Madame Tussaud's / Музеят на Мадам Тюсо

Тук се намират много восъчни фигури на най-известните звезди.

Гост

След няколко дни реших отново да изляза по улиците на Лос Анджелис.Не исках да влизам по някакви претъпкани барове.Нямах нужда от алкохол или нещо такова,просто исках да се разходя,нищо повече.Разхождах се по булевард Холивуд и оглеждах витрините на скъпите магазини.Не бях и в настроение за пазаруване.Озовах се пред музея на Мадам Тюсо.Бях чувал за него по телевизията и ми беше интересно как е на живо.
Все още стоях отвън и оглехдах.Беше хубаво местенце.Накрая се престраших и влязох.

Гост

Имах нужда от малко почивка, напоследък доста прекалявах с баровете и пиенето и т.н.
И все пак не можех да си стоя вкъщи цял ден, беше страшно депресиращо за това просто се оправих и тръгнах из улиците на Лос Анджелис докато не стигнах музеят на Мадам Тюсо.
Дълго време се двоумих и накрая реших да влезна вътре и да разгледам.
По принцип такива места хич не ме вълнуваха, но днес щях да разнообразя малко.
След като влезнах в музея започнах да разглеждам експонатите. Докато не се натъкнах на доста познат, само дето не беше експонат.
- Нейт? - учудих се че го виждам. Бяхме се видяли само веднъж при това в някакъв бар, а състоянието ми не беше много трезво.

Гост

Тъкмо оглеждах един експонат и разговарях с някакъв човек или по - точно спорехме,когато видях онова момиче от бара онзи ден.
Приближих се към нея.Усмихнах ѝ се и оставих онзи човек да си спори сам.
-Ти си Фелисити,нали? - попитах я аз и поех ръката ѝ. - Прятно ми е да се видим пак...кой да предположи,че ще се срещнем отново и то на подобно място. - започнахме да се разхождаме,като от време на време хвърлях по едно око и на експонатите,но накрая ги пренебрегнах и обърнах цялато си внимание към момичето. - Как си? - зададох следващия си въпрос.

Гост

С Нейт се разхождахме из музея и говорехме. Попита ме как съм и
първото, което ми хрумна да кажа е "Трезва", но нямах намерение да се самоунижавам.
Засмях се леко при тази мисъл и след това го погледнах и се ухилих.
- Супер! Ами ти? И какво по точно правиш тук? - попитах и естествено осъзнах, че въпросът ми е доста тъп, но все едно. Честно казано не това ме притесняваше!
Загледах се из експонатите докато той се канеше да отговори.
Честно тук имаше доста интересни неща и се зачудих защо не съм идвала и преди тук.
Ахам...отговорът си беше пределно ясен и съм убедена, че и сами можете да се сетите!

Гост

-Ами бил съм и по - добре! - отговорих ѝ аз и се засмях.Мястото беше приятно и интересно. - Просто си вървях по улиците и се чудех какво да правя,разглеждах магазините и се спрях на това чудесно място,тук има много интересни експонати,наистина си заслужаваше да дойда. - казах ѝ и продължих да оглеждам. - Какво ще кажеш някой път да излезем? - попитах любопитно и се загледах в един експонат,който беше много интересен.Оправителите не гледаха насам,и затова си позволих да го снимам,дори и ясно да знаех,че камерата ме е видяла,но не ми пукаше особено.

Гост

Нейт снима един от експонатите, а аз
се огледах дали охраната е наблизо. Слава богу не беше.
Всъщност, за да бъда съвсем честна в този сектор от музея нямаше никой.
Като изключим камерите де.
- Да излезем? Ок..съгласна съм! - казах му и се усмихнах. Беше приятна компания, беше сладък и мил...предполагам.
Е по принцип не ходех на срещи, защото за мен такива глупости не съществуваха. Всъщност ако трябва да съм честна не съм била на срещи, просто едно-вечерни забавления. Но не...това щеше да е приятелска среща или...ъм... Добре де и аз самата не знаех и бях объркана, но все едно...

Гост

-Добре! - казах и бръкнах в джобовете си.Замислих се,и без това все още е ден,а и тук няма много забавления,защо да не излезем още днес,но не знаех дали тя си има някакви ангажименти. - Хей,какво ще кажеш да отидем някъде днес,ако си свободна разбира се? - попитах я аз и се насочих към изхода.Определено нямаше да оставам повече тук,започна да ми писват тези експонати,колкото и да ми харесваха в началот,вече не ми се струваха толкова интересни,сигурно защото ги обиколих два пъти.

Гост

А всъщност и да имах работа пропуска й си заслужаваше. Нейт наистина ми допадаше...на пръв поглед де! Не беше зле...
- Ами днес съм свободна! - казах и кимнах. Той се насочи към изхода и аз го последвах.
- На къде? - попитах го и обстойно огледах обстановката около мен. Спокойна, тиха...на кратко гадна или по - точно не в мой стил. Но кое по - точно беше в мой стил. Е да забавленията, ама понякога си заслужаваше да ги пропуснеш...

Разхождах се по булевард Холивуд когато минах покрай музея на мадам Тюсо. Бях обещала на един приятел да го разгледаме заедно,но явно това вече не важи. И все пак не мисля да влезна. Извадих си цигара и я запалих. Просто стоях там и гледах витрината.Тъжно ми,е че със Саймън се скарахме така брутално и той реши да напусне групата. Сега нямам група...подсмихнах се и тръснах цигарата си.Сега съм просто един музикант без група...колко тъжно и смешно звучи това.

Боже дори не знам,защо съм дошла на музей!Та аз не съм такъв тип момиче не си падам по музеите.Дори честно да си кажа не знам какво ме подкани да дойда насам.Видях някакво момиче щом пуши трябва да е яка,добра за компания.Застанах до нея и не казах нищо.Запалих и аз цигара,но...беше само опит аз не пушех.Бях добро момиче е не е точната дума добро,но само на някой места съм мръсница....Огледах момичето от горе до долу и реших,че си я бива за компания:
-Здрасти....хихи.
Подсмихнах се аз.
-Какво правиш тук?Какво ли правя аз тук?Абе не знам отговорите и на двата въпроса,но се надявам поне на единия да разбера.
Намигнах й аз,а след това се засмях.

Едно момиче застана до мен и запали цигара. Изглеждаше мила и малко смешна,защото й личеше,че неможе да пуши. Усмихнах се съвсем леко и дръпнах от цигарата си.След минута-две тя се обърна към мен.
-Здрасти....хихи.-започна тя,а аз само я погледнах.
-Здравей.-отговорих на непознатата.
-Какво правиш тук?Какво ли правя аз тук?Абе не знам отговорите и на двата въпроса,но се надявам поне на единия да разбера.
Бях леко като гръмната от магнум 44 и ми коства доста усилия да не се засмея.
-Аз...-огледах се.-Разхождам се,спрях се да изпуша една цигара.Ам...Аз съм Меган Озера.-представих се и подадох ръка.

-Охх всички ли започвате след здравей с предстаняне?
-Хах
Засмях се аз.
-Все едно аз съм Никол-Никол Коул.
-Приятно ми е.
Поогледах се малко и не знаех какво да кажа затова измислих нещичко набързо.Е беше ми скучно не може да не говоря:
-Ти...ъ...какво работиш?Всъщност на колко години си?
-Аз съм модел на...20 съм.
-Дано не ти е доста странно,че съм на толкова години пък нещо не мога да пуша.
Засмях си се на собствените думи след това.
-Остави ме мене,че са смея ти се не смей!
И о............тново се захилих.
-Виж спирам!Твой ред дойде да ми отговориш на въпросите и да ми кажеш нещо преди да ми е писнало да седя пред музей.ОК?

-И аз съм на 20 и съм музикантка...бивша фронт китаристка на една група...
Това момиче е супер странно и леко плашещо.
-Не ми изглеждаш странна...говоря за пушенето,много хора не пушат. Това,че пуша си е мой избор.
Слушах я и спокойно пушех цигарата си.
-От тук ли си?-попитах я.Реших да позадам още един-два въпроса.-Какво е да си модел? Харесваш ли работата си?

-Не,не съм от тук.Аз съм от Бразилия.
Казах и се усмихнах.
-За мен да си модел е нещо страхотно,но ако не трябва да ти казвам от моя гледна точка то е: С някой момичета не се харесвате (винаги е така включително и с мен) това поражда конфликти и кавги.Започвате да се съревновавате и с една-две думи да ти кажа: Винаги си във война.Аз лично имам момичета който много харесвам и сме добри приятелки извън модния свят.Виждаме си се и т.н.
-И да,да,да много харесвам работата си и не бих се отказала от нея.
-Ами...ти от къде си?Ти харесваш ли работата си?Трудно ли ти е да пишеш песните да речем?

-Хубаво е човек да харесва работата си и само мога да си представя колко е трудно да си модел.-казах и се усмихнах.И аз не съм от тук като повечето хора. От Родена съм в ирландия,но съм с британска кръв.
Усмихнах се щом се замислих за домът си.
-Обожавам работата си.Музиката е моят живот,а писането на песни е начин да излея душата си.Разбира се аз не пиша текстовете,а само музиката към тях.-усмихнах се.-Искаш ли да отидем в някое кафе?

ПП Ако искаш пиши направо в кафето :)

И така беше време малко да огледам околностите. Тръгнах по оживен булевард и лека загадъчна усмивка. Не съм си го представяла така - казах си наум. Може и да съм грешаяла за това място. Може да намеря много нови познати, приятели да се влюбя оххх колко романтично като изкочило от някоя книга. Обикновенно обичах да мечтая за толкова абсурдни на пръв поглед и толкова лесно осъществими неща. Спрях се пред някакъв музей гледайки любопитно. Може и да е интересне, защо дая не вляза...

Музеят на мадам Тюсо...Не, не си мислете, че съм решил да ставам интелигентен или..или някакси по невъзможен начин да си влея сиво вещество като обикалям по всякакви публични места, които започват с "музей" и е нетипично да присъствам там.
Ще си призная!
Причината бе че в музея бе поставена на моя "най-любим певец /ако въобще може да се нарече такъв/ и идол Джъстин Бийбър".
Не знаех какво ще правя щом стигна там, но се надявах охраната да не ме закъчи на таблото на престъпниците.
За моя изненада пред вратите на музея имаше огромна опашка от пъпчиви тийнеджърки.
Е, какво пък, имах много време!
Затичах се да пресека на сфетофара, защото можех да видя, че имам само още 3 секунди право да притичам до музея през улицата.
В този момент се блъснах в някого.
-Съжелявам-казах и помогнах на човека да се изправи

От както бях в този голям град ми се случваха само хубави неща. Бях се срещнала с Айра и бях си взела първия изпит с утличен. Ето това се казва да започнеш на чисто. Реших, че е време да пообиколя града и да се махна от хотела. Обиколката ми започна с музея на Мадам Тюсо. Докато пресичах улицата срещу музея някакъв се блъсна в мен. Боже какъв кретен! Не бях погледнала лицето му, той ми се извини.
- Идиот внимавай къде вървиш.
Изругах аз, но в този момент погледите ни се засякоха.
- Всъщност аз бях виновна вие нямате вина.
Бях като погълната от него. В този момент го познат това беше Тейлър Бангшот.
Дали да му кажа, че го разпознах? Да той беше известен висчки го разпознаваха.. Е какво пък аз щях да се направя на ударена. Нямаше да му казвам, че съм го разпознала

Момичето ме погледна като вцепенено, ококорило големите си магнетични шоколадови очи и веднага срамежливо се поправи:
-Всъщност аз бях виновна, вие нямате вина-избърбори
Усмихнах се. Бе изключително сладка с тази си своя невинност. Имаше излъчването на малко момиченце.
Чух клаксоните на колите и я издърпах моменталически на тротоара.
-Аз съм Тейлър-представих се
-Аз съм Ренесме, приятно ми е-отговори момичето и подаде малката си ръчичка, за да се здрависаме

Тейлър беше наистина много сладък.
- И ти ли си за музея?
Попитах аз, като не преставах да го гледам право във очите. Сигурно съм изглеждала като някаква хлапачка. Той само се усмихна.
- Да и аз съм към музея- Отговори ми той.
- Хейде да тръгваме..
Хванах го под ръка.
И аз не знаех защо го направих, но той не се отдръпна следователно му беше приятно.

Момичето бе изключително дружелюбно и ми беше приятно в компанията й.
Наредихме се на дългата опашка, но нямах нищо против да чакаме дори и с часове.
Ренесме не спираше да се усмихва лъчезарно.
Беше като малко слънчице.
-Къде учиш?-попитах я набързо
Предположих, че е студентка.

Момчето ме попита къде уча, което ме изуми. Попринцип момчетата не ме питаха такива въпроси. Техните въпрси бяха от сърта " И са кво ще правим след това?".
- Уча в университета по икономика. За първа година съм. Искам да стана адвокат. Ами ти учиш ли някъде?
Опашката беше толкова дълга. Аз мразех да чакам, но днес се радвах, че се налага..

Изхилих се невинно:
-Аз съм на 27, вече съм завиршил-казах-Завърших сценография в Оксфорд и сега се занимавам с режисура...
Опашката бавно и полека се скъсяваше, но навалицата в музея от пъпчиви тийнеджърки нарастваше.
-За какво е всичко това?-попита ме Ренесме-По принцип няма опашки тук..
Ухилих се до уши
-Не знаеш ли че днес, моята любов, Джъстин Бийбър ще посети музея за откриването на неговата собствена статуя?-отговорих с престорен момичешки глас

Бях впечатлена от това, което ми каза Тейлър. Завиршил е Оксфорд нова беше чудесно.
- О да Джъстин Бийбър..
Засмях се аз. Дойде нашия ред и се взехме билети. Тъкмо бяхме влязли в музея, когато чухме силни писъци отвън. Явно звездата беше дошла. Попринцип не бях почитателка на Джъстин, но да си призная беше голям сладур.
- Май звездата пристигна..- казах аз.
- В момента работиш ли върху собствен филм?
Реших да сменя темата, поне докато Джъстин влезе в музея.