Старият мост

Заглавие: Re: Старият мост Сря Фев 08, 2012 11:43 am

Нов град, нови хори, нови запознанства... С една думи- промяна. Живота на Алиша претърпя огромна промяна. Напълно нов живот. Това и бе първия ден в Лос Анджелес, ако не броим нанясането и подредбата на хотелската и стая, което и бе отнело цели десет часа. Не само се бе уморила от пътя, който беше повече от ужасен, щом се отнася да седиш в един самолет с група ученици, които се въртят насам-натам и си подхвърлят разни глупости. Как бе уцелила точно това време? Всичките да ходят на лагер в Ел Ей и то посред най-гадното време. Просто перфектно. Странното беше, че ги изтърпя през три часовия път от Италия.
Нов ден. Имаше лекции. Будилника и би в осем и половина, за да може до десет вече да е достатъчно ориентирана и да си намери колежа. Събуди се, взе си сутршния душ и оправи външния си вид. Облечена в тесни дънки, пуловер и ботуши излезе от хотелската стая забързано. Не и отне много време за да стигне до гимназията. Не познаваше никого и бе закъсняла. Само по онова изразжение на лицето на специалистта по психология, разбра, че той не приема закъсненнията. Беше и казал да си остави пропуска и да се върне утре, без закъснение.
Това и направи. Целия ден се шляеше из града, като разгреждаше. Не за първи път беше тук за това и не и беше непознато мястото.
Усещаше как се стъмнява и реши да се прибира. Излезе от кафенето, в което изпи един горещ шоколад и предпазливо започна да върви към хотела, който беше на километър разстояние от кафенето. Обичаше да върви пеша, за това и не повика такси.
След около десетина минути стигна до някакъв мост, който и скъсяваше с метри пътя. Започна да върви бавно по леда като се опитваше да се подпира. Гледаше в краката си, а ушите и бяха заети да слушат околността, заерди това, че в тях имаше набутани слушалки от които се чуваше силен рок. И точно както си мислеше, че ще стане докато вървеше усети как тялото и се блъсна в някаква личност, беше на милиметри да се струполи на земята...

Заглавие: Re: Старият мост Сря Фев 08, 2012 12:09 pm

Времето бе жестоко с онези,които крачеха смело навън в преспите,но на Спенсър не му пукаше особено.Той обичаше студенината и начина ,по който цялото му тяло изтръпваше от това.Предишната нощ бе наваляло доста добре.
Снежинките бяха се събрали сякаш на сбор една върху друга ,правещи огромни дюни от сняг.Трябваше да имаш огромна сила ,за да се пребориш с тях.
Всеки ден пътя му към любимото му кафене минаваше през "Старият мост".
Страни чувства и мисли минаваха през малката объркана глава на нашия герой.Той беше вторачил поглед в земята ,ръце в джоба и вървеше забързано.
Нито за секунда не посмя да си помисли,че и друго живо същество минава по този път.Да,но наистина не можеше да си го представи.Докато...
Докато не усети как някой се блъсна в него.
Вдигна намръщено вежди ,сви устни и рече:
-Гледай къде ходиш поне.-намръщеното му лице стоеше все така.

Заглавие: Re: Старият мост Сря Фев 08, 2012 10:25 pm

Алиша успя да запази равновесие като се придържаше за замръзналото дърво, което бе увиснало над нея, цялото заледено, и на няколко места се разклоняваха малки шушулки лед, които нямаха способността да те наранят до таква степен, че да влезеш в болница. Тя се изправи и се облегна на студения камък на мостта докато прибираше слушалките си. Истината беше, че не чу мърморенето на човека, в който се бе блъснала. Всъщност, не само тя имаше вина, защото ако поне той гледаше къде върви, щеше да я забележи да мине покрай нея, без да има пострадали. Червената и коса се спускаше по раменето, а бледото и лице се повдигна предпазливо с мисълта, че момчето вече ще е заминало, но уви той седеше пред нея и я гледаше недоволно.
- Съжелявам.- измърмори под носа си. Ти беше този, който блееше.- искаше да довърши, но не, защото не искаше да я слагат под общ знаменател с другите неудачници в града. Поклати леко глава и въздъхна като огледа лицето на момчето. Беше и познат, по-точно къдравата му коса я накара да се замисли дали го познава. И точно след малко се сети за любимото си списание.
- Ти си Спенсър, дете на един богаташ, нали?- смени набързо темата и съвсем леко се усмихна като го загледа въпросително. Не знаеше за личния му живот и може би не искаше да изпада в подробности, защото сега се нуждаеше само да си легне и да изчака следващия ден.

» Малкия мост
» Въженият мост
» Малкия мост
» Дървения мост.