Звукозаписното студио на АннаЛин <3

Не след дълго шристигнахме в студиото.Влязохме и се настанихме удобно.
-Искаш ли нещо за пиене,ядене.-усмихнах се.
Отидох до мини-бара и си направих Маргарита.Отпих и влязох в другата стая да запишем песента.Това беше най-добрата ми песен досега.Толкова се радвах.
-Tова е демото,дано ти хареса.-усмихнах се.

https://www.youtube.com/watch?v=1Ab7zz1AsJI

Отидохме в студиото, което явно беше нейно.Беше доста лъскаво, но това беше ясно..тя беше звезда.
Какъв шантав ден, сблъска се със звезда, а след около час вече се чустваше, като момиче от ВИП зоната.
Клоуи се настани удобно, като пое едно мартини..преди час беше на кола сега на мартини.
-Tова е демото,дано ти хареса.-отвърна, като пусна песента и се усмихна с очакване.
-Добро е..доста, това е като песен за двама.-отвърна и се заслуша, като леко започна да си мърда пръста по такта на песента.
-Аз ли съм първата, която го чува?-щеше да е доста голяма чест за нея.

-Мда,радвай ти си първата.-засмях се.Върнах се прия нея.Отпих от маргаритата си и се настаних на един стол.
-Е,какво те доведе тук.В града на ангелите.-усмихнах се.Облегнах се удобно на стола и намалих леко музика.Не исках да я карам да крещи.Запалих си една цигара и придърпах пеплника близо до мен.Дръпнах си и издишах облак дим.Доста успокояваше.Въпреки че бе вредно.

-Е,какво те доведе тук.В града на ангелите.-усмихна се тя, като запали поредната цигара.
-Води ме новото, а и проблемите от миналото не са малко, затова искам да ги забравя.-отговри малко иронично, но иронията беше правилното чуство, което изпиташе всеки път , обяснявайки миналото си.
-Ами ти?Какво те доведе в Л.А., защо не остана в Ню Йорк?-попита, като любопитството напитраше.

-Не можех да остана там.Все едно бях затворена в психиатрична клиника там.Пък и кариерата ми потръгна тук.А и считам ЛА за мой дом не New York.
Отпих от маргаритата си,и в този момент влезна най-гадното същество на планетата.Мениджърът ми.
-Джим.Какво правиш тук?Разкарай се!-изгоних го,а той ме погледна злобно.
-Съжалявам.Беше противният ми мениджър,който смятам да уволня.

Докато си говореха сладко, за горчивото минало, някой беше решил да развали притока на спомени.
Беше нормален американски мъж, който не хващаше окото особенно.
Ан се развика и изгони натрапника, който се оказа нейн мениджър.
-Съжалявам.Беше противният ми мениджър,който смятам да уволня.
-Може би, ще трябва или скоро ще останеш без работа, заради тормоз.-отвърна леко шеговито, но отсрани си бешетака.
-Ще се намери все някой, но гледай да е свстен и...красив.-допълни и се засмя, като чашата й беше почти празна.

-Ооооо да,задължително трябва да е красив.Този идиот веднъж ми изгуби песен над която работих няколко месеца.-Само като си го сомних това ми идеше да го намеря и обезглавя..
Изпих и последното което бе останало от маргаритата и си налях нова.
Допуших си цигарата и я загсих в почти препълненият пепелник.

-Приемаш ли съвети?-попита Клоуи, като се усмихна леко.
-Спри с тези цигари!И аз пуша от време на време,но твойто си е мания.-подхвърли леко загрижено.
-Ако искаш да доживееш 20, май моя съвет е напълно правилен.-допълни, като започна да се чуства, като леля си, когато й дава съвети.
-Taка..разкажи ми нещо за теб, обещавам няма да казвам на подивелите ти фенове.

-Да,права си,но през последните няколко месеца доста неща ми се случиха и малко трудно ще ги откажа.-Отпих от маргаритата си и се облегнах пак назад.
-Taка..разкажи ми нещо за теб, обещавам няма да казвам на подивелите ти фенове.
-Ми какво.Има много работи,и то почти всички ги знаят.А,това ще ти е интересно.Бях зарязана в ресторант.След това влязох в болница и това се случи заради един проклет мъж.-засмях се.Изгасих си поредната цигара.Малко ме изплши онова което каза че мога да не доживея 20.

Толкова ми беше скучно. Ама толкова ми беше скучно у нас. За пръв път ми се случваше. Досега винаги имах сватби и мероприятия за подготвяне, а тази седмица ми беше свободна. И се чувствах ужасно. Когато бях във вихъра на работата си, все обикалях по ателиета и сладкарници, по ресторанти и хотели, звънях хиляди телефони, срещах се с хиляди хора. А сега нямах какво да правя. Нямах желание нито да готвя сладкиши (както обикновено правех), нито пък да правя модели за сватбени торти. Седях си на дивана и се взирах в една точка.
Изведнъж скочих, осенена от идея. АннаЛин беше в звукозаписното си студио, а с нея не се бяхме виждали от партито след церемонията по раздаването на Оскарите. Облякох си червена риза-туника, черен клин, равни обувки и тъмни очила, които да закриват все още неизчезналите ми сенки под очите от работата до късно.
Отидох до студиото сама. Уоу, беше внушително. То беше ново и досега не бях идвала и можех да кажа с чисто сърце, че приятелката ми се беше докопала до истинско съкровище. Влязох вътре, като по табелите се ориентирах накъде да вървя. Хората ме гледаха малко странно, защото сама си вървях просто ей така. Накрая стигнах до една голяма врата. Не знаех дали тя е вътре, но интуицията ми подсказваше, че е. Бутнах я и влязох в студиото, където записваха. Тя стоеше отстрани и разговаряше с някой.
Аз се спрях на вратата и се усмихнах в очакване да ме види. На втората секунда тя обърна погледа си към мен и устните й се разтегнаха в широка усмивка.
- Никоооол! - извика тя и се втурна към мен с разперени ръце.

Докато си говорехме сладко с Клоуи някакво момиче влезна в в студиото.Носеше големи очила които закриваха доста от лицето й затова трябваше да присвия очи за да мога да я позная.Когато се вгледах по-добре разбрах че е Никол.Ухилих се широко и изтичах да я прегърна.
- Никоооол!Скъпа,какво правиш тук.-толкова се радвах да я видя.Тя все още не знаеше че ще се женя,затова само си дигнах ръката за да и покажа пръстена.
-Е,какво мислиш?-засмях се.

- О. БОЖЕ.ГОСПОДИ! - беше единствената ми реакция, когато видях годежния пръстен на ръката на АннаЛин - Скъпааа! Честито, честито, честито!! - запоцкачах около нея и започнах да я прегръщам.
Адски много се радвах за нея. Когато някой ми кажеше "сватба" и аз веднага започвах да си обрисувам картини в главата си на примерни торти, рокли, покани и приеми. Но този път единственото, за което си мислех бе, колко много се радвам за приятелката си. Вътрешно тя винаги бе искала това. Макар да не го беше казвала гласно, аз го знаех. И сега щеше да се жени!!! "Какво ли ще е най-подходящо да облека?", замислих се аз, но се засмях на себе си. Та тя току-що ми беше казала, а аз вече мислех за облекло.
- Толкова много се радвам за теб, мила! Направо не можеш да си представиш! Най-странното е, че аз още не съм се запознала с младоженеца. Какъв срам!
Отново й се усмихнах и я прегърнах за пореден път. Като се отдръпнахме, хвърлих бърз поглед на студиото - беше луксозно, с техника последна мода.
- Освен, че ще се омъжваш, гледам си се уредила направо страхотно тук. Само погледни това великолепно студио! - въздъхнах - Я сега ми кажи, решила ли си нещо около сватбата вече или ще се притичвам на помощ? - засмях се аз.

-И аз се радвам скпа,и аз се радвам.Това ще е най-хубавият ден в животът ми.
С него се познавахме от толкова дълго време,а дори не се бяхме сещали че може да стигнем до тук.
- Освен, че ще се омъжваш, гледам си се уредила направо страхотно тук. Само погледни това великолепно студио!Я сега ми кажи, решила ли си нещо около сватбата вече или ще се притичвам на помощ?
-Много добре знаеш че без теб няма да се справя.Да знаеш вече съм си харесала рокля и обувки много ще ти харесат.
Източах до чантата си и извадих две снимки на роклята и обувките.Върнах се и ги показах на Никол.
-Е,какво мислиш.-усмихнах се.

-Оу не знаех, че ще се омъжваш.-подхвърли учудено Клоуи.
-Е кой е щастливеца?-попита и се усмихна, като очакваше отговор.
-Между другото аз съм Клоуи.-представи се тя на дошлото момиче.
Явно бяха доста добри приятелки, което караше Клоуи да се чувства леко излишна.

Същото момиче, с което приятелката ми разговаряше се присъедини към нас, което ми се стори малко странно.
- Между другото, аз съм Клоуи - представи се тя доста любезно.
- Никол - отвърнах еднозначно аз и отново се върнах на приятелката си.
Тя изглеждаше толкова щастлива - очите й сияеха от щастие. Адски много се радвах, че поне тя щеше да се омъжи. Покрай нея и аз изживявах своето щастие. АннаЛин отскочи набързо до чантата си, откъдето извади две снимки. С още по-широка усмивка ми ги връчи и аз видях модел на изключително красива рокля и бели високи обувки. Втренчено огледах всеки детайл от моделите и я погледнах.
- Мила, това е разкошно! Адски много ми харесва! Но... аз никога не съм се съмнявала в теб и твоя великолепен вкус за дрехи и обувки - засмях се и я прегърнах - Скъпа, искам да знаеш, че ще ти организирам най-пищната, най-красивата и най-уникална сватба, така че Холивуд да говори за нея с години! Кажи ми Искаш ли после да наминеш през офиса, за да ми кажеш какви планове имаш?

-Много съм нетактична.Много съжалявам.Ники това е Клоуи.-усмихнах се и отидох да си взема чашата.Беше ми толкова радостно че тя дойде.
-Много се радвам че ти харесват.Естествено че ти ще ми помагаш.Kлоуи нали ще дойдеш с нас?-попитах я развълнувана.Поканих Никол да се настани на не толкова големият диван.Аз седнах на стола и си запалих цигара.

-Много се радвам че ти харесват.Естествено че ти ще ми помагаш.Kлоуи нали ще дойдеш с нас?-каза тя малко , просто учуди Клоуи
-Ммм..да, ще дойда.-отвърна та и се усмихна.
-Като сем почнали да се тровим..може ли една цигара?-попита и се засмя.
-Когато съм в такава компания не мога да се здържам.-допълни.

Засмях се и подадох кутията си на Клоуи.
-Е,Ники как върви с агенцията.Аз ли ще съм първата-засмях се.
Облегнах се на стола и отпих от маргаритата.Погледнах цигарата,а тя беше почти свършила.Дръпнах за последно и я изгасих в пеплника.Песента още беше пусната затова я спрях.Поне сто пъти я слушахме с Клоуи.

» Звукозаписното студио