Night bar Rush

Таксито ги остави точно пред входа на бара.Дмитрий му плати и я последва.Влязоха в бара и музиката изпълни учите й.Както във всеки един бар и тук бе претъпкано.Елизабет се загледа в танцуващите момичета на бара и скоро усети,че някой я дърпа за ръката.
-Идвам..-измрънка тя и го последва без да спори.Тя идваше тук за първи път,но явно съквартирантът й,често посещаваше този бар.След десет минутно блъскане в изпотените тела на хората Дмитрий най накрая бе открил свободно място.Настаниха се и Елизабет си поръча двойно уйски,след което продължи да зяпа към танцуващите момичета..

-Нямам настроение за танци.-отвърна тя и поклати леко глава и това беше самата истина.
-Може би след някое,друго уйски..-добави и му се усмихна.След като се загледа по дълго в лицето на Дмитрий тя забеляза,че той има доста красиви черти и бързо сведе поглед.До сега не беше поглеждала с друго око на него,освен приятелски..
-Изглеждаш секси..мисля,че тази вечер няма да останеш сам.-промълви тя и огледа танцуващите момичета на около като не спираше да се усмихва.
-Няма ли да ми разкажеш нещо повече за себе си?

Елизабет замълча за момент,като се чудеше какво да му каже и какво да скрие..
-Родена съм в Ню Йорк и не искам никога да се връщам там.Защо?!?Защото мразя този град и хората живеещи в него.-каза всичко на един дъх и отпи няколко големи глътки от уйскито си.Погледна към него и видя въпросителният му поглед.Въздъхна тихо и продължи..
-Опитах се да се самоубия..не ме питай "защо"!Реших да се разкарам от там и да започна на ново.Е това съм аз..-промълви тя и разпери леко ръце,като ги прокара по цялото си тяло.
-Сега вече знаеш с каква откачалка живееш!-измрънка тя и се изкикоти.

-Сигурно се шегуваш?!-измрънка тя и се засмя.Откакто провали последният си опит за връзка Елизабет бе решила да не се захваща с никой..Имаше ли смисъл?!?
-Сама ми е повече от добре.-добави набързо тя и издърпа столът си назад.Придърпа почти празната чаша към себе си и изпи останалото в нея,след което си поръча още.
-Истина ли е,че вие руснаците обичате водка?-полюбопитства тя и се ухили на замисленият Дмитрий.

-Да.Бях на пет,когато баща ми реши,че иска да се разходи из Москва.Хареса ми,но..там не е за мен.-отвърна му тя и отново се усмихна.Донесоха и второто й уйски..Не изчака много и отпи няколко глътки.Беше жадна,а и имаше намерение да се напие тази вечер.Беше и писнало да се въздържда и да е културна..Елизабет беше решила тази вечер да копунясва..
-Искаш ли да танцуваме?-попита го тя,докато в същото време следеше някакво момче с поглед.Ако Дмитрий и откажеше танца тя реши,че този непознат ще е нейното забавление тази вечер..

Ако успеех правилно да си изиграя картите можеше и да успея да се уредя със запустялата пожарна. Харесваше ми, а и това, което съзнанието ми бе успяло да обрисува определено не беше зле. Но и какво по-готино от това да живееш в пожарна?! Извика детето в мен и поклатих глава. За мъж на 26 трябваше да разсъждавам по-трезво, но понякога онова непораснало момче се обаждаше. Вярно, че го правеше рядко, но идеите му бяха абсурдни.
Крачех бързо, но въпреки това имах шанса да "прелистя" последните смс-и, дори отговорих на някои от тях. Исках да набера и Алиша, но реших, че срещата ни щеше да загуби част от чара си и ако и кажех, че ще закъснея леко. Обикновено не го правех, но тя щеше да ми просто, затова и реших да тръгна пеша, а не да отида с превозно средство до въпросния клуб. Вечерта беше хубава и ми предоставяше възможността да разгледам града и хората в него. Да се запозная с местните забележителности и все неща в този ред.
За малко щях да се блъсна в момиче излизащо от бара, в момента, в който аз влязох. Ето го и риска да вървиш и да си "играеш" с телефона си. Прегледах набързно околните сепарета, но секунда по-късно я видях да седи на бара. Приближих се тихо и седнах на стола до нейния.
- Водка- кимнах на бармана- А на нея чаша вода с коктейлно чадърче- намигнах към Алиша и се засмях на физиономията, която направи.

- Въпреки всичко си оставаш на вода!- кимнах и убедено, неспособен да променя решението си. Що се отнасяше до семейството ми бях прекалено защитнически настроен и не изгарях от желание да напивам сам собтствената си сестра. Дори и да ми беше доведена сестра, ами пак ми беше сестра! Точка, запетая и удивителна по въпроса! Макар че повечето хора отказваха да разберат защо това е възможно. Ограничени задници! Помислих си по техен адрес. Споменах ли, че бях невероятен инат и цапнат в устата? Е, вече знаете!
- Лиш...- погледнах я недоверчиво след като ме нарече секси. Явно бе успяла да се почерпи в мое отсъствие. Е, това щеше да и бъде за цялата вечер, защото нямах намерение да и поръчам нищо друго освен вода. Добре де, може и сок. Допълних наум и се засмях сам, тъй като тя си нямаше и на идея какво се върти из главата ми. И определено нямаше да и хареса. Но, хей, аз съм си аз! И инатът ми е пословичен.- Мисля, че водата ще ти се отрази добре.- отвърнах и и побутнах чашата към нея. Барманът явно ме хареса, тъй като водата и бе сипана в чаша за мартини и резенче портокал я украсяваше, но имаше и желаното от мен коктейлно чадърче. Тъкмо завъртях очи, за да кажа: "Благодарско, пич!" и видях, че барманът всъщност е добре изглеждаща барманка.
- Благодаря ти...- загледах се за миг в табелката и- Трина.- допълних и вдигнах чашата си с водка като за тост преди да отпия. Намигнах и бързо, тя ми се усмихна и аз отново погледнах към сестра си.
- Е, бейби сис, как си прекарват звездите в Ел Ей?- подметнах закачливо преди да се засмея. Алиша бе успяла да си изгради бъдещето посредством невероятния си глас и сега се бе превърнала в звезда. Яко е да си талантлив. Помислих си с усмивка, без да злорадствам.