All I wanted was to know I'm safe

I give you everything that I am

Всичко започна токмо когато давамата ни главни герои най-малко очакваха. Любовта им пламна като кибритена клечка. Дали вятъра щеше да попречи на тяхната любов? Дали щеше точно като кибритена клечка от един повей на вятъра и да загасне?
Сърцето на Стела биеше влюбено, тя не спираше да се усмихва, всеки ден с Кристиян беше като дар от бога за нея.
Криситян я приемаше за даденост, всяко негово обещание не сруваше нищо. Всяка едно негово неспазено обещание нараняваше Стела, но тя търпеше, търпеше защото беше влюбена.
- Трябва да дойдеш, много е важно за мен.
Каза веднъж Стела на Кристиян.
- Ще дойде обешавам.
Каза и той и я целуна по устните, тя го отбълсна.
- Сериозна съм, това е най-важната вечер в живота ми и държа ти да присъстваш.
Той беше настоятелен и ръцете му започнаха да шарят по бедрата на младото момичето.
- Скъпа, ще дойда..
За пореден път обеща младежа и Стела се поддаде както всеки път на желанието.
Мястото на, което Кристиян трябваше да иде беше предтавлението пред публика на Стела. Тя винаги си е мечтала да бъде известна актриса и ето, че сега и се отвори огромна възможност за това. Бяха я поканили да участва с главна роля в едно театрално представление да „ Малката кибрито продавачка”. Стела беше повече от доволна от този факт и много държеше Кристиян да бъде до нея в този момент.

- Къде е?
Питаше Стела разтревожено гледаше майка си.
- Миличка той няма да дойде..
Тя разтърси глава и отрони една сълза, майка и я хвана за раменете и я придърпа към себе си.
- Миличка, трябва да излизаш след миг на сцената. Не си разваляй грима, тази вечер е товята и не трябва да позволяваш на една момче да те провали, нали?
Опита се да успокои майката своето чедо, но не се получаваше. Стела продължаваше да хлипа. След това се осъзна и реши, че той може би ще дойде... ще дойде тъкмо когато започне пиесата.
Изтри мудно сълзите си и изтича пред завесата, тя се вдигна и тя започна да играе, измъчената си роля. В момента Стела се чувстваше точно като малката кибрито продавачка, костите я боляха по същия начин, но не я боляха от синините, които бащата на кибрито продавачка е направил при поредния побой, а я боляха защото се чувстваше сама и душевната и болка беше толкова голяма че искаше да вика. Искаше цялата зала от хора да чуе стенанията си, но се въздържа. Нямаше толкова много да се унижава.
На няколко пъти Стела плъзгаше погледа си по публиката но не откриваше красивото лице на Кристиян.

След представлението русокосото момиче се прибра вкъщи, беше 23:00 часа, тя включи скайпа си с надеждата той да е там и да и даде ясно опрадвание, защо не е дошъл или по-скоро по-примамлива лъжа, за окято тя да се хване отново като удавник за сламка.
Скайп прозореца зареди и той беше там, беше на линия. Попринцип той винаги и пишеше пръв, тя реши че отново ще го изчака. Беше редно той да е пише пръв, но не го направи. Тя си помисли, че от е скъсал с нея. Не му писа. Легна си.

- Защо не дойде?
Стела беше застанала пред Кристин и беше опряла показалеца си в гърдите му. Очите и бяха пълни с ярост.
- Я се успокой..
Каза и той и направи отегчена физиономия. На момичето му се прийска на да се разплаче, но се въздържа, не трябваше да пролива сълзи за един буклук, за едно нищожество като Кристиян.
- Мерзавец! Поне ми кажи ЗАЩО не дойде.
Стела беше повече от наивна, искаше той да е излъже, да я пристине в обястията си и да и щаже че всичко ще е наред.
- Защото не бях на кеф, тва стига ли ти?!
Попита той като вообще не чакаше отговор от Стела.
- Хубаво..
Каза тя и с вдигната глава нагоре му обърна гръб. Побягна по улицата към вкъщи. Когато влезна в празната си къща се хвърли на леглото и заплака с колкото и глас държеше. Повтаряше си репликата „Мразя те”.

На следващия ден в училище Стела си беше вързала косата на опашка и не спираше да се усмихва, всеки поздравяваще и се правеше че е повече от щастлива. С Криситян учеха в една училище, той беше колкото нея, но беше в А клас. Когато го забеляза в коридора и се прийска да иде при него и да му се хвърли на врата, но вместо това тя тихо се приближи до него, без той да е забелязва и тъкмо, когато тя щеше да го поздрави го чу да казва
- Тя не струва, една мърла, която прибавям в списъка си.
Когато чу това изречение Стела се предаде. Рухна на студения под. Кристиян се наведе, за да я дигне уж разтревожено но тя се разписка.
- Остави ме! ОСТАВИ МЕ! ПОВЕЧЕ НИКОГА НЕ МЕ ДОКОСВАЙ! МРАЗЯ ТЕ!
Викаше тя, а всички ги гледаха втренчено, някои от момичетата коментираха, а други едвам прикриваха смеха, който напира в гърдите им. Всичко между Стела и Кристиян беше свършено. Русото момиче беше с разбито сърце, а Кристиян неговите вериги паднаха разпръсквайки се на парчета по земята и той вече бе свободен.