Домът на Блеър

Когато Блеър каза на Артър да намали естествено той не я послуша и вместо това направи точно обратното, ускори. Погледнах го рязко, а след това погледа ми се върна към Блеър, която за пореден път днес успя да привлече вниманието ми и беше точно тази Блеър, която исках...
- Не е учтиво да противоречим на девойките Артър, сериозно ще преусмися повишаването ти! - казах, като не откъснах поглед от брюнетката пред мен. Едната ми ръка обви талията и' а другата отново взе бутилката с алкохол, която ми бе отнета преди минути. Допих съдържанието в нея на екс, което беше малко по малко от половината бутилка, след което я оставих върху мини бара и отново погледнах към Блеър. Усещах как вече едвам фокусирам върху нея, и как силуета и' ми се разминаваше, но това нямаше да попречи ни най - малко на действията ми. Можех да съм пиян като прасе, но това никога не ми беше пречило в нищо, макар че определено не ми и помагаше с шамарите, които отнасях при всяко такова напиване като това сега, но те не ми пречеха по простата причина, че бях прекалено пиян, за да ги усетя.
Лицето ми се приближи бавно към нейното, като бяха само на милиметри едно от друго, но не определено не мислех да правя нещо сега.
- Внимавай Уолдорф, знам твоите "триумфни" завръщания и ако си мислиш, че ще ми погаждаш номера по - добре внимавай, защото определено знам как да си връщам. - намигнах и', след което се отдръпнах и се облегнах на кожената седалка, като миг по - късно усетих как колата спря.
- Сега пък какво!? Не ти плащам, за да спираш на всяка пресечка за Бога! - казах остро на Артър.
- Пристигнахме господине! - каза той, а аз повдигнах вежда. Явно наистина бях пиян, щом тридесет минути път ми се сториха като най - много пет.
Британецът излезе от колата и отвори вратата на лимузината, като Уолдорф излезе от нея, а след това и аз я последвах.

Дам, най - вероятно приличах на някоя пияна отрепка, което не се отдалечаваше много от истината, но всъщност макар, че контрола над тялото ми беше леко...хмм почти невъзможен и залитах като някакъв добитък, мислите ми бяха съвсем ясни, или поне ясни, за пиян човек. Усетих, че вече бяхме в къщата, а аз умело продължавах да игнорирам всяка дума излизаща от устните на Блеър, всъщност не си правех изобщо труда да я слушам, от една страна, защото определено не мислех да си развалям перфектното настроение, а от друга защото гледката която тя откриваше определено избиваше всички чисти и разумни помисли от главата ми и ги заменяше с мръсни фантазии. Само след минута ходене, усетих меката материя на дивана под себе си и очите ми отново се настаниха върху Блеър, която се настани точно до мен. Естествено погледа ми веднага стрелна към бедрата и' които бяха открити и ги покриваше само тънкия жартиер. Определено това не беше без да иска, но нямах нищо против и да определено вече бях сигурен, че иска нещо и че ще прави поредният номер, но честно казано това не ме късаеше в момента, всъщност въобще не ме интересуваше. Можех да мисля само върху мръсните фантазии, които се заформяха в съзнанието ми и в които Блеър имаше главната роля.
Скъсих разстоянието помежду ни, като ръката ми плъзна по външната част на бедрото и', а устните ми се доближиха до нейните оставайки на има - няма милиметър от нейните, усещах как я държа в напрежение и как дъхът ми гъделичкаше устните и', а алкохолният вкус, който бе в устата ми, и тя можеше да го усети.
Вместо да я целуна обаче, устните ми се спуснаха към врата и' целувайки го нежно, след което се отдръпнах.
- Мисля, че трябва да се проявиш като добра домакиня и да предложиш нещо за пиене на своят гост!? Но всъщност не си прави труда и сам знам къде държите качественият алкохол! - намигнах и' и най - нахално станах от дивана, насочвайки се към една етежерка върху която стоеше някаква отлежала бутилка вино, може би 1980-та, достатъчно старо. Сто процента беше предвидено за някоя от техните жалки ежеседмични сбирки, но нямах намерение да държа толкова хубаво вино, неопитано от специалист в област алкохол и вина.
Отворих го и отпих директно от бутилката, след което се върнах отново на дивана и погледнах брюнетката с онзи странен и проницателен поглед, но същевременно празен и безизразен, който хвърлях, когато ненавиждах някого, но при Блеър ситуацията беше по - различна и вместо негативни чувства имаше някакви позитивни, положително, които аз умело се стараех да превърна в омраза, за да може старият Чък Бас, отново да се завърне.

Блеър да се държи толкова мило?! С мен? Определено имаше нещо странично и определено кроеше нещо, а щом го забелязвах в пияно състояние, представете си, колко "добре" се прикриваше. Нямаше да е зле, ако към всичките тези любезности беше добавила и обичайното "Бас ти си свиня", поне така щеше да изглежда по - реално и правдоподобно. А сега, о да тя определено беше намислила нещо срещу мен, но честно казано не ми пукаше особено, имах козове срещу нея. Като например видео записа от Виктрола, на който Клюкарката би се зарадвала много. А майката на Блеър, още повече. Сигурно това, че дъщеря и' се е изявила като елитна стриптизьорка би повлияло доста отрицателно на ренумето и', а имаше едно запомнящо се нещо за Блеър, тя се влияеше от мнението на малка си.
Станах рязко от канапето и се обърнах към нея, а погледа ми бе някак озлобен и определено думите които предстояха да излязат от устните и' нямаше да променят мнението ми.
- Стига Блеър, сваляй картите на масата! Каква игра играеш? Може би ако първо ме беше запознала с правилата щеше да е по - честно не мислиш ли? - казах рязко и с някакъв леден тон, а злобата в погледа ми просто нарастваше. На лицето и' се изписа някаква объркана физиономия и аз се изсмях на жалкия и' опит за заблуда.
- Стига Уолдорф. Ти ми казваш "Бас ти си свиня!" на всеки пет минути, точно като по часовник, а през тези пет минути задължително ме обиждаш още няколко пъти. За напред ако играеш игрички, гледай поне да усвоиш по - добре блъфа. - намигнах и', след което някакъв ироничен смях се процеди през зъбите ми. Това, че алкохола все още влияеше на съзнанието ми, някак си смекчаваше цялата злоба в момента, ако бях трезвен...е сигурно нямаше да кажа всичко, ами просто щях да продължа играта съсипвайки Блеър, но явно днес бе щастливият и' ден.

Буквално и' се изсмях в лицето и макар знаейки, че наистина изпитвах някакви чувства никога нямаше да и' го призная. И по - важното, никога нямаше да загубя играта, особено от нея. А и определено щях да измъкна тези думи от устните и', каквото и да се наложеше да направя.
Когато се качи по стълбите, аз просто я последвах. Това определено нямаше да и' е приятно, но честно казано, въобще не ме беше грижа. Влязох в стаята и', а тя стоеше седнала, пред тоалетката в стаята и', взирайки се в образа си в огледалото.
- Да изпитвам чувства към теб? Блеър, а аз си мислех, че аз съм пиян! Ти си... полудяла. Липсата ти да пробудиш у някого любов, действа и при мен да знаеш и нуждата ти от нея...няма да ти я осигуря аз! - казах и' грубо и с леден тон, но в следващият момент се насочих към нея, като ръката ми грубо я хвана за лакътя, за да я изправи и след това устните ми се впиха в нейните. О да щях да си изпрося тези две думички от нея, дори и ако трябваше да не излизаме от стаята и', което пък би било доста приятно, само ако алкохолът също се пренесеше тук де.
- Ами ти Блеър, знам че искаш да го кажеш... - прошепнах нежно в ухото и', като дъха ми погъделичка кожата и' лекичко, а след това устните ми се спуснаха към врата и шията и', слизайки до рамото. Отново прокарах ръка по външната част на бедрото и', но този път всичките ми движения бяха по - нежни и внимателни.

Подсмихнах се леко, като опитах да се стърпя до отвърна на поредната нападка, макар че определено от вътре ме изгаряше да го направя, но ако исках да получа тези думи трябваше да съм.."миличък"?!
- Аз не искам никой да ме обича Блеър, нямам нужда някой да го прави. - прошепнах леко в ухото и', като дъха ми нежно погъделичка кожата и', а устните ми се спуснаха отново към врата и'.
- Но въпреки това, ти Блеър Уолдорф не ме мразиш. Иначе нямаше да обявиш старт на тази игра! - отново и' прошепнах в ухото, като застанах зад нея, а ръцете ми обвиха талията и'.
- Време е да тръгваш,Чък. - каза тя, а аз най - нагло се подсмихнах, след което се дръпнах назад и се отправих към вратата. Естествено най - малкото, което ми минаваше през главата бе да си тръгна. Нямаше да го направя, просто исках да видя реакцията на Уолдорф, исках да знам че поне имаше смисъл да играя тази игра с нея.
- А ти казваше, че аз отблъсквам хората, които ги е грижа за мен. Май нещата се обърнаха Уолдорф. Искаше да получиш онова "Обичам те", но вече не се знае дали все още ще е истинско ако го изрека! - намигнах и' и ръката ми тръпна към дръжката на вратата, като я натиснах и излязох от стаята, без да поглеждам към Блеър, знаех че ще ме последва, бях убеден за това просто тръгнах с бавна, но решителна стъпка надолу, а когато стигнах първият етаж, най - спокойно се настаних на канапето, взимайки онази бутилка вино и отпивайки почти половината течност в нея, като преглътнах тежко и само миг по - късно от горния етаж се чу едно силно и пискливо "Доротаа", което предизвика една доволна усмивка от моя страна, а когато прислужницата мина покрай мен я изгледах рязко.
- Дорота, Блеър няма нужда да разбира че все още съм тук, както емиграционните няма нужда да разбират за теб. Нали!? - казах и' най - спокойно, а жената ме погледна строго и злобно, но бях сигурен,че няма да обели и думичка.
Естествено когато Блеър ме видеше щеше да и' стане...неловко!? Но и определено щеше да се ядоса, което не беше чак толкова зле в края на краищата.

- Бас, къде си?! - чух вика на брюнетката, която слизаше по стълбите и едно задоволство се изписа на лицето ми. Облегнах се на канапето и леката и перверзна усмивка се появи на устните ми, а погледа ми не се отдели от Уолдорф.
- Какво правиш още тук, Чък? - попита тя, заставайки срещу мен, а аз просто се засмях при вида и', не беше чак толкова ядосана на колкото се правеше, даже бас ловях, че беше доволна че все още не си бях тръгнал, ами просто я чаках.
- Просто засичах колко време ще отнеме докато си признаеш, че ти липсвам и започнеш да ме търсиш и за твоя жалост Блеър доста се забави, сега няма да има награда. А сякаш онези две думи и осем букви се напираха да излязат от устата ми... - подразних я, като след това направих отегчителна физиономия и допих виното в бутилката на екс, понеже усещах, че действието на алкохола намаляваше върху мен или пък се усилваше, симптомите не бяха съвсем ясни или поне аз в момента не бях способен да мисля за тях, защото първо имах много по - важни неща на главата от това - като например да дразня Блеър, а и второ, просто бях неспособен да се фокусирам върху някоя своя мисъл за повече от пет секунди. След това мислите просто изчезваха от главата ми, но също така и я изпълваха стотици нови.
- Но като се замисля има и утешителни награда, определено тя ще ти хареса повече.. - казах поглеждайки към малкото парче плат, което бе обвило съвършеното и' тяло. - Между другото изглеждаш много добре с тази нощничка, но знаеш ли как ще изглеждаш по - добре... - прошепнах в ухото и', след като се изправих и бях на милиметри от нея, а ръката ми плъзна към бедрото и' повдигайки леко плата нагоре.
-...Без нея... - казах със самодоволна усмивка и прокарах нежно пръсти по външната част на бедрото и', а другата ми ръка обвиха талията и'.

Усетих тежаста на токчето и' върху крака си и естествено некоординираните ми движения породени от опияненото ми от алкохола съзнание ме докараха отново върху меката материя на дивана, но вместо да се ядосам просто се облегнах на гледката пред мен. Имах чувството че ако можех да фокусирам и погледа ми да се задържа на едно място повече от десет секунди в този момент, можех да я гледам така...дооста дълго време.
- Хмм...да права си. Ти си много разумна и здравомислеща...няма да допуснеш тази грешка ОТНОВО! Всъщност случката в лимузината доказва колко си ... кхъм...наистина разумна и т.н. ами случката във Виктрола... о да ако искаш даже мога да накарам Артър да донесе касетата със записа, за да я гледаме...отново и отново. Аз нямам против! - намигнах и', като в думите ми се долавяше нотка на заядливост и също така определено и' намеквах нещо. Всъщност не мислех наистина дори да пазя касетите, мислех да ги унищожа, но беше толкова забавно да шантажирам и използвам Блеър. А изражението на лицето и', след това намек...господи беше божествено. Беше като за снимка, че да мога да си припомням времената в които Уолдорф се проявяваше като слабото и беззащитно звено.
- Сега би ли ме оставил да се наспя на спокойствие? - попита тя повдигайки вежди и и поглеждайки ме настоятелно, а аз отново просто реших да и' се подиграя. Станах от дивана и я заобиколих.
- Да, но естествено ако ти се спи на дивана! - намигнах и' и видях недоумението в изражението и' при поредния опит да фокусирам, но вместо да и' кажа нещо повече най - нахално се заизкачвах по стълбите отправяйки се към нейната стая.
- Всъщност не бих отказал и компания, но ако ти не си свободна, просто набери някоя от компаньонките ми, има ги на бързо набиране в телефона. - намигнах и' и само секунди по - късно бях в стаята и', очаквайки поредната бурна реакция, от която не ме беше грижа, понеже бях пиян. Имах оправдание и за държанието си и за това, че не обръщах внимание на злобните и' коментарчета и бях напълно сигурен, че утре щяхме да сме отново Чък и Блеър, приятели които се съюзяват срещу съсипването на някой новак или сладко отмъщение, към някой прекрачил "законите и правилата поставени от нас".