Club "Ice Pleasures"

Няма по - хубаво място от нощните клубове. Винаги можеш да отидеш и да си хванеш някое момиче за една нощ. Метода беше известен сред мъжете на моята възраст. Повечето от нас обичаха да ходят по барове и да забиват някое момиче,а после да спят с момичето. Разбира се на сутринта няма да е много приятно,но ние винаги се справяхме.
Дали заради скуката,заляла последните ми дни,или просто за забавление,днес отново щях да ходя на бар. Така направих и вчера. Така си ми беше по - добре - без обвързване.
Влизайки в претъпкания бар,аз забелязах едно секси маце,което стоеше на бара. Минавайки покрай нея,аз успях да я огледам отблизо и да си я набележа. Щях да си опитам късмета,пък каквото стане. Седнах на бара и си поръчах скоч. Обърнах се към момичето,готов да я заговоря.
- Привет! - намигнах й,повдигайки вежди. Когато бармана дойде да ми донесе скоча,аз го спрях. - Донеси и за това момиче едно... - погледнах към чашата й,но не успях да установя какво пие. - ...от това което пие за моя сметка. - усмихнах се и се обърнах към нея. - Как каза,че се казваш? - попитах я и подадох ръката си. - Аз съм Джейсън!

Питието ми пристигна. Взех чашата и отпих малко от нея,а след това се обърнах към момичето. Не знаех дали играе недостъпна,но много скоро щях да разбера.
- Щом казваш! - промърморих,а след това се загледах напред,присвивайки леко очи. Огледах се наоколо. Нямаше хора,с които определено да искам да говоря. Може би вече ми беше писнало от досадните пияндета,с които не може да се проведе един нормален разговор.
Въздъхнах.
Обърнах се към момичето,исках да започна някакъв разговор,но мисълта,че може отново да ме среже с някой остроумен отговор ме спираше да правя каквото и да е.
- Защо си сама? - попитах я едва чуто. - Момиче,като теб не би дошло на бар,съвсем само.

Разходката по залез с Чени приключи,а плановете ми бяха,че щом се приберем вкъщи ще бъдем капнали от умора,в състояние само да погледаме телевизия преди клепачите ни да натежат.Да,но изглежда това се отнасяше единствено за малката ми хитрушка и тя притихна в меките си завивки веднага след вечеря,за мен обаче я нямаше крещящата нужда от сън.Погледнах часовника веднага щом успях да отклоня вниманието си от начина по който спеше кутрето (беше толкова сладка) и реших отново да изляза навън.Избрах топ и чифт от любимите си дънки,облякох ги на фона на звученето на едно кулинарно шоу и след като се приготвих,излязох.
Знаех къде,или по-скоро при кого да отида:взех си такси,за да стигна за най-кратко време.Разплатих се шофьора и малко след като напуснах колата,я видях-на свой ред се качи в такси и докато се усетя,вече беше отпрашила с него.Реагирах светкавично и отново скочих в колата,нареждайки на човека да кара след въпросното друго такси.
На един от светофарите я изпуснахме и това беше което ме забави.За късмет обаче това,което преследвахме не се изгуби от поглед и се отзовах точно на време,за да видя как Лейн влиза в един бар.Последвах я разбира се,запитвайки се какво ли ще търси там сама?Беше само на 19!..Искаше ми се да ми се бе обадила за да излезем заедно,но после се досетих,че може да има среща с някого и аз да я проваля пристигайки в неподходящ момент.
Когато също влязох обаче,Аналейн седеше сама на бара: това за миг ме накара да забравя всякакви притеснения и на бързо я приближих.Беше в гръб...
-Аналейн.-повиках я,а тя рязко се извърна.-Миличка...-усмихнах и се широко,свличайки чантата от рамото си.-Гоних те до тук чак от дома ти,надявам се,че не очакваш никого и не съм била пътят до тук напразно.-видях я как се смръщи при тези думи,но засмивайки се звънливо и обясних.-Разбира се,че ще си вървя ако имаш среща

Наистина,имах основателна причина да избера да прекарам времето с най-добрата си приятелка,веднага щом ми се бе отворило такова,което да й посветя.Прие ме толкова горещо,както и дори самата не бях очаквала.Бях се гмурнала през глава да гоня своята мечта и това,което напомняше на Лейн за моята обич и съществуване,бяха единствено СМС-ите и имейлите,с каквито я засипвах ежедневно.Стоварих се на столчето,непосредствено до нейното,но не пуснах ръката й.
-Това е абсурдно,но щом няма друг начин,се навих,все пак е повече от колкото да не се чувам с теб изобщо.-с тъга подех,не откъсвайки лицето й от погледа си.-Ще те разбера ако вече ме мразиш.
Имах в предвид,че вероятно също не приемаше да държим приятелство само по телефона.Страхувах се,че вече не сме толкова близки както преди и че ако заговорех за това,което постоянно се стремях,а именно работата си,щях да я отдалеча от себе си напълно.
-Както ти споменах,завърших курса по актьорско майсторство,все още,обаче всичко си е сякаш съм си без него.Остави..Как са нещата в колежа?Там трябва да е много по-забавно и вълнуващо,несъмнено