Crank it up night club

Облякох се и слязох по стълбите Джееймс беше долу.Усмихнах му се и си сложих маската.Знаех,че не му се ходи,но се налагаше бяхме обещали.
-Е айде тръгваме.-казах и го целуунах леко.Качихме се в лимузината.След няколко минути бяхме пред клуба.Все още не беше препълнен,което беше хубаво.Видях,че хората са малко и успях да разпозная Фелисити зад една черна маска.Хванах Джеймс под ръка и се запътихме към нея.
-Прекрасно парти Фел.-казах и я прегърнах...

Докато чаках Джесика вече бях обмислив всички вариянти да не ходя на бала , но когато я видях да слиза по стълбите онемях .. избих си всяка мисъл да я изоставя .. и да избягам в някой бар ... тя носеше синя дълга рокля и черна маска .. която закриваше красивото и лице... Целуна ме и ме затегли към лимозината .. Стигнахме на партито , все още нямаше много хора и се радвах че никой не познавам . Докато се оглеждах , Джес ме затегли в някъква посока ... дори незнаех на къде вървим .. докато не застанахме пред няква маскирана жена .. чух Джес .. да казва " прекрасно парти Фел" след което я прегърна .. разбрах че това е Фелисити ... не бих я познал ... заогледах се и потърсих някое място където можем да седнем ..

Виктор се промъкна в клуба, кажи речи, почти незабелязано..Облеклото му винаги можеше и да е по-официално или поне-специално..Можеше да добави и сако към почти официалния панталон и ризата, но това щеше да убие бунтарския му стил, който Вик не можеше просто така да захвърли заради някакъв си бал..Иначе, как щеше да остане оригинален?Ако беше сложил и сако, щеше да е идентичен и еднакъв с останалите мъже и щеше да бъде някак незабележим, факт, който не го устройваше..Той винаги трябваше да е различен по свой си начин..Може би затова беше цялата тази история със сводничеството и затвора..Въпреки че можеше да свири и от него би излязъл страхотен музикант, Виктор се отказа от това..Нямаше шанс да тръгне по пътя на брат си, и половината си рода, към славата и прожекторите на червения килим..Така щеше да е обикновен като всички останали..
Сложил венецианската си маска, която всъщност принадлежеше на един доста карнавален костюм, който Виктор не можа да не опропасти заради едната маска, но не му се ходеше окичен като пират,Отказа се да слага и много претруфената шапка и така се оказа единствено с доминото, се облегна на една от стените, загледан в множеството..Сякаш, сякаш очакваше да види някой или поне да си хареса дама..Да намери своята прекрасна незнайна дама..

П.П.:Извинявам се, че обърках реда

Облякох набързо черната рокля, която бях купила отдавна, но не я бях ползвала досега. Сложих си маската и съжалих, че я взех с такова голямо перо - само ми пречеше. Слязох и се качих в колата, която ме чакаше. Стигнах бързо до клуба и влязох. Не можех да разпозная почти никой, заради маските, и реших да посетя бара. Поръчах си едно мартини и погледнах момичето до себе си. Стори ми се познато. Изведнъж се сетих - Елизабет, момичето, което днес беше с братовчед ми. Носеше дълга, красива рокля с финна бродерия и невероятна сребриста маска.
- Здравей - усмихнах й се. - Къде е Крис?

Виктор се огледа по-обстойно и понеже явно така нищо нямаше да си хареса, а на "пазара" се гледаше от близо, затова тряваше да се смеси с тази тълпа, мамка му.Най-добрия начин бешее..алкохол, разбира се!Че кой друг начин?С няколко по-големички крачки стигна до бара и се облегна на ръце детински, както правеше по принцип..
-Водка, барман-провикна се и му се усмихна, не че много щеше да си проличи от тази маска..
Ох как го дразнеше и му идеше да я свали още сега, но така щеше да развали ефекта на цялата сбирщина и наистина нямаше да има смисъл от покупката, която бе направил..Представяте ли си?Кой нормален ще купи цял маскараде костюм само заради маската?Аз мога да ви кажа, Вики разбира се!Само той бе способен на такава идиотщина и го доказа с безмислената си постъпка..
Извърна се настрани и понеже нали обичаше да преценява по външния вид, очичките му веднага се лепнаха върху две жени..И главно върху тази, която имаше безбожно голямо перо на маската си..Не й ли влизаше в очите?Не й ли пречеше...Явно не много..Като един голям джентълмен, какъвто всъщност не беше, Виктор помаха едва ли не сдържано на незнайницата..

След случката в бара реших да отида на онова място...Crank it up. Вече си бях купила роклята, заедно с огромната маска. Въздъхнах и се облякох. Както и предположих, маската ми беше малко по-голяма, но щях да го преживея. Слязох и видях шофьорът ми да ме чака до колата. Разсеяно казах адреса и влязох вътре.
Когато пристигнах, мястото беше започнало да се пълни. Но заради маските не успях да разпозная никой, затова тръгнах към бара. Там седеше едно момиче, но не бях сигурна дали я познавам затова просто поръчах една текила и седнах близо до бармана...

Сестра ми се усмихна и отиде да пийне едно,разбираемо.Бях сигурна,че в мислите си упреква Джеймс за нещо и се засмях.
-Скъпии как си?-попитах и се завъртях около него с цел да го подразня.Разбирасе беше невъзможно той просто искаше да седне и да не мръдне до края на вечерта е нямаше как това да се случи.
-Айде дее нека правим нещо интересно пълно е с хора!!-казах и го целунах по устните бавно след което целувката се задълбочи.Прегърнах го за миг и го пуснах като го задърпах към барът за някое питие...

Продължавах да се оглеждам за място на което мога да седна и да пийна нещо.Видях сестрата на Джес .. която отиваше на някъде... тя не ми бе много приятна ... докато си отместя погледа ... Джес вече ме питаше .. разни въпроси .. веднага почнах да и отговарям с расеян поглед...
-Перфе съм - и отговорих ...
-Айде дее нека правим нещо интересно пълно е с хора!! - Джес допълни .. след което ме целуна ... Това веднага ми подсказа че можем да направим много неща ..
-Добре ... нека първо седнем и пийнем нещо - и отговорих за да я подразня .. и тайно се надявах тя да даде някоя мръсна идея ... на която сигурно щях да се съглася!

Рейчъл Спаркс написа:

Облякох набързо черната рокля, която бях купила отдавна, но не я бях ползвала досега. Сложих си маската и съжалих, че я взех с такова голямо перо - само ми пречеше. Слязох и се качих в колата, която ме чакаше. Стигнах бързо до клуба и влязох. Не можех да разпозная почти никой, заради маските, и реших да посетя бара. Поръчах си едно мартини и погледнах момичето до себе си. Стори ми се познато. Изведнъж се сетих - Елизабет, момичето, което днес беше с братовчед ми. Носеше дълга, красива рокля с финна бродерия и невероятна сребриста маска.
- Здравей - усмихнах й се. - Къде е Крис?

Докато седях на бара.Едно момиче дойде до мен.Беше Рейчъл.Радвах се да я видя.Поне щях да бъда с нкой приятен.Стана ми гадно за онова дето и казах като бях със Серина.Бях пияна.Сега единствено исках само да излея питието си на Крис за дето го няма.Тя ме попита :
- Здравей
-Здрасти-усмихнах и се и я прегърнах.
-Излгеждаш страхотно.Рокличката е страхотна.
Естествено дойде въпроса за Крис.
-Къде е Крис?
Само като чух това име стиснах силно чашата и тя се счупи.
-Няма го.Иде ми да се разплача.А тази маска ми пречи.
Махнах я и сълзите почнаха да се стичат.
-Рейчъл моляте ела с мен в тоалетната да се оправя-исмолих и се.

При въпроса ми Лиз свали маската си и се разплака. Стана ми гадно, че отворих темета.
- Рейчъл моля те ела с мен в тоалетната да се оправя - помоли ме Лиз и аз веднага се съгласих.
Отидохме в дамската. Беше празна, което бе добре дошло за мен. Облегнах се на стената и погледнах Лиз, която си оправяше грима.
- Сигурна ли си, че си добре? - попитах я.

Виктор не се отказваше толкова лесно..Беше му в кръвта да се бори за това, което си е харесал и сега щеше да се бори за вниманието на същото това..Знаеше как да бъде тайнствен, как да бъде интересен и как да задържи нечие внимание..Изпи съдържанието на чашата си бавно, давайки време на жената с перото да отиде в тоалетната и да откъсне за малко вниманието си от него, ако въобще го бе видяла, но бе малко трудно да не го забележиш какъв идиот е, ама аз нали съм пристрастена към своя герой Виктор, няма да го плюя много, много..
Две-три минути по-късно се оказа в коридора, който разделяше вратите на мъжката и женската тоалетна..Бе проследил дамата си с поглед до това място..Съмняваше се да е отишла в мъжката тоалетна заедно с другата жена...По-вероятно бе да си хлипат в женската.И се оказа прав за хлипането, което беше най-очудващото..Отвори вратата тихо, която водеше към помещението с вратичките на отделните кабинки и мивките, вмъкна се почти незабелязано за останалите в клуба..Тихо се завъртя на пръсти и затвори след себе си.Обърна се и пусна една лека усмивка на жените, впивайки поглед в маската с перото, която закриваше половината красиво лице..Поклони се леко и галантно, както би направил мъж в ренесансовите векове, показвайки открития си интерес към нея..

Бях се облякла доста предизвикателно,но това не беше проблем за мен..Влязох въре и забелязах,че всички са с официални дрехи не разголени и малко се смутих..Взех си едно питие и плахо сегнах..Започнах да се оглеждам,защото се чувствах..някак..хмм странно..Седях и наблюдвах просто започваше наистина много скучно и ако продължаваше щях да си отида..мразя скуката

Явно нямаше да се случи кой знае какво тази вечер... Въздъхнах и поръчах едно мартини. От опит знаех, че поне с него щеше да ми е интересно...Чудех се какво ли е станало с Лизи, дали щеше да дойде..поне заради онзи...Крис. Наблизо седна още едно момиче и доколкото успях да забележа, беше смутена заради нещо...

Излязох от тоалетната.Обаче Рейчъл остана с Вик.Щеше да стане нещо.Компанията му ми беше толковеа неприятна.Сложих си маската и отидох на бара.Там видях Вив.
-Здрасти,Вив.Радвам се да тев видя и я гушнах.
-Изгеждап страхотно.-усмихнах и се.
Поръчах си едно питие и седнах до нея.

След като се бях прибрал по нощите (или по скоро в 4 сутринта ) след тежката вечер в Cavalli club нямах време да си отпочина. Прибрах се в хотелската стая, проснах се на кревата и съм заспал толкова дълбоко, че когато в 6 вечерта камериерката дойде да почисти стаята ме сабуди с ритници (метафора бе хора, не ме рита чак толкова много, сдобих се само с няколко дребни синки). След като едвам се надигнах от пода, се огледах в огледалото, и останових че имам тъмни кръгове под очите... В пристъп на паника почнах да търся къде съм забутал кутията с гримовете. Просто бе невъзможно известа кино звезда като мен да излезе в този вид навън. Слава Богу намерих ги затрупани под купа дрехи на пода. Сложих малко пудра и коректор, и нещатата си дойдоха на мястото. Облякох един от костюмите който бях взел от химическото преди няколко дена и за моя радост, сценичните костюми също бяха при мен, та можах да свия една маска от там (не че съм джепчия като Вики, но все пак аз щях да ги нося така или иначе). Навлякох всичко, завързах маската и отидох да хвърля последен поглед върху себе си. Изглеждах перфектно. Излязох навън и за втори път извадих късмет. Шофьора ми, ме чакаше от другата страна на улицата. Пресякох улицата и се запътих към Ник. Той ме позна веднага и започна с конското:
- Господин Рандал, имахте проба на костюми преди 3 часа. Ужасно закъсняхте... - отсече той и свъси вежди.
- Знам, знам - безцеремонно отвърнах аз и влязох в колата - Карай натам. -заповеднически казах аз и му дадох поканата за маскения бал.
Ник запали колата и форсира двигателя. Първоначално тръгна по главния болевард, по който имаше задръстване, а след това се запромъква из малките улички на града. Не след дълго бях пред клуба, в което вече се провеждаше най-чакания купон на годината (е, може би за месеца). Влязох вътре и едвам стигнах до бара. Навсякъде се лутаха полупияни или направо отрязали се хора. Клуба щеше да се пръсне... Седнах в едно от крайните сепарета близо до тоалетната и си поръчах едун голям бърбан с лед. По-късно щях да премина на Абсент, но за сега това ми стигаше. Заозъртах се за познати лица, но не видях никого...

Лиз се изнесе набързо от тоалетната и аз останах с тайнствения тип със странните, и в същото време симпатични, действия. Поклони ми се по много приятен начин и аз се усмихнах. Бях го видяла на бара и от отдавна ме изгаряше любопитството - исках да разбера кой е! Отвърнах с лек поклон, след което се ухилих и набързо се изнесох.
Ако беше дошъл в дамската (има смелост този) тоалетна само заради мен, значи нямаше да има нищо против да си поиграем на котка и мишка още малко.
Затърсих с поглед Лиз и я открих на бара в компанията на някакво момиче. Запътих се право натам, като по пътя се обърнах само, за да видя дали моя ухажор ме е последвал - нямаше го. Стана ми гадно, но после се заставих да си оправя настроението и отидох при Лиз и непознатата.

Рейчъл дойде при нас.
-Рейчъл това е Вивиан.
Двете си стиснаха ръцете.Бях изпила питието,и си поръчах ново.Исках да се напия и да забравя за Крис.Каква глупачка съм само.Да му се вържа на игричките.Нямаше да стане тая.Докато си говорехме с момичетата забелязах как едно момче влиза в бара.Изглеждаше страхотно.Но ми се стори познат.Само като му видях очите го разпознах.Беше той.
-Рейчъл той дойде.-казах ядосано.Хванах и двете за ръцете и се запътихме към сапарето в което се беше настанил Крис.
Отидох пред него и си махнах маската.
-Здрасти подлецо.Неискам да те виждам никога повече.
Разревах се като бебе.Исках да го унижа както той ме бел унизил.
-Да,харесвах те.Много добре знам че си като тези които ги сменят.Уверявам те че аз няма да го позволя това да се случи с мен.-погледнах го цялата в сълзи.Взех питието на Рвйчъл и го лиснах в лицето му.
-Момичета аз мисля да си тръгвам нямам работа повече тук.

Виктор си имаше своите номера и знаеше от къде и как да мине в това
заведение..Достатъчно незабележим можеше да бъде, че да не успее да
избяга на ЦРУ, но поне да се справи с една приятна игра на
"влез-излез"..Опа!Простете ми, грешка..Имах предвид игра на "хей, ако аз
съм причината, поиграй си още с мен..харесва ми"..
Вик отново не я
последва веднага, а когато я последва, красавицата с маската с голямото
перо вече се извръщаше обратно в посоката, към която се бе
насочила..Забърза крачка и наруши спокойствието на една-две двойки
профучавайки между тях..Оказа се и достатъчно бърз, за да застане пред
дамата преди тя да е достигнала бара..Хвана ръката й и я приближи към
устните си, но не я целуна..
-Предполагам, че мога да си открадна
танц.-гласът му звучеше достатъчно приглушено, че да бъде труден за
разпознаване..Беше почти сигурен, че тайнствената му игра ще бъде
развалена по-трудничко..

Станах свидетел на забавна случка (от гледна точка на това, че братовчед ми бе унизен) - Лиз се ядоса и го поля с питието ми, после се разпака и излезе. Щях да я последвам на секундата, но преди това се нуждаех от нова напитка и една за Лиз, разбира се.
- Заслужи си го - ухилих се на Крис, след което поех към бара.
Малко преди да стигна някой застана точно пред мен, хвана ръката ми и приближи устните си до моите, без да ме целуне. Едва не припаднах - беше слдкия (или поне така си мислех, не бях виждала лицето му) тип от тоалетната.
-Предполагам, че мога да си открадна танц. - прошепна той.
Аз се сетих за Лиз и как сега се нуждаеше от някой. Надявах се Вивиан или някой друг да отиде при нея... Дори в краен случай Крис, който бе изчезнал от сепарето си.
- Е, предполагам може - усмихнах се леко, след което отскубнах ръката си и се опътих към дансинга.