Кея

Гост

Беше поредният спокоен ден, в който нервите на Ефи бяха опънати като струни. Беше бясна...заради спокойствието. Не и' понасяше много добре, но не мислеше да минава и през университета. Нищо, че много искаше да види Али, а напоследък тя се шляеше натам. Сериозно, не я беше виждала след онази пияна вечер, в която се правеха на обратни. Мдам, странни времена, но след като се върна отново в Бристол за няколко месеца Ефи се бе променила. Не беше същата арогантна, надменна, луда кучка, която беше преди. Беше един вид по - мила и загрижена за околните. Но това нямаше особено внимание, тъй като вече и бяха лепнали етикет, не че я вълнуваше особено, даже въобще.
Както и да е. Тя се преоблече, взе си чантата и излезе. Нямаше намерение още от сега да тръгва по баровете, тъй като беше твърде рано, дори и за нея, която си беше един вид алкохоличка. Но това естествено не и' попречи да вземе едно малко шишенце с уиски в чантата си.
Запъти се към колата и щом влезе, вкара ключа в стартера и го завъртя, а колата и' издаде адски странен звук. Все едно всеки момент, щеше да "умре от естествена смърт!". Но какво можеше да се очаква от стария пикап на баща и'. Колата вече бе сдала багажа и все пак за голяма почуда тръгна. Еф се запъти по пустото шосе и само след 10 минути се намираше на плажа. Тя паркира близо до кея и тръгна към него. Странно, че идваше тук, никога не посещаваше плажа и дори и да го е правила, никога не и' е било приятно.
Момичето отиде в другия край, като седна на земята и заби поглед в бурното море.

Гост

Отново бях в града.
Толкова много неща имах да направя. Стоях в нас,заровил нос в лаптопа си. Гледах забавни клипчета,в които хората се пребиват по зверски начин,а след всяко клипче избухвах в смях.
Радвах се,че нямаше хора около мен,защото щяха да ме сметнат за луд. А и не исках да започвам новия си живот в този град,като всички наоколо ми мислят за човек с психични отклонения.
Утре бях на работа в "Старбъкс",а аз дори не знаех какво точно трябва да правя. Много пъти бях пазарувал от "Старбъкс",но никога не бях работил и никога не съм знаел как да приготвям напитките. Със сигурност там щеше да има хора,които щяха да ме научат да правя свястни напитки.
Исках да изляза. Да се разходя някъде. Да подишам малко чист въздух. И сякаш по команда краката ми започнаха сами да се движат и след малко се озовах на кея. Беше хубаво. Видях едно момиче,което стоеше на земята.
- Здравей! - поздравих аз и се опитах да изглеждам колкото мога по - добре,защото не исках да създавам лошо впечатление още от първия ден. Приближих се малко към момичето и се усмихнах. Не знаех дали първо трябва се представя или да оставя нея да се представи първо.
Тя не каза нищо,затова предположих,че ще е по - добре да се представя и да започна някакъв разговор. Не знаех защо толкова много исках да говоря с това момиче,може би просто защото имах нужда от общуване.
- Аз съм Тейлър! - представих се.

Гост

Вълните се удряха една след друга в дървената повърхност. Еф имаше чувството, че всеки момент кея ще пропадне, а и тя с него. Което не беше толкова лоша идея, все пак беше загубила смисъла. Онази малка тънка нишка, която отреждаше на хората за какво да живеят, за какво да се борят, каква им е целта в живота. Ефи бе загубила всичко това, сега беше просто една парцалена кукла, един боклук захвърлен в ъгъла, един призрак, който никой не можеше да разбере какво преживява и никой не можеше да и' влезне в положението.
Момичето извади малката бутилка с кафеникаво - жълта течност от чантата си и я отвори, като без да се замисли изпи половината от съдържанието и' на екс. Не че беше кой знае колко, но беше достатъчно, за да и' замае леко главата.
Допи съдържанието на малката пластмасова бутилка и я остави някъде до себе си, като отново се загледа в тъмните и буйни вълни, които след като се удряха силно в кея, леки пръски си намираха място върху Еф.
- Здравей! - каза някакъв мъжки глас, като Еф леко подскочи. Защо ли си мислеше изобщо, че може да остане сама. Никога не ставаше така. Ииии дами и господа, още един неуспешен опит, към списъка на Ефи, само дето този път не беше спасена ами прекъсната преди още да предприеме каквото и да е било.
- Аз съм Тейлър! - представи се момчето след огромна невовка пауза, или поне неловка за него, защото на Елизабет въобще не и' бе неловко, даже напротив. Помълча още известно време и осъзна, че няма да е толкова зле да е в нечия компания.
- Аз съм Елизабет. Наричай ме Ефи! - каза тя с някаква полуусмивка, като си повдигна леко главата, за да види непознатия...пардон Тейлър. Не изглеждаше зле, никак даже, но както и да е.
- Е какво те води на специалното ми местенце? "Слънцето" ... мне него го няма, може би свежия въздух, но като се позамисля и той не е в наличие, аа може би е пясъка, но той е по - нататък, грешен път! - намигна му тя, като пусна една от нейните "остроумни" закачки.

Гост

Погледа ми се плъзна по момичето и се усмихнах. Изглеждаше доста добре. Прокарах ръка рез косата си,а след това бавно се приближих към нея.
- Не зная,може би дойдох,защото видях едно доста интересно момиче. - отговорих й,а след това погледнах настрани.
Исках да намеря спокойствие тук. В предишните градове,в които съм бил никога не съм попадал на Кей. Може да се каже,че това е първия път,в който идвам на кей,така че щеше да е интересно да огледам наоколо.
На вниманието ми попадна една лодка,която точно се приближаваше към нас.Беше интересно,защото всеки път,когато отплаваше една лодка идваше нова,която заемаше мястото й и така много рядко се случваше някой Кей да остане без лодки.
- Ами ти,какво правиш тук? - попитах я,а след това побързах да добавя. - Предполагам,търсиш спокойствие,което е трудно особено в моята компания. - намигнах й,когато тя вдигна погледа си към мен.

Заглавие: Re: Кея Нед Мар 18, 2012 4:03 am

Вървях направо. Времето беше горещо. Искаше ми се да скоча във водата, но тя все още беше студена. Продължавах да вървя по кея с мислите си. Духаше лек ветрец и грееше слънце. Стигнах до едно място и седнах пуснах краката си и започнах да ги мятам напред назад свободно. Днес беше един от топлите дни, който ни очакваха.. все пак наближаваше лятото. Толкова бях щастлива. Пак щеше да има купони ,момчета и т.н.

Заглавие: Re: Кея Нед Мар 18, 2012 4:26 am

Времето взимаше да се стопля с всеки изминал ден и просто не виждах смисъл вече да пропилявам слънчевите дни с бутилка алкохол в ръка седейки в някой задимен бар. Определено се нуждаех от разходка, имах нужда от малко чист въздух и красива гледка...най - накрая. Излязох от нас, взимайки ключовете за колата на Тони, след което подкарах старият му червен пикап из улиците на града, които за моя изненада бяха доста пусти. Явно глупавите хора и надутите известни личности, прекарваха времето си в някоя канафка...е преносно казано, но дори и аз не бях толкова пропаднала и глупава, че да изпусна хубавия ден. Макар, че естествено и аз не излизах от нас без запаси алкохол. И естествено малко шишенце от 200 мл. пълно с уиски стоеше във вътрешния джоб на коженото ми яке и веднага я извадих, за да отпия, без да ме интересува дали пътните полицаи дебнеха, за някой нарушител и определено не ме интересуваше ако се блъснех в някоя палма или автобусна спирка. За мое щастие алкохола не ме ловеше толкова лесно.
Няколко минути по - късно бях паркирала близо до плажа и с бързи и ритмични стъпки тръгнах към кея и стигайки там се запътих към края му, установявайки, че нямаше да съм сама. Но нямах и намерение да си тръгвам заради някой друг. Седнах в близост до момичето, дошло преди мен и се загледах в облаците, като отново извадих малкото шишенце уиски, отпивайки солидна глътка.

П.С.:: Сори за забавянето. ;ххх

Заглавие: Re: Кея Нед Мар 18, 2012 4:38 am

Както си стоях малко по далеч от мен седна момиче с кестенява коса до раменете или може би малко по-дълга и кожено яке. Извади някакво шишенце и отпи доста голяма глъдка. Повдигнех рамене и се доближих малко към нея.
- Здравей ..!
Казах отчтиво и й се усмихнах. Като погледнах по-внимателно разбрах, че в това шишенце има алкохол. Май я биваше в пиенето.. " браво на нея " помислих си.

ПП. малко малки постчета ама само толкова измислих ;д

Заглавие: Re: Кея Нед Мар 18, 2012 9:25 am

Обърнах се към женския глас, предполагайки че бе момичето на кея, което бе дошло преди мен и аз най - церемонно подминах, но все пак какво друго се очакваше? "Хей, какво става непознато момиче"?! Уат дъ фък!? Беше абсурдно и смешно само като си го мислех, камо ли да го направя в действителност.
Погледа ми се извъртя леко, като се стараех да изглеждам минимално арогантно, но сякаш нещата които не исках и мразех винаги ми се лепваха като етикет и хората винаги си вадеха грешни заключения, но пък и аз какви хубави първи впечатления правех...направо. Приличах на някоя арогантна и безочлива кучка. Само Али, знаеше каква бях в действителност иии ъгх. Не можеха ли тези мисли просто да се изпарят от главата ми!? Поклатих я леко, сякаш мислите просто щяха да напуснат съзнанието ми, след което направих съвсем лекичка усмивка към момичето.
- Здравей и на теб. Аз съм Ефи между другото...ами вашата "скромна" особа е? - попитах директно, след което се усмихнах фиктивно и погледът ми проследи този на момичето, който се стрелкаше към бутилката с алкохолна течност.
- Искаш ли? - попита момичето, подавайки бутилката нагоре.

П.С.:: Споко и моите не са много дълги, ама нещо нямам муза хД ;хххххх

Заглавие: Re: Кея Пон Мар 19, 2012 7:09 am

- Моята "скромна" личност е Алиса.. - засмях се и продължих - не си намерила точният човек да го наричаш "скромен" , но нищо..
Аз отказах алкохола, защото в точно този момент не ми се пиеше. Просто стоях и някакви тъпо моменти от миналото лято ми се въртяха в главата. За момент се замислих за така наречената Ефи. Беше хубава, но едва ли беше моят тип. Но какво си мисля .. та ние едва се запознахме.. Нищо не знам за нея.. Каква съм .. Не казах нищо , защото не знаех какво .. Сега просто исках да замълча и отново да се замисля за идващото лято.. Но през сезона ще имам много работа и едва ли ще може да се разкарвам много. Трябва да се потрудя.. Скоро не съм ходила на работа.. Замислих се .. Склоних вежди и си казах " WTF .. защо не съм ходила на работа " .. Все тая за това щях да мисля когато съм сама.. Сега просто не мислих за нищо и гледах напред към изгледа..

ПП. Ако знаеш колко се извинявам, че цял ден не писах ;хх