Мотел "Blue Swallow" Room 202

Обърнах се към него и надигнах недоверчиво едната вежда, като за всеки случай отново огледах стаята ... може би аз бях ослепяла. Определено нямаше абсолютно нищо общо с хотела, в който ме беше завел, а след като хотела беше на дядо му, дори и не можех да си представя в каква къща живее. Може би щеше да е добре да му споделя, че аз все още бях на хотел, но имаше време за всичко ... или поне така се надявах.
- Все още не съм пробвала леглото - казах закачливо и минах зад него, като го гушнах през кръста, а устните ми докоснаха нежно широкия му гръб.
Усетих как понечи да се обърне, за да ме прегърне и целуне, но аз не му позволих. Вместо това започнах да го разтривам нежно, като продължавах да го целувам през ризата. По едно време спря да усеща едната ми ръка и чу тихия, едва доловим звук от смъкващ се цип. Пуснах го за няколко секунди, колкото роклята ми да се свлече по тялото ми и да падне в краката, но когато вече бях гола, не ми се искаше просто да го разтривам.
Прескочих роклята си и в пълната тишина се чуваха само стъпките ми, а заради високите токчета и самия звук беше възбуждащ. Аз обаче нямах никакво намерение да се крия зад него. Минах напред и той видя как красивото ми тяло се поклащаше грациозно към банята, все още в големите обувки. Нагоре се виждаше черния ми дантелен сутиен, а прашките ми караха дупето ми да изглежда още по-привлекателно и съблазнително. Сложих ръцете си отзад, като той видя как свалих сутиена си и го метнах някъде на пода.
Spoiler:
Влязох в банята и оставих отворена вратата, като нарочно метнах през нея прашките си и той видя как прелетяха пред погледа му.

Не знам дали се опитваше да ме провокира да я последвам или не, но аз просто не можех да се сдържа, а и се нуждаех от душ отчайващо много. След като вече ми беше ясно, че е напълно гола и чух струята вода, която потече от душа започнах да се събличам. Много добре осъзнавах че това на гърба ми са единствените ми дрехи, затова внимателно ги поставих на едно диванче, което се намираше в стаята. Надникнах в банята и с не голяма изненада установих че беше в цветовете на спалнята.

Spoiler:

Видях Чарли, която се беше обърнала с гръб към стаята, а водата се стичаше по тялото й, ръцете й се движеха по тялото й, а аз веднага изпитах нуждата да ги заменя с моите. Приближих се тихо и внимателно, а тя усти как тялото ми се притисна в нейното и устните ми докоснаха нежно врата й. Ръцете ми я прегърнаха през кръста и погалиха коремчето й.
- Искаш ли да се изкъпем заедно? – Винаги можеше да ме изгони от банята, но не вярвах да го направи. Преместих устните си го ухото й и започнах да шепна. – Обещах ти вана с мляко, но нямаме вана, нито мляко, имаме само себе си и топлата вода, стичаща се по голите ни мокри тела… - Отново зацелувах врата и все още притиснат в тялото и, а тя можеше да усети, че не искам само да се лигавим в банята.
- Таа… искаш ли да се изкъпем заедно?

Не му отговорих, защото просто бях прехапала долната си устна, докато правеше всичко това с мен. Усещах как силното му тяло се отъркваше в мен и това ме караше да настръхна, а устните му по врата ми да застена, но все още се въздържах от това. Тогава, обаче, в главата ми изникна спомена за пътуването с колата до тук ... когато бяхме с онази възрастна двойка, която ни беше взела от гората и просто не спирах да се сещам отново и отново за страхотния начин, по който звучеше, когато говореше на френски. Веднага се подмокрих и затворих очите си, опитвайки се отново да се сетя, но накрая се предадох. Завъртях леко главата си, за да може сега моите устни да бъдат пред ушенцето му и прошепнах доста тихо.
- Ако го кажеш на френски ... няма да стигнем до къпането ...
Усмихнах се доволно и преминах с език по врата ми, като накрая придърпах с него ушенцето му към устните си и го захапах леко, а той чу как измърках тихичко. Дупето ми се завъртя леко, отърквайки се във вече възбудените части от тялото му, което ме накара да се усмихна. Нямаше по-хубав комплимент от това мъжа винаги да е те желае.

Усмихнах се и я обърнах с лице към себе си. Целунах я, като нежно захапах долната и устна.
- Je vous avais promis un bain avec du lait, mais ils ont pas de baignoire ou de lait, nous avons seulement nous-mêmes et l'eau chaude coulant sur nos corps nus humides. - Беше си пожелала да й го кажа на френски и аз повторих точно думите които бях изрекъл. Погалих бузката и с върха на пръстите си, а след това спуснах ръката си надолу по тялото й. Сега водата мокреше и двама ни, стъклото което разделяше помещението с душа от останалата част от банята се беше запотило. Парата ни обгръщаше, придавайки някакъв тайнствен вид на цялата обстановка. Приближих се до ушето й и прошепнах много бавно.
- Envie de prendre un bain ensemble. – А дали наистина щяхме да се изкъпем, като вече и го бях предложил на френски? Вероятно не беше разбрала какво казах за това й го преведох. – Искаш ли да се изкъпем заедно?
Не я изчаках да ми отговори, притиснах я леко до стената, така че сега водата падаше само върху мен. Ако желаеше можеше да ме отблъсне, но зачаках да го направи, защото нямаше да се отделя от нея по собствено желание. Последва дълга целувка, на която се отдадох напълно.

Сложих ръката си на тила му и го притиснах към себе си. Имах чувството, че щях да го изям ... беше ми толкова сладък, а не можех просто да опиша как ми действаше, когато ми говореше на френски, за това реших да му покажа - хванах ръката му и я сложих между краката си, като леко ги разтворих и той усети колко мокра бях, но това определено не беше от водата.
- Зарежи го това къпане сега - казах тихо, като буквално не отделих устните си от неговите, но просто да спра да го целувам, беше една ужасяваща мисъл.

Усмихнах се, доколкото беше възможно с устни върху нейните й език в устата й. Усещането, че й действам по този начин беше невероятно. Даже не си бях помислил, че ще го направи за втори път в един и същи ден, само че този път не бяхме захвърлени в гората и не бързахме за никъде, което за мен автоматично означаваше, че ми е позволено да довърша започнатото. Пръстите ми я погалиха нежно и два от тях проникнаха в нея. Знаех как ще и подейства това и тихия стон не ме изненада. Започнах да ги движа с влудяващо бавен ритъм и отделих устни от нейните.
- Тук ли ще си седим или да се преместим в спалнята? – Въпроса беше глупав, защото честно казано тук ми харесваше. Водата имаше своите предимства. Определено ми действаше още по възбуждащо, само като си помисля, че ще я вдигна и притисна до стената, а водата ще се излива върху нас, като дъжд.
Изчаквах отговора й, защото ако започнехме сега, после изобщо нямаше да ми се иска да спирам, за да се местим.

Вече започнах да се чудя, дали не говореше, само и само, за да отложи нещата, но ми се виждаше някак странно, затова реших да не му давам повече възможност да говори, защото момента щеше да отмине и щях да нашаря хубавото му дупе. Натиках езичето си между устните му и по този начин му дадох знак да замълчи, но като че ли той одобри решението ми и реши да се съобрази с него.
Не очаквах нещата да станат толкова бързо, но очевидно той просто е чакал някакъв знак и секунди след като целувката ни започна, отново се намираше в мен и ме изпълваше с блаженство. Все още не ми беше много ясно, защо изпитвах толкова голямо желание да се задоволяваме взаимно, но това определено не се отразяваше на сексуалния ни живот, защото бяха минали около 30 часа, откакто се срещнахме и го правехме за трети път. Определено можех да съм сигурна, че това не беше никаква грешка ... е, поне за мен, защото се чувствах сигурна с него и вече знаех, че държи на мен, а аз само съсипвах живота му, но не спирах да се надявам, че от всичко това ще излезе и нещо хубаво.
Може би не беше идеалното време да си представям подобни неща, но само щом се замислих, как живеем заедно ... как се събуждам до него и виждам огряното му от слънцето ли, дори още сега се появяваше усмивка на лицето ми. Самата мисъл, че ще му приготвя закуска и ще му я занеса в леглото, като го събудя с нежни целувки, ме караше да желая нещата да се случат дори още по-бързо от това, а ако се окажеше, че всичко със снимките ми беше наред, то щяхме да уредим добре живота си за първия месец, а това щеше да помогне и на двама ни да си стъпим на краката. Дори не се уплаших, когато осъзнах, че вече правех планове за НАС, а не за мен.

Очевидно на нея също не и се местеше, което беше добре. Целувките ни ставаха все по страстни, пръстите ми се движеха в нея, но това ми беше недостатъчно. Исках да се задълбочим повече. Освободих ръцете си, и отделих за малко устни от нейните. Повдигнах я нагоре, като с това Разтворих краката и, като много внимателно я притиснах до стената. Тя можеше да усети как се отърквам в нея, но исках още малко само да я поцелувам.
Тялото ми обаче си знаеше своето и си го поиска отново след около две три минути. Този път реших просто да му го дам. С поредното отъркване се нагласих така, че да ми е по - лесно и бавно и внимателно проникнах в нея така, все едно това ни беше първия път заедно. И то само заедно, така сякаш ще ни е първият път изобщо и никога преди, нито единият от нас не е правил секс.
Устните ми се преместиха на врата й. Водата падаща от горе отмиваше целувките ми от кожата й, а аз се опитвах да я изпреваря и да успея да я целуна на всякъде, преди да са успели да изчезнат от кожата й. Движенията ми се забързаха и задълбочиха, но продължаваха да си оставят нежни, изцяло отдадени на това да и доставят удоволствие.

Усмихнах се доволно и отпуснах главата си назад, като я опрях в студената стена, а на лицето ми се изписа доволна усмивка. Ръката ми се намираше на тила му, като заравях пръстите си в косата му, а в главата ми се въртяха две много странни думи, които не бях много сигурна дали трябваше да кажа на глас ... "моето ангелче". Да, той си беше моето малко сладко момченце и за мен беше истинско ангелче, но от време на време ме притесняваше, че беше толкова добър и наивен. Брат ми казваше, че до каквото се докосна и го развалям, а просто не исках да се получи нещо такова и с него ... та аз вече бях започнала да провалям живота му ...
- Рик - казах плахо и объркано, но той май го прие за стенание, защото не спря - Спри ... моля те - казах вече малко по-самоуверено и видях как той се отдръпна леко и ме погледна едновременно объркано и притеснено в очите - изморена съм - допълних тихо, а той ме пусна бавно да стъпя на земята.
Взех една кърпа и още преди да е казал каквото и да е било, просто излязох от стаята. Намирахме се на втория етаж и щом отворих вратата, се намирах на някакво подобие на тераса, което представляваше същевременно и коридор. Бях само по хавлия, защото навън нямаше никой, а краката ми бяха босички и по тях се стичаше вода, затова стъпвах внимателно на пръстите си.
Затворих вратата, защото може би щеше да му е неприятно да я оставя отворена и излязох отвън, като носех цигарите си. Облегнах се на парапета и запалих една, като дръпнах толкова силно, че след третата дръпка филтъра се беше смачкал и потъмнял. Чувствах се невероятно зле и просто не исках да се връщам вътре, защото щеше да ми се наложи да го погледна в очите, а това щеше да ми дойде малко в повече.

Гледах след нея като ударен с нещо тежко. Бях сбъркал някъде, но колкото и да се връщах назад, не разбирах точно къде. Нещо не беше наред с мен. Дали всичко беше истина и просто не трябваше да я следвам както беше казал Уилиам. Бях толкова убеден че я познавам и че знам каква е наистина, но всъщност не знаех почти нищо за нея. Чувствах се предаден, но не така сякаш тя ме е предала, а сякаш целият живот се е отказал от съществуването ми. Не беше заради проклетите пари, ако беше заради тях изобщо нямаше да съм тук във момента, Чарли щеше да ме отреже още на фестивала. Беше заради нещо друго, но не знаех заради какво.
Докато размишлявах, незнаех колко време е минало, водата започна да изстива. Реших че въпреки това ще е добре да си взема душ, макар и сам. Щях да им докажа! Щях да докажа на Уилиам, че мога да се справя сам и макар да мразех тъпите хотели щях да си направя собствени и чрез управлението, на което ме беше научил щях да му натрия носа и да стана по – богат от него, макар да не харесвах парите. Те покваряваха хората и ги правеха жестоки, а аз не исках да бъда жесток. Щях да докажа на Чарли че съм достоен за нея и щях да го направя така като мислех за най подходящо, все още не бях сигурен, но ми идваха някой идеи. Първото което щях да направя на следващата сутрин е да изкарам пари, да се облека подобаващо и да отида при най – големия конкурент на дядо си. Така щях да започна работа при него и да натрия носа на дядо си, както и да си изкарам пари за някой необходими неща, като самолетен билет за връщане например.
Изведнъж усетих, че водата която се стичаше по тялото ми вече беше напълно ледена и беше укротила страстите ми. Измъкнах се изпод душа и влезнах в стаята от където видях Чарли на терасата. Не исках да си помисли, че и се сърдя, макар вероятно тя да беше сърдитата, затова се загърнах с една кърпа, като я завързах на кръста си и излезнах при нея. Около Чарли имаше почти десет угарки от цигари, а тя пушеше поредната.
- Извинявай… - Казах зад гърба й. Не бях наясно за какво се извинявам, но знаех, че ако момичето е разтроено трябва момчето да е виновно, а в този случаи това бях аз.

Не го бях усетила и леко се стреснах, когато чух гласа му. Не исках да ме вижда така ... дори и аз не знаех как да се нарека. Не бях нервна, не бях притеснена ... по-скоро аз бях тази, която се чувстваше виновна и за пореден път бях направила нещо, с което го накара да се почувства зле, а това ме караше да се побърквам.
Обърнах се и го погледнах с една леко тъжна физиономия, която казваше вместо мен "Ооо миличък" и протегнах ръката си към него. Той я хвана без колебание и ме остави да го придърпам към себе си, а когато вече беше до мен, гледайки надолу, аз се набутах в ръцете му и усетих как ме прегърна през раменете. Отпуснах главата си на него, като затворих очите си и дръпнах силно от цигарата, която беше започнала да ми люти, но все още не я бях хвърлила. Осъзнах, обаче, че мириша на общ работник на строеж ... липсваше само алкохолния аромат, за това веднага я загасих, надявайки се да не го отблъсна.
- Аз съжалявам - казах тихо и чак тогава погледнах нагоре към него - че ... защото ... просто ...
Усетих, как запъвам на всяка дума и реших да прескачам изреченията, които не мога да довърша, но се оказа, че не можах да довърша нито едно. Май щеше да е най-добре, ако дори не бях започвала да говоря каквото и да е, но вече го бях направила.
Сложих ръката си на рамото си при неговата, като преплетохме пръстите си, а аз просто въздъхнах тежко и се загледах напред. Едва ли щеше да е добра идея да направя всичко това, да го скарам с дядо му, да остане на улицата заради мен и накрая просто да му кажа, че е било безсмислено и не си е струвало, за това да се връща при сърдития старец и да му се моли да се прибере ... не, така определено нямаше да стане.

Взирах се в прекрасните й очи, толкова невероятно красиви. Имах чувството, че като ги гледам ще се удавя в морето от разтопен, горещ шоколад. Макар тялото ми да беше изстинало от водата и настръхнало от това, че подухваше лек вятър вътре в мен кръвта ми кипеше и топлеше сърцето ми, а всичко това Чарли можеше да го постигне само с очите си.
- Ш-ш-ш-шт… - Сложих показалец на устните й, показвайки й, че не трябва да говори. Тя не можеше да е виновна за нищо, колкото и да грешеше за мен винаги щеше да е права. Бях готов да заплюя и срина със земята всеки, който се опитва да я нарани, обиди или дори да се доближи до нея. Сега бях ревнив, а не исках да си представя, ако отношенията ни се задълбочат повече. – Не казвай нищо…
Целунах я внимателно усещайки пренаситения от цигари вкус на тютюн в устата й. Не ми пречеше защото аз също пушех, но някак си този горчив вкус показваше болката, която и причиняваше близостта ми. Отдръпнах се от нея и направих няколко крачки назад. Толкова ми се искаше да я прегърна и никога повече да не я пускам, но след като вече знаех, че аз съм виновен, за това тя да се чувства зле ми се искаше просто да се засиля и да прескоча парапета на терасата.
- Ти ме си виновна за нищо… Не може да си виновна… Твърде си чиста и красива… - Спуснах погледа си по тялото и с такава болка, сякаш щях да го видя за последно. – Аз съм виновен за всичко което се случи… ако не се беше запознала с мен… сигурно щеше да е много по добре за теб…

Обърнах се към него и в началото просто започнах да се хиля, но накрая избухнах в истеричен смях, докато от очите ми излизаха сълзи. Хич не бях добре напоследък, но това беше върха на ужаса ... да не говорим колко стресирах Рик по този начин и просто не исках да знам каква бях в момента в очите му. Просто бях изпаднала в някаква нервна криза и не можех да владея чувствата си, с те бяха толкова много, че вече откачах.
- Ако не те бях срещнала ... - казах вече напълно тъжно и той започна да се приближава бавно към мен - щях да съм в ковчег 3 метра под земята или на парченца в моргата, защото не могат да ми определят самоличността.
Боже определено имах нужда от сън, защото бях като бомба със закъснител. Това щеше да бъде една напълно нормална реакция, когато самолета се разби, но тогава бях успяла да я подтисна, защото той не беше никак добре и определено нямаше нужда и аз да се побърквам. Сега обаче, след сцената в хотела, имах нужда да плача и да крещя, защото просто ми идваше в повече. Но вместо това, аз просто имах нужда от нежната му прегръдка, която получих на момента.
Зарових мокрото си личице в голите му гърди, а ръцете ми плъзнаха на гърба му, като го притиснаха силно към мен. Сълзите ми се стичаха чак до кърпата и попиваха в нея, но това беше спряло да ме притеснява отдавна. Седяхме така около 5 минути, когато най-накрая не ми стана студено и Рик усети как кожата на голите ми рамене и гръб настръхна, а аз се отдръпнах леко от него, но не за да вляза вътре, а за да го погледна в очите.
- Ти си ... моето ангелче - казах с една тъжна усмивка и го погалих по бузата, като той се усмихна, а палеца ми премина по голямата трапчинка на лявата му буза, в която вече бях влюбена.

Бях забравил за това, че клона се беше врязал в самолета покривайки местата ни, и че щяхме да сме мъртви, ако в това време на се бяхме отдали на горещите си страсти в тоалетната. В такъв случай се бях изявил като нейния спасител, защото аз дори не трябваше да седя до нея. Приближих се до Чарли и я прегърнах, а тя зарида заровила лице в гърдите ми, вкопчила се в мен сякаш бях спасителен пояс, а тя – удавник.
Останахме прегърнати за известно време, когато тя се отдръпна леко и погали бузата ми с палец. Думите й накараха сърцето ми да ускори ритъма си - “моето ангелче”. Аз не бях ангел, дори не бях близо до тях, за което се и радвах защото те бяха на небето, а аз бях тук в прегръдките на Чарли. Като се замисля за момент може би, все пак бях ангел, защото и тя беше такъв. Може би целият ми живот е бил само сън и сега, когато отворя очи ще съм се озовал на някой облак в прегръдките й, а тя ще ми се усмихне с онази така запленителна красива усмивка. Спуснах ръце по раменете й и чак сега забелязах, че беше настръхнала.
- Студено ли ти е? – Не я изчаках да отговори, просто я обгърнах с една ръка хващайки я под мишницата, приклекнах леко и я подхванах с другата си ръка под свивките на коленете. Може би щеше да се възпротиви, затова преди да е успяла да го направи, я вдигнах от замята и я понесох навътре в апартамента. Сложих я върху мекото легло и легнах до нея. Просто така, харесваше ми просто да лежа и да я гледам. Сякаш бях за изложба и се бях спрял пред най – прелестния шедьовър.
Протегнах ръка и погалих нежната кожа на бузката й, след това я спуснах по изящното вратле и продължих надолу по ръчичката, докато стигнах пръстите й и ди преплетох със своите. Очите ми през цялото време не се отделяха от нейните и се опитах да и кажа само с поглед, че означава толкова много за мен. Накрая просто отворих уста и казах първото нещо, което се спря в главата ми.
- Сега ти си моето слънце и се нуждая от теб, за да има около кой да се въртя. – Поех си дълбоко въздух. – Ти си моят свят сега Чарли…

Лежах си спокойно по гръб, а той беше легнал на една страна и ме гледаше с онзи така сладък негов влюбен поглед. Исках да ме докосва, но не по онзи сексуален начин, а и не знаех как да му го кажа, за това хванах ръката му, като го накарах да изпъне пръстите си и започнах да се галя само с върха им, като ги спусках по врата си и горната част на гърдите, която се виждаше над хавлията. Не знаех дали това го притеснява, му се вижда странно или му харесва, но за мен усещането беше уникално и невероятно приятно. Кожата ми настръхваше там, където пръстите му преминаваха и дори леко ме гъделичкаха, а това ме караше да се усмихвам. Чувствах се напълно спокойна с него и не знам защо бях решила, че това е идеалния момент или че въобще го интересуваше, но отворих устата си и започнах да му говоря за неща, за които дори не ме беше попитал.
- Имам брат … казва се Дани – започнах с широка усмивка, но не гледах към него, а към пръстите му – той ме научи да плувам и съм много добра. Още от малки скачахме от една скала, но и до ден днешен изпитвам страх да скоча от там, въпреки че съм го правила повече от сто пъти. Просто тръпката е неповторима. Баща ми се казва Бил … кротичък човек е. Понякога се замислям дали не е прав, когато казва, че аз просто обожавам да го ядосвам и съм го побъркала. Понякога наистина нямам спирачки, но не го правя с лоши намерения. Не познавам майка си – казах все още усмихната, но тъгата в гласа ми се долавяше – Татко казва, че е била много красива, а и аз съм на същото мнение, когато гледам нейни снимки … Дани не говори за нея … освен, когато се караме. Умряла, е когато ме е родила.
Чувството за вина ме заля като ледено студен дъжд и щом затворих очите си, отново видях Рик, но не беше така както сега, а в много по-лошо здравословно състояние, дори и от след катастрофата. Мисълта, че ако не беше с мен, щеше да е много по-добре, не можеше да ме напусне, без значение какво казваше той. Най-накрая извъртях главата си към него и го погледнах в красиви успокояващи очички, надявайки се да срещна разбиране.

Чарли ми разказваше за живота си, без да я бях попитал. Предполагах, че това е доказателство, че ми има доверие. Живота и не е бил никак лек, а си мислех че моя е ужасен, аз поне имах двама родители, вярно че не ги бях виждал от близо година, но знаех че са там и мога да се върна при тях, но ако го сторех застрашавах живота им. Не бях говорел скоро за това пък и честно казано нямах с кого.
Чарли беше освободила ръката ми, за това аз продължих сам да я движа по тялото й, точно така както ми беше показала, че желае, нежно и внимателно, само с върха на пръстите си.
- Аз нямам братя или сестри. Родителите ми са страхотни хора и аз много ги обичам, щеше ми се все още да живеех с тях. Баща ми е човек от средната класа, а когато майка ми е решила да се омъжи за него, да кажем че Уилиам е бил достатъчно недоволен за да я изгони. – Не бях наясно с точната история от тогава, но така я бях разбрал аз. Заиграх се с един кичур от вече лешниковата коса на Чарли. – Ще прескоча до момента, в който съм се разревал за пръв път. Дядо ми е дошъл в родилния дом и е изявил претенции за мен, искал е той да ме отгледа и възпита, така че да стана нещо като негова сянка. Баща ми не е позволил това да се случи, израснах с тях в едно от предградията на Ню Йорк. Когато станах на 15 дядо ми дойде на рождения ми ден и ми предложи сделка: или отивам с него и правя всичко каквото ми нареди, или родителите ми ще пострадат.
Въздъхнах тежко, нямаше смисъл от спомени, не можех да променя миналото. Когато сега се връщам назад се чудя какво ли щеше да се случи, ако онзи ден му бях отказал да тръгна.
- Досети се какво избрах нали, но не съжалявам, поне вече не. Ако онзи ден не бях тръгнал с него, никога нямаше да пътувам за Кан, да говоря френски и най – важното… - Очите ми намериха нейните и останаха като хипнотизирани там. – Нямаше да срещна теб… Сега живота ми може отново да продължи, защото имам стимул…

Просълзих се още от началото на историята му, но щом стигна до края и спомена колко много означавам за него, аз просто се разтопих. Веднага се притиснах в него, като сложих едната си ръка на тила му, за да мога да го придърпвам към мен, докато устните ни се сливат. Беше импулсивна и странна целувка. Почти не мръднахме устните си, дори не ги разтворихме. Те бяха просто силно притиснати едни в други, но това значеше много повече и от хиляди страстни целувки.
Бавно се отдръпнах от него и му се усмихнах по онзи тъжен начин, но някъде в очите ми се виждаше истинско щастие, породено от това, че бяхме отново заедно и сега наистина щяхме да спим един до друг в меко и удобно легло. Да притискаме тялото си в другото и прегръдките ни да са задушаващи, защото никой от нас не искаше да се събуди и да се окаже сам в леглото.
- Мисля, че е време да си починем - казах тихо и усмивката ми стана любяща, като на загрижена майка - от доста време не сме си починали както трябва, а на мен ми се налага да стана рано - чак след като казах това, осъзнах, че не му бях казала, че ще се прибирам утре ... една малка, но значима подробност - полета ми е към обяд - казах накрая тихо и го погледнах притеснено в очите, очаквайки реакцията му.
Искаше ми се да се върне с мен, но не знаех как точно седят нещата при него в момента и не ми се искаше да прави неща, само защото аз съм искала така. А и трябваше доста добре да си поговорим за нас, защото той беше направил една огромна крачка към мен, а аз все още тъпчех нервно на едно място и се чудих дали да се приближа или да избягам в другата посока като уплашено детенце. А времето, което щяхме да имаме утре за разговор ... то беше просто нищожно. И все пак не исках да взимаме решения сега. Просто исках да го видя как заспива, защото вече щях да експлодирам от нерви и притеснение. Дори не го бях попитала, дали е отишъл на лекар ... как можеше да съм толкова отвеяна. Като нищо можеше да реши, че просто не ми пука, а това въобще не беше така.

Чак сега осъзнах колко много си приличам с майка си. И двамата бяхме захвърлили Уилиам като непотребна вещ зад гърбовете си след като сме намерили щастието. Може би постъпвах грешно, той беше стар, а за втори път в живота си губеше някого на когото поне държи, а аз бях сигурен, че макар гадняр все пак изпитваше чувства. Гордостта му обаче беше твърде голяма, за да си признае и макар да исках да бъда с Чарли не можех да го оставя сам. По дяволите, мразех да избирам. Естествено че ще избера нея, та аз я обичах. Проблема беше че загърбвах човек на когото дължах изключително много, без значение дали се държи с мен, като с използвана носна кърпичка или изтривалка. Трябваше да говоря с него! Това обаче щеше да стане по късно, може би след няколко дена като му мине големия яд.
Приближих се към Чарли и я прегънах като я придърпах към себе си.
- Няма да мога да дойда с теб… Имам още работа тук… - Задвижих пръстите си надолу – нагоре по гърба й, като я докосвах съвсем леко. – Ще се видим отново в Ел Ей… ще намеря достатъчно пари, за да си купя апартамент и може да дойдеш при мен… за кратко…
Очите ми започнаха да се затварят. Беше ми толкова спокойно с нея. Усещах как съня ми натежава на миглите и щях да му се предам, само исках да чуя предварително отговора й.

Започнах малко да се притеснявам. Аз нямах къде да го поканя ... живеех в хотел, но бях почти сигурна, че щеше да ме разбере и всичко да продължи по-добре, отколкото започна или поне така се надявах. Притиснах отново устните си в неговите, но само за секунда, колкото да усетя сладкия му вкус и отново се отпуснах на възглавницата, гледайки го право в очите.
- Разбира се ... няма начин да се отървеш така лесно от мен - казах широко усмихната, като наистина го имах предвид - ще те причакам на летището, за да съм сигурна, че няма да ми избягаш - казах закачливо и се изкикотих
Забелязах изморената му усмивка и очите, който се затваряха все повече, затова просто избутах бритона му назад, като целунах челото му, а ръка ми се спусна по бузката и го погали много нежно. Обожавах да го докосвам и бях сигурна, че ако не ми се спеше толкова много, щях цяла вечер да си играя с кичури от косата му и да го галя.
- Сладки сънища - казах шепнешком и се отпуснах на възглавницата.
Бяхме един пред друг и се гледахме, като усещах ръката му на кръста си, но той първи се предаде. И по-добре ... беше невероятно сладък, като спеше. Приличаше на желирано меченце ... от онези червените, но не бях много сигурна дали вкуса му беше ягодов или черешов, а защо не от всичко по-малко. Все пак той самия беше от всички хубави неща в едно.
Издържах повече, отколкото предполагах, като накрая вече ме боляха очите и усещах как не можех да ги държа отворени, но желанието ми да го гледам беше по-силно от всичко. По едно време просто загубих представа за всичко. Не бях заспала, но и в никакъв случай не бях будна, просто очите ми все още бяха отворени. Моментите се изгубиха, докато съня не ме завладя напълно.

Сутринта се събудих и първото нещо, което видях беше Чарли. Не можах да не се усмихна, само един поглед към спящото й лице караше сърцето ми да тупти по бързо. Измъкнах се внимателно от прегръдката за да не я събудя. Искаше ми се да й направя изненада за добро утро. Облякох се по най - бързия начин и тихо се измъкнах от стаята.
Слезнах долу на рецепцията и помолих жената да ми намери китара, тя беше достатъчно добра и услужлива и след по малко от пет минути бях пред хотела с китара на рамо. Отидох до центъра на Кан и колкото и просташко да звучи започнах да свиря доста известни френски любовни песни. На хората явно това им харесваше защото за около час и половина събрах достатъчно пари за нов костюм и разбира се за закуска на Чарли. Минах през онази известна пекарна за френски кроасани и побързах да се прибера в хотела, надявайки се Чарли още да спи.
Върнах китарата на рецепционистката с усмивка, беше свършила добра работа. Качих се в стаята и седнах на ръба на леглото, Чарли все още спеше, но наближаваше дванайсет, а тя беше казала, че полета и е на обяд. Оставих хартиеното пликче на нощното шкафче и много внимателно се наведох към Чарли и докоснах устните си с нейните.
- Събуди се спяща красавице… донесох закуска… - Отдръпнах се и й се усмихнах, докато тя отваряше лениво очи.

Хората казват, че ароматите влияят много силно и са прави. Гласа на Рик предизвика усмивка на лицето ми, още преди да отворя очите си, но приятния му и така познат аромат накара цялото ми тяло да изтръпне. Леко отворих очите си и видях, че отново беше с костюм, а това беше просто края ... побърквах се, когато го виждах така. Изглеждаше невероятно сладко малко момче, но когато сложеше костюм, ме караше да се подмокрям, още преди да ме е докоснал. Това беше една от причините да го направим още в самолета, а и защото си мислех, че никога повече няма да го видя ... какво да се прави, аз съм човек, който живее за мига, но реших да му го спестя, защото усещах, че той беше много по-увлечен по мен и това нямаше да му се понрави.
Видях вратовръзката му и още докато се отдалечаваше, я хванах и го дръпнах към себе си с такава сила, че той буквално падна върху мен. Сутрин се чувствах слаба и безжизнена, но подобно събуждане ме караше да се чувствам така, сякаш целия свят беше мой. Божественото ухание се носеше около нас, но мен ме интересуваше само Рик и нямаше да го оставя и за 2 минути, заради някакви си кроасанчета. Притиснах устните си към неговите, като най-нахално напъхах езичето си в устата му, но не виждах това да му пречи. За някакви секунди сменихме местата си, като го обърнах и сега се намираше под мен, а аз го бях възседнала, целувайки го МНОГО страстно.
Бавно и с голямо нежелание го оставих да си поеме въздух, но устните ми все още бяха по него, обсипвайки с целувки врата, дори и брадичката му. Просто наистина ми се искаше да целуна всеки сантиметър от него, защото всеки път, щом устните ми го докоснеха, аз изпитвах неописуемо удоволствие. Бавно се изправих и за разлика от нещата, които бях направила сега, му се усмихнах съвсем невинно.
- Добро утро - прошепнах с усмивка, а кърпата, с която си бях легнала снощи, се свлече бавно по тялото ми, оставяйки ме напълно гола върху него.

Не знаех от къде има тази енергия рано сутрин, но ми харесваше идеята й. Притесняваше ме факта, че снощи ме отблъсна, но тогава си имаше причина. Надявах се само да не стане така, че отново да се разгорещим и тя да реши, че е грешка. Започвах да я обичам, макар да я познавах от два не пълни дена. Сега тя беше всичко за мен и не исках да я изгубя само за това, че много прибързвахме с нещата. Чарли не ме оставяше да си поема въздух от целувки, което ме навеждаше на мисълта, че ако почнем да се задълбочаваме няма да ме отблъсне.
Не разбрах точно как се озовах под нея, а Чарли ме остави да си поема дъх за секунда но така и не спря да ме целува. Усещането от допита на устните и до кожата ми ме караше да настръхвам, да не споменаваме, че позата, в която се намирахме вече ме беше възбудила достатъчно. Чарли се изправи в седнало положение върху мен и каза нещо, което не чух защото очите ми се бяха втренчили в свличащата се хавлия. Протегнах бавно ръка и с върха на пръстите си докоснах нежната кожа на вратлето й и спуснах ръката си чак до коремчето, като естествено движението беше много бавно и се забави още повече, докато пръстите ми минаваха през тясното улейче на гърдите й.
Изправих се бавно до седнало положение и я придърпах към себе си за да можем да слеем устните си в едно. Езичетата ни се преплетоха и се заиграха едно с друго.
- Желая те Чарли… - Прошепнах тихо с устни все още върху нейните. Едва ли имаше смисъл от думи, тя вероятно вече го беше усетила.

Аз също не спирах да го целувам, но ръцете ми вече махаха вратовръзката му, като продължаваха надолу и с лекота се справяха с копчетата. Бавно, без да бързам за никъде, го разкопчах и разгащих, а щом погледнах надолу, притаих дъх от вида на тялото му. Беше просто съвършен ... обожавах го точно такъв, какъвто е. Все още не го бях съблякла, а само разкопчала, но това не ми пречеше да му се насладя изцяло. Слезнах надолу и започнах да обсипвам гърдите му с целувки, а после и коремчето, докато разкопчавах колана и панталона му.
За секунди се изравнихме, като го оставих само по боксекри, които дори не можеха да удържат зверчето вътре, но това въобще не ми пречеше. Надигнах се леко и отново го целунах, докато се отърквах в него, правейки въртеливи движения в кръста, подобно на някоя стриптизьорка. Аз също го желаех ... наистина много и просто намирах за излишно да спирам да го целувам, за да му го кажа.
Усетих как от толкова отъркване и вътрене върху скута му, бях изместила доста боксерките му и в един момент той просто беше в мен, но само с върха на главичката. Двамата се вгледахме в очите на другия и веднага разбрах, какво искаше, но и аз го исках. Бавно се спуснах надолу, усещайки как той ме изпълво, но през цялото време се гледахме право в очите, без дори да мигаме. Моите обаче, започнаха да се притварят от удоволствие и от устните ми се откъсна съвсем лек и тих стон. Не можех с нищо да сравня това усещане, когато той ме изпълни изцяло и ме подчини напълно, без дори да го е искал от мен.

Имах чувството, че всеки път ставаше все по тясна, защото едва ли пенисът ми се разширяваше всеки ден. Усещах как ме обгръща от всякъде, което ме възбуждаше просто неизмеримо много. Всички палави движения от преди малко бяха успели да ме накарат да я пожелая още по силно, което едва ли беше възможно в този момент. Всичките ми чувства и сетива се бяха изострили до крайност и не знаех, дали ако я докосна няма да я нараня. Исках я по онзи див начин, като от всички порно филми, а тя беше прекалено нежна за подобно нещо. Усещах внимателните й подлудяващи движения, навлизането ми все по дълбоко в нея и накрая просто не издържах. Сложих ръце на кръста й, като я притиснах леко надолу към себе си, като се надявах да е наистина леко. Потъването на члена ми в нея до край ме накара да изстена тихо и да поискам още. С едно бързо движение отново смених местата ни. Надявах се да не съм я наранил, защото движението не беше от най – нежните, а в главата ми беше останала само една частичка здрав разум, всичко останало се контролираше от желанията на тялото ми.
- Надявам се… да нямаш нищо… против, че… ти отнех… водачеството… но не издържам Чарли… твърде много неща… желая от… теб – Целунах я с онази животинска страст, но когато се задвижих отново в нея успявах все още да контролирам и да поддържам нежния ритъм, но не знаех колко още ще успея да продължа така.

» Blue Mountain State