Versace

Напоследък бях станала много нервна и се карх с всички. Единственото, което ме успокояваше бяха обиколките из магазините. Не спирах да мисля за Кели и за положението в, което тя ме завари в къщата на Тейлър и Линдзи.
Отидох в магазин Versace и започнах да оглеждам лятната им колекция. Всичко беше толкова прекрасно. Не обичах да харча пари за ненужни дрехи, но стъпех ли в този магазин изведнъж всичко ми става нужно. Докато се оглеждах в огледалото с една рокля забелязах Кели да минава покрай мен със бясна скорост.
- Хей Кели.. почакай..- Хванах я за ръката.

Бях на шопинг в мола имаше толкова много нови неща. От кога не бях идвала с всичко случващо се напоследък нямам никакво време. И така и така бях в мола реших да разгледам лятната колекция в магазин Versace. Стоях там и пробвах всичко което ми харесваше. Занесох някои от дрехите на касата и тръгнах да търся още. В ъгъла видях една страхотна рокля и се забързах към нея. В този момент някой ме хвана за ръката.
-Ренесме?! -учудих се.-Какво правиш тук? Защо не си при Тейлър или както беше там?-направих отегчена физиономия.

Не можех да повярвам, че така говори за Тейлър. Ако беше някоя друга щях да и избода очите, но все пак до някаква степен разбирах Кели. Беше ядосана и то с право.
- Виж.. съжалявам, че го научи по този начин. Просто искам отново да сме приятелки без да ми се сърдиш. Дай ми само още един шанс...
Погледнах я в очите и се надявах да ми прости. Знам, че не го заслужавах, но все пак не спирах да се надявам.

-7 години разлика, Ренесме! Знаеш ли какво означава това?!-погледнах я с гаден поглед.-Той може да влезе в затвора заради тази малка неточност между вас. Аз нямам против с кой ще излизаш, но 7 години разлика?!-оправих косата си и отидох да оставя роклята при останалите дрехи за купуване.
-Знаеш ли къде е сестра ти?-попитах за да сменя темата .. нейна работа. Тя ще си изпати от избора си...

- Не..
Замълчах за миг, но после пордължих.
- Не искам да я виждам или по-скоро ме е срам. Ако разбере, че пак съм с Тейлър наистина ще стане опасно.
Казах аз и си взех една блузка.
- Ще ти отива, защо не я премериш?

-Да и така трябва...-казах и погледнах към Ренесме когато ми каза че я е срам от сестра си.
Неси ми подаде една блуза и ми каза че ще ми отива.
-Ами не е моя тип..не мисля че ще ми стои добре.
Казах и се усмиханх.

- Добре, сега ще я премера.
Казах аз и влязох в една от пробните. Облякох я и излязох.
- Какво мислиш?
Попитах аз и се завъртях около оста си. Кели ми липсваше толкова много. Тези дни прекарани с нея бяха толкова непринудени. Не си бяхме говорили цял 1 месец. Аз и се бях обаждала, но тя винаги беше отклонявала обажданията ми.

Ренесме влезе в пробната и след малко излезе с блузата и ме попита какво мисля..
-Страхотна е! Вземай я.-засмях се и я прегърнах.-Не трябва да се виждаш с онова момче. Но проблема си е твой..въпреки че не ми се мисли какво ще става по нататък.-казах докато я бях прегърнала.-Е?! Сега коя блуза да си взема тази или тази?-попитах и вдигнах двете блузи.

- Все ми е едно - казах аз и влузнах отново в съблекалнята. Облякох маята си блузка и се запътих към касите.
- Аз трябва да тръгвам, защотото след малко имам лекции.
Прегърнах Кели и платих покупките си.
След това тръгнах към колежа.