Градската болница

След около 15 минути вече бях в болницата.Извадиха ме от линейката и ме заведоха вътре в болницата.Заведоха ме в някаква стая.Беше приятна,но все пак се намирах в болница.Страхувах се дали ми има нещо.Преоблякох се с медицински дрехи.Които не бяха първа хубост.Настаних се на леглото.беше меко и приятно.Също като моето.Как исках да съм си в къщи сега.Доктора дойде и ме прегледа.Каза че ще бъда добре,но трябва да остана тук тази нощ.Зарадвах се че утре щях да си отида.Легнах си удобно и си пуснах телевизора.Какъв лукс само да има в болница телевизор.

Беше към три вечерта, а аз си подремвах сладко в мекото легълце сънувайки следващия ден на снимачната площадка. Всичко ми се свиваше щом се сетих че на другата сутрин ме чака първи работен ден.
Съня бе странен, типично за моите сънища. Не си спомням да съм сънувала нещо хубаво и смешно, някога!
Бях отишла на снимки и ме бяха накарали да изпея химна на Америка! Всички започнаха да ми се смеят, а аз побягнах. Тичах дълго време и усетих как краката започват да ме болят. Скоро разбрах, че съм попаднала в лабиринт и другите от каста ме гонят. Някъде между храстите мернах сестра ми, Елизабет.
Говореше несвързано. Крещеше за помощ от отсрещната страна докато се въргаляше безжизнено по тъмната земя. Спрях се и протегнах ръка към нея през растенията. В този момент разбрах, че онези се приближават към мен. Не знаех какво да правя. Елизабет протегна безпомощно трепереща ръка към мен. Очите й бяха големи, влажни или насълзени с големи измъчени сенки към тях.
-Крис!-извика ми тя
Чувах стъпки зад мен. Дърпах ръката си от храста, но нищо не ставаше!
"Зъъъррр-Зъррр"
Нещо започна да вибрира до мен.
"Ма-ма-ма-телюфоун"
Пееха Лейди Гага!...
Подскочих силно и се озовах в леглото си. За секунда разгледах стаята. Песента продължаваше...В този момент забелязах телефона на нощното ми шкафче.
След две минути вече тичах по улицата. Нещо бе станало с Елизабет на онова проклето парти.
Много коли бяха спряли на момиче в къса пола и полупрозрачна блуза, но нито аз исках да ме отвлекът нито пък си бях избирала дрехите.
След полувин час търчах като пълна психопатка в болницата. Едвам произнесох името на сестра ми на рецепцията и пълзешком изкатерих безбройните стълби. Имам панически страх от асансьори и болници, а асансьор в болница...Е, това е невероятна комбинация!
-Е-елизабет?-изпищях щом отворих онази врата, която трябваше без да поглеждам кой е вътре

Докато си гледах телевизия спокойно.Чух как някой пищи името ми.
Направо се шашнах.Какво ставаше.Започнах да се моля да бъде ГаГа.
Вратата се отвори и вътре влезна невротираната ми сестра Диана която ме попита:
-Е-елизабет?
-Какво за нея.Просто една луда фенка ме преби ..Това беше.

След като ми казаха за случилото се,с Артър се разбрахме да се чуем по-късно и веднага тръгнах към градската болница.
Медицинските сестри ме насочиха къде е стаята на братовчедка ми.Когато застанах пред вратата на болничната стая осъзнах колко ненамясто изглеждах в разголената си червена рокля,но не ми пукаше.Нахълтах в стаята и попитах:
-Лиз добре ли си?-след това внимателно я прегърнах.

След като бях залят с питие, свалих сакото и се втурнах след Елизабет. Дявол да го вземе загубих я в тълпата. Тъкмо излязох на улицата и пред клуба мина линейка...
- Какво е станало???- изкрещях
Един случаен минувач ме беше чул и се обърна към мен.
- Някакъв луд фен линчува една актриса - най-спокойно си каза.
АКТРИСА???? ЕЛИЗАБЕТ....
- Някаква си МакКуин - допълни той.
- МакКуин, Елизабет МакКуин!?! - паникьосах се аз.
Той само кимна в отговор, а аз усетих как света се срива.... Как можах да я изпусна....
Втурнах се с все сила към болницата. Нямах време да чакам шофьора да се домъкне, затова хукнах след линейката. В главата ми се въртяха какви ли не мисли...
Ами ако и се е случило нещо? Нещо фатално???
Препусках през града като жребец. Колкото по-бързо стигнех до болницата... Какво? Какво можех да направя??? НИЩО... Бях си заслужил гнева й...
Най-сетне в далечината мернах болницата, и се затичах по-бързо, ако това въобще бе възможно... Влязох с гръм и трясък и очудих всички. Една тъпа блондинка, която стоеше зад регистратурата само стоеше и ме гледаше с недоумение.
- Елизабет... МакКуин... Къде??? - едвам казах аз.
- 5-тия етаж - отвърна тя, като вдигна ръката си и посочи стълбите.
На един дъх изкачих стълбите нагоре, и се запътих към единствената осветена стая на етажа. Влзязох като почти да избия вратата от пантите, и събрах всички погледи върху себе си. Лиз лежеше на едно с мъртвешки цвят на лицето, до нея на леглото седеше едно непознато за мен момиче, а Серина стоеше отстрани. Тръгнах към Лиз все сила и ми се стори че леко блъснах Серина, но това сега не бе от значение. Наклоних се към Лиз, която ме гледаше с объркване и я целунах...

Докато си говорихме с Диана,Серина влезна в стаята.
-Ехеее всички се събрахме-засмях се.
Тя ме попита :
-Лиз добре ли си?-и ме прегърна внимателно
-Да,добре съм.Всичко е наред.Малко ме пребиха.Слава богу утре си тръгвам от тук-усмихнах.
Започнахме да си говорим трите за случилото се когато Крис връхлетя в стаята като турнадо.Направо пребледнях.Забърза ход към мен и леко бутна Серина.
Дойде до леглото и се надвеси над мен и най-неочаквано ме целуна.
-Какво правиш тук?-попитах го очудена.
След целувката се разревах.
-Защо го направи,защо?-Чуствата ми се разбунтуваха.Толкова много го харесвах.
Той легна на леглото до мен а Серина седна до краката ми.А аз продължавах да рева от щастие.Той беше тук.Станах, прегърнах Серина и и казах на ухо зарадвана :
-Той е туккк !!!