Филмовият фестивал (Кан)

Така изглеждаше червеният килим, на фестивала в Кан

Търсих я цял ден, но не можех да се сетя за името на мотела, в който спомена, че иска да отседне преди всичко това да ни се беше струпало на главата.
Тръгнах към филмовия фестивал. Щеше да започне всеки момент. По улуците на Кан хвърчаха лимузини и от скъпи, по – скъпи коли. Стигнах до залата, пред която бяха разпънали червения килим, по който минаваха известните личности, пазени от бодигардове. Затърсих с поглед Чарли при фотографите, но не можех да я видя. Особено след като една светкавица светна в очите ми и ме залепи. Как щях да намеря Чарли сега, като дори не виждах…
…Чарли…
Само тя е способна на такова нещо, обърнах погледа си по посока на светкавицата и зачаках погледа ми са се проясни.

Оставих Рик насаме с дядо си, защото очевидно имаха много проблеми, а аз се явявах като допълнителен. Надявах се да не се избият, защото имах нужда да поговорят, вместо непрекъснато да се карат, но като спра да се правя на добричка и примерна ... просто имаха нужда дъртия да получи инфаркт и да остави момченцето ми намира. Все пак не бях никаква, че да им се меся, затова се изнесох тихо и отидох в мотела. Вечерта, докато се приготвях за фестивала, ми звъннаха и разбрах, че след като са научили за злополуката, са пратили друг фотограф на мое място, но въпреки това ще ми дадът още един шанс, да им докажа, че заслужавам работата. Реших да не споменавам за снимките, които имах, защото все още не знаех дали ще излязат, а и по-рано днес бях ползвала кредитната карта за спешни случаи, защото имах нужда от апарат, така че по-добре да ги изненадам, отколкото да ги разочаровам.
Все пак се облякох и реших да отида на фестивала.
Облякох новата си рокля, към която бях взела голяма дамска чанта, която да може да побере всичко, включително и апарата, защото нямаше да е много добре, ако отида с някаква спортна чанта. Високите токчета бяха задължителни, а грима и прическата имаха огромна нужда от специалист. В последния момент отидох на фризьор, като ми смениха леко цвета на косата, правейки я в светъл лешников цвят. Грима беше лек и безупречен, а щом се погледнах в огледалото се ужасих, защото първото нещо, което ми дойде на ум, беше ... "Дали на Рик ще му хареса?"
Тръгнах към фестивала и точно щях да реша от къде да мина и дали въобще да правя снимки, когато го видях в тълпата. Сърцето ми просто полудя ... Беше с дрехите, с които беше в хотела и не знаех какво е станало, но щях да разбера. Извадих апарата си и му направих една снимка, като нарочно го ослепих ... биваше си го това чудо, поне не бях дала парите си на вятъра. Докато той премигаше и се мръщеше, аз се приближих към него и прошепнах нещо в ухото му.
- Ела с мен ...
Обърнах му гръб и веднага тръгнах на някъде, като знаех, че ще ме последва, независимо дали можеше да ме различи или просто виждаше някакъв силует. Бях забелязала, че обича новите неща, а аз все още бях такава. Вървях по обратна посока на хората, които се опитваха да видят звездите, като се обърнах и му хвърлих един поглед през рамо, за да се уверя, че не съм го загубила някъде по пътя.

Spoiler:

Чух гласа й, бях сигурен, че това е тя, затова просто тръгнах избутвайки всички от пътя си. Не знаех на къде ме води, а само че е някъде извън тълпата от хора. Погледа ми се проясняваше със всяка секунда и вече можех да я различа. Гледах към момичето след което бях тръгнал, бях сигурен че гласът принадлежеше на Чарли, но момичето, което вървеше пред мен беше различно от нея. Беше облечена в стилна рокля, в черно и бяло, от която не виждах много освен полу - голия гръб. Високите токчета издължаваха краката й, а аз си помислих че при тази височина ще ми се наложи само леко да се наведа, за да я целуна. Цвета на косата и беше различен от този на Чарли, но бях сигурен, че е тя. Иначе сърцето ми нямаше да бие толкова бързо. Когато се обърна леко вече бях сигурен и забързах крачка за да я настигна. Успях едва когато оставихме пощурелите хора зад гърба си. Приближих се до нея и я целунах. Не можех да се стърпя, както винаги беше прекрасна. Отделих се от нея и започнах да й е се карам, но не злобно, а притеснено.
- Знаеш ли как се почувствах когато ми казаха че си си тръгнала? Съжалявам за това, на което стана свидетел но повече няма да се повтори… Обещавам. – Не знаех как точно да й кажа какво се беше случило не беше и момента да и обяснявам сега.
Целунах я пак като не и дадох възможност да каже нещо, вместо това когато се отдръпнах съвсем леко колкото да мога да изрека думите, прошепнах:
- Красива си.

Оставих го да ме нахока, защото можех да видя притеснението в очите му, което го правеше така сладък. Все пак го бях направила за него, но не исках аплодисменти, а само още една целувка, която последва веднага, но бе прекъсната от думите му. Усмихнах се доволно и го хванах за ризата, придърпвайки го към себе си, като устните ми се притиснаха силно в неговите и този път целувката ни не спря, докато не се задъхахме.
- Аз винаги съм красива - казах закачливо и се засмях, като видях, че той беше готов да го потвърди, но аз просто сложих пръст на устните му - не искам да говорим за това, което се случи ... случило се е, минало е, забравено е.
Имах предвид за лошото, защото не можех да забравя хубавите моменти, но все пак трябваше да дам шанс на нещата в настоящето. Хванах го за ръка и преплетох пръстите си с неговите, като тръгнахме бавно, сякаш се разхождахме. Истината беше, че не ми се седеше в онази тълпа. Пуснах го за момент, като извадих от чантата си кутия цигари, извадих една и му подадох кутията, като той последва примера ми и след като сладкия цигарен дим прогони напрежението, реших все пак да попитам какво е станало. Може и да е в миналото, но аз имах нужда да го знам.

Тръгнахме на някъде без цел и посока. Просто някъде където никой нищо нямаше да ни казва. Вървяхме хванати за ръка, като гаджета и макар да не я бях питал вероятно вече бяхме такива. Чарли извади една кутия червен Dunhill и след като си запали предложи и на мен. Не й отказах. Нямах цигари в мен и единствените пари които ми бяха останали едва щяха да стигнат за полета за връщане.
Макар че ме увери, че миналото е минало и няма значение, ме попита какво е станало, затова и разказах всичко. Нямаше причина да я лъжа, тя щеше да разбере въпреки това.
- Сега съм по беден и от миеща мечка… Те поне имат къде да живеят. – Засмях се и се обърнах към Чарли. – Но съм свободен. Мога да правя всичко което сметна за добре, а аз искам да бъдем заедно… Извинявай, че заявих пред Уилиам, че си ми годеница, но се паникьосах… - Преди да си е помислила нещо бързо добавих. – Не че не искам да си ми годеница, стига след време да го желаеш. – Ако изобщо ме искаше още…

Изкикотих се тихичко и го пуснах, като се приближих към него и сложих ръчичката си на кръста му, като главата ми се отпусна някъде на рамото му, а той сложи неговата на раменете ми. Сгуших се в него, като бях сложила чантата си чак на рамото, защото не можех да я вдигам всеки път, щом приближавах ръката си към устата, а това беше доста често, докато пушех. Нямаше да го оставя ... не и сега, когато всичко се случваше заради мен, но определено трябваше да измисля нещо или по-лошо ... да говоря с дядо му, но в никакъв случай нямаше да кажа на Рик, най-вече предварително, защото щеше да откачи.
- Всичко ще се оправи - казах тихо и преглътнах шумно, защото се канех да кажа нещо, което малко ме плашеше - ще се справим ...
Надявах се да не обсъждаме точно сега думите ми, защото бях казала нещо, което е присъщо за мен, но разликата беше, че го мислех. Много мъже ме мразеха, защото ги лъжех за чувствата си, само и само да получа секс до припадък и някоя хубава среща, а после отиваха в кашона с надпис "Употребени". Сега обаче ми се искаше да направя нещо, а и си мислех, че една хубава връзка, щеше да е началото на нещо много по-хубаво.
Леко повдигнах брадичката си, за да гледам към него, но сега не ми се виждаше толкова висок, защото обувките ми бяха доста високи. Видях как съвсем леко се извъртя, за да гледа в очите ми, но те бързо се затвориха, защото не можаха да удържат на напрежението, породено от нежната ни целувка.

Целувката ни беше точно като онази първа целувка, която кара колете ти да треперят и се чудиш дали тя няма да те отблъсне и да ти зашлеви шамар. Не, че Чарли щеше да направи такова нещо, просто чувството беше също толкова завладяващо и сякаш ново.
Целувахме се дълго разбрах това не защото ми изглеждаше дълго, а защото когато се отделих от нея тълпата пред залата за фестивала се беше разпръснала, а сякаш току що бяхме допрели устни.
- Нямаше ли да снимаш? – Не че исках да я изгоня, но ако от това зависеше работата й, както ми беше казала, аз само й се пречках. Не исках да я уволнят защото аз я задържам за да я целувам на публични места.
- Защото ако не искаш да снимаш “звездите” имам някой идеи за фотосесии, но ти винаги ще си от предната стана на обектива. – В самолета ми беше казала, че иска да ме снима, защо аз да не снимам нея. Стига да нямаше нищо против да е гола, исках нейната страст по снимането да се прехвърли и върху мен, така щяхме да имаме още едно нещо което и двамата да обичаме. А как по добре да се накарам да харесам изкуството на снимките, от това тя да бъде моя модел.
- Ще ме приютиш ли при себе си довечера? – Попитах като се усмихнах.

Явно и двамата бяхме достатъчно перверзни, за да мислим за едно и също, защото ми се искаше вече да започва да снима, само и само за да ме съблече. Нахоках се на ум, че бях такъв ужасен човек и го целунах отново, но този път само с върха на устните си. Обърнах се и погледнах към изпразнилата се улица, където седяха само фотографите, които чакаха да заснемат някой гаф, как някой се изнизва или нещо друго.
- Ще влизаме или ще се прибираме - попитах с леко усмивка и хванах нежно ръчичката му отново, като това даде отговор на последния му въпрос.
Дори и да не ме беше попитал, никога нямаше да му позволя да отиде където и да е било, а и дори обстоятелствата да бяха други, аз винаги щях да искам да съм до него. Все още не бяхме изпълнили онази красива мисъл, която споделихме, където той ме прегръща и спим цяла вечер в меките завивки. Дори бях си взела по-хубава и в съответствие по-скъпа стая, като плащах разликата в цената, защото от работата нямаше да ми я платят, само за да не си помисли нещо лошо.

Що за въпрос можеше да бъде това. Тя знаеше, че онези надувки не ме впечатляват, а и беше очевидно, че аз съм заслепен от красотата й в момента. Усмихнах се и се приближих за една бърза целувка.
- Прибираме се значи. – Хванахме се отново за ръка, а пръстите ни се преплетоха. Вече си я представях гола и се опитвах да прикрия възбудата си. Чувствах се ужасно, защото и обещах да спи в пет звезден хотел, а сега вместо тя да дойде при мен аз отивах с нея. От което се подразбираше, че не съм изпълнил обещанието си. Бях от хората, които държаха да изпълнят всичко, което са обещали и се чувствах зле за това, че нещата не се стекоха точно така както си ги бях представил, но щях да накарам дядо си да съжалява за всичко, което някога ми е причинил.
Чарли ме поведе навътре към града и стихнахме до сграда, която изглеждаше страхотно от вън. А когато влезнахме в стаята останах очарован, от романтиката, която лъхаше от всеки ъгъл.
- Тук е страхотно. – Казах като се обърнах към Чарли и бързо я целунах.