Вилата на семейство Fawn

Оutside

Вилата на семейство Fawn Jacobson-Residence-by-Wick-Architecture-1

Inside

Вилата на семейство Fawn Strickland-ferris-residence-4

Вилата на семейство Fawn 1212-fisher-residence-5

Вackyard

Вилата на семейство Fawn Backyard-landscaping-ideas_

Имах нужда да се махна от града. Тейлър постояно ми звънеше и искаше да излизаме, а аз не можех да му обесня защо му отказвам. Сестра ми ме разпитваше какво ми става и защо съм се затворила в проклетия си апартамент. Дияна.. хм тя амй беше доволна от цялата ситуация. Бях отменила аборта, защото просто не можех да се откажа от това дете. То беше моето бъдеще. След няколко години щях да навърша пълнолетие. Надявах се родителите ми да ми помогнат финансово с детето. Тейлър.. хм ами най-много се плашех от него. Не знам как ще реагира, когато му кажа " Бременна съм, длъжен си да се грижиш за копелето си до края на живота си"... Дори не исках да си представя разгневената му физиономия. Беше ужасно..
В момента се намирах в една от семейните ни вили. Стоях в дневната седнала на дивана с двигнати крака, в ръката си държах чаша вода.
Откакто гаджето ми беше великият режисьор Бангшот фотографите не спираха да ме дебнат. Сякаш бях Мадона.. е при нея беше още по-зле.
Погледа ми се реяше из голямата градина. Имаше персонал, който се грижеше за нея. Бен ни беше градинар от както се помня. Живееше в близкото село до вилното селище и всеки ден идваше тук и подкастряше дърветата. Жена му Бела се грижеше за чистотата на вилата. Бяха добро семейство. Харесваха ми. Веднъж, когато с Линдзи и родителите ми бяхме тук, сестра ми се опита да избяга, но Бен я хвана и я заведе при родителите ми. Умрях от кеф... ама, че съм била гадничка. Вместо по някакъв начин да я прикрия, защото ми беше сестра аз само и превх мръсно. Е сега отношенията ни бяха дори.. за сега.
Докато гледах разсеяна пред прозореца забелязах една фигура. Кой по дяволите беше това? Беше мъжка фигура, но бързо се скри зад храстите. Бързо скочих от дивана и побягнах към градината.
Когато се намирах там се огледах, но не видях нищо. О, може пак започвам да си фантазирам.. сигурно е от бременноста. Чух изщракване като от фотоапарат. Определено го чух и това не беше плод на въображението ми.
- Който и да си, по-добре излез.
Казах аз равно и спокойно.

Който казва, че парите не са най-важното нещо много се лъже. Или поне така бе според Александър. Не вярваше, че някога щеше да му се наложи да извърши такова нещо. Все пак бе човек на изкуството- фотограф. Снимаше пеперуди, залези, водопади и цветя, а не следеше хора. Та това бе незаконно. А кога Алек бе излизал извън законът? НИКОГА. Нито за превишена скорост, нито за твърде силна музика. За абсолютно нищо не са го хващали от полицията. Както и да е...Щеше да го направи просто, за да може да си плати скапаната квартира и да продължи да учи графичният дизайн. Всъщност, двете стаи изобщо не си заслужаваха стоте кинта на месец, главно заради ужасните квартиранти. Момчето ме Мат...Но си фантазираше, че се казва Грейв. Дъ фък? Гроб? Бъзикаше ли се!? Беше от онези наркоманчета готици, които по цял ден се клепеха с черна боя по лицето, четяха манги, режеха се, слушаха Мерилин Менсън, пиеха много и си мислеха, че са вампири. Там беше и ужасната Сара. Бе луда на тема Китай. Постоянно го караше да говори на китайски, да й цитира Конфуций, да я учи на песни и такива неща. А как се очакваше от кореец, отраснал в Англия, бил в Сеул само веднъж в живота си да знае китайски? Той едвам на корейски връзваше някакво изречение. Накрая реши да се предаде и започна да си измисля някакви думи, на които тя вярваше. А най-тъпото бе че не спираше уж " случайно " да го обарва. Бе направо ужасно. Защо не отидеше в посолството на Китай и не си поръчаше някой жиголо, ами се занимаваше с него? Блях... Но имаше покрив над главата, вода, ток, а това бе най-важното.
Предложиха му да заснеме гаджето на онзи Бангшот, който съвсем скоро бе пуснал нов филм. Съгласи се. Бяха го уволнили от кафенето понеже бе твърде мързелив, а му трябваха спешно пари. Нямаше да е толкова сложно нали?
Отиде в голямата вила с такси и се зае на работа, скривайки се зад един храст. Но за жалост съвсем скоро онази мургавичката изскочи навън. Изглежда го бе видяла.
- Който и да си, по-добре излез - изписука
Алек се сви на мястото си притаявайки дъх. Дано не го бе видяла. Дано...
- Излез веднага!- повтори
Нямаше шанс. Просто се предаде. Изправи се и въздъхна тежко.
- Хайде викни имиграционните!- изпищя- Ха..няма да има полза. Англичанин съм. Ъъъ..да, така е, не ме гледай по този начин. НЕ ЗНАМ КИТАЙСКИ!

Ситуацията ме накара да се разсмея. Момчето наистина беше симпатично и май беше кореец.
- А също съм англичанка и не знам китайски.
Усмихнах се мило. Личеше си, че непознатият не беше като повечето папараци. Не бягаше щом го видя. Може би той беше по-зле от тях? Сигурно се опитваше да се прави на идиот и после да побегне като попраен.
Няколко секунди го преценявах с поглед. Мм... определено беше много сладък. СЛАДЪК? Абе Ренесме ти да не полудя? Бременна си.. обвързана си.. За бога ти се криеш от всички в тая скапана вила, докато корема ти расте всяка една минута!! Това си крещях на ум.
- Как се казваш?
Попитах аз и сложих един паднал кичур от косата си за ухото. Времето беше хладно и аз бях облечена с с подник, прави дънки и едно бяло анцуково горнище. Как ли бях излязла на снимките?! Женска суета... винаги се опитвахме да сме красиви и желани, но защо? Може би защото в днено време единствено нова се ценеше от мъжете. Толкова бяха повърнтостни.. сто тона грим, силиконов бюст и коса до коленете. Това определено не бях аз. Сигурно заради това Тейлър ме беше харесал, защото съм различна. Е... Линдзи си беше кифла и въпреки това си я обичах, беше ми сестра. Не одобрявах фалшивият и бюст, устни, удължената и коса... ох по-добре да не продължаваме.

Може би щеше да е по-добре да побегне, но нещо му подсказваше, че момичето нямаше да му направи нищо. Бе твърде сладко, за да го подгони като ненормална с брадва в ръката, крещеейки, че ще извика имиграционните.
Сбръчка недоволно нос при последвалият въпрос и скръсти ръце отбранително пред гъридте си. Дали да си кажеше името?... Ако...ако бе решила да го съди, а сега се правеше на много миличка. Заблуда на противника бе точният термин. Да, може би щеше да си каже името и да избяга.
- Александър...-изплю преди дори да се замисли
Ау, брутална грешка. Погледът му бързо се спусна на всички страни, търсейки някакъв резервен план, за да излезе от тази ситуация. Хмм...
-....Фон Хумоблт...-довърши
Тази глупост пък от къде му дойде? Александър Фон Хумболт? Да се надяваме, че бъдещата госпожа Бангшот не бе много добра по география и история и нямаше да забележи, че използва името на откривател.
- Бийбър...- изхленчи- Александър Фон Хуболт Бийбър. И, да, Джъстин Бийбър ми е брат..Нищо, че не ни личи. Аз съм по хубав. Дам, кахъм...Ако не извикаш полицията ще те запозная с него. Селена е в цикъл така, че имаш някакъв шанс с него.
Момичето го гледаше адски тъпо, така, че той побърза да отмести тази твърде неудобна тема.
- А ти как беше?...- попита- Рене?...Ооооо, Рееенеее! Французойка ли си? Ту парле франсе? Парс кю ту набит па ен Франс?
Уау, да, нямаше как да не се изфука, че не знае френски. След още малко ще започне да грещи " Анйонг-хасейо. ЙЕЙЕЙЕ! ЙЕ! АНЙООО!"- провесен от някое дърво...

Засмях се вече с глас. Наистина това момче си го биваше.
- Спокойно... кажи си истинското име. Ии... Джъстин Бийбър доколкото знам, а аз всичко знам няма брат.
Въздъхнах дълбото, усетих как вятъра подухва и разрошва косата ми. Скръстих ръце пред гърдите си като не спирах да се усмихвам.
- И Селена хич няма да е доволна, че разправяш на всеки срещнат дали е в цикъл или не. А и за малко да забравя.. казвам се Ренесме. Ъм.. англичанка съм... сигурно акцента ми го показва... ии ааа Vous êtes un idiot.
Аз също знаех френски. Бях го учила в колежа.
- Искаш да продължаваме да си говорим на френски?
Повдигнах веждите си и го погледнах някак си надменно. Усетих как бузите му почервенват.
Александър имаше рижава коса и кафяви очи.
Определено той беше интересен тип човек. Не ми излежаше като другите папараци, прекалено беше мил. А и говореше прекалено много. Джъстин Бийбър.. БРАТ?! Нене това може да го измисли някой болен мозък.. или изплашен мозък?
Изведнъж телефонът завибрира в джоба ми. Извадих го бързо и погледнах към дисплея. " Тийлър". Мамка му! Затворих му и усетих как цялото настроение ми спада, усмивката ми избледня.
И все пак не исках да съм груба. Изчаках момчето да отговори на въпроса ми.

Александър разтвори устни всякаш да изпищи от неудобрение.
- Je ne pas un idiot. C`est ne pas très gentil de toi!- измрънка той
Настана кратко мълчание в което Александър пусна свободно ръцете си до тялото.
- Моят френски е до тук, достатъчно...- измърмори
И без това мисълта му течеше достатъчно бавно, на френски направо се точеше с часове. Както и да е...май трябваше да си каже името. Такива бяха обстоятелствата.
- Алек...- каза подчти обидено, всякаш всеки момент щеше да се разреве
Всъщност това му бе " сладкият " поглед, който днес бе прекръстен на " моля те не викай полицията, сладка госпожице "- поглед. Уау, еволюираше, да му се невиди.
Въздъхна съвсем лекичко. Явно нямаше да вземе парите и щеше да спи в някой кашон под моста. Е, хората щяха да му хвърлят стотинки и щеше отново да събере пари за квартира, но това е друг въпрос. Не си заслужаваше да не се къпе един месец заради такова нещо. Той и един ден не би издържал без баня.
Вдигна тежкият апарат и започна да разглежда снимките. За жалост бяха само три. А от редакцията му искаха поне десет за да му дадът чек за сто и петдесет.
- Та...каква е работата с този Бангшот?- попита, не че го интересуваше, но...- Не е ли накроман? Виждаш ми се твърде слад..тоест, нормална за него. Той не ги ли избира все едни такива силиконовки и русички?

Той комплимент ли се опита да ми направи?! Определено му се получи, защото усетих как цялата почервенявам.
- Да.. нормална съм. Не съм известна и няма силикон, както сам виждаш.
Всъщност и аз самата се чудех защо Тейлър ме избра за спътница в сложния си живот. Може би заради това, че пробудих доброто в него. Да имаше много добро в него... би станал прекрасен родител. Аз.. аз наистина го обичах.
- Ее сега носи му се и малко лоша слава, но всичко е в миналото. Той е най-добрият човек, когото познавам.
Казах аз и го погледнах. Сякаш някаква мисъл го мъчеше. Изведнъж една грамотевица премина през небето, сякаш всеки момнт щеше да завали.
- Искаш ли да влезем вътре на топло?
Посочих аз към входа на вилата и той кимна.
Аз тръгнах пред него, а той все още държеше камерата в ръцете си. Влязохме в голямото помешение наричащо се дневна.
- Кое списание те нае да ме снимаш? Предполагам те чака тлъст чек, а?
Попитах аз и двамата седнахме на сивия диван. Чашата с вода все още стоеше на масата. Дали трябваше да му предложа нещо за пиене? Мм.. след малко. Момчето ми изглеждаше на моите години, жизнено... живота е пред него.

По-добър човек? " Вълкът кожата си мени, но нравът- никога ". Ренесме не четеше ли вестници? За бога, всеки ден го имаше по страниците на жълтите издания заспал прав пред някой бар, или паднал в някоя локва. Въобще имаше ли представа къде бе той в момента? Не, не й вярваше. Бе сигурен, че Ренесме не поддържа контакти с този ужасен Бангшот, но не я винеше. Напротив, така даже бе по-добре. Кой би искал да е с такъв човек?
Та, тази Ренесме, се оказа доста мило момиче. Не стига, че не го подгони с брадва в ръка, но и го покани вътре във вилата. Беше не много голяма, но си бе и широка. Хареса му, въпреки, че изглеждаше доста празничка. Все пак бе по-добре от неговата тъпа квартира. Беше като консерва с легла. Отврат.
- Кое списание те нае да ме снимаш?- попита Ренесме след като Алек остави фотоапаратът върху малката стъклена масичка - Предполагам те чака тлъст чек, а?
Александър въздъхна тежко, тупвайки ръцете си една в друга. Имаше ли значение? Нямаше да му дадът обещаната сума.
- Не се интересувам от списания. Чета само сериозни вестници. -призна леко тъжно- Мисля, че " Сни-Дей". А чека далеч не е толкова тлъст. Но пък съм го разпределил прецизно. Стотачка за наема, двадесет за храна и остават трийсет, които да пестя за следващият наем. Ако пестя по тридесет от всяка заплата съвсем скоро ще се преместя в по-добро място. Но... повече няма да ме извикат. Прецака...прецаках всичко.- ухили се за да замаже грешката си- Няма да ме извикат. Трябват ми поне десет снимки. А аз имам само три...Пхах, както и да е...
Погледът му тъжно се спусна към стъклената чаша върху масичката с бистрата течност и усети как цялото си гърло да пламва.
- Хей, ще може ли една чаша вода, моля те?- попита

- Да.. разбира се.
Изправих се и изведнъж леко ми прилоша. Хванах челото си с ръка, но пристъпа бързо отмина. Надявах се Алек нищо да не е разбрал или поне да се направи на ударен и да реагира случилото се.
Отидох в голямата кухна и налях една голяма чаша студена вода. Върнах се при Александър и поставих чашата пред него. Свалих горнището си и останах само по черната си блуза.
- Учиш за фотограф?
Попитах аз, а Александър кимна докато отпийваше от безцветната течност.
- И ти трябват пари... хм... Аз също съм студентка, но родителите ми винаги са ми помагали финансово. Твоите нямат ли тези възможности..?
Усетих как отново ми прилошава. Какво ми ставаше? И защо точно сега? Писна ми.... понякога точно заради това мразех детето вътре в себе си, не може ли да имам пълноценна бременност без никакво помвръщано и прилошавания?
Замислих се за обаждането от Тейлър преди малко. Защо ли ми беше звънял? Сигурно отново се притесняваше.. не исках да му причинявам това. Не исках да се крия от него, но така трябваше. Нямаше да се учудя, ако ме пусен за издирване. Той беше луда глава.

- Хей...ъм...добре ли си?- попита Александър поставяйки чашата отново върху стъклената масичка, вглеждайки се в бледото лице на Ренесме
Тя кимна, но не отговори нищо. Не искаше да настоява. Личеше й че не се чувства добре- бе пожълтяла, а очите й бяха плувнали. Но нямаше смисъл. Най-много да я накара да се чувства по-зле. Като каза по-зле... тази студена вода го накара да се замисли, че може би няма да е лошо да отиде на преглет при зъболекарят си. Не бе ходил от доста време. Но не му и оставаха пари. Ако му трябваше вадене на зъб много хора биха се зарадвали да му услужат безплатно.
- Добре...-вдигна рамене
Настана кратко мълчание, в което Ренесме объркано се взираше в дисплеят на телефонът си. Бе обеден, че е онзи Бангшот. Изглежда само момичето не знаеше, че всичко, което се случва около тях бе на световно всеуслошание. И ако може би се бе зачела в " Съни- Дей " щеше да знае дори къде и какво прави възлюбеният й Бангшот. В момента бе в Бостън и далеч не тъгуваше за Ренесме. Бяха го снимали в някакво заведение как налита на келнерът. Бизнеспреговорите около господин Тейлър не вървяха много добре, но така е било винаги. Целият свят го познаваше с това. Съвсем скоро щеше да го има по SNN в новото предаване от двадесет и един часът. Може би трябваше да й каже... Тук изглеждаше като откъсната от света. Както и да е...сигурно знаеше, но...може би не искаше да го гледа. Както и да е, това не го засягаше. Бяха си лични работи, а той дори не й беше и приятел. Бяха се запознали преди пет минути.
- Еми всъщност... - омо!!, мразеше да говори за родителите си, настроението винаги спадаше- баща ми ни е напуснал когато съм бил на три, а майка ми почина при катастрофа преди четири години. И да беше жива нямаше да може да ми помага....Както и да е. Да сменим темата.... Какво учиш?
Забеляза, че дори и неговото настроение се бе скофтило. Той бе мъж, да, бе му тъжно за майка му, но това правеше...седем години през които не я бе виждал. Вече мъката бе утихнала. Все още бе там, но нямаше пориви да плаче при повдигането на тази тема. Въпреки това, хората винаги бързаха да го съжеляват. Не знаеше защо... Това бе кръговратът на животът, който не може да бъде избегнат. Игра, която всички рано или късно губеха.

Личеше му, че не му се говори за това и аз не исках да го насилвам. Само едно " Сажалявам" продумах.
Лицето ми беше пожълтяло и усетих как храната, която бях изяла преди малко иска да излезе от мен. Хванах се за корема и се запътих към тоалетната. Влазох вътре и се изповръщах. Бях оставила вратата след себе си отворена и можех да се закълна, че Александър ме гледа стреснато. Бутнах назад кичурите коса, които се мятаха пред лицето ми. Изправих се и отидох до мивката. Пуснах хладка вода и започнах да мия лицето си, а след това и зъбите. През цялото време мълчах, а Алек продължаваше да се взира в мен като паднал от Марс. Идеше ми да си изкарам всичкия натаил се гняв в мен на него, но се въздържах.
Погледнах се в огледалото. Лицето ми беше изпито, а очите влажни сякаш всеки момент щях да се разплача. Наистина беше така чувствах се ужасно, всичкото това криене от света. Ръцете ми се плъзнаха към корема. Още бях в малък мосец, но можех да усетя сърцето на моето малко бебе. Как ли щях да го кръстя? Саманта или Розалинда, ако беше момиче. А ако се родеше здраво момченце, щях да го кръстя Рик или Дилън.
От малка си мечтаех как ще родя детето си, ще имам бебешко парти и всичко останало. Розовите ми мечти са прекалено.. хм розови. Всичко, за което мечтаех никога нямаше да стане истина. Красивата ми сватба.. това да се видя в булченска рокля. Мъжа до мен, който ще ме обича вечно и всеки ден ще ми казва колко съм красива. Преди да отиде на работа ще ме дарява с целувка, както мен така и детето ни. После ще вечеряме заедно и ще си развазваме как е минал деня ни. Аз ще се оплаквам как никой не си чисти стаята, а те ще ме мъмрят и отново ще се правят, че не ме чуват. Исках всички тези нормални човешки неща. В такова семейство бях отраснала аз - щастлива и задружно.
Дали всичко това би могло да стане истина?! Тейлър да се омъжи за мен, да забрави лошите си навици и да отгледаме и възпитаме заедно нашето дете. Може би.. кой знае?!
- Съжалявам, че трябваше да ставаш свидетел на това... просто съм болна.Казах аз и изтрих лицето си с бялата кърпа.

Не знаеше, защо я последва... може би се притесни за Ренесме.. Не знаеше, но това бе абсолютно неправилно решение при положение колко слаб му бе ангелът. Чувстваше как собствената му храна се надига, напираща да излезе на бял свят, заплашваща бялото килимче. А от парещото кисело чувство плъзгащо се нагоре по гърлото му стана още по-зле. Оставаше му още малко.
Дори усети как студена пот побива по челото му, но всичко приключи скоро. Ренесме избърса лицето си в кърпата, а на него вече не му бе лошо, но все пак продължаваше да гледа като ударен с нещо.
- Съжалявам, че трябваше да ставаш свидетел на това...- измърмори момичето- просто... съм болна....
Продължи да зяпа така ужасяващо още няколко секунди преди да разтресе глава и отново да се усмихне съвсем лекичко. Болна...? Защо не й вярваше? Нещо го караше да мисли обратното...Познаваше. Бе добър в това отношение. Даже можеше и да се сметне за екстрасенс. В училище знаеше точно кога и върху какво ще го изпитат с огромна точност. Бе збърквал само няколко пъти. Усмивката му се скри за миг докато се подпря съвсем леко върху касата на вратата впивайки поглед в бледото лице на Ренесме. Всякаш да го прочете, да разбере какво мисли тя, какво чувства, всякаш се взираше дълбоко в душата й... Можеше Ренесме да го сметне за странно, но...защо канише непознати в къщата си? Нали така? Може да е психопат, изнасилвач, крадец, сериен убиец и какво ли не още. Както и да е...
- Бременна ли си?- измрънка
Уау, защо го каза!? Тотално НЕ на място. Та познаваше я едва от две минути, а сега я разпитваше за нещо много лично. Ужас...Ужас. Веднага съжали, но думите просто се бяха изплъзнали от устата му. Усети как руменина побива по бузите му. Почувства се всякаш отново искаше да повърне.
- О, аз...аз..., извинявай...аз не...Съжалявам, че нахалствам...просто ми се изплъзна. Н-не ми отговаряй.

Очите ми щяха да изскочат от изненада. За момент ми се прииска да му кажа истината. Истината, коята знае само Дияна, която беше много против да запазвам шибаното бебе. За нея грешно, но за мен правилно.
- Прав си няма да ти отговоря!
Креснах аз и се разстоих. Шибана бременност! Писна ми .... просто ми писна от най-малкото нещо да се разстройвам и да хленча. Когато ям борито веднага да повръщам или с всички да съм ацки мила.
Сълзи започнаха да текат от очите ми, но аз ги изтрих с ръката си. Надявах се Александър да не види нищо... оо боже толкова исках да му кажа, но си напомних, че той е просто папарак.
- Ще ти дам триста долара и ще кажеш, че не си ме намерил в тази вила става ли?
Всъщност си ме искаше момчето да остане в къщата. Беше единствената ми компания от много време насам. Близо две седмици.. Две седмици стоях тук и ядях тонове вредна храна, по цял ден се наливах с витамини ... писна ми. Искам си вкъщи! В уютния ми апартамент и при приятелката ми Катрина.
Надявах се Алек да не е глупа, да вземе предложените му от мен пари и да не ме изнудва.. да се махне и да ме забрави. Да забрави за скунфузната ситуация от преди малко.

» Вилата на Чък Бас