На стадиона. 05.05.11

Заглавие: На стадиона. 05.05.11 Пон Яну 30, 2012 7:16 am

Катрин седна на мястото си с ръце пълни с пуканки. Самата седалка беше груба а пък дървената облегалка убиваше рамената на Катрин. " Ще изтърпиш!" - помисли си тя - " Ще изтърпиш заради Клаус! ". Не спираше да си казва тя. Всичко наоколо беше ужасно шумно-среда с която не бе свикнала. Вятърът жулеше голите и' колене които роклята така и' не покриваха. Всъщност се бе облякла доста голо и сега вече съжеляваше. Навънка беше ужасно студено. Имаше само една розова жилетка но и тя не покриваше почти нищо. " Докато Клаус се върне с бонбоните ще съм замръзнала вече! "
Но преди да и' даде възможност да се превърне в кубче той се показа зад седалките с пликче пълно с храна. Катрин се изправи и го целуна по бузата.
- Хей - усмихна му се чаровно и му направи път за да седне след което се гушна в прегръдките му. - Ако изядем всичките тези бонбони ще станем дебели че няма да можем да станем ..
След което се засмя жегувите и се зарови още по надълбоко нехаеща за мача и тръпнеща от студ.

Клаус прегърна момичето в ръцете му и сложи брадичка върхо главата му. Косата на Катрин ухаеше на ванилия - любимия и' сладолед но явно и любимият и парфюм. Той винеги се чустваше добре когато бе с нея. Можеше да бъде истинския себе си не онзи задник а тя също. Но днес мислите му бяха някак неясни нищо не разбираше от това което се случваше. Дори от шегата на Катрин не стана нищо въпреки че беше страхотна. Опита да запуши всичко около себе си но просто не можа. Имаше толкова много шум не можеше дори да мисли. " Дори не харесвам футбол! " - мислеше си той язарен когато му хрумна блестяща идея.
- Хей Катрин , хайде да избягаме! - усмихна и' се чаровно и се загледа в очите и' - тези зелени живи , красиви очи! Бяха просто прекрасно и опияняващи. Това караше Клаус да я обича. Имаше нещо особенно в очите и' , нещо магическо което го въртеше отвътре и го караше да отива при нея и пак да се влюбва. Винеги е обичам зелени очи но в нейните имаше нещо по особенно , нещо смециално , нещо уникално ...

- Хей Катрин , хайде да избягаме! - каза ми той и в очите му проблясна изкра. Самодоволна усмивка се появи върхо лицето ми и се ухилих
- Ето вече мислиш като мен! - хванах му ръката и го задърпах към съблекалните. Всичко около нас шумеше но ние не чувахме дори и брулещия вятър който ни обгръщаше. Слязохме бързичко по зелените стълби и към съблекалните на играчите. Вътре миришеше на пот и беш ужасно задушно. Стиснах ръката на Клаус още по силно и се преближих до него докато накрая не бяхме лице в лице. После устните ни се допряха и чуство на сладост се зароди в мен. Беше ми толкова сигорно в топлите прегръдки на Клаус. Ние бяхме един тип. Всички го наричаха задник а мен кучка заедно правим най-странната любовна история. Но все пак той беше моя Клаус а аз неговата Катрин и винеги щеше да си остане така ... Винеги. Откъснах се от Клаус и закачливо му се усмихнах.
- Хвани ме ако можеш! - размахах ръка и побягнах ...

- Хехейй - засмях се - Мога и още как!!
И побягнах след Катрин. Пързалях се по мокрия под и се удрях в металните шкафчета но се забавлявах. Тичах бързо след Катрин опитвайки се да я хвана. Русата и' коса изоставаше зад нея а единственото което можах да направа е я докосна в страх да не я оскуба. Изведнъж се озовах във въздуха. Направих отчаян опит да се хвана за ръката на Катрин но но можах. Последното нещо което видях беше ужасеното лице на Катрин обилно полято със сълзи а очите и' пълни със страх. После изгубих съзнание и потънах в черна , черна мъгла ...

- Клаус , клауус! - крещейки и разтърсвайки го с полепнали сълзи и кичури коса - Добре ли си Клаус добре ли си?!
След малко побягнах към игрището ревяйки. Не знаех какво да права знаех че ще си имаме големи неприятности но Клаус , какво щеше да стане с него? О боже ...
Реших че мога да направа само едно нещо - да помоля всички за помощ. Без капка колебание прескочих оградата и от масата на реферите почнаха да се чуват свирки.
- Помогнете ми! Едно момче падна и се преби в съблеканията , и тече много кръв моля ви за помощ!
Тълпата заглъхна и се появиха около стотина разтревожени лица. После някакъв мъж дойде до мен и ми каза че ще помогне. В следващите няколко мига всеедно бях в облаците плачейки -обезводнявайки се. Как можех да съм толкова глупава аз бях виновна за всичко това. Ако Клаус умре и аз ще умра -заклевам се ..
***
Хлипайки се качих в колата която ни откарваше към болницата. Мъжа бе така любезен да ни закара. Аз стоях на задната седалка а клаус бе легнал в скута ми. Сълзите ми се търкаляха по носа ми и падаха върхо безжизненото му лице а аз продължавах да рева ...

Заглавие: Re: На стадиона. 05.05.11