Bar "Forbs"

- Скай - казах без да се замислям. Изобщо не ми мина през ума, че Тейлър може би е чувала за мен и това можеше да ми изиграе лоша шега по-натам. По принцип бях много предпазлив, но сега не ми беше до тези неща.

Исках да се пусна по течението и да направя нещо откачено. Да бъда неразумен, непредпазлив, глупав за една нощ. Усмихнах се широко (от както се помня, само това правя, независимо какво ме сполетява), обръщайки се изцяло към Тейлър и държейки в ръка чашата с привършващото уиски.

- Бих направил поклон, но обстоятелствата не го позволяват - засмях се, след това си дадох сметка, че не съм отговорил на въпроса й. - Стоя самотен на бара и се чудя къде ми изчезнаха розовите очила.

Не бях сигурен дали долови нотката на сарказъм в гласа ми. Понякога говорех така, че ефектът от думите ми беше едно бързо "Чао" и елегантно обръщане на гръб. Бях ужасен в разговорите, можех да накарам и най-търпеливия човек на земята да избяга от мен.

- Ами ти? - обърнах се към нея с усмивка. - Не вярвам красива жена като теб да е сама на място като това.

Усмихнах се широко и въздъхнах. Тейлър беше доста симпатично момиче и при равни други обстоятелства бих я заговорил пръв, бих започнал да я свалям, но... При всяка такава моя мисъл лицето на Виктория изплуваше в съзнанието ми и ме караше да се замисля отново за това, което бях на път да направя. Не исках повече да се караме, обичах я и убивах човек за нея, но...

... Какво пък толкова? Да не би от нашата връзка само тя да бе страдала? Да не би само аз да я мамех и да й изневерявах? Всъщност, тя беше започнала първа (и не искаше да си го признае!), така че щях да съм в правото си да й го върна, дори и без нейното знание. Просто за мое удовлетворение.

- Значи няма да имаш нищо против, ако разчупя това "сам самичка"? - вкарах най-чаровната си усмивка в действие, вглеждайки се право в очите на Тейлър. По принцип обичах да гледам хората в очите, което ги караше да се чудят къде да гледат, но нямаше значение. В очите на човек можеш да видиш страшно много неща, които привидно са прикрити. - Всъщност, няма нужда да ми отговаряш. И без това тази вечер няма да се отървеш от мен.

И й се усмихнах многозначително, смигвайки й.

Да се напием; да оберем банка; да идем до надписа на Холивуд; да тормозим възрастни дами посред нощ; да проникнем в зоопарка; да подлудим някой квартал... Възможностите бяха много, макар че само с изпълняването на първата, всичко друго щеше да се случи без никакви усилия на съдбата. Хрумваха ми още и още идеи, за които сто процента щяха да ме затворят, ако полицаите имаха радар за мисли... Нощта бе наша, Ел Ей бе наш, цялото време на света (под това в пияно състояние обикновено разбирах: до изгрева на слънцето) бе наше; можехме да правим каквото си поискаме.

Виктория щеше да ме одере жив.

Усмихнах се многозначително, опитвайки се да разкарам мисълта за гаджето си от главата си.

- Зависи какво разбираш под "по-интересно"... - повдигнах вежда и отпих от чашата си.

За момент той ми се стори замислен , но после отново е тук , по - весел от преди , като каза :
- Зависи какво разбираш под " по - интересно " ...
- Зави си какво предлагаш . Но ако нямаш идеи ... на мен ми се намират няколко . - казах , като прехапах леко долната си устна .

- Зави си какво предлагаш. Но ако нямаш идеи ... на мен ми се намират няколко.

Инстинктът на ловец се беше пробудил в мен и вече почти нищо не можеше да ме спре. Изпих на един дъх остатъка от алкохола в чашата си и я тропнах на плота, приплъзвайки я към бармана - ясен знак да ми налее още. Знак, който той разбра и след секунда чашата ми отново беше пълна.

Обърнах се към Тейлър. Усмивката не слизаше от лицето ми.

- Така ли?... - присвих очи. - Предполагам, че и ти си мислиш за това, за което си мисля и аз.

Веднага схванах правилата на играта и в отговор на неизказаната й покана само се усмихнах, поднасяйки чашата към устните си.

Каква по-голяма авантюра, от изпълнение за една нощ?... Изпълнение, с което да натъркам носа на Виктория, макар и последното да бе спорно. Изпратих с поглед Тейлър до тоалетните, докато тя не хлопна вратата след себе си. Изчаках малко, тормозейки се с обърканите си желания, накрая изпих на един дъх уискито и си казах "Майната му. Така и така е само един път.", запътвайки се към женските тоалетни.

Не ме интересуваше дали някой ме е видял и какво би си помислил, нито дали имаше и други хора там, освен Тейлър, която... си освежаваше грима. Когато влязох, тя стоеше пред огледалата, а наоколо нямаше никой друг, или поне на мен така ми се стори. Застанах зад нея и обвих ръце около кръста й, целувайки я по врата.

- Не беше трудно - усмихнах се аз и плъзнах устните си по нейните.

Заслужавах някой да ме убие точно на момента, за да бъде предотвратено това, което щеше да се случи. За съжаление, едва ли желанието ми щеше да се изпълни. Съмнявах се някой да нахълта в тоалетните, да ме хване за раменете и да изкрещи в лицето ми "Помисли!"...

... Можех да мисля само за това почти непознато момиче в ръцете ми, които шареха нагоре-надолу по гърба й. Езиците ни бяха преплетени в палава игра, която заплашваше да се превърне в нещо повече.

- А и може ли човек да ти устои? - усмихнах се аз, отдалечавайки за момент лице от нейното.

Той ме постави да седна върху плота на мивката , а той седеше прав пред мен , докато опипваше цялото ми тяло .
-Съмнявам се - казах задъхано .
Свалих ръцете си към кръста му и свалих тениската . Вече усещах как дрехите изгарят тялото ми . Той трябваше да ги свали . Веднага ! А можеше да започнем екшъна и с тях върху мен . Защо пък не ? И така щеше да е интересно .
След секунда усетих как откопчава предния цип на роклята ми . Тази вечер бях без сутиен и явно добре направих , че не го сложих . А и на рокля с подобно деколте едва ли и трябваше . Роклята падна до кръста ми и остана само като пола . Тя не ми пречеше , но исках възможно по - скоро да махне червените прашки .
- Искам те ! Сега ! - казах му шепнейки .
Той целуна устните ми , започна да слиза по врата и продължи .

- Искам те! Сега!

Кожата й беше мека, сладка, допирът й с моята беше приятен и не исках това да свършва. Разгорещените ни тела жадуваха едно за друго се превръщаха в бобми със закъснители. Не знам къде лежеше тениската ми, но не ме и интересуваше. Нито пък ме интересуваше каквото щеше да стане, ако някой с този момент влезеше. Определено нямаше да види нещо ново. Това по баровете се случваше постоянно.

- Това може да се уреди - изшепнах в отговор.

Ръцете ми се плъзнаха надолу по гърба й и пръстите ми се заиграха с ръба на прашките й. Нямах търпение да се отървем и от тях, но колкото по-бавно, толкова по-хубаво - очакването бе сладко нещо, увеличаващо напрежението, което увеличаваше удоволствието. Устните ми обсипваха с целувки врата, устните, рамене й. Но точно, когато щях да пристъпя към действие, в ума ми изникна образът на Виктория с друг в същото положение, и аз рязко се дръпнах. Между телата ни нахлу въздух.

- Не мога - казах ниско, обърнал гръб на Тейлър. Онзи образ все още играеше в ума ми. Аз се огледах за тениската си, взех я и бързо я облякох, изхвърчайки от тоалетните, преди да се бях изкушил да се върна. С бързи крачки прекосих разстоянието до изхода на бара и излязох навън, обръщайки се надясно и просто тръгвайки натам, без да знам къде отивам. Слабо ме вълнуваше какво си е помислила Тейлър, но просто не можех да причиня това на Виктория.