Покани ме да вляза.

Нещо като римейкче на книгата 'Покани ме да вляза' на Йон Айвиде Линдквист.
Римейк е силно казано, по скоро ще си 'открадна' малко то сюжета.. ;д

Попринцип в книгита се пише какво се случва за всеки герой отделно. Но аз ще пиша само от лицето на момчето. =)

Не ставам за писател. Лично мнение. Обичам да пиша, мечтата ми е да стана писател, но не ме бива много много.

Предварително се извинявам за правописни и пунктационни грешки.

Ако се хареса ще пусна продължение =)


Глава 1, част 1.


- Какво е това? - попита полицаят, който дойде в клас. Държеше бяло пликче с хероин. Никой не се обади.
Явно не искаха полицая да узнае, че им е познато подобно нещо. Но пък исках да вдигна ръка, да кажа че знам.
Но нямах грам смелост. Все пак братята на Майк и Саймън бяха зависими. Щяха да ме бият пак.
Обаче вдигнах ръка.
- Да? - каза ченгето.
- Хероин е, нали? - отвърнах аз.
- Да, хероин е. Откъде знаеш?
- Ами аз чета много и така...
- Хубаво е да се чете, но не ти остава време ако се занимаваш с такива работи.

След 10 минути полицая си замина.
- Кречетало. - каза Саймън и ме ръгна в ребрата.
Звънеца би, излезнах и тръгнах по-коридора. Щяха да ме накажат. Трябваше да се скрия.
Но къде? Навярно вече са тръгнали на двора, при полицая.
Хукнах към тоалетните, влязох в първата кабинка и се заключих.
Стоях. Ръцете ми трепереха, докато изведнъж не се обади много познат глас:
- Прасчо?
Майк. Сигурно беше със Саймън. Как ме откриха?
- Прасчо знаем, че си тук... Отвори и може би наказанието ти ще е по-малко.
Захапах юмрука си само за да не изкрещя.
Оставете ме, какво съм ви направил, забога?!
- Мили Прасчо, ако не излезеш сега ще трябва да те докопаме след училище. Това ли искаш?
Нахвърлиха се на вратата с ритници и удари. За да ме сплашат.

Измисляха безброй причини да ме изтезават: бил съм тъп, бил съм дебел, бил съм грозен...
За тях самото ми съшествуване беше престъпление.

Исках това да свършва. Идеше ми да махна райбера да им отворя и всичко да приключи.

Сигурно щяха да ме кръстят. Да ми натикат главата в тоалетната и да пуснат водата.

Тогава Саймън и Майк подадоха глава отгоре на кабинката.

Забога защо тези кабинки са толкова ниски?

- Вдигни капака ако ще сереш, нали знаеш? Хайде сега квичи като Прасе!

Да. Наказанието включваше и това. Понякога ако квичех като прасе не ме биеха.
Свих носа си като прасешка зурла и започнах да квича...
- По дяволите Прасчо, давай! - казаха двамата докато се смееха.
Затворих очи и квичях..

След 5 минути си бяха отишли. Тогава забелязах кръвта по пода.
Винаги така ставаше. Когато квичех от страх ми течеше кръв от носа.

Подминах петното кръв и казах на глас:
- Да стои. Нека чистачките помислят, че някои е умрял тук. Наистина умря някой. За стотен път.


Надявам се да ви хареса.. :)