Чакалнята

Заглавие: Re: Чакалнята Съб Юли 02, 2011 10:13 pm

Когато пристигнах пред болницата не знаех къде точно трябва да отида.Затова бързо се запътих към информацията.Щом ги попитах къде е Ник Джонас веднага ме упътиха.
Но докато чаках асансьора напрежението направо ме убиваше.Незнаех дори как е дали е жив или не.Всичко бе станало толкова набързо.Щом отидох пред реанимацята ми казаха че е там но не мога да вляза и трябва да чакам в чакалнята.И започнах да чакам,а времето минаваше и минаваше.

Заглавие: Re: Чакалнята Съб Юли 02, 2011 11:34 pm

Събудих се.. но какво .. как може да съм жив?!След всичко това?!Тя..тя беше тук!Ани беше тук!Усещах го!Попидах докторите дали може да си вървя, но те веднага ми отказаха..казаха,че това е невъзможно.Щом излязаха се опитах да се изправя..трудно беше,но успях.Тръгнах към чакалнята... Внимавах лекарите да не ме видят.. Тя..Тя беше в чакалнята. Доближих се до вратата и:
-Ани?

Заглавие: Re: Чакалнята Нед Юли 03, 2011 10:03 am

Докато чаках не преставах да плача.Изведнъж както си седях някой извика.Гласът ми се стори познат.Това беше гласа на Ник,но как е възможно та той е в реанимацията.Но все пак се обърнах да видя кой е.И го видях.Учудих се защо е там.Нали трябва да лежи.До ри никой не ми бе казал че се е събудил.Обаче аз отидох до него за да го видя.
-о Ник ти си жив.-и го прегърнах.
-Но защо си станал?Нали трябваше да си в стаята.Какво правиш тук?Веднага ще ти помогна да се върнеш.

Заглавие: Re: Чакалнята Нед Юли 03, 2011 5:24 pm

Обърна се и някак не вярвайки си, че съм аз ме погледна. Като ме видя тръгна към мен и ме прегърна.. Попитаме защо съм станал и нали трябвало да съм в стаята си ..
-Да, Ани, но ... исках да те видя.. знаех, че си тук..предчувствах го...И ..
Насълзяват ми се очите..
-И .. преди смъртта ми .. искам да ти кажа, че много те обичам..Докторите казаха, че ще умра..скоро..

Заглавие: Re: Чакалнята Пон Юли 04, 2011 12:01 am

Когато очите му се насълзиха аз започнах още повече да плача.Когато каза че е искал да ме види се зарадвах.Това означаваше че си спомня и е добре.Доколкото може да се каже.После той заговори за смърт.Тогава цялата настръхнах.
Та той е толкова млад.И при това доста силен и издражлив.Неисках да го повярвам.Сигорно нещо не е дочул.Това си помислих.
-Но Ник как можеш да говориш за смърт.Та ти си млад.Стегни се ще се оправиш.Сигурна съм в това.
След тези думи го целунах страстно.

Заглавие: Re: Чакалнята Пон Юли 04, 2011 12:37 am

Изглежда се зарадва, като и казах, че искам да я видя. Сигурно е мислила, че не помня нищичко.Тя отново беше мнооого красива.
Каза ми, че немога да говоря за смърт, защото съм още млад, издръжлив и т.н. Но докторите не лъжат..
-Ани, благодаря за милите думи..Наистина много те обичам..Много си красива и добра. Дано, дано успея да преживея всичко това.. - щипнах я по дупето и се засмях

Заглавие: Re: Чакалнята Пон Юли 04, 2011 12:42 am

Когат Ник ме щипна за дупето цялата се изчервих.Не защото не го е правил преди,а заради мястото.Все пак сме в болница.И тук такива неща не са позволени.Но пък ми хареса.А относно това че лекароте не лъжели го знам,но невярвах че ще се случи нещо подобно с него.
-Скъпи и аз много,много те обичам.И знам че ще се оправиш.А сега отиваме в втаята ти.
И го заведох до стаята му и го сложих да легне.

ПП. Пиши направо в реанимацията.