Малкия кей.

Заглавие: Re: Малкия кей. Нед Мар 18, 2012 12:11 pm

Цяла вечер след пристигането ми, обикалях по улиците и търсех място, където да отседна, докато не видях хотел „Росевелт”. Имах предчувствието, че е просто идеален за мен, затова се настаних там към 4 сутринта и проспах почти целия ден, като се събудих след обед. Изкъпах се и веднага излязох, защото нямах търпение да огледам града.
Дълго време се лутах по улици и паркове, докато не намерих едно наистина невероятно място. Беше време малко да си почина, затова седнах на кея, свалих високите си обувки, защото вече усещах пулса си в краката и се отпуснах. Бях съвсем сама, затова просто се излегнах, като поставих чантата си под главата и изкарах кутия цигари от джоба си.
Това беше най-омразния ми навик. Въобще не харесвах пушачите, не харесвах това, че и аз пуша, а напоследък никак не харесвах и себе си. Живота ми ставаше от странен, по-странен, но се надявах, че все някога ще се оправи. Дори и това беше пълна глупост … как можех да се надявам нещо, което зависи от мен, да се оправи от само себе си.
Накрая просто затворих очите си и се опитах да избия всички мисли, които ме напрягаха от главата си и започнах да си пея тихичко някаква песен на Марая Кери, като усещах как дима от цигарата ставаше все по-тежък и по-тежък.

Заглавие: Re: Малкия кей. Пон Мар 19, 2012 8:34 am

Да, на Ребека й бе тъпо. Странно чувство. Не го познаваше до сега. Бе й за първи път и не знаеше какво да прави по въпросът. Какво се правеше когато ти е скучно? Звънна на всички телефони, които имаше, но всички или бяха заети, в затворът, раждаха, умираха или не й вдигаха. Боже какво им бе направила? ...
Добре, литоричен въпрос. Отнасяше се със всички ужасно, но това не е толкова важно.
Попита мениджърът си дали може да излезе. Винаги правеше така. Всякаш той й бе майка или баща, но когато не искаше разрешение Франк побесняваше. Веднъж даже я бе ударил, защото липсваше цели три часа. Никога нямаше да го забрави. Никой не я бе удрял до сега. За пръв път се разплака, но, естествено не пред него.
Не бе ходила на малкият кей от много време. Години, всъщност. Майка й я водеше тук като малка. Взимаше й ментов, или ако нямаше такъв- ванилов, сладолед от един малък щанд близо до пътеката. Този на майка й винаги бе ягодов. Него никой не го искаше и за това вечно имаше от него. Разхождаха се бавно чак до залез слънце и чак тогава се прибираха в голямата къща. Единственото време в което сестра й не бе на първо място.
Тръгна надолу по кеят. Съвсем скоро осъзна, че не бе сама. Настани се до непознатата съвсем неухотно.
- Търсиш ли си компания?- бръкна в чантата, извади собствената си кутия с цигари и запали[
Беше странно да си мисли такива неща след като си спомни за майка си, но непознатата беше доста секси...Блях..

Заглавие: Re: Малкия кей. Пон Мар 19, 2012 8:52 am

Чак когато чух нечий глас, забелязах, че до мен има някого. Изправих се бавно в седнало положение и кръстосах краката си, като се настаних върху тях. Огледах изпитателно момичето, което беше нарушило спокойствието ми и стигнах до заключението, че не просто нямаше да ми пречи, но дори имах нужда от някой човек около мен.
- И без това бях започнала да си говоря сама – казах с доста широка усмивка и подадох ръката си, като й се представих – между другото, казвам се Чарли.
До сега дори не бях осъзнала, че направо си я гледах втренчено, като това можеше да я продразни, но веднага, щом го разбрах, премигах нервно и погледнах към водата. Изглеждаше ми ужасно позната, но бях тук от около 24 часа.
Понякога се чудех, как може да забравям най-различни подробности, които можеха да ми извадят очите. Та аз не бях на кое да е място. Отново и метнах няколко скрити погледа и се почувствах доста зле, защото бях сигурна, че съм я разпознала някъде, но просто сега не можех да се досетя. Дали щеше да е неучтиво от моя страна, ако просто я попитам или най-много да я обидя с това, че не знам коя е.
Прехапах нервно долната си устна, но реших да не казвам нищо и се надявах в последствие да се сетя или просто да стане въпрос за това и тя сама да го спомене.

Заглавие: Re: Малкия кей. Пет Мар 23, 2012 7:28 am

Странно, но непознатата не полудя, не изпадна в нервна криза, не започна да пиши, да тича в кръг и да се моли за автогаф или снимка. Това леко я... стресна. Да, точно така, стресна. Бе свикнала всички да познават Ребека. " Великата Ребека ". Бе свикнала да я преследват и какво ли още не, но не бе свикнала да не получава никаква реакция при своята поява.
Предположи, че може би... че може би непознатата, или както се представи, Чарли, просто не бе от онези шумните. Имаше и такива. Просто ги бе срам да са в компанията на звезди.
Но през самовлюбеното съзнание на блондинката нито за миг не премина ужасната мисъл, че може би симпатичното момиче не я познаваше. Смяташе го за невъзможно. Какво, под камък ли бе живяла? В пещера или гора? Не следеше ли досадните жълти вестници, които я въвличаха във връзки и далавери с хора, които дори не се познаваше.
Дръпна си от цигарата и се загледа замислено към хоризонтът. Обожаваше залезите, само дето никога нямаше време да им се наследи, а в апартаментът и имаше твърде малки прозорци през, които да го наблюдава. А терасата й гледаше право към огромен сив студен блок.
Направо мразеше жилището си, въпреки, че бе доста луксозно, но това не бе стилът й.
- Аз съм Бека, но сигурно ме познаваш.... -каза, колкото и високомерно да звучеше блондинката
Бе странно да се представя след като вече се е здрависала, но няма значение...
- Та Чарли...- започна разговор Ребека- Предполагам, че си нова в градът, нали?... Даваш вид на турист.

Заглавие: Re: Малкия кей. Пет Мар 23, 2012 7:48 am

Продължих да изучавам с поглед всяка черта на красивото й лице, но дори след като чух името, не получих никакво прозрение. Въпреки това поклатих положително глава, когато тя предположи, че я познавам. Не исках да я карам да се чувства неловко, но проблема си беше изцяло мой. Напоследък бях толкова отвеяна, да не говорим, че по принцип не бях от най-съсредоточените хора, които обръщат внимание на нещата, които виждат всеки ден.
- Турист? – замислих се за момент, а после отново поклатих одобрително глава, като лепнах една широка усмивка на лицето си – дам … може да се каже.
Предпочитах да ме мисли за турист, отколкото да й кажа, че просто се чудя колко начина има за да провалиш живота си. Дори се сетих за един филм … казваше се „Грета”, в който главната актриса имаше тефтер и вътре записваше всички начини, по които можеш да умреш.
Усмихнах се леко, като се сетих за това, но след като се замислих за филма, осъзнах, че момичето много ми приличаше на главната актриса. Май беше и певица … боже, трябваше да чета повече.
- Мислех, че тук няма да дойде никой – казах замислено, след доста дълго мълчание и се огледах, но после се усетих и допълних – не че имам нещо против компанията ти, напротив. Просто ми е чудно, защо човек като теб идва на подобно скучно място.
Е, това не беше въпрос, но въпреки това я загледах любопитно и зачаках да сподели нещо.

Заглавие: Re: Малкия кей. Съб Мар 24, 2012 5:15 am

-Мислех, че тук няма да дойде никой – каза Чарли – не че имам нещо против компанията ти, напротив... Просто ми е чудно, защо човек като теб идва на подобно скучно място.
Човек като нея? Какво прави човек като Ребека изобщо? Може би тича по молове, от магазин на магазин, моли дебеловратото си гадже за друг цвят мини купър- по възможност розов и се грижише само за видът си. Честно казано, не обичаше да ходи на пазар. Беше пълна загуба на време. Веднъж на месец си поръчваше по някоя рокля от интернет и това беше. По принцип това си бе работа за жени, които някой ги издържаше, а не както Ребека- да се бъхти за всяка стотинка. Е, това в нейният случай не беше бъхтене, но както и да е...
Външният вид лъжеше. Да, бе сметнала Чарли за една от многото разкрепостени, които чакат само да се появи блондинката, за да проверят дали слуховете за сексуалноста й са истина. Говореше се че е обратна, но никой не вярваше. Мислеха си че вестниците си измислят, че Бека излиза с онзи идиот с грозната коса- Блейк Сноу. Та за бога, той бе грозен и се бе срещала с него само два пъти! Нямаха и представа с колко жени се бе виждала...
- Все пак си туристка. Не може да си напълно сигурна кой кое място посещава.- усмихна се съвсем леко тя
Въздъхна тежко. Нещата се проточиха и това я дразнише. Момичето бе мило... което не бе много удобно за Ребека.
- Мястото има... важно значение за мен. Нещо, което отдавна съм изгубила.- кимна Бека
Завъртя цигарата в ръцете си оглеждайки я, всякаш вижда такова нещо за пръв път.
- Можем веднага да се размърдаме от тук ако решиш- измърмори, но май момичето не я чу- Тоест... ъм... от къде си?

Заглавие: Re: Малкия кей. Съб Мар 24, 2012 10:40 am

Чух коментара й и забелязах, че вече не искаше да остане тук, но компанията й ми харесваше и нямах никакво намерение да я оставя да си тръгне.
Изправих се бавно, като изтръсках дупето си, защото се бяха налепили песачинки по него, а след като преметнах спортната си чанта през кръста, й подадох ръка, като й помогнах да се изправи. Докоснах нежно ръката й, а на лицето ми се появи доволна усмивка. Нещо в нея ме караше да се чувствам добре и да се усмихвам, но се надявах това да не я притесни или възмути. Някой хора го приемаха доста странно, но и аз не бях много сигурна какво точно изразяваше това.
- Къде каза, че ще ме водиш попитах с широка усмивка, като не знам защо, но още не бях пуснала ръката й.

» Малкия мост
» Малкия водопад.
» Малкия мост
» Малкия водопад в гората