При килиите

Заглавие: Re: При килиите Съб Май 07, 2011 9:03 am

Някакъв тип ни направи забележка от която Фреди доста се издразни и естествено му налетя на бой. Скоро естествено се намеси и полицията и ни изведоха набързо от клуба, качвайки ни в една от патрулките. Фредс измърмори нещо от типа: Сега поне ще изпълним и задача 2.
- По дяволите такъв оптимист си! - казах и се засмях. Не ми пукаше особено, че ще ме откарат в полицейското управление...даже до една степен идеята ми хареса. Само след около 15 минути бяхме пред бялата сграда на която пишеше с големи букви "Police Departament". Тъпите полицаи ни казаха да излизаме от патрулката, след което ни сложиха белезници.
- Ама вие сериозно ли? - попитах иронично. Не бяхме някакви жестоки убийци или закоравели престъпници, че да ни слагат...белезници. "Настаниха" ни в една килия.
- Имате право на едно телефонно обаждане! - каза с твърд тон дебелото ченге.
- Майната ти! - казах с мила усмивчица на устата, след което огледах обстойно помещението.

Заглавие: Re: При килиите Нед Май 08, 2011 5:45 am

Дебело ченге ни настани в една от килиите.
- Имате право на едно телефонно обаждане! - каза той.
- Майната ти!- отвърна му Ефи.
След това ченгето се разкара. Както обикновенно щяхме да останем тук за 24 часа и щяха да ни пуснат. Все пак не бяхме направили кой знае какво, а и онзи мъж, когото ударих не беше повдигнал обвинение.
Придлижих се до Ефи, целунах я и после казах:
- Все пак съжалявам, че те въвлякох в това, но не ни е за пръв път.
Вече няколко пъти сме нощували в полицейско управление и бяхме свикнали.

Заглавие: Re: При килиите Нед Май 08, 2011 6:59 am

- Все пак съжелявам, че те въвлякох в това, но не ни е за пръв път. - каза Фредс и аз се изхилих при спомените. Оууу да определено не ни беше за пръв път, но какво да се прави. Доближих се до Фреди и го целунах страстно и продължително, като се отдръпнах се засмях леко.
- Ако имаме късмет ще ни пуснат под гаранция. - говорех така все едно сме някакви престъпници. Дори не знам от къде полицията беше разбрала за ъъъ боя. Не че беше кой знае какъв бой, онзи тъпак падна на земята щом фреди го удари.
Засмях се леко при спомена.
- Но пък от друга страна, съм свикнала с обстановката. По - скоро сме свикнали с нея, а пък и ще ни пуснат...някога. - засмях се и седнах на нещо като пейка зад мен. Май по - скоро беше легло. Всъщност не ми приличаше на нищо, но какво да се прави.

Заглавие: Re: При килиите Чет Май 12, 2011 7:41 am

След дългата нощ дойде време и слънцето да се покаже.
Скоро дойде едно от ченгетата и ни пусна да си ходим.
- Нека това да не се повтаря. - каза той докато ни водеше да ни даде вещите ни.
С Ефи бързо си взехме нещата и излязохме навън.
Слънцето грееше ярко.
- Поне беше забавно. - засмях се и я целунах.