Алеята на славата

Е, откъде да започна?
Тази мисъл постоянно се въртеше в главата на момичето, която току-що бе пристигнала в бляскавия Лос Анджелис. Партита, купони, живот... Това беше мотото на този град и Кимбърли с удоволствие щеше да го спазва. А и кой не би?
Имаше толкова много атракции за забавления и развлечения, че щеше да бъде жестоко те да останат непроверени от Крейвиър.
Сега момичето се разхождаше по булеварда на Холивуд. Да, онзи, на който имаше звезди, като всяка една от тях беше посветена на различна знаменитост. Кой знае? Името на Ким можеше да се намира тук след доста време. Моделът имаше самочувствие... При това голямо. А то винаги се отключваше заради тези, така наречени, „забележителности“.
Всичко беше просто въпрос на време....

Отново се бях успала. Много мразях като става така. Първо, имах изключително важна работа днес и не беше много учтиво да закъснявам на втория ден от снимките при това с полувин час, и второ, много мразех когато ми се караха и аз не можех да се защитя, защото разбирах, че съм виновна.
Може би щях да стигна по-бързо ако бях взела такси, но по незнайни причини тръгнах пеша. Много глупаво от моя страна, защото не помнех много добре улиците. На бързо написах един есемес на Крис, че ще закъснея и закрачих забързано по улиците на Лос Анджелис.
Може би съм завила неправилно, може би пък съм тръгнала в друга улица, но изведнъж излязах на доста оживено място. Не си спомнях вчера да съм минавала оттук. След още две-три минути паника разбрах, че всъщност се намирах на Алеята на славата. Често казано, живеех тук от 4 години, а бях идвала на това толкова известно място само 3 пъти.
Нямах си и напредстава накъде трябва да тръгна, но все пак с бърза походка продължих нататък.
Извадих телефона си и зацъках поредния есемес:Ще закъснея още малко и някой ме блъсна силно.
Телефона се изплъзна от ръцете ми, заедно с чантата, която се разпиля по земята, и слънчевите ми очила.
-О, съжелявам!-завайка се едно момиче и се наведе веднага да ми помогне
-Няма нищо!-усмихнах се и също клекнах
Тя вдигна поглед за секунда от земята и ме погледна.
-Ти не си ли...?-запита тя
Грабнах очилата си като опипах две драскулки по лявото стъкло и отново си ги сложих.
-Еми май да...Диана МакКун-въздъхнах и вдигнах чантата си-А ти си?

Както Кимбърли вървеше по улицата, тя се блъсна в един от минувачите. Какъвто и заплес да си беше, при нея това се случваше постоянно. Един от многото лоши черти на Крейвиър, но какво да се правеше... Всеки имаше такива... нали? Само, дето различното при русокоската беше, че при нея лошите страни на характера й бяха повече от добрите. А всъщност добри съществуваха ли?
Непозната, в която се беше блъснала, явно бързаше за някъде и си изпусна телефона. Ким се наведе, измърморвайки едно кратко „Съжалявам!“, като помогна на въпросното момиче с изпуснатите неща.
- Ти не си ли...? - изведнъж попита Кимбърли, когато вдигна погледа си от земята.
- Еми май да... Диана МакКун - въздъхна момичето. - А ти си?
- Кимбърли Крейвиър.
Напълно неизвестна. Мхм... А и така бяха моделите - почти за нищо не бяха разпознавани. Та дори Крейвиър не беше получила възможност да се снима на корица... засега. Е, рано или късно всичко щеше да се промени. Нали?

Момичето видимо се бе притеснило, а аз мразех когато смущавах хората...
-Кимбърли Крейвиър-представи се тя като клатеше глава
Името ми се стори познато. Мисля, че Крис го бе споменавал за някоя модна колекция, на чието ревю смяташе да присъства.
Кой въобще го пускаше на тези места и...не е ли странно, че не спирам да мисля и говоря за гей?
Не го харесвам, със сигурност...По-скоро май доста ми допадна Кори...Кахъм...Винаги когато мислех за него се изчервявах.
Напипах топлата руменина по бузите си и се усмихнах сконфузено.
-Извинявам се-повтори Кимбърли като ми подаде телефона
-Няма нищо-усмихнах се-Нова ли си в Лос Анджелис?
-Да...-отговори тя видимо объркана-Как позна?
-О, личи си по начина по който се разхождаш-изхилих се-С огромни очи които попиват всичко и искат да видят всичко...Пък и зяпаш доста смушаващо.
Кимбърли изглежда не разбра шегата и се наложи да включа онзи глупав мой смях към нея.

Вървях по алеята на славата. Бях на прослушване на няколко пресечки от тук и мъкнех китарата си с мен. Много е трудно човек да си намери работа като китарист в рок група. Особенно когато първото им впечатление е че си момиче.Изнервих се и извадих една цигара.Докато се опитвах да я запаля и вървях напред се блъснах в някой.
-Съжалявам.-казах и вдигнах очи към момчето.-Да,да знам. Бъди по-внимателна...или този път щеше да е "Гледай къде ходиш!"
Въздъхнах нервно и най-накрая успях да си запаля цигарата.

Джо се засмя й прокара пръсти през косата си.
-Е, аз също не гледам къде ходя. - потвърди той и продължи разговора си по телефона.
Опитваше се да убеди някой човек, че няма да закъснее, поне не този път.
-Сериозно, имах важна работа.. Ами да, беше много важна.. Ало?
След което учудено погледна телефона и измънка "Затвори..". Прибра телефона си в джоба и погледна момичето пред себе си. Изглеждаше изнервена.
-Днес май не е хубав ден, а?

-Не,денят е прекрасен. Но се намериха някакви откачалки да ми кажат "Слушай,кукло, свириш добре,но не можем да приемем момиче в бандата си. Но ако искаш,може да си ни фен....кукло." Можех да ги накарам да ме приемат,но на второто "Кукло" не издържах и му счупих носът...
Казах и се опитах да се успокоя.От всичко на света най-много да ме наричат така.Да не се казвам Барби,я?Въздъхнах и се опитах да се успокоя.
-Извинявай,че ти се изрепчих...извинявай.-казах и се усмихнах.

-О, не, няма нищо.. Всъщност закъснявам вече с пет минути, ноо ще изтърпят малко. Е, аз съм Джо. - представи се и се усмихна.
Телефонът отново звънна, но Джонас набързо избърбори че има задръстване.
-Да, наистина! Ето, чуваш ли.. бръммм... сега пътувам, да, чао. - затвори и отново го сложи в джоба си.

Префект: Забележка относно постовете, трябва да са минимум 5 реда. След още едно провинение, следва наказание! Прочети пак правилата тук!

-Аз съм Меган.
Телефонът му отново звънна и той вдигна,веднага след като затвори се засмях. За първи път от много време се смея така.
-Чакай малко...Джо Джонас. Чувала съм за теб. Имаш хубав глас.
Казах и се усмихнах.Дали случайно...не,едвали си търсеше фронт китарист.
-За къде закъсняваш междо другото?

Беше хубаво..леко сънчево, а Колуи търсеше точно това.
Дестинацията й беше плажа, но след това реши да се наслади на Алета на славата и може би да помечае малко.
Разходката беше приятна, но заплеса на Клоуи беше в повече и даде резултат.
Сблъска се с едно момиче, доста чаровно, а чантата й се озова на земята, като няколко джунджурийки се озоваха извън нея.
-Съжалявам..не исках..-започна тя, като беше доста смутена.Обра набързо опадалите нещица и се усмихна сконфузено.

Нощта за мен бе ужасна.Дори не исках се прибирам в нас.Чак до сутринта се разхождах из ЛА.Беше слънчево и приятно.Стигнах до Алеята на слвата.Бях идвала,но никога нямах възможността да се застоя повече.Докато вървях едно момиче се блъсна в мен и чантата ми падна на земята.Всичко се разпръсна на улицата.
-Съжалявам..не исках.. - каза тя притеснена.
-Спокойно,няма нищо.Случва се.-усмихнах се.Тя ми помогна да прибера нещата в чантата и се изправихме.

-Спокойно,няма нищо.Случва се.-каза тя и се усмихна.
-Сигурно, но не всеки ден съм такава.-отвърна и се усмихна.
-Аз съм Клоуи.-представи се
-Мммм..искаш ли да се поразходим надолу?-попита малко несугорно и леко кимна на ляво

-Аз съм АннаЛин. -усмихнах се.-Хайде,нямам нищо против.
Извадих цигарите си,и си запалих една.Стигнахме до някакъв магазин,а на мен ми се пиеше нещо.
-Може ли да влезем,искам да си купя нещо за пиене.
Само като влязохме се чуха писъци на хора викащи името ми.Дойдоха до мен и почнаха да ме молят за афтографи.Когато приключих се извиних на момичето и си взех един студен чай.Беше ужасно горещо.
-Е,харесва ли ти Л.А? - засмях се.

-Може ли да влезем,искам да си купя нещо за пиене.-с влизането се чуха писаци и викове на фенове.
Клоуи я познаваше, беше я гледала в един сериал 90210, но не искаше да бъде изтерична фенка.
-Май беше грешка да влизаме, но и ти си обикновен човек и имаш нужда от малка доза обикновен живо.-от тези думи се пролича, че е писател.Клоу се усмихна и си взе една кола.
-Е,харесва ли ти Л.А? -попита тя
-Дали ми харесва..ами по-добре е от Ню Йорк, колкото и странно да звучи, но там живота ми беше кошмарен.-отговори просто без да й досажда.

-Права си там е ужасно.-засмях се. - И съм живяла там.Тук винаги е топло и момчетата са страхотни.
Платих студеният чай и излязохме от магазина.Запалих си една цигара и отпих от чая.
-Искаш ли?-попитах я посочвайки напитката и цигарите.
Телефонът ми звънна,беше тъпият ми продуцент.Искаше да отида в звукозаписното студио да запиша една песен.Не исках да я зарежа затова я попитах.
-Искаш ли да дойдеш с мен в студиото?Ще бъде забавно.

-Искаш ли?-попита я тя, като й подаде чая и цигарите.
-Не, мерси.-отговори и отпи от колата.
Телефон някъде около тя извъня и Клоуи се разтърси, но се оказа, че на Ан.
-Искаш ли да дойдеш с мен в студиото?Ще бъде забавно.-попита тя след разговора по телефона.
-Разбира се, наистина ще бъде интересно.-отвърна и се усмихна, явно денят й щеше да е доста хубав.

Главата ми направо се пръскаше, не само от болка но и от въпроси. А след това което сестра ми ми сподели...Какво ставаше? Кой ме бе проклел така? И Дияна, която от 3 дена вече не ми бе звъняла и се бе покрила в миша дупка. Джени направо ме дразнише с глупави въпроси чрез които искаше да ми покаже, че е домакиня и не е нужно да се притеснявам за дома си в нейните ръце. На кой му пука каква следобедна закуска ще яде щом се разпада?
Тръгнах да се скитам безцелно по улиците. Нямах посока, нито причина да ходя нанякъде. Просто се лутах из тълпите. Като малък много обичах да ходя на Алеята на славата с Емили и майка ми. Може би щях да се поразведря ако се сетя за хубавото минало...
-Здрасти-чух да казва някой зад мен

След дългата шопинг терапия тръгнах по близкия булевард.Минах покрай алеята на славата и се огледах.Видях познат тъмнокос мъж да върви с ръце в джобовете.
-Здрасти-казах на Зак,който леко се стресна,защото не ме беше забелязал.
-Какво да ти кажа...аз съм си страшна-засмях се.

Беше ме спряла една очерователна блондинка, с дълга, чуплива коса и перфектно тяло или поне така изглеждаше от стегнатите дънки и бялата блуза. Носеше около 10 торби пълни с дрехи.
-Какво да ти кажа...Аз съм си страшна-засмя се Серина
-Оу, да, направо...-пошегувах се-Да ти помогна?
Момичето с охота ми подаде по-голямата част от камарите с дрехи. Беше ми трудно да поема само тези, а представете си какво й е на нея да носи всичките.
-На пазар ли си ходила?-захванах търсейки тема на разговор

Зак ми предложи помощта си.Подадох му част от торбите и леко казано ми поолекна.
-На пазар ли си ходила?-попита той.
-Аха-казах и отново се засмях.Беше ми много приятно в неговата компания.Честно казано не помня дори как сме се запознали,но това едва ли имаше значение сега.
-Е ти какво си се зазяпал тук?-попитах докато оправях набързо косата си.

Усмихнах се кисело презструвайки се че това си е най-обикновен ден. Че всичко си е по старому-Дияна не е откачила, а сестра ми не е пълна психопатка, която има намеренията да убие някакво момиче, което харесва брат ми.
Еми, да, деня си беше страхотен!
-Еми...мотая се-напрегнах "усмихваческите си" мусули-Какво може друго да правя?...
-Нещо интересно около теб?-продължих

- Знаеш каква е професията ми..не можеш да ме излъжеш ти не ставаш за актьор въпреки,че си отличен режисьор-казах и се засмях.
- Е кажи сега какво не е наред..
Съдейки по изражението му..определено нещата не бяха на добре.
- За какво са приятелите?-издекламерах изкуствено и се засмях за да повдигна настроението му.

-Не изкам да те занимавам-изпелтечих
Кого лъжех? Искам да го разкажа на който и да е за да ми олекне мъката. Елизабет беше направо...срещата ми с нея бе по-скоро отчайваща отколкото разтоварваща
-Просто, тези дни нещата не са както трябва-признах-Дияна е изкрейзила, а сестра ми е решила, че брат ми не може да си има гадже без да иска писмено разрешение от нея и президента!
Всъщност звучеше даже смешно и от устата ми изскочи лек кикот
/сори че така крадко ама бързам/

-Ох и на теб не ти е лесно..-казах и сведох поглед
-Та да те водя на кафе?-предложих ей така..
Усмихнах му се..За пореден път от няколко дена извадих мобилния си телефон и погледнах за ново съобщение..не отново нямаше.
След като така изведнъж си беше тръгнал Артър от скалите,не се бяхме нито чували нито виждали.Липсваше ми,но бях прекалено..така да се каже "надута" за да му звънна първа.

пп. няма проблeм ;)

» Алеята с пейките
» Алеята с пейките
» Алеята с изглед към плажа
» Алеята пред парка
» Алеята пред парка