Фризьорски салон

Ха, с Линдзи отидохме до най - близкия фризьорски салон. Реших, че е време за малко прически. Исках да ми направят една много готина прическа както на мен, така и на Линдзи и после да отидем при моя фотограф и да си направим фотосесия. Ще е мтого забавно. Естествено Линдзи се съгласи веднага. Прическата, която си избрах беше рибя кост и дори Линдзи си направи същата. Много се харесахме, но решихме вместо да се разкарваме до фотографа ми, направо да се приберем и там да се снимаме. Щеше да е супер. И така вече доволни с новите прически не много необичайни, ние потеглихме към къщата на Линдзи.

С Кендра отидохме до фризьорския салон...Направихме си прически..Тя беше с рибена кост и аз реших да си направя...Не се харесах много но реших да се направя,че съм доволна от резултата....Кендра предложи да си направим една фотосесия,но не ни се ходеше до фотографа и и за това решихме да се снимаме вкъщи..По път към нас постоянно обсъждахме как ще се снимаме и се забавляваме беше много забавно...

Модератор: Забележка относно постовете, трябва да са минимум 5 реда. След още едно провинение, следва наказание! Прочети пак правилата тук!

Обожавах дните, които бях отделила само за косата си. Колкото и скъпо да ми струваше, за нея не можех да рискувам да отида на друго място, освен тук. Повече от клиентите, които посещаваха този салон бяха известни личности, или хора с завидно повече числа в банковата си сметка. Един път в месеца си позволявах да се потопя в тяхната обстановка и да се почувствам такава, каквато мечтая да бъда от малка.
Влязох с най-голямата си усмивка и се запътих към рецепцията. Оглеждах се внимателно в мащабното огледало пред мен, докато коафьора суетно оформяше косата ми. Звучеше лека, приятна музика, която допълваше собствената ми идилия и спомагаше на мозъка ми да си отпочине от стресираното ми ежедневие. Света, в който се пренасях докато бях тук бе много по-различен от не толкова красивата реалност. Харесваше ми чувството, че веднъж в месеца някой ще поработи и за мое удоволствие.
Потънала в мисли, не бях забелязала ,че на стола до мен стои Елинор. Това бе момичето, което помнех най-ярко от училищните си години. Винаги се бях възхищавала на красотата на това момиче. Не знаех дали ще ме познае, за това след като фризьора ме остави с някаква подхранваща маска, се обърнах към нея.
- Елинор! - привлякох вниманието и , като прочетох по изражението и, че не ме позна първоначално. -Далия, Далия Крей, учехме зедно в гимназията. - поясних и очаквах реакцията и.

Време беше да се отделя малко време и за косата ми.Милата след всичките тези ревюта и фотосесии ,се беше превърнала на нищо.Обадих се на фризьорката ми и си записах час.Това беше най-добрият фризьорски салон в целият град.В него ходеха само известни личности.Рядко се случваше някой неизвестен да попадне вътре.Все пак и цените си бяха доста хубави.Качих се в колата и потеглих за салонът.Исках да отида малко по рано,защото имаше какво да се прави върху косата ми.Когато пристигнах паркирах и с бърза крачка се запътих към вратата на салонът.Влязох вътре и както винаги беше пълен.Поздравих на висок глас всеки присъстващ и се настаних на един от столовете.До мен стоеше едно момиче което ми беше много познато ,но не можех да се сетя от къде.Не исках да ставам нахална и да изглеждам глупаво за това и не посмях да попитам.
Стоях на стола и чаках фризьорката ми да свърши.Изведнъж момичето до мен се обърна към мен и ме нарече с името ми.Тогава още повече се зачудих от къде точно я познавам.Явно беше разбрала по погледът ми че не мога да се сетя и се уточни.Когато ми припомни че учихме заедно тогава в главата ми всичко се подреди.
- Далия?! - казах приятно изненадана.
Не се бяхме виждали с години.Беше много приятна изненада да я видя така случайно във фризьорският салон.
- Как си ,какво правиш - обърнах се радостна към нея.

Усмихнах се по-широко, когато тя се сети за мен. Не бях от запомнящите се физиономии и хората трудно ме меморизираха. Когато се обърна към мен изведнъж нещо в ума ми проблясна. Стори ми се, че сутринта, докато разглеждах едно от списанията си, видях голяма нейна фотосесия, но не бях сигурна дали е тя. Някак си сега съмненията ми се увеличиха след като я срещнах на подобно място.
-Как да съм, нормално. Уча, работя, работя, уча. Нищо интересно при мен. - изречението ми бе последвано от дълбока въздишка, след което побързах да попитам. - А при теб? Изглеждаш много добре, трябва да призная.
Бях щастлива, че срещнах Елинор. В училище тя бе една от малкото приятни момичета, с които можеше наистина да се разговаря. Въпреки популярността си, никога не се надуваше, това ми харесваше в нея.

Беше много приятно да срещна някой като нея след толкова много време.Тя беше доста мило и добро момиче с което винаги имах какво да си кажа.Дори и да не бяхме първи приятелки в училище поддържахме връзка.Онези години бяха много хубави.Попитах я за нея а ти ми отвърна ,че учи и работи.Зададе ми същият въпрос.
- Аз съм добре,имам много работа постоянно съм по ревюта и фотосесии.Дори понякога нямам време да се погрижа за косата ми -казах и се засмях.
Това най-много го мразех.Да не мога да се погрижа за личният ми живот.
- Не сме се виждали от много време.Разкажи ми какво стана с животът ти след училище,много неща са се променили сигурна съм- казах и се усмихнах широко.
Беше ми приятно да си поговоря с нея.Фризьорката ми дойде и започна да оправя косата ми.Започна да маха толкова много от дължината ,че дори да си призная,малко се уплаших.

Как се разви живота ми? Определено не бе толкова интересен и бляскав, като нейния. В този момент ми се прииска да бях приела и поела по онези пътища, които съдбата ми предоставяше преди, но глупостта ме бе умопомрачила. Не знаех как точно да формулирам историята си след училище. Е, не винаги живота се развива така, както ти се иска, нали?
- Реших да се преместя тук , за да уча актьорско майсторство.- започнах тихо и несигурно. - Оказа се доста по-трудно, отколкото си мислех, тъй като се наложи да работя успоредно с ученето. И това се повтаря от няколко месеца насам. - Естествено, пропуснах няколко важни детайла, но за тях дори не исках да си спомням, камо ли да ги споделям, за това си замълчах.
Забелязах големите сантиметри, с които фризьорката скъси косата на Елинор, което леко ме очуди.
-Решила си да се разнообразиш?

Беше решила да постъпи така както сама иска,ако не бяха моите родители сигурно и аз щях да съм като нея.До някъде им бях благодарна,но и аз исках да видя животът от другата му страна.
- Това звучи много интересно,актьорско майсторство .. ще очаквам нов филм с теб - засмях се леко и я погледнах убедително.
Явно тя също погледна странно фризьорката която ми махна половината коса
- Налага се ,никак не ми се иска ,но... това е рискът на професията - казах тъжно и се засмях.
Това беше най-ценното ми ,но нямах избор.
- Ако искаш след като приключим тук,може да отидем да пием по нещо някъде. - предложих и мило и изчаках отговорът й .

Засмях се заедно с нея на шегата за филма. А така исках да реализирам тази шега, така исках мечтите ми да се сбъднат, но сякаш колкото повече се опитвах, толкова повече не успявах.
Фризьора ми се върна с изкуствената си усмивка, която така ме дразнеше. Беше толкова добър, а толкова фалшив. Започна бавно да оформя косата ми с красива ретро форма, която само на него му се отдаваше.
-Разбира се, ще ми бъде приятно!
Денят ми се оформяше много добре, хубав, изпълнен с приятни емоции, прекрасното бягство от монотонното ежедневие, което така трепетно чаках. А щом носех любимите си обувки, всичко придобиваше друга по-красива форма. Сякаш ме караха да се извисявам, харесваше ми. Мъжът продължи да се върти около мен, все така добре вършещ работата си. С нетърпение очаквах крайния резултата. Не знам как винаги успяваше да ме изненада с нещо ново и оригинално.

Фризьорката най-накрая ми оформи косата и започна с досадният сошоар ,това най го мразех от цялата процедура.По принцип в обикновените салони го правеха некачествено,но тук си заслужаваше да търпиш бученето на вълшебната малка машинка.
Когато най-накрая бях готова преметнах кичур коса на зад и е усмихнах мило.
Посегнах и взех чантата на ''Прада'' която ми беше подарък ,от най-добрият ми приятели и изкарах портмонето си.Платих на фризьорката и се обърнах към Далия
- Е аз съм готова ,ще те изчакам и тръгваме. - вметнах спокойно и взех едно списание.
Започнах да го разлиствам,но като видя забавните интервюта които са написали ми стана толкова смешно,че реших да го оставя.Далия беше готова и плати.Станахме и излязохме от салонът.
- Е къде искаш да отидем - попитах я и започнах да се оглеждам по булеварда.

» Фризьорски салон "Outline"
» Физкултурен салон
» Фитнес Салон
» Масажният салон след 2 дни..