Баскетболното игрище

Дойде време за тренировки.
Заедно с отбора пристигнахме на баскетболното игрище.Това беше една от първите ми тренировки тук.Отново огледах игрището.Беше доста малко и когато стрелях към коша,имах чувството,че ще счупя нещо,но всъщност игрището си беше добро.Просто аз не съм му свикнал още.
Дългата уморителна тренировка свърши.Аз седнах на скамейката и отворих шишето с вода.Отпих малко,след което си починах.Не исках да спирам.Това беше единственото нещо,което не може да ми бъде отнето.Нямаше да спра да играя и след сто години.
Треньора дойде за да ми каже да излизам.Аз му обесних,че искам да поиграя още малко,след което ще си тръгна.Той ме погледна няколко пъти със сериозния си поглед,след което ми остави ключовете,на мен имаше най - голямо доверие,което беше в плюс за мен,след което той излезе от салона.Треньора не беше лош,но просто искаше прекалено много от нас,сигурно един ден ще се откаже от кариерата си заради нашия отбор.Ние го подлудяваме редовно,но той все още има нерви да ни търпи.
Останах сам в салона.Беше към шест часа вечерта и лампите светеха.Изправих се и свалих тениската си.Направих няколко крачки и стрелях в коша.

Реших да отида до салона, за да видя дали Нейтън още е там, защото обичаше да стои след тренирвките и да играе.Наистина беше там, стоеше пред коша и стреляше.Промъгнах се зад него и се хвърлих на връта му.Усетих капките под по ръцете си, които се стичаха по връта ми.Той ме погледна с учудена физиономия, а аз го целунах без много да му мисля.Вероятно целувката му хареса и ми отвърна.Надигнах краката си и оставих цялата си тежест върху него.Скочих и стях пред него, надигнах главта си и погледите ни се стещтнаха, беше с две глави по висок от мен..

Не знаех от къде ми е дошло.Обърнах се към Хейли и се усмихнах.Харесваше ми да ме изненадва.Целунахме се,след което я прегърнах силно.
-Ето я моята Хейли! - зарадвах `и се аз и я придърпах към себе си.
Сложих ръка на рамото `и и двамата отидохме да седнем на скамейката.Усмихнах се и отново я прегърнах.
-Какво те води насам? - попитах я аз и я целунах страстно.На нея `и хареса целувката,което ми се стори адки хубаво.Отместих един кичур коса от лицето на Хейли,и отново я целунах.

-Ти, какво друго може да ме накара да дойда в баскетболното игрище! - ухилих се и го целунах и прегърнах.Неможех да му се нарадвам, гледах го и не се насищах.
-Кога ще свършиш с тренировкта, която сам си устрои! - засмях се още веднъж и го погледнах.Исках да излезем или поне да бдем само двамата, без нокой да ми безпокои.Целунах го още веднъж, защото знех, че му харесва и зачаках отговара му..

Всичко с Хели беше прекрасно,но аз нямах сили да започвам нова връзка.Прекалено много проблеми имах.
Трябваше да намеря брат си,който трябва да е тук някъде.А единственото нещо,което знам за него е,че фамилията му е Мъри.А такава фамилия има всеки трети живел на града.
Щеше да е много трудно да го открия и вероятно ще ми отнеме повече от година.А сега,когато имах шанс да съм с Хейли.
Всичко е огромна каша,която сам трябва да оправя,и ако стана гадже с Хейли,няма да мога да `и обръщам достатъчно внимание - все пак имах баскетбола и откриването на нов брат на главата си,а това си беше доста работа.
-Тренировката може всеки момент да свърши. - усмихнах се. - Затова ще отида да си взема един душ,да се преоблека и идвам. - намигнах `и и тръгнах към съблекалните.

- Побързай! - извиках когато той беше на средата на игрището.Беше притеснен и му личеше доста.Трябваше да го питам, но ако неиска да ми каже.Станах от скамейката и започнах да обикалям около игрището.Застнах на едно място и гледах напред към коша, дори не мислех.Запътих се с бавни крачки към купчината топки в края на полето, и взех една топка.Отново се върнах на мястото си от преди малко, хванах топката и срелях, когато се чу лек смях.Обърнах се и видях Нейтън, облегнал се на врата на входа за съблекалките и ме гледаше.Топката се търкаляше по игрището, а аз се затичах към него и го прегърнах.
-Престани! - ударих го леко по рамото и се засмях.Той продължи да се смее, а аз след него.
-Хайде, накъде ще ходим?? - погледнах го въпросително.
-Ако искаш да се разходим, или пък да останем тук!Не ми хрумваше място където да сме само двамата освен тук...

След като си взех един бърз душ аз бързо се облякох и излязох от съблекалнията.Стоях и гледах Хейли,тя се опитваше да вкара кош.Разбира се,не успя.Но беше толкова забавно да я гледам.
Започнах да се смея.
Тя се обърна и ми каза да спра да се смея,а това ме накара да се засмея още по - силно.
Тя попита къде искам да отидем.Явно искаше да отидем някъде където да сме сами,което беше доста добра идея,но просто в момента не се сещах за подходящото място.
-Ако искаш мога да те изпратя до вас. - предложих аз и се усмихнах.Тръгнах с нея към изхода на салона.
След като излязохме аз заключих и се обърнах към нея.
-Е,какво реши? - попитах я и леко повдигнах едната си вежда.

-Какво, съм решила единсвеното което искам е да съм с теб! - отговорих и го погледнах.
-Ако, искаш..може да отидем у нас, сама съм естествен, както всяка вечер! - засмях се аз.Избързах напред и свих зад ъгала.В тъмнината той не ме видя и викаше като луд" Хейли, Хейли.."Изсмех се съвсем тихичко и се затичах бавно към другия ъгъл.Усетих някаква ръка на рамото, но тя не беше на Нейтън.Краката ми се подкосиха и неможех да мръдна.
-Нейтънн..! - извиках изплашено и тръгнах да бягам, но мистериозната ръка ме хвна през кръста и ме завчи.Нейтън се появи и ме дръпна.Незнам кой беше и защо съм му, но когато разбра, че с мен има някой хукна да бяга като заек.Когато усетих ръката на Нейтън се почуствах сигурна.Хверлих се на връта му и незнаех какво да правя, бях изплашена до смърт...

Двамата тръгнахме из улиците.Тя се скри от погледа ми.Започнах да викам и да я търся,но нея я нямаше.
Когато продължих да вървя успях да я открия.Някакъв човек,не по - висок от мен я беше хванал.Когато ме видя,като чели се оплаши и я пусна.
Хванах я за ръка и погледнах към нея.Изглеждаше доста уплашена.Прегърнах я силно.
-Никога повече не ми бягай! - прошепнах в ухото `и и двамата тръгнахме по улиците.

Тръгнах ме по улицата, беше тихо и нямаше никой.Най- добре да отидем у нас, казах си.Вон го нямаше и сигурно щеше да се забави доста.
-Хайде у нас! - отново подканиш Нейтън, защото не ми отговори предишния път.Тежката му ръка стоеше на ромото, чуствах я като топло одеало, което ме топлеше в студените зимни дни.Погледнах го, а после упрях глава на ромото му.Аз съм човек без късмет нокога няма да ми се отдаде възможност да го питам, какво му става тези дни.Ето сега беше моментът.
-Нейтън..ъм..чудех се какво ти има тези дни..и ако иска меже да ми кажеш! - несигурният ми глас го очуди, спря се посредата на улицата и настана пълна тишана..

Тя отново ме подкани да отидем у тях.
Може би накрая щях да се съглася.Наистина имах нужда от малко почивка,но не бях сигурен,дали трябва да отида у Хейли.Може да си има съквартирант и аз да се натреса.
Изведнъж тя спря и се отдръпна от мен,погледна ме и попита какво ми става.Явно момента настъпи.Трябваше да `и кажа за всичко,което си бях мислил през последните няколко минути.
-Ами...слоно е... - започнах леко несигурно. - трябва да открия брат си,който е в града,знам единствено,че фамилията му е Мъри,но нямам никакъв шанс да го открия.Също така и баскетбола,който ми отнема 4 часа от деня...просто съм много изморен,а трябва да търся и брат си,много е сложно всичко.

-За бога, защо не ми каза?? - гледах го въпросително няколко секунди.
-Ъм,..един Мъри живее у нас! - очаквах да реагира, да направи нещо, но той не мърдаше.Стоеше и ме гледаше без да каже и дума.Корема ми се сви, погледнах да долу към земята.
-Нейтън, кажи нещо?? - беше ми кофти, сега на него му е гадно ии аз съм виновна.Седнах на пейката до мен и чаках да каже нещо..

ПП:малко няма смисъл, но не михрумнаха други идеи.Пиши у нас.

Влязох в салона.Дори и да беше почивен ден и да нямаше хора,аз отново дойдох.Ключовете бяха у мен и можех споконо да потренирам малко.
Влязох и започнах да се оглеждам,после се преоблякох и взех една топка.Започнах да тупкам и да вкюрвам кошове.Не исках да се сещам за Хейли и гадния `и приятел,с който живееше.
Аз нямаше да мога да го изтърпя и един час,а да живея с него,това щеше да е ад под небето.Силно се надявах да не ми е брат.Но всъщност нямаше никакъв смисъл в това да ми е брат и беше напълно невъзможно да ми е брат.

Гост

Хейли се съгласи и двамата тръгнахме.Някъде по средата на пътя се сетих за Никол и извадих телефона си.Написах `и един СМС,къде съм,след което прибрах телефона и продължих да тупкам с топката.
Хейли ми каза да престана,но аз продължавах.Накрая тя взе топката от ръцете ми и ме изгледа кръвнишки.
-Добре де! - казах `и,и след малко се озовахме пред салона.Тя каза,че го няма,но аз реших да опитам да вляза.Приближих се до вратата и натиснах дръжката.Тя се отвори.Погледнах към Хейли,усмихвайки се влязох в салона.Направих няколко крачки и видях Нейтън,който ни изгледа изненадано.

Отново в главата ми изникнаха куп въпроси, на които нямах отговори.Вон тръгна напред.
-Внимай! - прошепнах му, кака, че Нейтън да не го чуе.Нейтън стоеше и гледаше Вон като гръмнат, но на Вон ме му пукаше.Отидох до близната скамейка и седнах.Корема ми се сви на топка, знаех, че ще нещо.Вон взе топката и стреля в коша, и тогава Нейтън наитина се ядоса, но за какво нокй нищо не е казал или направил.Може би присъствието ми го тразнеше или това на Вон..

Не разбирах какво пряват тук,но определено исках да се разкарат,или поне този Вон.Нямах намерение да го търпя още.Извъртях очи и се преместих на другия кош.Този Вон ме следваше като муха.Обърнах се към него и се приближих.
-Какво искаш? - попитах го направо без завъртулки. - Не ти ли стигна това,че ме изгони от вас,ами сега идваш и тук...тук не е твоето място,а моето,и няма да те оставя да ми вземеш салона. - казах отбранително и го бутнах.

Гост

Тоя Нейтън започваше да ме дразни.
-Никой не може да наранява приятелката ми Хейли,така че трябва да `и се извиниш. - започнах аз и го посочих с пръст,след което и на свой ред го избутах.Той реши да се отбранява и да се прави на интересен. - Не искам да се бия с теб,а просто да оставиш Хейли намира,или поне да не се правиш на страхливец.

Господии, какво им ставаше и на двамата.Затичах се и бутнах Вон.
-Казах ти, че не трябваше да идваме!Хайде да си тръгваме! - дръпнах Вон за ръката, но той остана на едно място.
-И двамата престанете, за бога какво ви става! - извиках им обръщайки се и към двамата.Не трябваше да зарязва Никол така, заради мен.
-Вон, върви при Никол аз ще се оправя!- казах му и посочих вратата.

Аз също не исках да си бия с него,затова се отдръпнах и отново стрелях към коша.Вкарах.Усмихнах се и се обърнах към Хейли,която се връщаше към скамейките.Вон никакъв го нямаше.Когато се огледах го видях на другата скамейка.
Беки всеки момент щеше да дойде,а тази обстановка нямаше да е много приятна,но какво да се прави,нямах възможноста да ги изгоня,затова щях да ги търпя.Прицелих се в коша и отново стрелях.

Гост

Хейли ми каза да си вървя,и да отида при Никол,но аз исках да остана и да видя какво става.За пореден път пренебрегвах Никол.Но Хейли ми беше най - добрата пирятелка и нямаше да я оставя сама с този Нейтън.
Седнах на скамейката и се загледах в Нейтън,който се перчеше и се правеше на истересен.Точно тогава вратата се отвори и вътре влезе...Беки.
-Беки! - казах,а тя погледна към мен.Тя беше усмихната,но когато ме видя усмивката `и се стопи.Сега загазих.Бях забравил да отменя срещата и сигурно тя ме е чакала.Е браво на мен.

Пристигнах на игрището малко след като получих SMS от Нейтън и видях как Вон му се беше нахвърлил, а Хейли се опитваше да ги разтърве. Когато влязох бях усмихната, но след като видях Вон усмивката ми се изпари.Изтичах при тях.
-Хей какво става тук, нямаше ме няколко дни и вече сте скарани-казах това защото не очаквах да се скарат толкова бързо -Хей разкажете какво се е случило и да се опитаме да го решим цивилизовано не е нужно да се стига до бой.А и Вон, Хейли е права върви при Никол пък ние ще се оправим.Пък нали сега сте заедно нея оставяй сама.
-Бях му много ядосана защото ми беше обещал да се видим а ме заряза дори не ми се обади да ми каже да не го чакам.

Живота ми неможеше да стане по объркан от сега.За капак Беки дойде и нервитге ми неиздържаха.
-Спрете, всички престанете, какво ви става?? - развиках се, а всички стояха и ме глегаха.
-Ти си имах гадже, а се занимаваш с мен! - обърнах се към Вон.
-Защо я извика, защо!Престанете да се месите в чуждите животи, а дледайте вашите! - след тези думи се обърнах и се насчух към вратата..

Хейли се ядоса.Не исках да я гледам така.
Тя тръгна към вратата и сигурно не искаше да говори с нас.Аз се затичах към нея.Явно сега беше май ред да я гоня.
-Хейли,почакай! - извиках и спрях на няколко крачки от нея.Тя не искаше да се обърне и направи още няколко крачки.
Излезе навън.Беше перд салона и се канеше да пресече улицата.
-Хейли,спри! - изкрещях,но тя отново не се обърна.Хванах я за ръката и я обърнах към себе си.
Тя ми каза,че вече с нищо не мога да я изненадам.
Наведох се и я целунах.

Гост

Хейли се ядоса и си тръгна,Нейтън тръгна след нея и ние с Беки останахме сами в салона.
Тръгнах към скамейките.Тя ме последва.Седнахме на една от пейките.Загледах се напред.
-Виж,относно вчера..извинявай,когато се сетих за срещата беше много късно,наистина много гадно се получи,не исках да си мислиш,че съм несериозен,просто забравих. - започнах. - Извинявай,не исках да се получи така.