгнах след нея, влизайки в хладната вода, а усмивката ми се разшири още повече. Минах зад нея обвивайки едната си ръка около талията и', а устните ми бяха на милиметри от врата и'.
- Знаеш ли, много си секси като си ми бясна!? - казах, усмивкайки се, след което съвсем леко целунах врата и' и се отдръпнах, навлизайки по - навътре във водата, обеден че Блеър щеше да ме последва за поредната буйна реакция.

Хвана челюстта ми с едната си ръка и тръгна да казва нещо, но сякаш думите просто не искаха да излязат от устните и', което ме накара да се усмихна, но отдалечаването и' поради вълната ме издразни леко.
-Не,не знам колко съм секси,но знам,че докоснеш ли ме още един път няма да отговарям за действията си! - каза тя, а аз се засмях гласно и определено силно, след което просто извърнах погледа си настрани.
-И какво ще направиш Блеър!? Ще ме удариш...не това вече го минахме...амм ще ми срежеш гумите на колата или ще ме унижиш пред всички!? Сама знаеш, че не би посмяла, защото аз си го връщам двойно повече на всеки, независимо кой е и ти Уолдорф няма да си изключение. - казах със злоба, но естествено в думите ми почти нямаше истина. Е да отмъщавах си доста добре, но по някаква причина в момента не мислех, че ще съм способен да направя нещо срещу Блеър, колкото и да се налага да търпя от нейна страна.
И все пак се приближих до нея, като едната ми ръка леко погали косите и', и премина към бузата и', а с другата я придърпах към себе си като скъсих максимално разстоянието помежду ни, като устните ми се впиха жадно в нейните.
- Хайде Уолдорф, предизвиквам те. Нека видим "действията ти"!? Нали великата Блеър Уолдорф не отказва на предизвикателства!? Давай Блеър! - казах и' след като се отдръпнах от нея, а в следващият момент и' намигнах и се отдалечих излизайки от водата и връщайки се на шезлонга.

Целувката и' определено ме изненада, но честно казано не ме учуди особено. Никоя до сега не беше устоявала на някой Бас, защо Блеър да е някакво изключение? Е може би ми беше странно, защото все пак това беше Блеър Уолдорф, а аз Чък Бас и нещо не се връзваше, бяхме израстнали заедно, но в момента бях някак си странно привлечен от нея.
- Нали знаеш че вече сме в блога на Клюкарката? - въпроса на Блеър ме оттърси от мислите ми и се обърнах към нея със самодоволна и подмолна усмивка.
- И защо това трябва да ме интересува? Аз си имам репутация на женкар, ти трябва да се притесняваш Уолдорф, вечната девственица налита на "свиня", както ти честно имаш навика да ме наричаш. О това определено би съсипало твоята репутация. - намигнах и'. Господи какво удоволствие ми доставяше дразгата с нея, може би по - голямо и от това което целувката нанесе преди броени минути.
Сложих слънчевите си очила отново и погледа ми стрелна към морето, заглеждайки се в буйните вълни и по - дяволите, от кога Чък Бас гледаше вълните!?
- Е естествено, ако искаш винаги можем да сринем репутацията ти още с това, ако искаш. - казах смъквайки очилата леко надолу, а след това се подсмихнах и повдигнах дясната си вежда.
- Естествено това е само по твое желание Уолдорф, макар че съм обеден, че определено го желаеш. - смигнах и' и се засмях.

Опитвах се да поддържам сериозното изражение на лицето си, макар и да усещах, че всеки момент щях да изпадна в бурен подигравателен смях и поредната доза сарказъм и ирония отправена към Блеър, по простата причина, че макар и първоначално да отказа, Блеър се нави доста бързо, преди дори да успея да кажа и една дума или да отправя и една мимика. Такава си беше тя, знаех си, че имаше нещо към мен, иначе би ли се навила толкова бързо!? Не вярвам. Повдигнах двете си вежди и се ухилих като някакъв хлапак, който сякаш за пръв път щеше да му върже с момиче. Пхах.
- Да Блеър, аз никога не правя нещо за някого за който дори не ми пука, без той да ми е длъжен. - казах с леден тон, целящ единствено да срина до някаква степен самочувствието и', което макар да не можеше да достигне моето, го гонеше упорито и беше доста голямо.
- Колкото до дрескода, няма абсолютно никакво значение, за мястото на което отиваме, даже и с типичният Блеър Уолдорф стил ще се впишеш без никакъв проблем. - смигнах на брюнетката и се подсмихнах самодоволно.
- Ще дойда да те взема в осем и гледай да не се бавиш Уолдорф, знаеш колко мразя да чакам някой. - намигнах и' и знаех, че от страни изглеждах като тоталния задник, но точно това беше целта. Единственото нещо, което правехме с Блеър беше или да се дразним или да планираме социалното унищожение и спад на някой и определено в момента бяхме в първата фаза "дразненето".