Дискотека "Starstruck"

"Нагъл кретен!" беше първата ми мисъл когато чух всичко което каза той.Всички "Звезди" ли бяха такива идиоти?!
- А може би скандалът е нужен..Може би все пак трябва да се научиш как да се държиш с една дама! - погледнах го ядосано за поведен път, но той продължаваше да ме гледа със своя надменно-нахален поглед и тогава вече ми кипна.
- Или може би ще е най-добре и за двама ни аз да се преместя по-далеч от теб.. - казах, взимайки си питието и сядайки по-настрани от него.Мразех някой да се прави на велик..И като беше известен какво?!Трябваше да му се изпълни всяко желание ли?!Нямаше да стане, не и при мен!
Изпих останалата част от мартинито си на екс и си поръчах ново като дори не го поглеждах.

Още малко и щеше да ми плисне питието в лицето си, но явно не се беше досетила и за това, ама по-добре! Огледах се отново и видях, че останалите се бяха обърнали и не ме гледаха, а това беше момента! Новия план веднага беше готов в ума ми.
Задържах се още 5 минути на същото място и веднага тръгнах към нея и отново седнах до нея, но този път гледах сериозно като започнах забързано да обяснявам.
- Добре... да забравим какво стана, направих го нарочно, защото такъв беше плана да те заговоря. Става ли поне да се направиш на добра? Виждаш ли ги онези тримата?
Обърнах се и ги посочих, след което върнах погледа си към очите й.
- Трябва да ги победя! Ако трябва.. ето на тази салфетка напиши някакви числа уж, че ми даваш номера си, колкото да ги залъжа поне. Така или иначе не съм такъв и нямаше да те изнудя за такова нещо от преди 5 минути, не съм чак такъв кретен, знам как да се държа с една жена. Но сега това ми е само молбата, моля те. Поне.. заради мен? - погледнах я с един доста мил поглед, очаквайки отговора й.

Когато отново се настани до мен бях готова вече да избухна без да ме интересува къде сме, а още по-малко кой е той и за какъв се мисли, но в следващия момент той започна да ми обяснява забързано защо се е държал така, а аз се засмях тихо.
Едвам си поемаше въздух от бързане и трябваше да му призная, че беше някак си...хмм...знам ли, сладък..?
- Е...въпроса е дали аз искам да ти помогна.. - засмях се - Да видим: съсипа ми роклята, държа се надменно и грубо и изобщо нямам причини да ти помагам за каквото и да било..нито го заслужаваш! - поех си дъх за повече драматизъм..това наистина ме забавляваше.. - Но какво пък, нищо не ми струва да ти помогна. - засмях се накрая.
Взех салфетката и написах някакъв номер на нея..
- Ето, готово..вече си победил - намигнах му с развеселено изражение.

Тя го направи, ох, благодаря ти Боже, че ме изслуша, защото наистина очаквах как всеки момент щеше да замахне с ръка и да ми удари един доста силен шамар. А и какво да се лъжем, наистина си го заслужих.
- О, нямаш си и най-малка идея колко съм ти благодарен за това! За това сега ще направя всичко!
Веднага грабнах салфетката и я прибрах в джоба на дънките си за по-реално. Може би й се струваше наистина глупаво това всичкото, но за мен някак си беше хем детинско, хем забавно, но и хем важно. Сбъркана работа си беше при мен.
- А отностно роклята, виж, наистина не исках. Няма да е проблем за мен да ти я платя. Колко искаш? Чакай, недей ми казва.
Започнах отново забързано да говоря, но на моменти сякаш бях леко притеснен.
- Толкова стигат ли?
Извадих от портфейла от джоба си точно 500 долара и ги подавах към ръцете й.
- А отностно държанието ми.. ще поработя над него.

Тъкмо дойдох в града. Беше толкова голям. Оставих куфарите си в хотелската стая, хванах такси и отидох до най-близикят клуб. Вътре беше пълно с хора. Обикновено не идвах на такива места, но исках да се напия и да се усмихна. Трагедията, която ме сполетя не биваше да ми пречи на животът. Седнах на една маса и си поръчах една голяма чаша с водка. След минути я получих. Хванах чашата и отпих, след което я оставих на масата и се облегнах. Какво ли щеше да стане тук? Надявах се да не съм дошла напразно тук. А и студентските години са едни от най-хубавите в животът. Хората танцуваха, а музиката беше много шумна. Исках да потанцувам, но нямаше да го направя, цащото бях сама. Не бих искала да изглеждам като идиот, нали?

П.П. Сори за краткият пост, но нямам муза хД

Неделя вечер, най доброто време за забавления. По приятно е в петък, но и неделята не е за изпускане. Въпреки че нищо не може да се сравни с вечерта петък срещу неделя. В точно тази вечер Крис имаше най добрите си постижения. Модел, актриса, певица, студентки ..
Точно в тази неделна вечер Кристофър нямаше никаква ползотворна работа за правене, и реши, че щом няма работа значи ще отиде в някое заведение и ще се напие до забрава.
Облече типичните за него дънки, старателно закопча копчетата на черната риза с дълъг ръкав и се наметна с коженото си яке.
Ник - шофьорът му го чакаше с лимузина пред имението му, и още щом Крис се качи в колата Ник потегли към центъра. Колата спря пред една от най - известните дискотеки в града.
Кристофър излезе от колата сякаш беше Аполон, излизащ от неговата колесница. Още на входа, охраната му отвори ВИП преградата и той влезе под проблясващите светкавици на папараците. Както и предполагаше в бара имаше прекалено много хора, болшинството пияни или надрусани.
Настани се на едно от кожените диванчета в тихия край на заведението.
Поръча си обичайното. Уиски с лед.. Сервитьорката, "поредната тъпа блондинка" - както обичаше Крис да ги нарича се забави с напитката му, но все пак я донесе.
Тогава, преглътвайки вкусната и тъй ароматна течност, Крис видя момиче което не се забавляваше съвсем близо до него.
- Искаш ли да седнеш при мен? - попита той пускайки чара си да срази момичето

- Искаш ли да седнеш при мен?-чух близо до себе си нечий глас.
Обърнах се рязко и видях един мъж. Доста привлекателен при това. Не се очудих, на такива места винаги някой непознат те заговоряше. Погледнах го в очите сякаш още обмислях какво да му кажа. Дали щеше да бъде правилно ако отида? Ами ако не отида и пропусна? В един момент се осъзнах. Аз не бях някое птиче на повикване, нали?
-Защо ти не дойдеш при мен?-обърнах се към него и направих лека самодоволна усмивка.
Хванах новата си чаша с голяма доза алкохол, огледах я подозрително. Сервитьорката ме гледаше странно, може би се беше изплюла вътре, но все пак я изпих на екс. Течността сякаш изгори гърлото ми. Направих гримаса с лице и я оставих на масата. Мъжът седна до мен. Сякаш не беше ясно, че ще го направи.
-Катерина, но все още не съм сигурна дали ми е приятно.-усмихнах се.

Глобален модератор: Не съм фен на кукловодството... Не е морално да контролираш героите на другите. Няма да те карам да си променяш поста, но се старай да не го правиш, става ли?

Нищо в блондината срещу Кристофър не можеше да привлече вниманието му, до момента в който тя незнайно как се сдоби с неописуем кураж, да откаже на поканата му и тя самата да го покани на нейната маса.
За някой може би беше забвано, за друг смешно, но Крис си мислеше че е направо жалко. Той самият със сигурност би приел покана ако него го канеше човек с такава известност и слава. Не можеше да си обясни защо това момиче не би желало да седне до него.
Той беше с перфектна прическа, въпреки че не беше направил абсолютно нищо за да й предаде тази форма, с прекрасен външен вид, беше известен и богат... Един от малкото известни актьори които остана в града си въпреки всичко.
Относно поканата... Крис доста се двоумеше но все пак реши бързо... Не можеше да се лиши от възможността да опознае такава дръзка особа като Катерина.
- Кристофър - скромно се представи той, поръчвайки си още едно питие на минаващата покрай тях сервитьорка.
Опитваше се да разчете физиономията й, но за жалост не успя напълно...
- Защо да не ви е приятно? - попита той.

-Защото знам какви са мъжете, които идват тук. Нищо лично, не се убиждай.-погледнах го за момент, а после отместих погледа си на питието си.
Кристофър изглеждаше доста самоуверен, сякаш можеше да има всичко. Пълна надувка. Знаех, че не е хубаво да преценям хората още като ги видя, но нямаше начин тези неща да не направят впечаление. Поисках още една чаша, днес не мислех да щадя тази невероятна течност, която придаваше смисъл на жалкият животец, който водехме. Очудващо, този така да се каже непонат, бе първият, на който проговарях. Не знам дори защо го направих. Послените случки ме направиха доста мистериозен и потаен човек. Не смеех да говоря, нито да се движа, но имаше нещо, което можеше да ме накара да правя всичко. Беше като хипнотизация-АЛКОХОЛЪТ. Сервитьорката донесе още една чаша. Опитах да я изпия и този път на екс, но спрях до петата глътка, защото вече чувствах как цялото ми тяло започва да гори.

Беше ми доста скучно и реших да зиляза мало от къщата . Облякох набързо една прилепнала , цикламена рокля и кожено яе . Сложих си лщбимите ми токчета на Christian Louboutin и бях готова . Грабнах чантата и ключовете за колата и тръгнах . Макар още да беше светло не знаех по - добро място за да се отпусна от няой клуб . Поръчах си водка и седнах на една от масите в дискотеката .

Влязох с гръм и трясък в дискотека , или поне ми се искаше. Вътре бе горещо , задушно и претъпкано. беше пълно с момичета танцувайки около момчета. А пък момчетата се правиха на големите работи и отблъскаха момичетата. Извъртях очи към бара и седнах на един въртящ се стол. Естествено не пропуснах да се завърта и цялата дискотека чу скърцането на стола.
- Една бира моля .. - провикнах се на барманката която след малко ми намигна - Тенк ю ..
Промърморих след като тя ми донесе питието. С крайчицето на окото си погледнах брюнетката до мен. Обърнах се към нея ..
- Здрасти - казах и' и се ухилих

Изведнъж до мен се настани един русокос красавец , който поръча бира .
- Здрасти - поздрави ме той
-Здравей !
Изпих водката и поръчах още една .
-Аз съм Тейлър ... удоволствието е изцяло ... твое - казах като се засмях . - А ти си ???

Чувстваше се напълно гол заради всички тези погледи. Бе обеден, че и момичетата насядали около него, също с толкова нестандартно облекло се чувстваха така. Всички погледи на минувачите бяха приковани към тях. Някои погледи бяха изпълнени с интерес, желание, а други с погнуса. Третият тип бяха основно отправени към Скай. Всички знаеха какви са, защо стоят така, какво чакат, какво има в черните сакове. Един доста дебел господин в лъскав костюм се спря пред групата и кимна към мъжът с лилавата риза в края на дивана. Името на по-слабият бе Франки. Той бързо протегна жилавата си ръка и издърпа момичето с черната права коса, която седеше до Скай. Тя бързо взе една от черните чанти и тръгна с дебелият мъж. Групата я проследи докато металиковият й клин не се скри от погледите им. Настана кратко мълчание. Не, не беше тягостно, просто нямаха какво да си кажат. Червенокосата до Скай, Електрик, изпуфтя, заигравайки се със стегнатата си до болка конска опашка.
- Скай, Електрик...Разходете се.- нареди Франк
Двамата не казаха нищо. Просто най-послужно се изправиха и тръгнаха на поход из тъмната претъпкана дискотека. Франк най-спокойно се тръшна на мястото до където преди малко стояха момичето и момчето разпервайки доволно ръце, за да могат заобикалящите го госпожици да се сгушат в него.
Скай се спря до едно от големите огледала, пред което се бе спряла Електрик преди да продължи по пътя си, и се огледа. Беше доволен от това, което вижда както винаги. Русата коса, като феерична завеса пред тъмните очи покрити със силен грим, твърде голямата сива блуза с къс ръкав, разкриваща едното му рамо, прилепналите черни дънки, същият цвят ботуши до под коляното и блестящите гривни на дясната му ръка. Продължи нататък към бара и се метна върху един от високите столове.
- Джо, дай едноооо...-изпищя
Мусколестият барман се ухили и побърза да му сипе едно уиски с много лед докато Скай сядаше най-спокойно върху барплота с гръб към него.
- Черпя...-каза Джо и остави чашата до него
- Като черпиш дай и едни фъстъци...- Скай изпъна глава назад, поемайки риска да се изтупа върху земята, за да погледне към барманът
Вгледа се в мъжът седящ на стола до неговият. Стори му се познат. Бързо скочи обратно на мястото си и изгледа кръвнишки тъмнокосото момче.
- Я виж ти...- изсъска Скай- Сред простолюдието имало знаменитости.

Ето че се намираше в някаква дискотека. Боже, това семейство го подлудяваше. Мразеше такива места. А това тук...Всичките светлини преплитащи се в кошмарен танц, задушаващият пушек, гъделичкащ гърлото му, проправящ си път към дробовете и бучащата право в ушите му музика. Това място просто не бе за него. Но ето че бе станал свидетел на поредният скандал. Оставаше му още месец в тази къща, а просто не можеше да мине и ден без да се скарат. Този път досадната му малка сестра бе в епицентърът на събитията.Имаше някаква нужда от "освобождение" - никога преди не го бе изпитвал,затова без второ мислене тръгна към бара.Седна на едно от сепаретата и си поръча скоч.Докато чакаше поръчката си се огледа и забеляза,че момчето седящо до него говореше нещо...заслуша се...и беше уверен,че е по негов адрес,но е толкова изнервен и просто не му се занимаваше,затова само го погледна злобно и измънка нещо под носа си...
- Не те харесвам. Ама хич... -той се обърна към мен.Първоначално се смутих и ми стана кофти,но след като се замислих за какво ми е мнението на някой,който дори не познавам спря да ми пука.
-Защо ? - все пак реших да го попитам.

Смехът на Скай се разнесе бавно и доста злобно. Джо пробва да му намекне да спре с доста суров поглед, но той не го послуша. Може би всички в този бар знаеха какво ще последва. Мразеше Ерик Феърчайлд. Мразеше всички от това семейство. Не струваха и пукната стотинка, особенно този. Бе лигльо. Лигльото на цял Холивуд.
- Защо?- продължи да се смее- Не струваш. Актьорската ти игра е ужасна. Котката ми играе по-добре умряла. Научил си някакъв тъп корейски, върна се в тъпата Южна Корея и записа тъпо албумче, което уби ушите ми. Не струваш и като певец. Котката ми отново е по-добра от теб....когато се е задавила с косми.
Отпи от уискито си. Не можеше да повярва колко хладно го казваше. Вярваше, че ако го види някъде би го пребил, но всъщност...не му се искаше да го бие. Бе го гнус. Точно така. Не можеше да понесе този идиот. Но преди това щеше да си му каже всичко.
- Също така...- продължи, а от края на барплота се чу дрънчене на чаши, което бе знак веднага да млъкне- Си лигльо. Получаваш всичко, което поискаш само с едно размахване на пръсчето си. Някога чувал ли си думата " не "? А използвал ли си думата " моля "...?
Дразнеше го хландокръвието на актьорът. Как всякаш изобщо не му пукаше какво му говореше, всякаш Скай изобщо не бе там. Искаше реакция повече от всичко. Да му скочи на бой или да се зяде. Нямаше значение. Това го дразнеше твърде много.
- Знаеш ли какво, Ерик, драги...- нахалстваше- Аз и ти си приличаме. Да, така е. При това много. И на двамата ни плащат, за да забавляваме, за да правим шоу, за да доставяме удоволствие. Само, че... ти си по-зле и от мен. Аз поне съм себе си, а ти си някой друг. Което те прави боклук.

Бях изумен от държанието му...толкова злоба и толкова омраза- с какво ги заслужих и какво направих ?! Чакай...защо ми пука...
-Какво работиш казваш ? -погледнах го и вдигнах вежди. - Малко не хващам намеци.
-Не се сещаш ? ... Ти сериозно ли ?! Продавам любов... - Това вече не го очаквах,бях в транс няколко минути,но пронизващия смях на бармана ме изкара от него.Зяпах момчето до мен с чене паднало до земята.
-Жиголо...мъжка проститутка...- той продължаваше да се опитва да ми обясни,като поглеждаше в очите ми за някаква реакция или извинение на реакция...изкашлях се.
-А-а...Я-ясно..
Почувствах се внезапно смутен от тази информация за русото момче. А същевременно и доста глупаво заради погледите и на двамата. Всякаш бях някое малко дете, което не схваща нищо и по цял ден гледа детски. Не бе така... не гледах детски. Не исках да мисля повече по въпросът за професията, ако изобщо може да се нарече така, на непознатият. Не си представях що за човек трябва да си за да продадеш тялото си по този начин...що за човек трябва да си за да купиш тялото на някой по този начин. Лош... Лош звучеше твърде добре в този момент. Бързо отпих от чашата си за да отместя всички мисли от главата си.

Пхах, боже какъв идиот. Този Ерик изглеждаше много по-здухан от филмите си. Там бе супер готин таен агент, който сваляше жените с едно смигване, а тук не можеше да зацепи едно тъпо простутоиране тридесет минути.
Скай пробва да сдържа смехът си, а Джо продължаваше да го гледа мръсно.
Не можеше да се отърве от тъпите въпроси по адрес на Ерик. Дали беше девствен? Май така даваше вид, но не му се струваше. Имаше твърде много безмозъчни фенки, за да е девствен. Просто е доста заспал..и тъп. Да, това беше.
Но Скай внаги познаваше хората. Можеше да каже какъв му е проблемът на този. Бе сигурен, че мама и тате го мислеха за добро момченце, момченце, чиято по-малка сестра е много по-палава и буйна. А това бе срам за всички мъже. А нещо в което Скай бе добър бе е да измъква ползата от проблемите на хората. И винаги успяваше.
- Къде са ми фъстъците?- попита
Краката му се качиха върху стола, а след това, докато се просягаше през бара, върху него останаха само колената му. Джо се спря объркано, докато почистваше една висока чаша и го погледна объркано. Гривните на Скай издрънчаха докато набиваше фъстъци все още полегнал върху барплота.
- Скай, какво правиш?- попита барманът
- Нищо...
- Не изглежда така.
- Ям фъстъци.
- Не изглежда така.
- Ух, ужасен си...-измрънка и отново седна нормално на столът си- Какво намекваш?...- не изчака отговор- Имаш клиенти. Занимавай се с тях.
Гривните издрънчаха към другият край на бара в който стояха цветнокожо момиче и високо момче.
- Там..Ерик...- пробва да не избълва думата " идиот " докато водише " бизнес " преговори
Ръката му се плъзна най-нахално по вътрешната част на бедрото на Ерик. Идваше му да се самоубие, но какво да прави...така си изкарваше хлябът.
- Бил ли си друг път с мъж?- попита в същият нахален дух, а ръката му продължаваше да стои толкова опасно близо

Дженсън Екълс написа:: Тя го направи, ох, благодаря ти Боже, че ме изслуша, защото наистина очаквах как всеки момент щеше да замахне с ръка и да ми удари един доста силен шамар. А и какво да се лъжем, наистина си го заслужих.
- О, нямаш си и най-малка идея колко съм ти благодарен за това! За това сега ще направя всичко!
Веднага грабнах салфетката и я прибрах в джоба на дънките си за по-реално. Може би й се струваше наистина глупаво това всичкото, но за мен някак си беше хем детинско, хем забавно, но и хем важно. Сбъркана работа си беше при мен.
- А отностно роклята, виж, наистина не исках. Няма да е проблем за мен да ти я платя. Колко искаш? Чакай, недей ми казва.
Започнах отново забързано да говоря, но на моменти сякаш бях леко притеснен.
- Толкова стигат ли?
Извадих от портфейла от джоба си точно 500 долара и ги подавах към ръцете й.
- А отностно държанието ми.. ще поработя над него.

- Аа, не, не, не!Не мисли, че ще ти приема парите!Имам някаква гордост все пак..
Засмях се и бутнах ръката му.Рядко приемах почерпки от мъжете, а още по-малко да приема толкова много пари.Падах си от самостоятелните, независими жени.Нямах против да има мъж до мен, който да ме подкрепя, но сякаш когато мъжът беше непознат и ме черпеше или ми даваше нещо..след това се чувствах длъжна към него.Чувството не беше особено приятно.
- Аз май.. ще трябва скоро да тръгвам, защото е доста неприятно да съм в тази рокля сега.. А ти вече си спечели баса, така че едва ли ще съм ти нужна още.
Усмихнах му се и отпих още една глътка от мартинито, но сякаш не бързах да тръгвам още.. нещо ме задържаше?Но, разбира се, отказвах да призная, че нещото беше човека до мен!

- Но аз настоявам! Това, че приемаш от мен парите не значи, че си курва ако така излиза! Сериозно!
Гледах я с изцъкнали очи, а погледа ми беше повече от сериозен. Държах да платя за роклята й, която не ми се струваше евтина, а и точно рокля.. те бяха от най-скъпите. Дори костюмите ни не струваха толкова скъпо колкото един плат с две призрамки.
- Сега ли? Но аз тъкмо се запознах с особата ти.
Направих кучешка физиономия, а погледа ми беше един миличък. Нямаше да пропусна да прекарам вечерта с русата мадама. Която се оказа да бъде толкова секси, че дори и мила.
- Дай ми да те почерпя, става ли? Така и така сме на вън, няма за къде да бързаме, а и едва ли ти се прибира, прав ли съм? Разбира се, че съм прав, а с дама като теб няма да се откажа. Хем от благодарност, хем, че изглеждаше ужасно красиво.
- Роклята никой не я вижда, дори не си личи, че е оцапана! Ей сега ще минем през някой магазин, ще я сменим набързо като махнем етикета и ще сложим оцапаната там и никой няма да разбере!