Dancing with the stars - задача 1.

23.12.2011 датата на кастинга на "Танцувай със звездите". Шоуто търсеше таланти из цял Лос Анджелис, които щяха да танцуват със световно известни звезди от висок ранг, а и с нови, които тепърва си пробиват път към славата - звезди. Водещият беше застанал на сцената и обяви началото на кастинга. Из участниците бяха звезди, обикновенни жители и даже студенти от калифорнийския университет. Някои от участниците успяха да се изложат други се представиха чудесно. Някои от участниците изявиха желание да пеят и танцуват, а други само да танцуват. И въпреки, че всички бяха доста добри съдиите трябваше да изберат само 10 от явилите се на кастинга.
След като времето свърши, се бяха изявили, едва половината от всички които бяха дошли, за да се докажат. Но какво да се прави, времето не беше стигнало за всички куражлии. Накрая съдиите изказаха своите рецензии и мнения, за изпълненията на всички участници, естествено след като бяха избрали преди това 50 от най - добрите, но накрая избраха 10 измежду тях, които щяха да продължат нататък. Водещият отново зае мястото си на сцената, взе микрофона и един хартиен плик, под който се криеше решението на журито.
- Дами и господа, благодаря на всички ви, че дойдохте тази вечер. Всички се справихте прекрасно, но само 10 от вас могат да продължат! Сега ще помоля, тези които си чуят имената да излезнат напред, те са участниците, които ще продължат в шоуто. И така, избраните от журито са: Айра Копс, Тейлър МакКуин, Тайлър Евънс, Елинор Грейс Пиърс, Джули Бейкър, Рамона Вандерлоо, Кристофър Рандал, Джейсън Милър, Алекс Коул и Тони Стонем. Честито! - каза с ентусиазиран тон водещият и се усмихна, като отпрати останалите, които бяха стигнали до тук и се бяха явили на кастинг.
- И о, това не е всичко! Ще работите по - двойки, до колкото ви е известно! А разпределението е: Айра Копс и Тайлър Евънс, Тейлър МакКуин и Кристофър Рандал, Елинор Грейс Пиърс и Алекс Коул, Джули Бейкър с Тони Стонем и Рамона Вандерлоо с Джейсън Милър. Честито още веднъж! Свободни сте, ще се видим отново на следващата ви задача, това беше от мен! - усмихна се водещият и се изниза от сцената, а участниците го последваха.

Задача:

Трябва да напишете 1 максимум 2 поста, как се явявате на кастинга. Поста е препоръчително (не задължително) да е около 15-20 реда, като в рамките на пет пишете за участието си и с какво сте се явили на кастинга (като изпълнение) и какво сте правили на сцената. Рецензии и мнения от жури НЕ се пишат в постовете ви от самите вас, те се пишат след това отделно, след като всички сте се изредили да пишете. Можете да пишете всичко което ви дойде на ума, ако искате описвайте обстановка, дрехи, чувства, все едно! Имате срок от 5 дни да пишете по първата задача демек до 28.12.2011г. Късмет на всички! ^^

Днес беше денят на кастинга, в който реших да участвам..Облякох бялата рокля с ресните и обух високи бели обувки..Излязох и тръгнах към мястото, на което пишеше на плакатите, които бяха разлепени из целия град..Когато пристигнах имаше море от хора, но успях да се вмъкна и взех един от по предните номера..Забелязах Тони Стонем, но не можах да му обърна особено голямо внимание освен едно леко махване с ръка.. Взех си номерче за съблекалните и влязох..Свалих високите обувки и обух кецовете на DC и широкия анцуг..Облякох късо потниче, което закриваше мястото на пъпа ми..Обицата ми лъсна.., а аз се огледах в огледалото като правех движения в кръг..Когато се уверих, че съм готова..Напъхах роклята и обувките в сака и ги заключих в едно от гардеробчетата..
Взех ключа и го пъхнах в джоба на анцуга.. Излязох и освободих съблекалните на следващия по ред. Излязох от тесния коридор и седнах на едно от диванчетата в чакалнята..Бях се замислила когато някаква жена извика името ми..Изправих се и се усмихнах..Тя ми направи път да мина..Стоях пред завесите..Накрая излязох на сцената и застанах по средата..Пред мех стоеше жури..Питаха ме за името.годините, от къде съм, каква е професията ми..и така нататък..
-Казвам се Айра Копс..на 19 години съм от LA..и по професия съм актриса и модел..-След тези думи се усмихнах чаровно и изчаках следващия въпрос.. Попитаха ме какво ще им представя спрямо визията си..
-От 7 години тренирам хип-хоп, брейк и попинг..И сега мисля да ви представя..ам нещо като танц.., но не точно.. Те ми направиха знак с ръка да започна, а аз кимнах, на човека с музиката да я пусне.. Започнах да танцувам и да правя това в което бях най-добра след актьорството.. Когато приключих журито ме гледаше с недоумение.., а след това ме отпрати и каза, че ще се видим по-късно..Излязох отново отвън и зачаках..След доста часа чакане..накрая извикаха всички участници в голямата зала, в която щяха да обявят избраните...Тези, чиито имена бяха казвани правеха една крачка напред.. Цялата горях от нетърпение..Водещият отвори плика, а първото име което прочете беше моето..Пристъпих напред..Бях толкова горда със себе си..Аз успях..Щях да работя в екип с Тейлър Евънс..Не се познавахме лично, но щяхме да се опознаем, щом щяхме да работим заедно..

Бях много развълнувана. От два часа седях пред огледалото. Стомахът ми се беше свил на топка. Просто не знам... дали съм добра? Дано. От отдавна не съм танцувала. Просто нямам време от всички интервюта и разни теми подобни... Огледах се за последно в огледалото. Изглеждах много добре с къдрава коса, бях с една черно-бяла рокля, черен клин, обеци иняколко гривни. Сложих малко грим. Приличах малко на шахматна дъска. Рамона ми беше споменала нещо, че и тя щяла да участва. Това от части развали настроението ми. Искаше ми се да има едно място, далеч от нейният свят, където мога да не гледам физиономията й НИКОГА! Взех си чантата и тръгнах. По пътят се опитвах да се успокоя, защото не искам, когато отида там да съм нервна и да изплаша хората. Всъщност те не знаят колко изплашена съм аз. Вероятно Рамона щеше да ми прави номера, за да загубя. Ако посмееше или щях да й отвърна или да я докладвам за изключване. Няма да позволя точно на нея да спечели. Най-сетне стигнах до мястото. Беше голямо и ми харесваше. Втре ми
дадоха номерче за съблекалнята. Аз побързах да я намеря. Влязох там и се преобразих от блестящи дрехи в една друга рокличка за балет. Изглеждах странно. Това си беше за снимка. Рядко се вижда модел като балерина. Нищо, че преди единственото, което правих е да танцувам. Захвърлих високите токове и си обух кремави пантофи. Сложих всичко, плюс обеците и гривните в един шкаф, който ми приличаше на ученически. Сложих ключето под шкафа, за да не го намери никой. Излязох от там. Навсякъде беше пълно с хора. Не знам... всички ли бяха за прослушване. След около час два една жена каза да я последвам. Заведе ме на сцената и аз застанах пред журито. Корема отново ме сви, но нямаше да позволя на нищо и никой да ме повали. Усмихнах се широко. Те ме попитаха за името.
-Джулияна Бейкър. -Един едър мъж, който също беше от журито, каза че съм за писана като Джули. -Предпочитам да ме наричат така. -Обясних. След това ме попитаха какво работя. -Модел. -Предпочитах всеки мой отговор да е кратък и ясен, за да не губим време. Попитаха за изпълнението ми... Започва се. -Аз сама съм си направила хореография и се надявам да Ви хареса. -Усмихнах се за пореден път, но този път усмивката ми беше нервна. Балет... Това бях подготвила. По принцип, когато съм сама у нас и си танцувам музиката ме води, но пред публика трябва да съм подготвила нещо иначе имам сценична треска. Зазвуча музика и аз започнах да танцувам. Чувствах се лека като перце, дори по-лека. Винаги беше така, когато танцувах балет. След като свърши танцът, същия едър мъж ме попита дали преди съм тренирала нещо. -Да. Балет, била съм мажоретка, ходила съм на уроци по хип-хоп и фигурно пързаляне. -Те записаха нещо, а аз разбрах, че трябва да тръгна. След няколко часа (не бяха малко) извикаха всички в голямата зала и обявиха имената им. Аз... също продължавах. После ни разпределих по екипи Джули Бейкър и Тони Стонем... Усмивката беше на лицето ми. Дори Рамона не би казала нещо, което да ме разстрои или разяри. Аз продължавах!

Слънчевите лъчи проникваха през прозореца в стаята ми и я огряваха цялата. Изправих се в седнало положение в леглото и чак, когато тръгнах да ставам, усетих, че съм се събудила едва половин час преди кастинга за 'Танцувай със звездите'.
Скочих от леглото и влязох в банята. За двадесет минути успях да се приведа в приемлив вид и да потегля към мястото, където щеше да се проведе кастинга. Гадното беше, че нямаше как да отида по друг начин освен пеша, но сигурно по пътя щях да съсипя тоалета и прическата си. Така че без много колебания взех първото такси, което зърнах.
***
Некадърникът зад волана обърка сигурно пет пъти пътищата и пристигнах сигурно с половин час закъснение. Чак щом се наредих да получа номер, погледнах часовника на телефона си, откривайки, че всъщност съм закъсняла с нищожните пет минути.
Влязох в съблекалнята и огледах 'конкуренцията'. Какви жалки хора бяха, сред които и Джули Бейкър - каква изненада! Дори не смятах да се заяждам с нея, защото бях достатъчно заета да оправям външния си вид.
Съблякох якето си, тъмносините дънки и виолетовия пуловер и събух ботите. В чантата, която перфектно подхождаше на ботите, бях сложила сив клин, черен потник и черни маратонки. И аз бях учудена как бях побрала всичките тези работи, плюс още други, в тази чанта.
Облякох се и събрах косата си на рошав кок, както често обичах да правя. Чух името си и побързах да изляза на сцената. Прекрасно според мен бе, че не се притеснявах от нищо, смятах, че истинските артисти би трябвало да са така. Бас ловях, че Джули щеше да излезе на сцената и да се вцепени от притеснение.
От мисли за тази крава, не забелязах, че журито ми задава въпроси. Разтърсих глава и ги погледнах въпросително, а те повториха въпросите си.
- Да, името ми е Рамона Вандерлу - кимнах с глава и се усмихнах. - Уча и съм танцувала много стилове, но трябваше да се откажа от танците, заради учението си.
'За разлика от някои други хора, които решиха да стават известни и въобще да не обръщат внимание на училището.' - довърших наум и за миг усмивката ми щеше да изчезне, но се постарах това да не става.
Музиката зазвуча и неусетно няколко минути минаха и аз отново вървях зад сцената. Надявах се да съм се представила добре, да не казвам перфектно, но в този момент не биваше да бъда толкова самонадеяна, защото всеки миг можеше да се разочаровам.

Всички толкова се вълнуваха, подскачаха от радост и плачеха от нерви мислейки, че няма да се справят. Само Тони не се вписваше в картинката. Лицето му не издаваше никаква емоция. А и така беше по - добре, защото вътрешно се чувстваше като глупак. Защо изобщо беше тук!? А да, заради неизменно дразнещата си сестра, която като по чудо с хиляди убеждения, го бе накарала да участва. Нда той беше глупак и се бе навил да се прави на идиот пред цяла Америка. Вътрешно всичко в него крещеше "Махай се веднага от там", все едно наближаваше смъртния му час или просто нещо лошо щеше да се случи.

Докато всички нетърпеливо чакаха водещият да ги извика, за да се представят пред журито и да почнат да се правят на шутове, Тони оглеждаше близките изходи, най - близките в същност. И тогава за негова зла участ го извикаха и не беше възможно да се изпари ей така, нали!?
Когато излезе пред журито из него видя познати лица! Мамка му, защо трябваше и пред тях да се излага!? А да, защото определено искаха да го изкарат дворцовият шут. На бас, че сестра му е знаела, че малкото и' лесбийско забавление беше сред журито, но не това беше и момичето с което се бе видял в онази дискотека и която рокля успя да направи на нищо, как и' беше името, а да Алисън Хоуп. Гадост. Пълна шитня за Антъни.
- Как се казвате? - попита го един мъж от журито.
- Антъни Стонем. - каза си под носа Тони, след което с глупава физиономия зачака следващият въпрос, а даже не беше и един. Попитаха го на колко години е, с какво се занимава и какво ще им ... ПРЕДСТАВИ!?!?! Уат дъ фък!?
- На 19 години съм и уча в Калифорнийския университет. Ще ви "представя" нещо от сорта на...танц!? - каза той, разтърсвайки главата си, за да не започне да се хили като изоглавен на самият себе си, след което представи някакъв хип хоп и преди водещият да му благодари за участието, вече се бе изпарил от подиума и бе зад кулисите.
Няколко часа по - късно на сцената излязоха около 50-тина човека от които само 10 са щели да продължат.
Дано да не съм измежду тях, дано, дано, даноооо!
Мислеше си Тони и се надяваше, но надеждите се изпариха след като казаха името му и му казаха, че продължава напред. Тогава остана само разочарованието в него. Щеше да си партнира с Джули Бейкър!? Нямаше да се учуди ако са го разпределили с някоя префърцунена звезда, за да му направят гадно и все пак, надеждата умираше последна. Пхах, при Тони умираше доста често обаче...

Беше тиха и необичайно спокойна сутрин... а аз, както винаги, бях дълбоко заспал и дори не бях чул алармата на мобилния си телефон. Една от най-динамичните и дразнещи песни си звучеше, но за огромно съжаление на живущите в сградата, нямаше кой да я спре. Ведно с песента се носех в страната на сънищата и нямах намерение да ставам, но ето че не след дълго започна едно монотонно и тихо тропане, което безмилостно ме изтръгна от унеса, който се бе разпрострял с цялата си сила и не ми позволяваше да се надигна от леглото... Нда, досадния съсед отдолу отново се бе вдъхновил да ми проваля дрямката с тропанията от досадната си метла, която бе единственото нещо, което можеше да го слуша, без да възрази от простотиите му. Надигнах се лениво от леглото, пресегнах се внимателно към шкафа, където мобилния телефон лежеше и ми сигнализираше, че е време да се събудя. Изправих се и лека-полека се отправих към банята, където успях да се приведа в нормален вид и погледнах към календара, където с червен маркер бе оградена днешната дата за прослушването.
-О, боже мили! Съвсем забравих за прослушванията днес! - възкликнах аз и мигом се разсъних. Беше ясно, че няма да ми остане време за кафе, нито пък да се обличам, затова просто си сложих кецовете, съдраните дънки и една раздърпана тениска с надпис "I gave up drinking, smoking and sex..." и излязох навън, където за щастие налетях на едно такси, идващо зад завоя. Колко нелепо се почувствах само като си помислих, че съм пропуснал тази открояваща се кола. Качих се и задъхан дадох насоки на шофьора, който потегли и поне 10 пъти обърка мястото. След като всичко това приключи, влязох в залата, където се провеждаха прослушванията и разбрах, че трябва да си настроя часовника отново, защото явно избързва. Окачих тъповатата си усмивка на лицето и се отправих към мястото, където всички чакаха да им дойде реда. Нямах нито един познат, но пък със сигурност щях да се срещна с нови хора и да разширя значително кръгозора си. Тъкмо щях да заговоря една група хора, когато ме повикаха.
Тръгнах по тесния коридор, замислен и развълнуван относно бъдещото ми представяне. Не след дълго се озовах пред оценяващата комисия и започнах да отговарям на въпросите им, които бяха от типа на "Как се казваш и какво ще ни представиш?":
-Казвам се Джейсън Милър и не знам дали ще ми повярвате, но никога не съм се занимавал с танци професионално и никой не знае, че съм тук освен най-добрите ми приятели, които ме гледат в момента! - след като получих знак, че мога да започвам, кимнах на човека, отговарящ за музиката и започнах с танца си. Бях твърдо решен да се явя с брейк и точно това и направих. Когато приключих ми казаха да изчакам навън, така че нямах друг избор освен да изляза.
След като няколко минутната агония приключи ни извикаха всички вътре и избраха десетима души от нас, сред които и аз. Щастието ми беше неописуемо и ми идеше да заподскачам от радост, но се сдържах да не бъда себе си... Все пак не исках да се излагам пред бъдещата си партньорка. По принцип всичко досега правех соло, а щеше да ми се наложи да си партнирам с друг в момента, затова трябваше да съм коренно различен, а не обичайния Джейсън, който може така да ти полази по нервите, че да ти се прииска да го убиеш.

Нормално декемврийско утро. Студено, с пронизващ вятър. Крис се събуди в прекалено необичайно за него настроение. Някак щастлив. Не можеше да е от времето. Беше си такова от доста дълго.. Днес за първи път от близо 8 години той не се събуди в обичайното вкиснато настроение в което се будеше от както се помнеше. Днес го нямаше онова скептично нещо което се виждаше в погледа му. Той стана от кревата си, в новата му къща, в най-скъпарския квартал в града.
Обслужваше го старата Кремена. И днес тя бе приготвила вкусна закуска. Топъл, току що изпечен кроасан с масло, чаша кафе, която бе наполовина пълна с шотландско уиски, чиито мирис се носеше много приятно във въздуха и купа пълна с плодове. Крис отпиваше бавно наслаждавайки се на всяка една капка от ирландското кафе. Беше достатъчно топло, но не прекалено горещо за изтънченото небце на г-н Рандал. Само той можеше да отдава такова внимание на закуската, и на храната като цяло.
Приключвайки със скромната си закуска мина през банята за почисти лицето си и да се измие. Прилежно спретнат почти готов за излизане мина през стаята си за да се облече с дрехите, които Кремена бе избрала.
Съдейки по самодоволната усмивка на лицето му, леко набръчканото чело, свъсените вежди и походката с която излезе от къщата, вероятно беше понеделник. Само в понеделник г-н Рандал можеше да изглежда така потресаващо. Не че нещо във външния му вид беше толкова ужасяващо, че да сплаши някои от хората с които той се разминаваше, просто си личеше че е началото на седмицата. По лицето му я нямаше онази дяволите усмивка с пламенния поглед, която се появяваше в петък. . В момента Кристофър беше с леко разрошена коса, с бяла риза чиято яка не беше оправена и черно палто, чийто копчета бяха закопчани накриво.
Нямаше да е лошо някой от минаващите покрай него същества да му направи забележка, но уви, не се намери такъв. Кристофър продължаваше да кръстосва улиците докато не стигна пред стъклената врата на голяма сграда. Замисли се за кога за последно бе идвал тук.. Вероятно за кастинга на Камелия, онази дама с с прошарената коса, която в последните години преди смъртта си правеше всичко по силите си да къса нервите му по начин по който само тя умееше. Не си мислете че го е тормозила чак толкова, просто беше заченала незнайно от кого и обвиняваше г-н Рандал за което, и твърдеше че отрочето й, е негово. Та да се обратно в настоящето. Актьорът стоеше и се чудеше дали да мине през вратата и да изглежда като герой от екшън филм.
Тогава Кристофър отмести погледа си, който незнайно защо до сега беше забит в изпопадалите листа на земята, и се спря върху някакъв силует с коса която беше убеден че на светлина, можеше да заслепи слънцето. Той отмести вратата и пристъпи напред.
Шума от отварянето на вратата привлече вниманието на момичето което стоеше пред него. Тя се обърна на секундата и впи очите в Крис. Той естествено като най-големия кавалер който почти никога не беше се усмихна толкова широко че вероятно причини сърцебиене на блондинката. Какво можеше да направи не беше виновен че се бе родил с толкова много чар и особено голямата доза самочувствие, която доста често беше с покритие за наша жалост.
Рандал запристъпва напред към момичето, чиято физиономия в момента той не можеше да разчете. „Може би се е променила” – помисли си Крис
Самият факт го натъжи, но той продължи да се приближава към нея.
- Нали не те изплаших? - попита Крис с перфектен френски акцент, след като бе на достатъчно близко разстояние за да може Лин да го чуе.
Блондинката внимателно огледа мъжа, който беше привлякъл вниманието й.
- Не - простичко отговори момичето.
Тя скръсти ръце пред гърдите си и повдигна съвсем леко едната си вежда. Погледа й се насочи към копчетата на черното му палто, правейки намек за тях.
Той разбира се веднага схвана жеста й, и се закопча както трябва. Погледна я. Видя в нея онази жена, на която бе обърнал гръб. Тази която бе наранил. Тази която го бе обичала и защитавала. Ана Лин. От както се разделиха, той не спираше да съжалява за това. Ядосваше се за провалената сватба, и затова че бе пропилял шанса си с прекрасен човек като нея.
Опитвайки се да отхвърли всички спомени които нахлуваха в него, той разтърси глава и погледна отново към нея. Видя някакъв пламък в очите й и широката й усмивка която се бе разпростряла на цялото й лице.
- Не съм те вuждал така усмuхната от дълго време. – беше истина докато бяха заедно, усмивката не слизаше от лицето й. Беше щастлива. Лин беше претърпяла много заради Крис. Даже бе влязла в болница - По-красuва сu u от предu. Забравuх как светеха очuте тu когато ме гледаше. Тu беше малка, uскаше много внимание, аз uсках да се чувствам свободен.
Явно и Лин бе потънала в същите размисли от миналото както Крис. Усмивката която се ширеше на лицето й посърна. Тяхната любов бе платонична. Но заради поведението на Крис, заради безбройните му изцепки, заради десетките неща, който правеше, с който се опитваше, или може би правеше случайно той успя да я изгуби.
- Сега сu свободен. – каза Лин толкова категорично, че ако думите на човек можеха да раняват някой, в този момент Кристофър трябваше да лежи мъртъв на земята.
Заболя го. Така и трябваше. Не беше честно само Лин да я боли. Беше си го заслужил... Той нямаше това право да я наранява. Тя бе същото живо същество като него. Имаше чувства и сърце. Имаше мечти. И в един момент се появява Кристофър и разрушава всичко. Тя не му го прости... Вероятно и аз не бих могла.
- Не, сега съм самотен. – от както се разделиха, той не можеше да я забрави... Нямаше нощ в която той да не я бе сънувал. Ласките й, прекрасното й лице, нежните й жестове. Нейната съвършеност постигната чрез малките й недостатъци. - Защото нuкой няма нужда от внuманuето мu.
Крис се ядоса на себе си. Разгневи се, че заради глупостта си бе загубил истинска жена като Лин. Жена която си заслужаваше, такава заради която си струваше да се умре. Той вдигна глава и я погледна с надеждата да намери някаква надежда в погледа й. Сапфирено сините й очи бяха като кристали.. Непробиваеми... Ана Лин си беше изградила защита.. Преди я нямаше... Преди очите й бяха като езера.. Чисти и дълбоки.. Сега на тяхното място стояха два големи непробиваеми диаманта.
- Защо ме гледаш така ? – И как друго яче би могъл да я гледа.. в погледа му се разчиташе всяка една емоция която минаваше през главата му. Тъгата, отчаянието, скръбта.
- Оглеждам се в очите тu.- беше потънал в тях, търсейки стръгче надежда за което да се хване. - Вuждам колко много сu ме обuчала u колко те е боляло.
Наистина всички тези емоции и чувства си личаха в синия й поглед. Даже се долавяше някаква доза омраза, лека, но все пак омраза. Изражението на лицето на Лин се промени. Тя го съжали. Бе се променил коренно. Не беше същия. Прибираше се рано, отиваше на време в студиото, подписваше нови договори.
- От кое разбра ? – нотка на съжаление се долови и в гласа й. Цялата трепереше, но едва уловимо. Лин винаги бе доста емоционална, и не можеше да сдържа чувствата си в себе си. Щеше да се побърка ако не ги пусне навън.
- Гледаш с безразлuчието с което тогава аз те гледах, а сега аз те гледам така както тu ме погледна когато осъзна,че сu ме загубuла завинаги – Крис изрече всичко което искаше да й каже отдавна. Сълзите му щяха да потекат всеки момент. Той се наведе и я целуна по бузата.

п.с. до довечера ще го допиша

» Dancing with the stars - разпределение.