Апартамента на Диана МакКуин

Добре дошли...
Нямам намериени да пускам снимки, просто ще описвам стаите

Чудех се къде да пусна РП-то за първия "работен ден" Апартамента на Диана МакКуин 1096938095

Ето го:
[size=12]
Доре...Това беше...Стоях пред снимачната площадка с разтреперени крака. Ако зависеше от мен вече щях да съм побягнала, но нямах избор. Даха ми секваше на сяка крачка която правех към вратата. Ами ако ми се смееха? Аз не пея една трета добре колкото тях. Да, със сигурност щяха да избухнат в смях когато ме чуят да извивам на умряло...Хайде, справяла съм се с много по-страшни ситуации.
Поех дъх и се отправих с решителна крачка към металната врата.
Влязах с вирната брадичка и веднага чух от близичко "Погледни я тази "звезда" как влиза! За каква се мисли?"
Спрях за малко с решителността и погледнах натам от където идваше гласа.
Момичето което до сега говореше ми хвърли изпълнен със злоба поглед, щом забеляза, че съм я зяпнала. Другите в компанията й стояха безмълвни.
-Кво?-изръмжа тя-Кво ме зяпаш?
Игнорирам...Игнорирам...Игноооорр...Дишам, дишам..
Аз съм си скандалджийка, но просто не исках от първия ден скандали. Щяха, разбира се, да натопят мен, че съм се заяждала.
Подминах ги като погледите им още тежаха върху мен.
На сета цареше хаус. Хора се блъскаха, подвикваха си, дърпаха и разкъсваха разни кабели. Е, всякаш не е така на всеки сет.
Трябваше да намеря режисьора, за да се отърва от ядосаните погледи, по незнайно каква причина, на всички.
-Извинете да сте виждали...-започнах като спрях една ниска жена, която размъкваше кутия с филмови ленти
-Ето я и моята Дияна!-до мен се доближи ухилен висок, строен мъж, с гола глава, на около 50
-Здравейте!-поздравих
Това би трябвало да е режисьора. Лоша моя черта:не помня имена. Колкото по-важни са толкова по-голямо бяло пето уставяха в главата ми.
-Не мога да ти обърна много внимание сега-поясни мъжа-Запознай се с някой и ще дойда след секунди... имаме да обсъдим няколко промени в сценария.
Той хукна нанякъде крещеейки:Кимбърли, какво правиш?Не, не ти!Другата!
Докато обърна глава до мен се появи малко момче. Не беше много малко, с няколко сантиметра по-високо от мен, с детинско изражение, на около 11 годишен, с розови бузки, широка усмивка и зализана от мама коса. Не му давах повече от 17.
-Здрасти!-той ми се ухили а аз чак се стреснах от женствеността на този глас-Много се радвам да се запознаем, Дияна! Ще си станем най-добри приятелки!
Усмихнах се неловко. Първо непознато 11 годишно хлапе ми изкача на пътя и след секунда ми твърди, че ще сме БФФ-та...в женски род!!!
-Да, така ще е!-бърбореше толкова бързо и сладкодумно, че направо ти се услаждаше да го слушаш-О, колко глупаво забравих да се представя.
Той се плясна по устата и аз направих крачка назад. Странна персона. Подканих го да продължи като вдигнах едната си вежда.
-Крис-избъбри той и подаде ръка
Здрависахме се и с ужас забелязах, че ноктите му бяха изрязани прилежно, чисти, лакирани с безцветен лак и контрастираха много с моите нахапани и със страни тъмни субекти от микроби под тях. Отдръпнах ръката си веднага щом момчето погледна към нея.
-Да те запозная с другите?-каза Крис каточели ме питаше-Ето, там са Леа и...забравих му името на този...
Направихме две крачки и стояхме пред едно момиче, с доста селска физиономия, по мое мнение:пепелива кожа, разтегната уста, голям нос, малки очи, дълга, рошава, кафява коса и много...подчертаваща формите и блуза.
Момчето, за разлика от Рейчъл, бе...много сладко. Кожата му не бе много мургава, миаше топли кафеви очи и направо уникална усмивка. Щом погледа му падна върху мен краката ми направо се разтрепериха. Сигурно даже съм зяпнала, надявам се да не ми е потекла лига...Представяте ли си? Колко отблъсквашо!
Усмихнах се до уши, въпреки че в такива ситуации, щом видех някой готин, бягах!
-Ааамм...-изпелтечих-Аз съм Диана.
-Аз съм Леа-отговори момичето с огромно самочувствие всякаш казва, че е Господ!
-А аз съм Кори, приятно ми е-момчето се усмихна още по-широко, а аз се разтопих напълно
Настана неловко мълчание...Паникапаникапаника!!
Погледнах към Крис с лице крещящо:Започни раговор, защото ще скоча от прозореца и ще си устанете без безполезна актриса и още по-лоша певица...Ако нямате прозорец имате много камери и ще се фрасна с някоя по главата. Дори и не мислете да викате линейка!!!
-Хей ъмм...Кори, защо не заведеш Диана за...сладолед?-той се усмихна доволен от себе си
Е, аз не бях! Отговорих с поглед: О, виж какво, НЕЩО нещастно, не знам мъж ли си жена ли си, хич не ми помагаш! Сега..Трбява да ям сладолед! Аз обичам сладолед, но ако потече по мен? Ще изглеждам супер тъпо.
А той отвърна с изражение:Има си салфетки за тая цел, миличка!
Закрачихме бавно с Кори по слънчевата улица като не проронихме и дума. Гледах белите си патофки, които шляпат по мокрия път.
-Притесняваш се, а?-най-накрая проговори той
-Еми...Малко-въздъхнах, защото ми бе трудно да правя смислени изречения-Другите са...толково..толкова по-добри от мен...Честно казано, срам ме е от тях..ъъ..Не мисля, че мога да им се намажа и на малкия пъст.
От устата ми се истръгна неуместен смях.
-О, и аз не съм толкова добър...-каза Кори-Няма защо да се притесняваш. Имаш опит и хората те харесват. Беше страхотна в Училищен мюзикъл!
Усмихнах се широко като държах главата си наведена.
-Та...Прочете ли сценария?-попита той лъчезарно
-Мхм..отговорих и радостно съзрях магазинчето за сладолед
-Има...интересни моменти...
-Знаеш ли, трябва да започнем да правим смислени изречения.-казах и двамата се засмяхме
-Ако днес свършим по-бързо ще снимаме и целувката-продължи той
-Ааа, да...-отговорих като се мъчех да прикрия широката усмивка
Бавно се качихме на тротоара и застанахме пред витрината. На нея бяха изложени безброй видове сладолед, от които устата ти се напълваше със слюнка. Розови, зелени, сини, оранжеви, жълти...Каквито цветове искаш!
Кори настоя да плати моята фунийка лимонов шербет. Явно днес ми вървеше. Любимият ми сладолед!
Да, понякога съм сигурна, че имам екстрасенски способности. Щом излязохме от магазинчето моята фунийка се обърна, точно като по филмите, върху жълтата ми рокличка.
Тъпо изражение-болезнено изражение-тъжно изражение-болезнено изражение-смях предизвикан от този на Кори.
Двамата бързо започнахме да търкаме големи петна сладолед, като той внимаваше да се придържа само към яката на рокличката. Все пак не е много...джентълменско да се спуска по-надолу. Двамата се смеехме, въпреки, че на мен не ми беше много смешно. Петното тъкмо се изчисти и усетих, че ръцете ми целите бяха лепкави. Изхилих се за пореден път.
-Имаш сладолед и на бузата-усмихна се Кори
Е, това от кой филм беше? Мисля, че вместо сладолед имаше шоколад или торта...?
Той се присегна и нежно, с палеца, избърса студения десерт, нацапал ме малко над горната устна.
Ако продължим по този сценарий ще се изчервя! Отдръпнах се бързо и се изхилих за стотен път.
-Еми..Май ще трябва да си намеря някакви други дрехи-усмихнах се
Върнахме се набързичко и изрових някакви дрехи от малкото предоставени за реквизит. Знаех, рабира се, че не всички са толкова дружелюбно настроени както в Дневниците и щеше да им се понрави да ми отстъпят някоя дрешка за ден-два, но нямаше значение.
Чаках доста дълго време да дойде и моя ред за снимки като през цялото време Крис ми правеше компания и бръщолевеше някакви глупости. Въпреки това ми беше приятно това негово постоянно тичане подир мен, без да иска...нещо по-така в замяна. Преди да дойде реда ми да кажа двете си реплики, за които чаках цял ден той ме накара да обещая, че ще ходим на шопинг в неделя. От малка мразя да ходя по магазините, но въпреки това се съгласих. Сцената бе тъпичка, пък и Кори или новата ми "най-добра приятелка" не се мяркаха в нея.
Усмихнах се за последно на Кори, прегърнах приятелчето ми и си казах чао с другите.
Май не мина толкова зле, а? Но като се замисля, че утре трябва да отида в студиото за да запиша първата си песен...
[/size]

Мотаех се из къщата всякаш нямаше да идва собствения ми брат, тъпанар, а президента!
Но това може би беше защото исках да се представя по-добре от обикновенното. Или по-точно: да му натрапя повече от обикновенното колко по-добра и организирана от него съм във всичко. Той е от упадъка на обществото, не съдете грешно, обичам го, но си беше доста пропаднал.
Надявах се да не дойде дрогиран или пиян, което бе доста честа ситуация.
Беше си такъв още от 17 годишен, но си го обичах такъв какъвто е. Винаги ми бе помагал каквото и да ставаше...дори и когато нямах нужда от такава помощ.
Звънеца ме изтръгна от мислите ми.

Дъбовата врата се отвори и пред мен се изправи Дияна-по-изтупана, изгладена и изрядна от всякога. Смърдеше на парфюм "Ле-по-добра-съм-от-теб"
Усмихна се широко и ми направи жест да вляза.
-Изконтила си се...За мен ли?-казах минавайки покрай нея
Момичето се усмихна още по-широко и мазно.
-Трезвен си...Заради мен ли?-чух я да казва с престореното си гласче
-Много си мила...Заради мен ли?-побързах да кажа
-Изкъпал си се...Заради мен ли?-отговори Дияна мигновенно
Въздъхнах тежко в знак, че се предавам. Хигиената ли ми кометираше?
-Да престанем-предложих със сериозен тон

-Да-съгласих се с Тейлър
В пълно мълчание се отправихме към мрачната всекидневна.
Изпреварих го на вратата, за да се обедя, че всичко е изрядно подредено и блести от чистота.
Прецених, че всичко е наред и се отдръпнах от прага с думите "добре дошъл" и топла усмивка.
Отправихме се към масата в центъра на стаята. Наблюдавах внимателно Тейлър докато той тихо издърпваше стола и седна на него. После вдигна погледа си към мен чакайки да кажа нещо докато избутваше стола си обранто напред.
Усмихнах му се със всичката си лъчезарност и избързах да се направя на домакиня:
-Надявам се че си гладен! -казах и тръгнах към кухнята
-Всъщност...не съм. Вече обядвах-спря ме гласа му
Пробвах да не изглеждам като ударена от гръм и разочарованието ми да не проличи толкова силно.
-Тогава какво мога да ти предложа?-попитах този път с пресилена усмивка
Стана ми криво, че се бях морила толкова време, за да сготвя, а той не искаше да пробва и хапка
-Например вода?-побързах да намекна, че не му се предлага алкохол

-Вече съм на вода...-излъгах, но си струваше да видя разтроеното й личице
Със сигурност се бе надявала да кажа уиски или вино или каквото и да е там, за да ми се усмихне мазно и да ми каже, че не може. И аз можех да се правя на перфектния брат, нали така?...Бях ходил 4 години на актьорско майсторство и бях много по-добър от нея в играта.
Дияна се усмихна насилено и отиде до кухнята. След малко се върна с чаша вода. Пръстите й се забиваха нервно в стъклото и слагайки чашата пред мен известно количетво от водата се разля по масата.
-Благодаря-не забравих да добавя

На ангелче ли се правеше този тъпак? Мислише, че ще му повярвам, че не е зависим и такива неща?
Нали ми е брат!! Познавам го прекалено добре, за да преценя дали толкова лесно може да се откаже от противните си навици.
Не исках да ми личи колко се дразня в този момент, но усмивката ми съвсем изчезна.
Исках да ме попита са водка или скоч само и само, за да му се развикам, да му направя забележка и да му дръпна назидателна реч.
-Имаш ли цигари?-попитах
Все пак имах надеждата, че ще изпуши пет шест кутии и ще мога да му се скарам.
-Не пуша-отговори спокойно той
Приличаше на светец. Е, браво на теб, но не си познал, че ще ти се дам така лесно признавайки, че си се подобрил.
-И защо така?-попитах го с леко нахален тон
Тейлър се усмихна бавно. Имах чувството, че се надсмива над това, как се чувствах в момента. А как се чувствах-исках да го убия!!!

Разбираше, че я лъжа, но ми харесваше как се дразнише, защото не можеше да ми надвие. Сестра ми се насили да се усмихне, но не се получи...Но за разлика от нея, аз греех от радост. Не ми вярваше и въпреки това нямаше какво да направи.
-О, да...-казах с видимо удовоствие-Много съм се променил тези дни, не мислиш ли?

В този момент гнева ме засипа като гигантска, заплашителна, вълна.
Потънах под нея, но не можех да изплувам. Дори и не пробвах да се избавя от бурната стихия.
Гледах как вълната се вихри над мен, а аз потъвам в дълбините й, в тъмните ледени води...и се наслаждавах. Всякаш нарочно съм влязла в морето, за да ме настигне огромната вълна.
Потъвах, потъвах, потъвах...
-ПРОМЕНИЛ СИ СЕ!?-изкрещях-Ти ме лъжеш! Тъпаци като теб се лекуват, те не се променят така! ТИ СИ НИЩОЖЕСТВО! Това си ти! Толкова си пропаднал, че само можеш да ме лъжеш, че всичко е наред!
Цялата бях почервеняла. Чувствах го. Руменината се спускаше по цялото ми лице, което се гърчеше в трудност да изплюя думите. Плъстите ми се свиха в люмруци всякаш придържайки ме да не падна.
-Защо ме лъжеш!?-изврещях
А брат ми ме гледаше...Гледаше ме и ми се усмихваше подигравателно.
Харесваше му че не се сдържам. Харесваше му че вълната ме е преобърнала.
Обичаше да ме гледа как се унижавам, а аз това и правех, но не можех да се спра.

Тя заглъхна и започна да диша тежко. Много ясно, че ще диша тежко! Аз не бях виждал човек, който да слюноотделя толкова много и да врещи толкова силно.
-Защо да те лъжа?-казах с тих напевен тон
Тя не отговори, но продължи да ме гледа презрително.
-Виж, живота ми много се промени тези дни...всеки може да се промени, нали?-продължих все в същата тоналност на светец

-Вълкът кожата си мени, нрава-не!-казах по-тихо от преди
Тейлър вдигна рамене всякаш го питах:Какво прави днес следобед в 1 часа 35 минути и 21 секунди.
Въобще не му вярвах.
Толкова ли глупав беше?
Миришеше както обичайно-на цигари, но трябваше да му се признае, че очите му нямаха нормалната за него "лъскавина".
-Не мислиш ли!?-добавих когато не получих отговор
Лицето му изведнъж помръкна. Знаех за какво си мисли.
Той можеше да се излекува. Бе едва в началото!
Не бяхме бедни! Можехме да платим на милиони доктори, които да му помогнат.
Можехме дори самите ние да му помогнем.
Та той бе просто дете!
На 17!
И дори не беше такъв пороблем. Мишел Стюърт забременя на 15, но родителите й се съгласиха да изгледат детето й.
А той просто взимаше наркотици!
Образа на майка ми в онази нощ се втурна пред очите ми за миг и побързах да го пропъдя далеч, далеч, далеч................

-Не мислиш ли?
Този въпрос прокънтя в главата ми.
Широката ми усмивка бе разрушена напълно от един отвратително болезнен спомен.

****
Бях на 17. С няколко момчета първо започнахме да пушим на 14, после трева и инжекции. Бях доста пропаднал на тази крехка възраст.
Криех всичко в тайна от родителите си. Въпреки това те разбраха, че пуша, но не и за дрогата. Крещяха ми може би повече от месец всеки път щом ме зърнеха.
Дияна и Сам със сигурност подозираха, че се друсам, защото те единствени ме виждаха в какво състояние се прибирам от училще.
Един ден Дияна ме проследи и разбра всичко, а след нея и Сам /тя бе много малка и по-скоро каза на брат ми че съм си забивал инжекция в ръката/.
Веднъж се бях напил и надрусал брутално. Нищо не си спомнях.
Изведнъж се озовах в стаята си на пода. Лампата прогаряше бавно и мъчително очите ми, които се държаха отворени едвам-едвам. Всичко ми се виеше.
Над главата ми стоеше малката Дияна, а зад нея Сам.
-Тейлър! ТЕЙЛЪР, ставай!-крещеше момичето тресеейки ме
И двамата бяха в троен размер, а гласа на Дияна ми се струваше като ехо в бездънна пещера.
-Пусни го!-Сам леко я плесна по ръцете, видимо притеснен-Какво да правим? Да викнем линейка! Ще умре!
Момичето вдигна объркан поглед към него:
-Ние му обещахме да не казваме на мама и тате!
-Искаш да умре ли!? Това ли искаш?-брат ми се наведе към нея
Дияна замълча и отново премести насълзените си очи към мен.
-Ще звънна на мама...-заяви Сам и тръгна към хола
Исках да изкрещя:Не, чакай!, но каточели не можех да помръдна нито един мускул от тялото си.
Чувствах се толкова зле, че ми се искаше веднага да умра. Ако дойде линейка със сигурност щяха да удължът агонията ми спасявайки ме от сигурна смърт.
Сам се върна с бързи крачки и подаде чаша с вода на сестра ни.
Тя я пое объркано.
-Накарай го по някакъв начин да я изпие!-извика той и продължи да крачи нервно
Дияна постави чашата на устните ми и започна да изсипва ледено студеното съдържание, което бавно се стичаше по брадичката ми, но не и в устата.
Сам в това време започна да ме налага със също толкова ледени кърпи по челото.
Всичко ми се виеше.
Клепачите ми се спуснаха тежко
"Мъртав ли е!?"-детски глас изпища
-Не!-отговори незабавно Сам слагайки друга кърпа върху лицето ми
Май работеха. Устните ми се помръднаха и издадоха някакво тихо стенание.
Не ми помагайте!
Така продължиха повече от полувин час, докато можех поне да седна.
Дияна продължаваше да носи запотени чаши с вода, Сам бе смъкнал ризата от униформата ми и ме бе опасал в мокри чаршафи.
-Мама и татко ще дойдат скоро-увери ме той-Те са в Ню Йорк, нали знаеш?
Стояхме на земята с подпряни гърбове на леглото /в стаята те бяха две-моето и на Сам/ изпълнявайки спасяването на редник Райън.

-Не...-изсумтях едвам, но гласът ми бе много по-силен и плътен от преди
Бях събрал сили и се чувствах много по-добре. Май щях да живея, а?
Сам замълча...Мълчание, което говореше много. Разказваше ми колко съм глупав, колко съм пропаднал, колко съм жалък, колко съм загазил, как нашите ще ме убият, при това с причина, как трябва да умра...
А аз му отговарях с моето мълчание-как знам, че трябва да умра...
В стаята влезе Дияна, но този път с мокра кърпа.
Спря се на вратата всякаш разбираше, че прекъсва разговора.
Тя бе просто дете. Имаше такъв контраст между нас. Не само видимия, външен, но и вътрешен.
Не бе по висока от метър и четирдесет, бе плоска като дъска, нормално за нейната възраст, с розов потник, измокрен при корема от всичката вода, която бе сипала, с три-четръти войнишко зелени панталони и розови кецове. Русата й коса бе вързана да две сладки опашки.
Тя бе истинската непорочност, а аз...Висок, слаб, отпуснат като мъртвец, като кукла със скъсани конци, тъмната ми кожа бе станала сива, ледена. По умореното ми чело бе побила ледена пот, а под влажните ми очи се бяха спуснали тъмни сенки като на мъртвец. Устните ми бяха посинели, напукани, а по брадичката ми и надолу по голите ми гърди се стичаше вода...а до мен, до мен-перфекнтия син Сам! Както винаги изряден-още в униформата си, с пригладена прилежно назад русолява коса, по перфектното му лице бяха избили само няколко капки пот.
Тази гледка ме накара да казбера що за боклук бях. Аз бях едно нищожество!
Кажете ми, ако можехте да осиновите един от нас кой щеше да е?
Колебаете се между Сам и Дияна, нали?
И аз бих направил така.
Дияна стеснително подаде кърпите на Сам, а той ги положи на челото ми.
Пробвах да й се усмихна в знак на благодарност, вече можех за щастие.
Задържах я към три секунди преди устните ми да ме заболят и да се предам на болката.
След двадесет минути можех да се изправя, а след още десет се стабилизирах напълно.
Към шест часа чух вратата да се отключва.
Стрела се прониза в сърцето ми и ме накара да изстена...Даже подчти чух малката Дияна да изпищява от ужас.
Очите й се напълниха със сълзи и тя започна да върти главата си наляво-надясно
-ТЕЙЛЪР!!!-чух гръмкия глас на майка ми от коридора
Жадуваше за кръвта ми.
Дияна се стрелна към вратата на стаята, затръшна я и опря гърба си на нея свличайки се към пода. По румените й страни личаха сълзи.
-ТЕЙЛЪР!-гласа се чу още по-близо и бе още по-ядосан
Дръжката се помръдна и детето се стегна, за да удържи тя да не се отвори.
-ОТВОРЕТЕ ВЕДНАГА!-извика като животно жената и започна да бие по дървото
-Дияна, отвори!-каза сам
Гласът му бе суров, смел, но външно изглеждаше направо съкрушен.
Момичето не се предаде.
Вратата се отвори и Дияна полетя към стената.
-Тейлър Бангшот!-в очите на високата жена се четеше неудържим гняв
Погледа ми се стрелна към детето в ъгъла изправящо се от земята, дъжеейки главата си.
-ТЕЙЛЪР БАНГШОТ!-повтори майка ми-Ти изчадие такова!
Тя избута Сам настрани и ме издърпа прав.
Удари ми силен шамар. Бе толкова силен, но аз не го усетих. Видях дори Сам и Дияна да подскачат от силния плясък и при вида на червените плъсти по бузата ми.
-МАХАЙ СЕ, ДОЛЕН НЕЩАСТНИК!-жената грабна ризата ми от леглото и я хвърли по мен-МАХАЙ СЕ ОТ ДОМА МИ, ИЗЧАДИЕ!
Тя ме забута към входната врата. С периферното си зрение зърнах Сам и Дияна, чието чело бе насинено, да излизат на коридора след нас.
-Да не те бях раждала!-продължаваше тя-Чуй ме добре!
Тя грабна лицето ми в дланите си и ме погледна право в очите:
-Ти не си ми син! Аз не съм те раждала! Не искам да те виждам повече! Да не съм те видяла тук! Аз нямам друг син усвен Сам! РАЗБРА ЛИ!?
Вратата се отвори, бях изхвълен навън, а после се затвори с трясък.
"Мамо!"-пропищя през сълзи Дияна

Побързах да сменя темата.
Истинската причина той да бъде изгонен, е че майка ни мислише, че той ще пробва да се поправи, но Тейлър не сметна това за нужно.
Тя бе абсолютно сигурна, че няма да устане гладен, нито жаден, защото аз и Сам постоянно бяхме с него.
Тогава си мислехме, че мама не подозира, или поне в малки проценти, но сега знам, че тя самата се е надявала да се грижим за батко си.
-И какво те накара така драстично да се промениш?-попитах заядливо
Тейлър отново се усмихна, видимо- на сила.
Не ми се искаше да се сеща за онзи ден.
Майка ни абсолютно не бе права, но ние бяхме просто деца и нямаше какво да направим.
И аз също не исках да се сещам за него...

-Еми...-заговорих с пълно задоволсто-Имам си приятелка...
Дияна се усмихна надсмешливо. За нея нямах голям вкус към жените
-Оу, разбирам-отвърна-Тя е изпила и изпушила всичко, и за теб не е останало нищо!
Поклатих глава бавно, за да забележи колко не ми пука какво говори и колко ми е безразлична.
-Всъщност тя не пуши и не пие...-поправих я
Усмивката на Дияна помръкна
-Сигурно е на деведесет и я чакаш да умре, защото има огромно наследство?-предположи сестра ми

По принцип не харесвах гаджетата на Тейлър. Всичките бяха подчти еднакви, само цвета на косата се менеше: сладникави физономии, напомпани джуки, чипи носове, огроми гърди, малки кръстчета, дълги крака, бронзирана кожа и едно и също интелектуално ниво.
Сменяше ги като носни кърпички заради най-глупави неща-онази имала пъпка, другата си боядисвала косата в много гаден цвят.
Навярно и тази щеше да е някоя куха лейка.
Брат ми не отговори на шегичката.
-На колко е?-попитах
Той се усмихна нехайно. Стори ми се че мисли по въпроса.
Ако наистина бе така нямаше и да се очудя.
Веднъж излизаже с една Алисън...До последно бе обеден, че се казва Лиса.
"Ама Лииисааа, защо ме късаааш?"
Тук проблема бе не че не може да живее без нея, а че е свикнал само той да разкарва момичетата.

Със сигурност нямаше да кажа, че е на 19. Дияна сто процента щеше да ме завърже за стола и да извика полицията. После щяха всички да се снимат на дивана докато стъпват по ръцете ми...Знаех какво ще става!
-Еми...23-каточели предположих
Не забравих да се усмихна широко

-Ти сега ще кажеш, че се прова да те изчисти от наркотици и цигари?-измях се
Тейлър ме гледаше съвсем сериозно, неподвижно, като статуя. Само кимна глава в знак на съгласие.
Имах чувството, че здравата ме бъзика. Той и свястно момиче?
-Добре, добреее-отговорих едвам поемайки си дъх от насилствен смях-Сигурно има крилца и летиии летиии летиии?!
Брат ми нищо не отговори и спрях да се кискам, защото изглеждах глупаво.
-Е, надявам се да се запозная с нея скоро.-казах

Дияна изглежда не ми вярваше и това много ме дразнеше, но пробвах да не го показвам.
-Защо не дойдеш на партито за рожденния ден на сеста й утре?-попитах я
Бях сигурен, че Ренесме нямаше да е там, но все пак можеше да пита Линдзи дали тя въобще съществува.
Погледнах часовника си
-Като казах рожден ден...-заговорих бързо-Трябва да си тръгвам.
-Толкова скоро?-ухили се сестра ми
Май даже беше щастлива да се сбогуваме.
-Да...Още не съм купил подарък-прегърнах я бързо и се отправих към входната врата-Ще се чуем тази седмица пак, нали?
-Разбира се!-обеща Дияна-Хайде, чао!

» Апартамента на Виктория
» Апартамента на Неолис
» Горещият стол 14.03 - 20.о3 - Тейлър МакКуин.
» Апартамента на Денис
» Апартамента на Саманта