В света на сънищата

Ами, да започнем с един фен-превод xD на един от любимите ми стихове - този на Теодор Рьотке. Из нета го няма преведен, затова се заех да пренеса красотата му на български, макар и да не може да се сравнява с тази на английски. После (в следващия пост) вече ще пусна авторски стихове, за да ми се смеете xD

In A Dark Time

In a dark time, the eye begins to see,
I meet my shadow in the deepening shade;
I hear my echo in the echoing wood
A lord of nature weeping to a tree.
I live between the heron and the wren,
Beasts of the hill and serpents of the den.

What's madness but nobility of soul
At odds with circumstance? The day's on fire!
I know the purity of pure despair,
My shadow pinned against a sweating wall.
That place among the rocks is it a cave,
Or winding path? The edge is what I have.

A steady storm of correspondences!
A night flowing with birds, a ragged moon,
And in broad day the midnight come again!
A man goes far to find out what he is
Death of the self in a long, tearless night,
All natural shapes blazing unnatural light.

Dark, dark my light, and darker my desire.
My soul, like some heat-maddened summer fly,
Keeps buzzing at the sill. Which I is I?
A fallen man, I climb out of my fear.
The mind enters itself, and God the mind,
And one is One, free in the tearing wind.

По тъмно
В тъмата, очите започват да зрат
и срещам сянката си в потъмняващи нюанси.
Чувам вика си в ехтящите гори -
господар на природата ридаещ на едно дърво.
Живея между чаплата и орехчето,
зверовете на степта и змиите на усоя.

Какво е лудостта ако не благородство на душата
при условие с последствие? Денят гори!
Познавам чистота на пълното отчаяние,
сянката ми забита на потящата се стена.
Онова място насред скалите - пещера ли е
или ветровита пътека? Аз имам ръба на пропастта!

Постоянни бури от разговори!
Нощ плуваща със птици, яростна луна
и в плоския ден идва отново полунощ.
Човек отива далеч, за да разбере какъв е всъщност -
смъртта на собственото си "аз" в дълга нощ без сълзи.
Всички естествени силуети излъчват неестествена
светлина.

Тъмна, тъмна е моята светлина, а още по-тъмно е желанието ми.
Душата ми, като подлудена от топлината лятна муха
продължава да бръмчи до тавана. Кое "аз" съм аз?
Пропаднал мъж, изкачвам се нагоре по страха си.
Съзнанието навлиза в себе си, а Господ в съзнанието.
И едно е Единството, свободно в разкъсващия вятър.

ето ги вече и рожбите на собственото ми откачено въображение ^^

Крадец на звезди
Разцъфват в плътта на небето
бездиханни звезди.
Приятели на Луната,
на Слънцето по-малки сестри.
Но сред тъмната материя
се прокрадва крадец.
С безсрамна ръка
събира звезден прашец.
Сълзите им покриват
грешното небесно тяло,
яростни юмруци счупват
изкривеното земно огледало.
Писък и край.

А Утринта бе тиха.
Когато отворих очи,
видях в твоите ръце
как бързичко се скриха
звездни лъчи.

Несбъднат стих
Несбъднат стих,
удавен във вишнев
цвят,
побира в дланта си
целия свят.
Докосва те със
своята захарна
самота, която
прилича повече
на плуваща в ром
тишина.
Не може сам да
си признае, че
е уязвим като дете.
И че има пукнатина
в стъкленото си
сърце.
Песента, която пее
е неговото възхищение,
носещо в себе си скрито
отмъщение.
С живота се опитва
да се надтанцува,
но не може за нея
да спре да тъгува.
Недовършен стих
спи в неговата
душа.
Неговата мечта лежи
някъде далеч от него
сама.
Само аз гледам в тъжните
му очи и
си казвам на ум :
„Не вижда в стъклото теб,
по-добре замълчи.”

Страхотни са !!!! <333333

Благодаря и на двама ви ^^

В лошо настроение съм. Ето го и резултатът :

Спомен от разтопени сънища
Спомен от
разтопени сънища
или мечта обляна
в синьо.

Жена в
безвремието търсеща
или душа разлята
в капка вино.

Сърце от
черен камък
или очи заспали
наред със сива пустота.

Зов на
адски пламък
или лъжи продали
себе си и вечността.

Спомен от
разтопени сънища
или …
очи жигосани
със тъмнина.
Черен зов и черна смърт
заспали са и
в твоята душа.

Супер си :28:

Невероятни :*