Къщтлето на Зак

Заглавие: Къщтлето на Зак Пет Мар 18, 2011 4:26 am

И тук е мястото да отбележа:
Сестра му, Емили
-братчето, Лиам

*ти сериозно ли?обожавам емили и лиам!!!вайълет и клаус са страхотна двойка, нищо че са брат и сестра XD*
Валеше като изведро и имах чувството, че мрачното неприветливо небе никога няма да пропусне толпото слънчице отново. Въпреки, че бе понеделник не бях на работа. По простата пичина, че нямах кой знае каква важна роля. Само бих пътя до сета за да ми кажат да си ходя.
Както и да е, реших че може да навестя Зак.
Но пък се колебаех, защото не го бях предупредила и може би щях да го заваря на калъп с някоя шоколадова мадама с пищтни форми...Що за мислене, а? Да, аз съм си песимистка и не мога да се променя.
Прашех по улиците, докато бейзкайното шумене ме унасяше. Даже хванах някакъв ритъм в танца на капките. По принцип ме бе страх да карам кола, въобще, но този звук ме успокояваше.
Стигнах пред голямата просторна къща и прибягах към врходната врата пазейки се от пороя.

Мързеливо станах от канапето като захвърлих листите и химикалката небрежно на пода и тръгнах към вратата.
Отворих и с радост познах лицицето на моята Дияна. Тя бързо влезе вътре и затвори вратата след себе си.
-Какво правиш тук?-попитах колкото и грубо да звучеше, въпреки че винаги се радвах щом я видех
-Днес нямам снимки...-поясни тя като устави палтото си на закъчалката до вратата
Целуннах я бързо и я въведох в хола. Винаги й го показвах така всякаш идва за пръв път, а той всъщност бе хиляда и петстотния.
-А ти какво правиш?-попита Ди и вдигна листите от пода-Още ли мислиш по сценария?
Въздъхнах тежко.
-Нищо не ми идва в главата, а трябва вече да съм готов...Е, здрачоманке какво ще ме посъветваш? Запозната ли си с криминалния мозък на Бри Танер?-усмихнах и се и седнах до нея на канапето
-Първо не съм здрачоманка-изхили се тя-Пък и Бри е доста...рошава...
Засмях се и Ди се усмихна
-Как мина иначе?-попитах- Не ми разказа дори и за първия ден...

-Еми...-започнах и бучка заседна в гърлото ми
Видимо болезнено я преглътнах и се замислих за секунда какво да кажа.
Що за човек бях? Разпрявах наляво-надясно за онзи Кори, а си имах едно чудесно гадже, което всяко момиче би желало.
Разбира се, Кори ме бе завладял напълно. Не мога да спра да мисля за него, но просто не е морално спрямо Зак. Нали го обичам...уж?
-Еми...Как да мине?-пробвах да избягам-Работа като работа. Хората са яки...това е...
После добавих и една глупава усмивка към изречението

Усмивката й се скри след само момент.
-Добре ли си?-попитах я
Дияна кимна разсяно глава.
Приближих се към нея и я целуннах. Нежно обвих ръце около талията й и тя затвори очи за секунда.
След това се облещи срещу ме, всякаш се задави, и със всички сили ме избута надалеч от себе си.
-Какво има?-попитах
Тя въздъхна тежко, всякаш туко що се бе отървала от гадно ядене и разтърка очи искайки да махне неприятна гледка.
-Всичко наред ли е?-повторих

Кори се приближи бързо и долепи устни до моите по детински начин. Обви ръце плътно около талията ми и разгорещи целувката. Затворих очи. Кори е...
Пардон? Отворих единия си клепач незабележимо и осъзнах, че пред мен не бе Зак, а Кори.
Избутах..този, който стоеше през мен по възможно най-бърз начин.
Това е отвратително! Много неморално и подчертано ОТВРАТИТЕЛНО! Секундно образа на Кори се замести с този на Закъри, но отново се върна в мига в който премигнах.
-Добре ли си?-попита Зулендър
Май гласа му ми помогна, за да върна истинския му образ.
-Всичко наред ли е?-настоя той
Разклатих глава.
Чувствах се всякаш бях убила човек. Как можех въобще да се държа по този начин със Зак?
-Всичко е Ок-уверих го
-Какво стана?
-Нищо...Прилоша ми...

-О, искаш ли вода, аналгин, аспирин?-веднага започнах да бърборя с хипер скорост-Да си полегнеш? Да не си гладна? И друг път си--
-Не, добре съм вече-прекъсна ме Ди с леден тон, каточели е отегчена от мен
Настана три секундно мълчание
-Сигурна ли си че-наруших мълчанието
-Да, добре съм!-отвърна сопнато тя-Няма значение...

Настана неловко мълчение, от което се възползвах, за да върна нормалния си пулс.
Зак ми се усмихна засрамен и пробва отново да ме целунне. Избутах го уж съвсем лекичко, а той изхвърча към креслото си все едно бях използвала всичката си сила срещу него. Получи се всякаш не го искам толкова близо до себе си и съм готова да се защитавам.
-Съжелявам...-казах тихичко, но продължих със силен и настойчив глас-Но ти май не ме разбра. Не искам да съм грубва за това ще ти представя нещата по друг начин...искаш ли да ти повърна в устата?
Очите на Зак се ококориха.
-ОК, тогава ще взема едно добро решение и ще си тръгна.
Грабнах чантичката си и се запътих набързо към вратата. Не исках да се обръщам. Беше по-добре за мен да избягам от мислите за онова момче, а така беше и за него. Надявах се че не съм го наранила твърде много, а той си беше и чувствителен, заради това избегнах да се обърна дори за довиждане. Щях да видя разочарования поглед и да се върна при него..тях..както и да е. Но скоро нямаше да се върна в тази къща.

стаята и банята на джени
Къщтлето на Зак Pink-bathroom-ideas-laufen-4

тук можеш и да учиш:
Къщтлето на Зак Study-and-guest-room1

Седях пред изключената плазма и се взирах в черния екран. И той се взираше в мен. По-точно притесненото момче, с влажни очи, бяла, папунеста кожа, рошава коса, подсмърчащ, клатейки чаша с уиски в ръката си.
Нима това бях аз?
Къде си сега Дияна, да видиш в какво състояние ме докара?
Отпих още една горчива глъдка уиски, с която едвам не се задавих, и се облегнах назад на дивана. Погледа ми се премести към студения бял таван.
"Дияна...Дияна...Дияна"-напяваше всичко с писклив детински глас
Вече подозирах какво ставаше...Имаше друг...Знаех го много добре, но всеки път щом тази дразнеща, стържеща мисъл минеше през главата ми ми идваше да убия някого!
И този път ми причерня. Стиснах здраво зъби, както и клепачите си. Не виждах нищо от солените сълзи. След секунда чашата се озова на много парченца в другия край на стаята. Бях изправен, със свити юмруци и дишах тежко.
В този момент звънеца извъня.

На сутринта Джени излезе от хотела,като си плати цялото време,в което беше там,а после излезе.Повика една такси и момичето тръгна към къщата на Зак.Надяваше се той да си е вкъщи и да е в добро настроение.Защото лично тя не беше в много добро настроение.
Тя стигна пред хубавата къща и позвъня на вратата.Зад самата врата се чуха стъпки,които се приближиваха след малко вратата се отвори и срещу нея стоеше Зак.Тя се усмихна.
-Здрасти! - усмихна му се тя.Той я покани да влезе вътре.Помогна 'и да вкара багажа си вътре. - Ще спазвам какъвто график кажеш,няма да ти нахалствам и да те тормозия... - побърза да каже.

Гледах с едно око и всичко ми се въртеше. Залитах наляво-надясно и се подпирах по вратите. Едвам виждах пред себе си едно момиче, не много високо, слабо, с дълга руса коса.
Сигурен съм, че ако бях трезвен въобще нямаше да ми прилича на Дияна, но...Ето, косата на Ди бе по-къса, по-тъмна, чуплива, а тази на момичето бе с 4 тона по-светла и много дълга. Да не говорим, че Дияна има вид на малко детенце, ангелче, а Джени си беше жена...Ако Дияна бе котенце, Джени щеше да е тигрица.
Но на мен ми приличаше
-Ъмм...няма проблем..прави каквото........искаш-изхълцах-Нещо за пиене?

-Не! - отговори му Джени и се усмихна,но видя,че той е пиян. -Боже Мили,ти си пиян! - продължи тя и се приближи.Тресна куфарите си на земята и се приближи към него. - Добре ли си? - попита тя,а той кимна. - Не изглеждаш добре. - намръщи се тя и го накара да се подпре на нея.Двамата седнаха на дивана.
Джени отиде до кухнята,след доста лутане намери кафе,направи една чаша и се върна при Зак,който продължаваше с пиенето.
-Стига с това пиене! - каза тихо и взе чашата от ръцете му,и му връчи чашата с кафе. - Моля те,изпии това!!! - помоли му се тя и го погледна тъжно.

-О, няма нищо миличка-взех чашата и я поставих внимателно с поклащане на масата
В този момент изгубих всичко...Дияна ми липсваше толкова много. Не я бях виждал от 42 часа, но вътрешно тя ме бе напуснала за цели векове.
Силно долепих устните си до тези на момичето, което в този момент толкова приличаше на Дияна и зачаках...
"Ще ме отхвърлиш ли и този път, миличка?"

Момичето знаеше,че Зак обичаше ад се играе с момичета,и че сигурно има няколко гаджета наведнъж,но това не 'и пречеше.Тя искаше да му помогне,но не знаеше как.
Изведнъж той 'и каза,че всичко е наред и я целуна.Джени се отдръпна лекичко за да погледне в очите му.
Какво стана току - що? - мислеше си тя,докато гледаше към него.Целувката 'и хареса,но той трябваше да спи и да изтрезнее.
-Виж,не знам какво говорят за теб и твоя...харем,но наистина сега трябва да спиш,не искам да те гледам така! - продължи загрижено тя.Опита се да набута чашата с кафе в устата на Зак.Той изпи малко от течноста,но после бутна чашата и тя се пръсна на пода. - Браво на теб! - каза момичето и погледна загрижено.
С много трудности тя успя да го вдигне и тръгнаха към спалнята му.Джени се ориентира ужасно трудно,но накрая стигнаха до стаята му.Момичето отвори вратата и го натика вътре.Сложи го върху леглото и се усмихна.
-Така е по - добре! - засмя се. - Няма да мърдаш от тук! - продължи да се усмихва и излезе от стаята.
След известно време разопакова багажа си,и от време на време минаваше през стаята на Зак за да види как е,но той не искаше да заспи.

Чувствах се напълно безпомощен...Дори не се помръднах щом досадното звънене на звънеца проглуши ушите ми. Джени отвори вратата бързо. Поздрави, но не чух отговор. Сигурно посетителя говореше много тихо.
-Да, горе е...-каза момичето-А вие сте?
Изчаках търпеливо да дойде реда на Джени.
-Аз съм под наем тук-обясни-Горе е, но сигурно знаете пътя.
Чух глухи стъпки по стълбите и не след дълго вратата се отвори. В стаята влязаха Емили и Лиам.
Както винаги високото и щигляво момче с огромни очи крачеше весело с усмивка чак до ушите. Пъргаво седна до мен като вдигна краката си в крайчеца на леглото.
-Гледам...-ухили се той още повече-Във форма си.
Махнах му с ръка в знак на съгласие и с периферното си зрение проследих как Емили в последния момент реши да стои права. Както винаги и тя, с насилена усмивка, тъжен поглед, притеснени движения, тихи, умерени, все едно внимава да не се счупи.
-И какво има?-побързах да ги отпратя защото Лиам може да стане много досаден, особенно ако си с главобол
-Дадоха ни ролитееее!-изписка момчето като наби фалцета си право в слепоочията ми
-И това е добре?-попитах с надсмешка-"Ромео и Жулиета"
-Това са главни роли!-продължи брат ми-Как да е зле?
Учудих се как Емили замълча без да каже:О, това е голям шанс за проспериране и----
Да, щеше да има 30 минути да ми бъбри.
-Тъпак!-грабнах една възглавница и го ударих по рамото като това предизвика повече болка у мен-Ще целуваш сестра си! Нужно ли е да споменавам.
Момчето се опули и стана от мястото си. Такъв си беше. Винаги пропускаше нещо. После погледнах бавно към Емили, която продължаваше да стои все така, като безжизнена статуя с кристални празни очи.
Чувах зад себе си Лиам да вика:"Ама..Аммммааа..Как..Аз защо..." но пробвах да разбия стената на Емили с проницателен поглед. Тя отпусна ръцете си от позицята, в която се бе заключила като ги бе скръстила, и се размърда на милиметри, като пробваше да не срещтне погледа ми отново.
-Всичко наред ли е, Емили?-попитах със студен тон
-И ТЯ Е ШОКИРАНА!-изписка брат ми с ръце на главата
Дори не се обърнах към него. След една дълга секунда Емили отговори съвсем тихо, подчти недолувимо:"Нищо ми няма..."
Познавах и нея...Какво им ставаше на жените около мен?...Ем не беше жена, тя ми бе сестра.
-Ние ще тръгваме. Дойдохме само за да ти кажем и се прибираме-съобщи тя и Лиам бързо изхвърча към вратата като по пътя театрално ми изпрати въздушна целувка
Само след секунда бе изчезнал, а момичето бавно тръгна след него.
-Емили...-обърнах се към нея каточели я питах-Ще ми кажеш ли какво има?
-Няма нищо...-отговори
-Момче ли е проблема?
-Не-отвърна Емили и се запъти към вратата отново
-Аз не мисля...
Тя въздъхна тежко и си замина

Джени отвори на момчето и момичето и отиде в кухнята.
Не искаше да пречи,затова се зае със закуската за да оправи малко отношенията си със Зак.След известно време момчето и момичето си тръгнаха и в къщата останаха само Джени и Зак.
Момичето се качи в стаята на Зак предоставяйки му една чаша кафе.
Първо почука на вратата,а след като получи разрешение да влезе,влезе.стави кафето на шкафчето.
-Какво ще искаш за закуска - попита бодро Джени и седна на края на леглото на Зак.

В този момент вратата рязко се отвори. Влезе Емили, набивайки спирачки виждайки Джени.
-Ами...-измънка-Ам...аз...Размислих...Искам да ти разкажа
Пробвах да се изправя до седнало положение и погледнах към Джени, която излезе набъзо.
Още не бе затворила вратата когато ме обзе чувството за неприятности.
-Еми...-проточи сестра ми-Свързано е с...Лиам

/не пиши искам да си го довърша/

С Лиам?
Можеше отстрани да изглежда, че хич не ми пука за млакото, досадно братче и че се отнасям към него с напълно сурово и дори по-нахално и от самия него пренебрежение, аз го обичах изключително много.
Той бе коренно различен от Емили...И от който и да е в това семейство. Той не бе статуя, ледена, безжизнена с недостижимо самочувствие. Той внасяше топла искрица радост в сивото ежедневие на семейство Майер, въпреки че те се държаха така, все едно Лиам е едно отвратително момче.
Беше лекомислен, забавен, импулсивен, шеговит, лъчезарен. Точно заради това го харесвах повече от Емили, която се държеше твърде сурово, студено и надменно за възрастта си. Да не говорим, че тя напълно е подлудила училището си със своето самочувствие.
Изправих се за секунда, напълно игнорирайки болката в гръбнака ми.
Емили бавно приглади бежавата си пола, която стигаше до над коляното и седна на леглото. Последвах я без да отделям очи от нея
-Всичко е наред, нали?-гласа ми трепереше неловко
Тя се усмихна траурно и сведе поглед.
-О, да, той е добре.-увери ме момичето-Всичко е напърно наред...
-Тогава?-усетих паниката да нахлува в мен и да ме обзема напълно
Изключих. Не исках да мисля какво му е на братчето ми. Не исках да унищожавам последните си нерви в мислене на най-лошото....Ама това бе Лиам! Може да му има всичко!
Ръцете ми се разтрепериха силно.
-Спокойно...-изрече момичето бавно-Аз...аз
Емили отвори уста да довърши изречението си но думите й секнаха. Започна отново, но и този път не успя.
После въздъхна тежко и погледна към земята.
-Няма да ме разбереш-каза Емили траурно

Дияна ме набута в къщата ми по най-груб и неучтив начин. Влезе вътре и започна да се заоглежда като ловец, предполагам за Джени, която бе на купон, но не ми се искаше да й обяснявам.
Задърпа ме към хола и ме бутна на канапето, а тя закрачи из мръсната стая. Очите й се присвиваха на при вида на всяка счупена чаша, а нослето й се сгърчваше на всяка полуизсушена бутилка алкохол.
-Какво правиш?-измърмори тя
-А ти какво правиш!?-изкрещях-Един вид ме скъса! Не ми звъня от незнам си колко време, нито дойде да ме видиш! Защо се сети чак сега за мен?

Въздъхнах.
Беше прав. Аз бях виновна за това на което приличаше сега. Аз му го бях причинила и нямаше смисъл да идвам тук и да му търся сметка, а за да му се извиня.
-Прав си...-бе иднственото което можех да кажа
-Защо дойде!?-повтори той и ми се стори, че гласа му ми се набива право в тъпънчетата
Смъкнах поглед към земята. Не ми беше лесно да искам прошка. Винаги когато ми се е налагало е ставало шест месеца след като съм се сетила, че съм сгрешила и то ако нагрубения ми каже:Няма ли да ми се извиниш? И тогава добавям:Ъъъм, дам..сори!
-Еми...-започнах-Не се държах както трябва. Прав си...Аз..Аз сгреших. Трябваше да ти звънна и да ти се извиня още същия ден, но нали си ме знаеш...Сега те търсех, за да поискам..
Изкашлях се силно, за да спра изречението и да си поема дъх. До сега не ми се бе налагало да държа такава реч.
-Да ти се извиня...-довърших плахо

Е, добро утро!
Още на секундата й простих, но все пак продължих да се правя на сърдит с вирнат нос и скръстени ръце. Не беше типично за Дияна да чуеш такива думи от нейните уста и смятах да се насладя на момента.
-И?-продължавах да се наслаждавам на момента-Защо се държа така?
Настъпи дълго мълчание. За мен забавно, за Дияна мъчително.
Не издържах и хвърлих скришен поглед към треперещото като листо момиче.
-Еми...-започна и замълча-Не знам...Беше ми криво онзи ден и ми се стори, че се държа доста гадно с мен...и така...И?
Какво имитираше ли ме? Тя е дошла да ми искра прошка! Не да се прави на смешна?
-И, и, какво?-реших да се пошегувам-Махай се от тук! Никоганикоганикога няма да ти простя!
Добавих още няколко хиляди пъти "никога" и с периферното си зрение съзрях как Ди траурно пристъпва към вратата.
Веднага скочих и обвих ръце около кръста й.
-Пошегувах се!-ухилих се по най-глупавия начин
Блондинката вдигна зачервените си очи към мен и аз веднага впих устни в нейните.
Чаках този момент от толкова време...

Беше ми писнало да съм сама.Исках само да направя нещо за което ще съжалявам после.Сетих се че една приятелка ми беше казала за един дилър.Обадих и се за да ми каже адреаса му.Записах си го на едно лисче и си поръчах такси.Оправих се и излязох пред нас да чакам колата.И без това бях сама на рожденият ден на Серина.Никой нямаше да забележи че ме няма.Когато таксито дойде се качих в колата и опътих шофьора на къде да кара.Когато пристигнахме му платих и слязох от колата.Дилърът се беше устроил добре.Позвъних на вратата и зачаках някой да ми отвори.