Кейът на плажа

Най-сетне реших да изляза, крайно отегчена от скучното занимание да стоя вкъщи и да гледам телевизор. Напоследък имах много свободно време, но ми се искаше отново да се занимавам с някой проект, защото осъзнах колко е скучно да бездействам.
Излязох от вкъщи и се запътих към морето. Времето все още не ставаше за плаж, но аз щях да отида на кея, за да наблюдавам. Идеята май не беше много добра, защото целта ми бе да разнообразя малко скучното стоене и бездействане.
Извадих слънчевите си очила и ги сложих. Сега не ми беше до даване на автографи, ако все пак някой ме разпознае.
Седнах на кея и се загледах в разбиващите се вълни. Имаше силен вятър, който караше морето да се бушува.
Изведнъж чух стъпки зад себе си. Явно нямаше да съм сама. Не се обърнах, защото си мислех, че едва ли ще се спре при мен. Но ето, че източникът им се приближаваше.
Обърнах се рязко и забелязах мъж.

Тъмният силует се оказа мъж, който дойде и седна при мен. Може би и той си търсеше компания, макар че изглеждаше малко странно хубаво момче като него да е само.
Но, както и да е.
Усмихнах се, и на свой ред го поздравих. Обвих ръце около коленете си и се просегнах, за да отметна косите си от лицето - вятърът ги вееше във всички посоки.
-Аз съм Кристин. - представих се.

-Когато търся спокойствие, да. - отвърнах и се усмихнах.
Скоро настъпи мълчание, чуваше единствено звукът от разбиването на вълните на брега. Вятърът все повече се усилваше и все повече рошеше косата ми. Това леко ме изнерви, затова въздъхнах и отново се опитах да я приведа в ред.
-Ураган от коса. - засмя се Дмитрий и ми помогна да задържа косата си далеч от лицето.
Засмях се и казах:
-Да, така е, май трябваше да я вържа.
Точно сега не ме интересуваше особено косата, интересувах се повече от Дмитрий. Исках да разбера повече за него , с какво се занимава..
-Е, ти с какво се занимаваш? - попитах и се усмихнах.

Учудих се къде отива, но скоро се върна с ластик в ръка. Погледът ми стана още по-учуден.
-Знам,че може да си носиш,но исках да имаш нещо от мен. - каза той и се усмихна.
Подаде ми ластикът, аз се засмях и се усмихнах. Вързах си косата и отново се обърнах към Дмитрий. Радвах се, че ще имам спомен от него.
Той ме попита с какво се занимавам.
-Актриса съм и певица, но отдавна не съм се занимавала с работата си. - споделих.

Беше ми приятно в компанията на Дмитрий. С него говорех някак.. свободно и се чувствах приятно.
-От къде си,Кристин? И...как ти викат на галено? - попита ме той.
-Родена съм в Ню Йорк. - отговорих. - На галено ми викат Кари, Криси, Кристи.. - започнах да изброявам най-често използваните прякори от моите приятели и близки.
Разбира се, имах още много, но те бяха някакви измислени, от рода на Кик, когато моите приятели се лигавеха.

Дмитрий внимателно прибра зад ухото ми един кичур коса. Харесваше ми да ме докосва, колкото и странно да звучи. Знаех, че се познаваме от много малко време, но го смятах за много привлекателен и чаровен.
-Сама ли живееш тук или си с роднини?-попита ме той-Извинявай,че съм нахален,но просто.... искам да те питам всичко за което мога да се сетя.Смешното е че не мога да мисля докато те гледам.
-Не си нахален.. - казах и се усмихнах.
Мислех за последното му изречение, което ме караше да се усмихна, но се опитах да се сдържа, колкото и да не ми се искаше.
-Живея сама. - отвърнах.
Погледнах го в очите за момент, след което погледът ми се премести към морето. Усмихнах се замислено.

Обърнах се към Дмитрий, който изморен легна назад.
-Всъщност дори и вкъщи не ги виждах толкова. Нямаха време за мен. - споделих и погледа ми внезапно се промени. Излъчваше някаква смесица от гняв и нещастие. - Даа, татко беше твърде зает с работата си, а майка ми с шопинга. И все нямаха време за дъщеря си.
Не се смутих, че му споделих твърде много. Имах чувството, че мога да кажа всичко на Дмитрий. Беше толкова приятен.

Той също ми споделяше много, което отначалото ме учуди, защото не го очаквах. Е, радвах се, че си споделяме и ни е приятно.. Поне на мен, де.
-Е, явно и двамата сме нямали идеалните семейства. - казах и се засмях.
Не знам какво ми ставаше, но имах странното желание да го целуна. Разбира се, обикновено правех всичко без да мисля, но този път не. Не исках да ме помисли за откачалка и повече да не иска да говори с мен.

Беше доста студено, пък и започвах да усещам глад. Така че се съгласих да отидем някъде, за да хапнем. Днес определено беше хубав ден, макар и ветровит.. Но, мен не ме интересуваше времето. Беше хубав, защото си поговорих със симпатягата пред мен, Дмитрий, а сега щяхме д аотидем някъде.
Двамата станахме от кея и тръгнахме.
-Къде ще отидем? - попитах.