Скалите...

С Йоан тихомълком се измъкнаха от рожденния ден на Серина. просто решиха да се разходят, да си говорят, а не да седят някъде там. Нейт не шознаваше много добре града, само плажа и затова отидоха на скалите.
- Единственото място, до което знам пътя. - каза Нейт и се засмя, като с Йоан прескочиха няколко от скалите, за да отидат на ръба. Той слезе малко по-надолу, като подаде ръка на Йоан, за да й помогне. Отидоха максимално близо до морето и седнаха на скалите. Имаше леко мълчание, което Нейт разруши.
- Защо сервитьорка. Имам предвид .. тук е Л.А, градът на .. актьорите, певците и .. така .. - промълви той, като я погледна.

Морето беше развълнувано. Загледах се в водата, вълните които се удряха с скалите.
По принцип не обичах високото, или в този случей скалите. Просто губех доверие в себе си на такави места, затова бях много благодарна Нейт , че ми помогна.
А накрая и че седнахме.
Чувствах се много по-спокойна седната, отколкото изправена. Но не позволих на Нейтън да го види или усети това, че се отпуснах след като се почувствах стабилна.
-Не бях избирала да осатана тук, просто така се случи. След като завърших гимназия, реших преди да продължа да следвам да си направя малко пътешествие. Обиколих Европа, видях най-хубавите и най-забутаните й кътчета и след това дойдох тук, но парати ми свършиха. -заобяснявах аз гледайки към морето.
-И от това произлезе работата като сервитьока. Лесна е и заплатата плюс бакшишите достогат една доста прилична сума.- завърших обяснението си и се обърнах към него, вгеждайки се в лицето му.
-Ами ти за това ли си тук?

Нейтън слушаше внимателно Йоан, която разказваше. Той само кимаше, но дойде и неговия ред да бъде попитан.
-Ами ти за това ли си тук? - промълви Йоан, като го погледна и се усмихна, след това се обърна към морето и въздъхна силно. Нейтън сгъна колената си и се подпря, гледайки напред и въздъхна, мислейки отговора си.
- Не. Дойдох за да пооразнобразя. Писна ми от всичките драми, пари и .. да. Пък и без това дълъг период от време се местех насам натам, но реших да остана малко в Л.А. Можеби това е единственото място, плажа, което ми доставя удовоствие и .. така. - каза Нейтън, а след това се обърна отново към Йоан.
- Имала ли си щастливо детство?

Въпроса леко ме изненада. Не го бях очаквала, до сега никой не ме беше питал и заради това не се и бях замисляла особенно над въпроса. Щастливо ли беше детството ми? И какво трябваше да се зачита за щастливо?
Израстването ми вероятно можеше да мине и без някои от нещата които правех или поскоро с това с което се занимавах, но това беше вече в по късен етап.
Малкото спомени, който пазех от детството си бяха щастливи.
Събиранията с хлапетата от квартала, игрите и закачките на момчета последвани от безмислени гонения. Тогавашните отношения с родителите ми, и по конкретно с баща ми.
Усмихнах се на спомните, който изникнаха на в съзнанието ми.
- Детството ми беше хубаво, разбира се можеше и без няколко сериони пребивания от които и до сега имам белези. -казах и се засмях .-След това беше вече не толко хубавата част със неподходяща компания и наркотоци, но пък винаги беше интересно.
Сподеих без дори да се замислям, просто продължив да говоря.
Обърнах се изцяло към него, зарязвайки морето.
- Тук е хубаво, разбирам защо ти доставя удоволствие.

Нейтън само въздъхна, слушайки Йоан с една усмивка. Е да, наркотиците бяха хубави моменти, но само толкова.
- Като каза на наркотици, алкохол - кажи ми, фен ли си? Една сервитьорка предполагам хубаво пие след работа. - засмя се Нейт, като се сети, че в джоба му остана подаръкът на Серина за рожденния ден. Той го извади, като го отвори /беше черна широка кутийка/ и го погледна. Мда, щеше да го даде на Йоан. Не му трябваше това кулие и тези обеци.
- Хубав подарък беше. - промълви Флувър, като се усмихна и се обърна към Йоан, а след това и го предаде в ръцете.
- Пък и на теб ще ти седи по-добре. - каза Нейт, и се усмихна.

Поех кутийката , която ми подаде в ръце и понечих да я отворя, докато отговарях на въпроса му.
-И на двете съм фенка, но едното гледам да го огранича. А като се замисля откакто заживях тук не съм имала и възможността да се насладя на първото както съм свикнала.
Не познавам почти никои, като изключиш колегите..- направих пауза и отворих кутията.
Вгледах се в колието и обиците, погледнах него и отново вървах погледа си на съдържанието на кутията.
-..но те не са особенно добра компания.- довърших изречението си незнаейки какво да кажа. Не го разбирах защо ми го дава, познаваше ме от едва сигурно няма и половин час.
А ми даваше бижу! Прокарах пръст по една от обиците. Бяха хубави.
По дяволите, даваше ми ги, значи на него не му трябваха.
Затворих кутийката и я оставих до себе си, наведох се и го целунах. Нежна, кратка, мимолетна целувка след което се отдръпнах леко и му се ухилих.
- Благодаря. - казах и отново допрях устни до неговите за секунда.

- Надявам се да не целуваш всеки срещнат така. - промълви Нейтън, като се засмя и погледна отново към подаракът, който направи за .. друго момиче. И все пак остана доволен от финалния резултат, щом се хареса, пък и устните на Йоан също бяха невероятни, колкото и той да си го просеше сякаш.
Нейт се усмихна, като погледна Йоан и се замисли. А в същия момент излезе една интересна, подла усмивка. Тя го погледна леко неразбираемо, а в следващият момент той скръсти ръце и застана напулен.
- Ти каза, че ще поправиш грешката си. - каза Нейт, като направи онази муцунка, тип "о да, пъпи айс", a тя го погледна въпросително.
- Хъх? - изгледа леко тъпо тя.
- Къде ти е банският? Май не си поправи грешката. - възкликна той и повдигна една вежда.

Искрено се засмях.Наистина бях забравила за това.
Хванах крайщата на фанелката си и ги повдихнах нагоре. Изхлузих я през главата си и я метна леко при кутийката.Оставяйки по горнището от банските си и късито гащи.
-Така по-добре ли е? - казах и му се усмихнах.
- Малко, но има още какво да се желае. - отвърна Нейт.
- Ммм играта не е такава. - започнах да казвам аз и устните ми се извиха настрани в дяволита усмивка. - Дреха за дреха.

Нейт зяпаше как тя махаше фанелката си и я метна настрани. Той просто я гледаше, а тя си пооправи горнището на банският.
- Дреха за дреха. - каза с една дяволита усмивка Йоан, а той стоеше сякаш беше очуден, но никак бе се очудваше на думите на момичето.
- Така ли? Добре. - промълви Нейт, като съблече тениската си я метна някаде около него, преди да я смотае някаде.
- Нали знаеш, че морето е твърде близко до нас? - с една дяволита, подла усмивка се засмя, като се изправи рязко и я хвана за пред кръста и я метна на ромото си, слизайки бързо по скалите.

Усмивката ми се разшири дори повече когато Нейт се съгласи с условието й и съблече тениската си и я метна настрани.
След като захвърли тениската, на свой ред ми се ухили дяловолите и попита дали осъзнавам колко сме близо до водата. Щях да му отговоря, но той ме хвана през кръста и ме метна на рамото си без да имам възможността да обеля и дума.
Когато тръгна надолу по скалите, осъзнах какво правеше и започнах да се смея.

Кожата му беше станала ледена от водата и когато ме прегърна, моято откликна на студа и леко настръхна.
Въпреки това станах от пясъка, разкопчах единственото копче на късите си гащи , събух ги и ги хвърлих до Нейтън.
Ухилих му се и му обънах гръб правей една крачка към морето. Но като си спомниш студа лъшащ от кожата му, реших да взема пример от него. Затичах се през водата и гокато стана достатъчно дълкобо се гмурнах.
Когато отново подадох главата си над водата, избутах косата си назад и усетих как ме побиваха тръпки през тялото от студена вода.

Алекзандър предложи да отидат на плажа, а Дияна се съгласи. Разхождаха се известно време по плажната ивица, след което се качиха на скалите.
Вълните бяха големи, а водата сигурно леденостудена, понеже беше нощ. Лайтууд се умираше от желание да се гмурне и да плува. Знаеше, че е студено, но пък какво от това.
-Скоро ще дойде лятото и всички ще тичат към плажа.. - започна да говори той - Но пък, на мен не ми се чака до лятото.
След думите си той се усмихна, засили се и се гмурна в морето. Плуваше, след което излезе на повърхността. Погледна към Дияна, светлините от близките заведения осветяваха поне малко и той можеше да я види.
Алек отново се гмурна и заплува.

Алек плуваше в леденостудената вода. Побиха го тръпки, но въпреки всичко, колкото и странно да звучи, му беше приятно.
Когато се показа на повърхността, Дияна почти изпищя името му.
-Алек - каза тя - Не ти ли стана вече студено?
Изглеждаше разтревожена от нещо.
Лайтууд погледна с недоумение.
-Амии.. всъщност да.. Някакъв проблем ли има, Дияна? - попита той.

Алек се направи на замислен за момент, след което се усмихна накриво.
-Ее, добре.
Заплува към скалите, след което се покатери на тях и се озова до Дияна. Облече ризата си, която бе на земята. Нощта ставаше все по-студена, особено когато излезе от хладната вода.
-Предлагам да тръгваме. - каза Лайтууд. - Ако искаш може да те закарам у вас.
Това май беше лоша идея, като се има впредвид, че е пил.

-Беше слънчев ден, и ми се излизаше много но нямаше с кой затова реших да се разходя по скалите сама.До като вървях се чудех дали съм готова за нова връзка, защото скоро не съм имала връзка,сетих се за Вон, който беше един от тези за който съм се борила най-много, но стана така че се разделихме.От тогава съм имала все кратки връзки,най-дългата ми беше 1 седмица.Изведнъж чух някакъв силен шум и се събудих от транса в който бях,това беше един съвестен шофьор който ми изсвирка с клаксона на колата защото преминавах на червен светофар.Повървях още малко и стигнах скалите огледах се да видя някое познато лице и какво да видя Вон се беше излегнал на няколко метра от мен,беше без тениска (ах това тяло,изглеждаше страхотно) и се печеше на слънце.Извиках му,но той не ме чу, защото слушаше музика.Приближих се, свалих му едната слушалка и му прошепнах че се е запалил и той веднага скочи.